Наши творби.

[setipeti]

А бре, стихоплетци, що не изплющите барем едно хайку, да ми зарадвате душата

Събуждам се вятърна
затрогващо утринна
тихо ти шептя в ухото

[botan]

От 04.2012

От всяка проронена сълза
от лицето ти стекла се,
поникват красиви цветя,
а ти ме познаваш и знаеш,
колко обичам цветя!
И бих те гледал как ридаеш,
сълза по сълза, сълза по сълза,
докато цъфне цяла поляна,
защото не знам дали знаеш,
но не цъфти всяка сълза,
красиво мое момче.

[troll]

Със шегата във главата,
рано окосих тревата.
После и листата сбрах
въпреки, че ме е страх
да не би да завали
да гърми и да трещи,
докато не свърша.
И прибера всичката мърша
на майката природа.
Живее ми с в пагода.
Май ще ида в Япония.
Обичам перфектна симфония.
Обаче не сега.
Щото събирам листа.

[secret_rose]

А бре, стихоплетци, що не изплющите барем едно хайку, да ми зарадвате душата

Не точно хайку, но...:

Цветен прашец,
а в сърцето му - плод.
Разточителна нежност.

...

Дивно ухание
в капки живот.
Къде е надеждата...

...

Шепотен бриз.
Новораждащ дъждец.
Тишина ли съзирам?

...

Трепет в сърцето.
Скиталец, слепец...
в Тебе умирам.

@

[Гео, граф]

Ммм, хубаво !

Да опитам и аз, а ...

Студен дъжд
в яката на якето ми.
Зимата иде.

Сиви полета.
Магически блянове в розово
носят във себе си.

[JuliS]

изобщо... съм пропуснала...
А, добър ден!

***
Понякога душата ми крещи,
и моли се отчаяно на Бога
сърцето щом безпомощно боли
приятел трябва ми,
без който да не мога!
Да ме попита как съм?
Да ме утеши -
да поседи при мене само,
със думи мили, да ме разведри
и деликатно да предложи рамо.
Да чуе писъкът във свитата душа
да ме накара да повярвам просто
без фалш, интрига и лъжа,
без купища раняващи въпроси.
Не да мълчи или да казва „стига”!
Защото болката все трябва да излезе…
Такъв приятел - Господ ти го праща
безмълвно във живота ти да влезе!
Без показност, без шоу , без овации
Ей тъй, от нищото да се роди,
до теб да бъде всеотдайно и без граници
а…
на такъв приятел –
просто се БЛАГОДАРИ!

JuliS

[calico]

Джулииииииииииии

[Донка Тодорова]

[darina1960]

Джул, ти си била голям поет!!! Четох го няколко пъти. Много ми хареса!!! Браво!!!

[JuliS]

Благодаря ви дами . Радвам се че ви хареса.

***

Студът е сковал, не само земята,
сковал е спомен, сковал е мечти...
Аз го допускам, в очите си слепи,
в сърцето ми огъня – да угаси!

Постила дъха си - лепкаво - синкав,
Сърцето ми бие до лудост…забрава…
Сграбчва душата в прегръдка зловеща
Припомня ми огън. Бушуваща клада!

Кога ли ще спре със удар последен?
Кога ли ръцете ми ще те забравят?
Ден отминава, труден, пореден…
Във въглен прераждам се - на твоята клада!

Приказно-ледено замръзват очите ми,
За да запазят последната среща!
Задържам дъхът си, премръзнал в гърдите ми
Само кръвта ми е още гореща…

Студът тънки пръсти протяга към мене,
но той не разбира – това е пощада!
Допускам го днес - да убие сърцето ми,
което изгаря… на твоята клада!

JuliS