За отминаващото лято - поезия, вълни и размисли :)

[vodo-leika]

От морския бряг се сбогувам с лятото! За мен беше едно прекрасно, нежно, усмихнато, щастливо и слънчево лято! Сбогувайте се и вие с този хубав текст на Петя Дубарова, който открих днес, и пресен кадър от морския прибой.

Слънцето залязва... Заровило рошава глава в полата ми, лятото плаче. Аз го изпращам до тополата и го целувам за последен път по челото. След това то се покатерва с нечувана ловкост догоре, разтваря ръце и изчезва. След лятото остава само пепел от мрак и прегорели смехове. Жежките му бронзови стъпки бавно изстиват. Става хладно.
"Нататък, нататък!" – шепне вятърът и ме дърпа към морската градина...
"А къде е лунапаркът?"
"Няма го! Лятото си го прибра!" – отвръщат няколко побелели от тъга вълни.
"Лятото, лятото!" – шепнат сивите пясъци.
"Жадни сме – проплакват стъпките. – Къде е лятото? То ни даваше и топлина, и сол, за да не умрем!"
"Лятото? То си отиде!" – пропява един далечен фар и светлото му око се премрежва от сълзи.
"Отиде си!" – зашумяват мидите. Една розова раковина свирва тихо, уплашено и става съвсем черна.
"То си е отишло!" – крясва за последен път чайка и пада мъртва на студените пясъци.
Морето е горчиво, горчиво като бира.
"Искам лятото, лято! – плаче малко раче. – То ми каза, че съм червено като косите му. О, как ме галеше всяка вечер! Какви приказки ми разказваше!"
"Наистина ли лятото си е отишло?" – пита задъхано една риба, изплувала от дълбините на своя дом.
"Отиде си!"
"Отиде си?" – и лудо разтрепераните й хриле застиват. Тя е мъртва. Вълните я изхвърлят на брега и само студена мъка като сол остава да блести по безжизнените люспи.
Но изведнъж кеят ме забелязва: "Лятото, лятото, то не си е тръгнало!"
Поглеждат ме вълни, миди, пясъци.
"Лятото! Лятото!" – блясва окото на фара. Цялото море трепери от радост.
Поглеждам се. И чудо! Полата ми е светла, съвсем светла и топла. Дланите, косите ми греят. Та нали с тях съм галила лятото. Сълзите му попиваха в дрехите ми.
И в този миг аз се чувствам добра и светла като самото лято. Загребвам с шепа солена светлина и напоявам стъпките. Стоплям сивите пясъци, а в черната раковина поставям няколко златни косъма от косите си и тя отново е розова. Поемам в длани рачето и то престава да плаче. В отворената човка на мъртвата чайка изсипвам лято и стоплям хрилете на рибата. Те пак са живи.
"Лятото, лятото!" – шепне морето.
"Лятото!" – пропява фарът.
"Лятото!" – говори морският вятър.
И затоплени, щастливи, те заспиват за есента и зимата! Целувам малкото спящо раче, помахвам на фара и си тръгвам. Тръгвам си топла и светла като лятото...
Петя Дубарова
1975 г.

източник: http://www.obekti.bg/chovek/15073-%D0%9 ... 1%82%D0%BE

[ivanina]

Прекрасна тема!....самото заглавие ми навява леко носталгична нотка - като че ли за нещо много хубаво , сърдечно ,топло - но преживяно вече ,и отиващо си от нас .... което всячески искам да задържа...!
...аз обичам по- кратката форма на изразяване - стихотворната ....а ако може да бъде изказано и под звуците като песен - то ще бъде най- силното докосване над света край нас!....

[video][/video]

[Titi]

Още ми е лятно, моята отпуска и почивка тепърва предстоят

[cvetnica]

Лято
Изкусен кулинар си, мое Лято!
Морето ти от слънцето кипи –
застроено със дъжд, с порой залято.
И дъхащо на рози и липи.

Със щипка от подправката горчива –
оная луда, сгряваща Любов,
с която неизменно ни заливаш
от Китен, та през Петрич, до Свищов.

До всеки краен ъгъл по земята
достига ароматният ти зов.
Изкусен кулинар си, мое Лято!
От теб се ражда не една Любов.

автор Николай Дялков

[vasileva]

http://www.videoclip.bg/watch/388673_ne ... nta-da-kaj

http://vid1.videoclip.bg/playback/388673/video.mp4