От Балчик до Шабла през май
Модератор: scleri
- scleri
- Кафе машина
- Мнения: 3891
- Регистриран на: Юли 10, '10, 13:14
- Дал благодарност: 61 пъти
- Получил благодарност: 301 пъти
От Балчик до Шабла през май
Този уикенд беше планиран още през април, но два пъти го отлагахме заради капризите на майското време. Накрая решихме че камъни да падат последната събота и неделя на май тръгваме. Цяла седмица времето беше отвратително, но съботната утрин ни посрещна слънчева и със синьо небе. Скочихме в утробата на лъва / карам Сеат Леон / и след малко повече от половин час бяхме вече на магистралата. Решихме да разнообразим пътя и вместо по класическия път през Бургас и нос Емине, минахме през Айтоския проход. / За информация ако някой реши да пътува от там. Пътя е задоволителен, дори бих казал добър. Има участъци с дупки които са били закърпени, но кръпките са малко над нивото на пътя и се усещат в кола с малко по-твърдо окачване като моята / Спряхме за по кафе в Провадия. Над нас се извисяваше крепостта Овеч, но нямахме нито сили, нито време да се качим до там. / За информация автомобилен път до горе няма / / Още една информация - За да видите снимките надолу по-добре кликвайте върху тях. Ще станат по-големи. /
От Провадия до Варна са шейсет, седемдесет километра и след по-малко от час видяхме морето. Тъй като бяхме напред с времето решихме да се отбием да видим резултата от продължителния ремонт на Аладжа манастир. Имахме информация че ремонта е приключил и манастира е отворен за посетители. Информацията се оказа вярна на половина. Манастира наистина е отворен за посетители, но ремонта не е приключил. Имало две надвиснали скали които трябвало да бъдат укрепени за това туристи се допускат само до музея, и в парка на манастира. Убедихме се с очите си че по ремонта кипи усилена работа. Един възрастен човек пред който аз мога да мина за тинейджър бъркаше цимент в една пластмасова кофичка. Вероятно за да укрепи скалите. С това темпо на работа вероятността майстора да не доживее завършването е съвсем реална.
Няколко снимки за да видите реалното състояние на манастира в момента.
Хапнахме набързо в едно от работещите вече капанчета и продължихме напред. В два без нещо бяхме пред касите на двореца в Балчик. Ще ви спестя личните си впечатления, и умозаключения. Повечето от вас вероятно са ходили там, а някои и по повече от един път. На мен лично ми беше пето или шесто посещение, но не бях ходил от няколко години и ми беше любопитно да видя промените.
Малко снимки от двореца и ботаническата градина.
Нощувахме в Балчик, хотел Лотос, на самото пристанище. Добро хотелче, чисто, уютно, с богата закуска на сутринта. Първата ни цел за неделния ден беше Калиакра. Знаете историята и легендите свързани с този емблематичен за България нос за това отново ще ви спестя моите впечатления. Няколко снимчици да си припомните ваши посещения на това магическо место.
На Калиакра времето лети неусетно. След почти двучасов престой тръгнахме за следващата ни цел - Археологическия резерват " Яйлата " до Камен бряг. На това райско местенце не бях стъпвал от доста години. С нетърпение чаках да видя мястото където посрещахме " Джулая " още по времето когато това не беше много, много позволено. Излязохме от Камен бряг и поехме по пътя през полето. Пътя свърши в средата на нищото, а там с изненада видяхме една малка колибка която се оказа каса, и една строга леличка която ни поиска по три лева за да видим резервата. В това няма нищо необичайно. По цял свят хората правят пари от всеки по-интересен камък. Парадокса в нашия случай беше че тази колибка - касичка беше в средата на нищото. Веднага се сетих за великата шопска мисъл - " Закона е врата у поле. Само глупаците минават през нея. " Ами това си беше точно врата у поле. Никаква ограда, нищо което да те спре да влезеш в резервата и да стигнеш до брега. Двайсетина метра напред, назад, в ляво, в дясно. Можеш да минеш от където си искаш. Буквално врата у поле. Ние решихме да не разваляме неделния ден на леличката и си купихме билети. Три лева за нормален човек, и лев и петдесет за пенсионери като мен.
Великите скали на Камен бряг.
И на Камен бряг пролетта е дошла.
Надолу към един от некрополите
Някъде по обед стигнахме крайната точка на нашето пътуване - фарът при нос Шабла. Това е най-източната точна на България. Фара е висок трийсетина метра и светлината му се вижда на повече от трийсет километра навътре в морето. Това е най-стария действащ фар на Балканския полуостров, умалено копие на едно от седемте чудеса на света - Александрийския фар. Района около фара се оказа облагороден от последното ми идване.
Фара.
Слънчевия часовник
Пирамидалните структури.
От фара поехме назад към дома. На връщане минахме по класическия маршрут през Бургас, и някъде към осем вечерта вече си бяхме у дома.
Знам че местата които ви показвам са много посещавани, и познати на повечето от вас, но исках да ви ги припомня, и да се опитам да ви покажа как изглеждат те в разгара на пролетта. Дано да съм успял да ви доставя и мъничко наслада, и носталгия, и спомени от ваши посещения там.
От Провадия до Варна са шейсет, седемдесет километра и след по-малко от час видяхме морето. Тъй като бяхме напред с времето решихме да се отбием да видим резултата от продължителния ремонт на Аладжа манастир. Имахме информация че ремонта е приключил и манастира е отворен за посетители. Информацията се оказа вярна на половина. Манастира наистина е отворен за посетители, но ремонта не е приключил. Имало две надвиснали скали които трябвало да бъдат укрепени за това туристи се допускат само до музея, и в парка на манастира. Убедихме се с очите си че по ремонта кипи усилена работа. Един възрастен човек пред който аз мога да мина за тинейджър бъркаше цимент в една пластмасова кофичка. Вероятно за да укрепи скалите. С това темпо на работа вероятността майстора да не доживее завършването е съвсем реална.
Няколко снимки за да видите реалното състояние на манастира в момента.
Хапнахме набързо в едно от работещите вече капанчета и продължихме напред. В два без нещо бяхме пред касите на двореца в Балчик. Ще ви спестя личните си впечатления, и умозаключения. Повечето от вас вероятно са ходили там, а някои и по повече от един път. На мен лично ми беше пето или шесто посещение, но не бях ходил от няколко години и ми беше любопитно да видя промените.
Малко снимки от двореца и ботаническата градина.
Нощувахме в Балчик, хотел Лотос, на самото пристанище. Добро хотелче, чисто, уютно, с богата закуска на сутринта. Първата ни цел за неделния ден беше Калиакра. Знаете историята и легендите свързани с този емблематичен за България нос за това отново ще ви спестя моите впечатления. Няколко снимчици да си припомните ваши посещения на това магическо место.
На Калиакра времето лети неусетно. След почти двучасов престой тръгнахме за следващата ни цел - Археологическия резерват " Яйлата " до Камен бряг. На това райско местенце не бях стъпвал от доста години. С нетърпение чаках да видя мястото където посрещахме " Джулая " още по времето когато това не беше много, много позволено. Излязохме от Камен бряг и поехме по пътя през полето. Пътя свърши в средата на нищото, а там с изненада видяхме една малка колибка която се оказа каса, и една строга леличка която ни поиска по три лева за да видим резервата. В това няма нищо необичайно. По цял свят хората правят пари от всеки по-интересен камък. Парадокса в нашия случай беше че тази колибка - касичка беше в средата на нищото. Веднага се сетих за великата шопска мисъл - " Закона е врата у поле. Само глупаците минават през нея. " Ами това си беше точно врата у поле. Никаква ограда, нищо което да те спре да влезеш в резервата и да стигнеш до брега. Двайсетина метра напред, назад, в ляво, в дясно. Можеш да минеш от където си искаш. Буквално врата у поле. Ние решихме да не разваляме неделния ден на леличката и си купихме билети. Три лева за нормален човек, и лев и петдесет за пенсионери като мен.
Великите скали на Камен бряг.
И на Камен бряг пролетта е дошла.
Надолу към един от некрополите
Някъде по обед стигнахме крайната точка на нашето пътуване - фарът при нос Шабла. Това е най-източната точна на България. Фара е висок трийсетина метра и светлината му се вижда на повече от трийсет километра навътре в морето. Това е най-стария действащ фар на Балканския полуостров, умалено копие на едно от седемте чудеса на света - Александрийския фар. Района около фара се оказа облагороден от последното ми идване.
Фара.
Слънчевия часовник
Пирамидалните структури.
От фара поехме назад към дома. На връщане минахме по класическия маршрут през Бургас, и някъде към осем вечерта вече си бяхме у дома.
Знам че местата които ви показвам са много посещавани, и познати на повечето от вас, но исках да ви ги припомня, и да се опитам да ви покажа как изглеждат те в разгара на пролетта. Дано да съм успял да ви доставя и мъничко наслада, и носталгия, и спомени от ваши посещения там.
Re: От Балчик до Шабла през май
Склери! Трябва да напишеш книга с пътеписите си за България! Водиш ме на места, които не знам или знам, но много ми харесва как пишеш - не е твърде описателно, но е достатъчно информативно и на читателя му се ще да отиде и разбере още...
Благодаря за сутрешната /за мен/ разходка
Благодаря за сутрешната /за мен/ разходка
- Leni
- Кафе с мляко
- Мнения: 265
- Регистриран на: Авг 14, '13, 09:34
- Местоположение: София
- Обратна връзка:
Re: От Балчик до Шабла през май
Слабост са ми манастирите, и отдавна искам да ида до Аладжа..
Мерси за приятната разходка
Мерси за приятната разходка
Какво му трябва на един добър фотограф?! - едно око и един пръст...
http://travelcafe.bg/" onclick="window.open(this.href);return false;
и накрая балконът http://leni-s.com/balcony-relax/
http://travelcafe.bg/" onclick="window.open(this.href);return false;
и накрая балконът http://leni-s.com/balcony-relax/