Екремокарпус (Eccremocarpus)

Аватар
Майкъл
Виенско кафе
Мнения: 387
Регистриран на: Мар 15, '10, 12:58
Местоположение: Несебър - Пловдив

Екремокарпус (Eccremocarpus)

Мнение от Майкъл »

Многогодишна лиана и все още непозната.
Лесно пониква от семена, лесно достига до цъфтеж.
Става 2-3 метра дълга и цялата е в цвят.
Лианките са много нежни и не могат да се местят и направляват
защото са чупливи.
Сама се захваща по стена и не е нужна опора.
Има цветови вариации в червено, бяло и жълто.

В случая моя е жълт:
Изображение

Червения:
Изображение

Бял:
Изображение

Може би да издържа нашите зими, но тая зима ще опитам:
Някъде по време на мраз:
Изображение
"Хората се делят на три групи - тези, които са живи, тези които са мъртви и тези, които са на море" - Аристотел
0888/70-58-74
lila
Чист кофеин
Мнения: 8112
Регистриран на: Ное 24, '09, 16:28
Получил благодарност: 1 път

Екремокарпус скабер - Eccremocarpus scaber

Мнение от lila »

Екремокарпус скабер - Eccremocarpus scaber. Отглеждане. Размножаване

Изображение
С благодарност към Майкъл за снимката

Семейство: Бигнониеви (Bignoniaceae). Името произлиза от гръцкото εκκρεμής - висящ и καρπός - плод. За пръв път екремокарпуса е описан през 1794 г. от ботаника Руиз и Павон, през 1819 г. Като отделен вид Екремокарпус скабер е описан като Calampelis scaber от Д. Дон.
Синоним: Calampelis scaber.
Разпространение: Южна и Централна Америка. Родина – Чили и Аржентина. В Европа е пренесена в началото на XIX век.
Описание: Вечнозелена, катерлива, бързо растяща многогодишна лиана. На дължина израства до 5 метра. Образува едри грудки в почвата. В естествения си хабитат през сухия сезон надземната част на лианата умира, но с падането на първите дъждове се наблюдава нов растеж от грудките. Цветове са тръбовидни, с големина до 3 см., жълто-червени до ярко оранжеви, израстват на гроздове с дължина до 10-15 см., разположени срещуположно на листата. Стеблото е четиристенно. Листата са сложно перести, състоят се от 3 до 7 светло зелени, малки, заострени листенца.
Отглеждане: В областите с умерен климат екремокарпуса се отглежда като едногодишна култура. Най-добре е да се засади в голяма саксия. В този случай се тори редовно, за да се осигури бърз растеж и обилен цъфтеж. Препоръчва се отглеждане на открито от пролетта до есента. Използва се за вертикално озеленяване.
Цъфтеж: От май до ноември. Цветовете се опрашват от насекоми и колибри.
Светлина: За да се осигури оптимален растеж и обилен цъфтеж, екремокарпуса трябва да е изложен поне няколко часа дневно на пряка слънчева светлина.
Температура: През пролетта, когато няма риск от измръзване и нощните температури надвишават 5°С може да се изнесе и отглежда на открито. Минимални температури от 5 – 10°С, оптимални температури от 25 - 30°С.
Поливане: Полива се редовно, при изсъхване на почвата. Екремокарпуса е катерлива лиана с енергичен растеж и като общо правило се нуждае от повече вода, но трябва да се избягва преполиване.
Почва: Неутрална до леко кисела, добре дренирана рохкава почва.
Подхранване: За да се осигури балансиран растеж се подхранва с органичен тор на пролет и есен или на всеки четири месеца се добавя гранулиран тор с бавно действие.
Размножаване: От семена. Ако семената не са узрели, откъснатите плодове се оставят да доузреят и след четири до пет седмици са готови за засаждане. Семената на екремокарпуса са дребни, покълват за 12 до 15 дни в торфо-почвена смес. Период за засаждане - февруари-март. В края на май семената може да се засадят и директно в земята.
Възможно е да се размножи и чрез разделяне на коренището.
Вредители: Акар, белокрилка.
kali
Кафеджия/Кафеджийка
Мнения: 1521
Регистриран на: Апр 7, '13, 22:02

Re: Екремокарпус (Eccremocarpus)

Мнение от kali »

Някой, ако е отглеждал екремокарпус може ли да ми каже дали, ако засадя три коренчета в сандъче ще се развива добре. Имам предвид, дали няма да е ниско сандъчето в зависимост от това как се развива коренът.
Igicosoci
Kафенце
Мнения: 1
Регистриран на: Сеп 11, '15, 10:57

Re: Екремокарпус (Eccremocarpus)

Мнение от Igicosoci »

I always think you know a lot.
Публикувай отговор

Обратно към “Храсти и лиани”