Какво мислите за лицемерието?

[krisi]

Вчера имах случка в работата, която ме потресе - присъствах на разговор между двама души, които демонстрираха помежду си много добри участва, а когато единият си тръгна, другият - пред мен - го описа по начин , който не ми се иска да повтарям - с възможно "най-черните" краски

Интересно ми е какво мислите по въпроса, случвало ли ви се е, оправдавате ли такова поведение, може ли след това да имате доверие на такъв човек, да работите с него или ния?

[krisi]

само да уточня, че един от проблемите, които ми възникват в случая е - как аз да съм сигурна, че той/тя не прави същото в мое отсъствие?

[Satori]

само да уточня, че един от проблемите, които ми възникват в случая е - как аз да съм сигурна, че той/тя не прави същото в мое отсъствие?

Е, за какво ти е да си сигурна?

[ravik]

Ами да, правят го. Ама карай, светът е пъстър и това му е хубавото.

[lila]

Вчера имах случка в работата, която ме потресе - присъствах на разговор между двама души, които демонстрираха помежду си много добри участва, а когато единият си тръгна, другият - пред мен - го описа по начин , който не ми се иска да повтарям - с възможно "най-черните" краски
Интересно ми е какво мислите по въпроса, случвало ли ви се е, оправдавате ли такова поведение, може ли след това да имате доверие на такъв човек, да работите с него или ния?

Опасявам се, че във фирмата в която работя това е практика как да работиш с тези хора - ами просто си вършиш работата. Ти си там, за да си изкараш - как се казва - прехраната. Аз лично гледам на колегите си като на хора, с които трябва да се свърши определена работа, интересува ме доколко прфесионално подхожда човека и не навлизам в детайли от личния си живот. Колкото по-малко знаят, за по-малко има да приказват. По този повод, в началото един колега ми каза че съм голяма кучка - гонела съм само работата Там приятели нямам. То на мен и приятелите ми се броят на пръстите на едната ръка, ама поне са читави хора. Но това е друга тема. Да ти напомня една много стара приказка - "уважение всекиму, доверие никому" - тя най-ясно описва БГ-манталитета за мое съжаление.

[paju4eto_Ligla]

само да уточня, че един от проблемите, които ми възникват в случая е - как аз да съм сигурна, че той/тя не прави същото в мое отсъствие?

Може да си сигурна само в едно - че го прави

И аз вчера имах разговор на тема лицемерие, макар и доста по-абстрактен. Защитавах тезата, че след като така или иначе ни се налага да сме - и то не малко - лицемерни в ежедневието си, на работа и въобще във всяка официална ситуация, можем поне да направим всичко възможно да не си губим времето за подобни взаимоотношения, когато става въпрос за приятели, близки и свободното ни време.

А иначе...в работата е неизбежно. Лицемерието, имам предвид. Обратното би означавало човек да има непрекъснати пререкания. Този факт е едно от нещата, които все повече ме убеждават, че би било добре, ако има как да не работя с много хора...и за предпочитане такива, които аз сама съм избрала.

[DOBI]

Съгласна съм с тезите ти Паюче!Наистина хубаво би било поне с приятелите да бъдем искренни!То за колегите аботата е ясна!

[dora]

Сигурно никога няма да свикна с това - лицемерието.
Не , не съм ангел и е ясно ,че и аз съм казвала нещичко по адрес на друг в негово отсъствие.
Ще ви споделя обаче , че откровенността ми е коствала няколко приятели.
На работа ,там сякаш лицемерието е част от длъжностната характеристика.
В началото мислех ,че приятелските отношения са най-добрия вариант за колеги .... е ,не е така.

[nelumbo]

лицемерието е човешката черта, която най-силно ненавиждам! винаги казвам откровеното си мнение, парадоксалното е, че с това губя уважението на хората. но понякога няма как да премълчиш, налага се да кажеш нещо. е, зад гърба на хората наистина може да не говориш, не се налага. и аз съм изгубила някои приятели, имала съм и колеги, дето не са ме обичали заради прямотата ми... но, защо ли, не ми липсва обичта на точно такива хора

[5ia]

Лицемерието води в моята класация за най-гадни недостатъци! Ако някой излъже, или открадне, или нещо си.....може да изсмуче от пръстите си някакво извинение. За лицемерието извинение няма. А що се отнася до работата, Паяче, струва ми се, че не говориш само за това. Да търпим някого и да се съобразяваме с него, защото се налага по служебни причини - не, това не е лицемерие. Това си е работа. Но пък вЕрно, че голям процент от хората са лицемери, и няма как да работиш, и да не се натъкнеш на стадо такива.