Роман с продължение ...

[milena02]

Този път обаче тя го позна първа.
- О, Симе? Ти ли си? - обърна се блондинката към нашия герой.
- Я! Комши! Не те познах с тия градски дрехи... - смути се момъкът. - Това... "нашата лопата" ли е? Нещо май поочукана ми се вижда... Напролет нова ще ти купя.
- Нашата лопата си е на село, Симе, тази е друга. Рекли приятелките ми да ме зарадват и ей на - гледай какъв ръждясал кюрек са ми подарили - въздъхна блондинката. - Не всички имат твоята класа, Симе, и твоя вкус към земеделските сечива.
- А какво искаше оня с фуражката? Да не те задяваше? - сви юмруци Симо и загледа лошо.
- И да ме задява, и да не ме задява, никакъв шанс - успокои го тя. - От пръв поглед ми стана ясно що за левак е. Обзалагам се, че една дупка не е изкопал през живота си. Има такива хора, комши. Гледаш го мъж като скала, а дадеш ли му храстореза най-много бирата да си отвори с него. И моят хубостник е такъв. Помолих го веднъж да размести двайсетина рози, а той взел, че ги разместил с фотошопа и ми ги показа на картинка. Добре че си ми ти за утеха. Я, това нов мазол ли ти е тука? Красота!
В този момент високоговорителите обявиха: "Станция "Ломско шосе" и Симо с неохота слезе да хваща селския райс. А блондинката стисна до болка ръждивата лопата и се размечта за онази, другата, скътана на тайно място в градинската барака и в сърцето й.

[Албена]

Симо залиташе в препълнения автобус и беше толкова вглъбен в мислите си ,че не усещаше как го настъпват и ръгат с лакти."Абе какви са тия приятелки!!! Да подарят такъв счупелник на моята любима! Това лопата ли е?! Че и панделка й вързали!" Ядът и възмущението постепенно отстъпваха и на лицето му изгря щастлива усмивчица.Днес му беше щастлив денТой я срещна ! Нея - своята Богиня.Мислеше си колко много време има до пролетта ,когато отново ще може да крие в зида вдъхновените си стихове.Какво ли да й подари този път? Мотика? Не! Гребло?Хм! Трябва да е нещо символично ! Изведнъж се сети - колове за домати! Ще ги отсече и издяла да са прави и гладки ,ще ги заостри в единия - да са като стрелите ,с които тя прободе сърцето му. Разбира се ,ще измисли и подходящо стихче .За стрелите на Амур.Сърцето му премаля от радост ,предствяй ки си как тя в омая чете поемата му и после забива коловете в градината си.

[JuliS]

И...римите сами се подредиха пред очите му..изящни, всеобхващащи и...

За теб любима цяла зима ще мечтая...
Със плам ще дялам...през деня...
Прави, твърди колци за домати...
Които ще "преобразявам" през нощта!
А щом на пролет кукуряка цъфне,
Ще се завърна - да ги подаря..
..на Нея
О,Господи..тъй зимата е дълга..
Как без лопатата ...
...ще оцелея..

Въздъхна тъжно..и се загледа в първите снежинки, които плахо докосваха земята..
Даааа...до пролетта има много време!
И осъзнал това, сърцето му като че ли спря...

[calico]

....
Нооо...какво е това?
Симо се надигна и подуши въздуха. Даааа, това е...о, да, да!!! Киселото зеле е станало!!!
Оная миризма се носеше лекичко и на едва доловими вълни откъм саята.
Е, сега вече може да се поживее мъничко. Не че пак няма да изпада в любовен делириум, но с киселото зеле и ракийката е друго, има живот, имаааа.... А като заколят през три къщи прасета, ще му донесат като всяка година и сланинка, и бахур, че и малко осмянка. И то- ей я на, Нова година дошла. После само януари да изкара и да дойде време за резитба на лозята, а те кокичетата тръгнат ли и вече любимата ще дойде поне за ден или два. Не е същото като цяло лято, нооооо..почва се, почва се. Птички, лалета, пчелички, ще дойде време и за разсадите- а там изненадаааа. Симо поклати доволно глава- колците, колцитееееее, ееех, живот....

[JuliS]

И така унесен в мечти, за кисело зелце, ракийка, сланинка ...и колци... Симо се унесе в блажен сън. Не искаше да сънува , искаше просто да поспи, да събере сили за следващият реален, студен, зимен ден - без нея!
Така и направи. Скоро лекото му похъркване се превърна в дълбок стържещ звук и Симо изпадна в безпаметен , дълбок и лишен от картини сън!
И тогава...

[Албена]

Някой почука на прозореца.Симо се сепна .Разтърка очи и тъкмо реши ,че му се е причуло ,когато чукането се повтори.На вън беше тъмно и Симо не виждаше нищо през запотеното стъкло.Стори му се че чува стъпки пред вратата. Тръгна решително на там и със замах отвори.Нямаше никой ,но прага имаше кошница покрита с бяло одеалце ,а под одеалцето нещо шаваше и хленчеше. "Олеле ,бебе!!! " - помисли си Симо и краката му се подкосиха.Внесе кошницата.Сложи я на масата до недопитата чаша с ракия и чинията с кисело зеле. Не смееше да повдигне одеалцето.Ами сега!!!Това бебе ,явно ,е негово.Обаче коя ли е майка му? Симо си имаше само една голяма любов - съседката ,но за сега, любовта им беше само платонична.Преди да се влюби в съседката си и да ослепее за всички други жени наоколо, Симо ходи няколко пъти на вечеря при една колежка ,ама то беше отдавна.
Сърцето му биеше като полудяло ,дланите му се изпотиха.Пред погледа му стаята се разлюля и Симо се хвана за гърдите с ужасната мисъл - "какво ще кажа на моята Богиня ,когато ме види с бебе на ръце..."
Тогава кошничката излая...

[Гео, граф]

... едно сумтящо носле избута завивката, две лъскави очета заковаха поглед в неговите, а като го взе в прегръдката си, кутрето с доверие облиза ухото му.
- Е ся я втасАх! - Симо никога не беше гледал живинка и се ужаси от отговорността, която пролягаше неумолимо на мъжките му рамене. После надникна в кошницата и взе бележката. На нея беше изписано с красива калиграфия само: "Обичай го!", на гърба й беше закачено прозрачно, наглед празно пликче. На него пишеше Gloxinia regina, това па що е??? Остави внимателно мъника на пода, вдигна пликчето към светлината и забеляза ситнички прашинки, взря се отблизо и реши, че са семена. Включи компютъра, затърси в нета тайнственото име и се зачете за цветето.
Нещо студено и мокро докосна голия му глезен и го стресна здравата. Кучо седеше мирничко до крака му в бавно разширяваща се локвичка.
- Аааа! Забравих те, пале, а ти веднага използва момента нали! - весело го загълча Симо. Подсуши мокрото, изми изцапаното, сипа мляко в една подложка за саксийка и се загледа умилено в лакомия гостенин.
- И как да ти викам? И кво да правя със семената? Боже, пак се забърках в кой знае какво...

[milena02]

Тогава се сети, че наближава Свети Валентин. Чуден повод да се отърве от палето, ако го връчи на любимата като романтичен подарък. Ми да! Хем подходящо, хем оригинално, хем повод да се отбива по-често уж да нагледа кучето. Може и име да му измислят заедно... "Я! Че то май си идва с името" - плесна се по челото Симо. Gloxinia regina. Вдигна крачето на животното и да - оказа се кучка. "Значи ще е Глокси или Реджи", реши той и се зарови из шкафа да търси розова панделка.

[Titicaca]

...дните минаваха. Симо отдавна бе решил, че ще поднесе като скъп дар на лелеяната
си изгора малката палавница Реджи (или Глокси, предстоеше да се уточни). Но не само
дните минаваха и заминаваха - замина си и почти чисто новият му хладилник, а скоро след
това и любимият му лаптоп реши да го изостави.
- Да му се невиди и намярата, и късмета скапан! - съскаше през зъби Симо и с тревога мяташе
тревожни погледи към календара в кухнята. - И светИя Валентин мина, и братчед му Трифон, ей
сега и сергиите с мартеници ще се появят, а аз с какво се разправям..! Ремонти, части, кинти, майстори..
егати живота!
И унесен в грижи по битието, направи крачка назад, за да вземе поредната биричка от плота.
При което пронизителен писък се заби като шило в слуха му - ами да! Тя беше, онази пикла,
която му се мотаеше в краката от две седмици вече.
- Чакай, мацо, чакай - взе да мълви, забравил, че има насреща си влажна кучешка муцунка.
Първите мартенички вече се полюшваха от февруарския вятър на отсрещната улица и Симо,
опрян до стената и в пълна невъзможност да вземе каквото и да е адекватно решение (липсата на
лаптопа му и клановата игра Уърлд Ъф Танкс ставаха все по-болезнени), нахлузи маратонките и
работното яке, и изфуча навън. По пътя, нали си беше общителен, се спря да размени няколко
приказки с продавачката на вестници. И от дума на дума - то нали все така става, се оказа, че женицата
е съседка по вила с НЕЯ и с охота лееше разнообразна информация...
- И какво? Седя и чакам да мине времето?! Ми че аз съм бил егати му и бастуна задръстен! -
ето с такива светли мисли се пълнеше главата на Симо, докато се прибираше. - Да е жива и здрава
Танчето! Ще й купя един коняк! - и понесен от крилете на чистата любов, той се упъти към спирката
за селските автобуси. Приседна на пейката под навеса, а връз коленете му мърдаше мека чанта с цип,
отворена от единия край...

Позволих си да се включа - дано нямате нещо против

[Noel]

Автобуса изсвири със звънлив клаксон и отвори вратите със съскане...
Симо бързо скочи ,притиснал живата топка до сърцето си.С бодри крачки катереше байра към къщата на своята изгора ,а сърцето му пърхаше...
Един последен завой и....на неговата дупка в зида надничаше млад униформен полицай....