Роман с продължение ...

[Мириам]

припадна.Събуди се и първото,което видя беше познатата физиономия на един от приятелите му.После той отстъпи място и над Симо се надвеси мъж в бяла престилка.Започна бавно да говори-
-Така,претърпяли сте сътресение,ще трябва да останете за наблюдение и за още изследвания,сега се вижте за малко с приятелите си.Между другото добре,че сте били с тях,те ви докараха.
-Ама,чакайте,къде съм,в болница ли съм,защо-Симо се опита да се надигне,но не успя и с тежко дишане се отпусна на леглото.Чувстваше огромна тежест и болка в главата,виеше му се свят и нямаше никакви сили."Какво ли ми има сега "-взе да си мисли той,но и това му костваше усилия.
В този момент някой го хвана за ръката и каза:
-Ние ще тръгваме,братле,ти се оправяй,утре може пак да наминем.
-О,не,не ме оставяйте сам,моля ви.
В този момент Симо видя как една дребна медицинска сестра се насочи към него,докторът и помогна и изви тялото му,свали му пижамата и тогава иглата се заби в задника му.
-Ох-извика Симо и...

[serena]

...изпсува първично каруцарски. Какво си позволяват тия самозванци!!! Посегна назад да избута ръката или каквото там държеше спринцовката. Сестрата нервно се дръпна назад, а докторът се опита да успокои изнервения пациент:
- Моля не се притеснявайте, просто една инжекция, я какъв мъж сте, а се държите като малко дете. Успокойте се и полегнете, след малко ще се почувствате по-добре. Ето има и телевизор в стаята, ще ви пуснем някое предаване за разведряване...
Равният глас на доктора се лееше тихо и спокойно и започна да действа на Симо наистина отпускащо. Той почувства как главоболието му намалява, а тялото му придоби една особена лекота, каквато не беше усещал досега. Изведнъж тъпите болежки и дребните грижи изчезнаха от полезрението му. Брех, зачуди се, този да не е хипнотизатор! Направо талант! Но беше невъзможно да се устои на този така дълбок, добре модулиран и невероятно мелодичен глас. Можеше да го слуша с часове, без да му омръзне, независимо какво говореше. Симо се настани по-удобно върху леглото, лекарят подпъхна възглавниците под главата му и каза:
- Ето, вече сте по-добре, нали? - и съзаклятнически му се усмихна. - И да не задявате много сестрата, като дойде следващия път да ви види как сте - още по-широка усмивка и намигване.
Тоя пък, рече си пациентът, аз главата си не мога да държа изправена, а той за задяване ми говори, ще мина и без задяване... този път. Звукът на телевизора го накара да се огледа из стаята - лекарят и сестрата си бяха отишли и Симо беше сам. Вдигна поглед към източника на звука и видя, че са му пуснали някакъв филм. Загледа се нехайно, но в следващия момент настръхна, понеже един познат глас прозвуча в ушите му:
- А пък аз срещнах един странен тип днес... тъкмо да го поканя да ни посети, и той се измъкна...
Симо невярващо се взря в трепкащия екран само за да види как там се появява група русалки, които слушаха омайния глас на своята приятелка - самата...

[Гео, граф]

... Ариел !!! Ама едно към едно от филма на Дисни - червенокоса до невъзможност, с несъразмерно гигантски зелени очи и още по-зелена опашка. Само че не рисувана, а истинска. В искрометната вода огнената й коса се люшкаше като живи водорасли, над сърдечната белозъба усмивка чипото носле кореспондираше перфектно с нежно заруменели скули. Около нея вихрено се носеше хорце от също такива прелестни създания със зелени, меко проблясващи опашки, с различни коси. Имаше руси, имаше още по-руси, имаше и тъмноруси, светлокестеняви, истински брюнетки и ... Серена. ''Вапцах я ! - мярна се в съзнанието му. - Трябва да я намеря. Трябва да я питам. Какво исках да я питам ? Беше нещо важно. Нещо за мен, ама к'во беше ?!?...''. Напъна мускули да стане и не можа да мръдне. Те просто не го слушаха. "От инжекцията е !'' - почти проплака на ум Симо, после захленчи : "Ама аз искам при нея, при Серена и при приятелките й !'' Затвори за миг очи, а когато ги отвори, телевизора не се виждаше, защото между него и леглото стоеше великанско космато туловище с малка главичка на върха. Трола си беше съвсем същия от гората и явно имаше връзка със случилото се във вира, защото се понаведе, загреба с лапа безполезното Симово тяло, завря го небрежно под мишница и излезе ...

[Noel]

Отворих очи,леко се протегнах.Исках да запазя по дълго сладостта от греховния сън.Аз и Вълкадин заедно.Моята прекрасна ученическа любов!
И до днес не проумявам защо избрах Симо.Ама той,баща му,нали голяма акула беше!То не бяха екскурзии,подаръци...Но откакто старият се спомина
секна кранчето.Ми те разходите страшни,бе...една жена от толкова неща има нужда.Ето в петък сме на гости по семейному,какво да сложа...вчера обиколих Мола,похарчих пет стотака...и за кво.Два парцала на кръст.Еми обувки!?И тази новата терапия с бича кръв при Сийчето...без пари направо.За осемстотин лева ми я прави жената ,с предимство ,нали съм редовна.Боже,каква орисия ,боже!Хубава жена съм,ама трябва поддръжка.
Гледай коконата на Вълкадин,ми класа съм над нея и поне килограм по лека...обиколи света тая!Не мога да я трая,но трябва да търпя.
Оня ден докато се гушках в загорялото рамо на Вълчо,той спомена,че му трябва счетоводител,да му оправи едни неща...на секундата ми светна.
Белким научи нещо моя Мунчо.Охххх...
-Симооо,Симо бе....да не забравиш пратката в Еконт!И пари ми остави!

[Noel]

Симо стреснато отвори очи.Облян в пот трескаво опитваше да подреди мислите си.Сънят беше толкова реален и цветен ,и кошмарен...Нещо ужасно се случваше с него.Сънува ,че е в женсо тяло,с женски мисли.
- Ще си взема почивен ден!Ще се наспя и утре всичко ще е наред.

[Гео, граф]

... Ама какво се е зачудил, след като вече сума време ходи след работа в оня модерен нетклуб, дето за час може да сменя самоличностите като питиетата. Имаше чувство, че е било преди някой и друг век когато яхаше едрата кафява кобила към Скалистите планини в ролята на беглец от закона, а из всички градчета на щата бяха разлепени циклостили с неговата рисунка в профил и анфас и надпис Wanted ! Dead or Alive ! ... Ха, още не е опитал космически преживявания ! Непременно ще ги пробва, само да се добере някак до в къщи, да удари да аспирина и да избута седмицата, че приключват ДДС-то в сряда. После ще се наградя с едно хубаво космическо приключение, усмихна се накриво Симо ...

[Мириам]

Най-после успя да стигне едвам-едвам до дома.Бръкна в дънките и започна да си търси ключа.Не го напипваше,започна да рови в другия джоб,положението беше същото,май нямаше как да влезе в къщи.Сега какво щеше да прави.И таз добра,толкова зле се чувстваше,а пустият му ключ,къде е?!
Обърна се наляво,надясно и го видя,точно до десният му крак.Симо изпита неописуемо успокоение,тежък камък му падна от сърцето.Вкара ключа в ключалката и си отключи.Вътре го лъхна така познатият и мил аромат на собствената му къща.Почти изпита умиление при вида на разхвърляните си дрехи,които бяха навсякъде-на нощното шкафче,на бюрото,по столовете,а някои и по земята.Отиде до кухнята и взе 2 аспирина.
"Трябва да поспя"-помисли си той.
След това се насочи бързо към неговото си легло,така необходимо му в моменти като този.Без да сваля дрехите,той дръпна одеалото и се настани удобно.След това се зави и бързо заспа.Но преди да го направи му мина мисълта,че от утре трябва нещо да се промени,да се вземе в ръце и да подреди живота си....

[Гео, граф]

... Дойде утрето. Слънчево, ухилено като хелоуинска тиква. През прозореца нахлуваше веселия шум на динамичен град. Влюбен кос пееше захласнато в някакво дърво, децата в училищния двор играеха баскетбол с дивашки викове, шофьорите на градския транспорт радостно попържаха. Идилия.

Уф, и днес ли на бачкане !? Симо се протегна с изпукване, хапна мазна баница в закусвалнята на ъгъла, метна сакото на рамо и пое бавно към офиса. Днес нямаше много работа и не бързаше. Началството беше в командировка, така че споко, няма да се напрягаме. Довечера обаче ще мръдне до нетклуба и ще си измисли някакво лежерно, мързеливо приключение, мечтаеше пътьом Симо. Малка релаксираща разходка из Рим може би. Или да полежи на слънце на някоя горска поляна, а пчеличките да жужат дружелюбно наоколо. А може би не трябва да ходи на работа, вместо това да отиде в басейна да поплува ... Мързеше го до болка, мързеше го чак да мисли ...

[Гео, граф]

... мързеше го да гледа. Обаче не пропусна да закове подсъзнателно стройната елегантна блондинка, която мина пред него като видение и потъна във входа към метрото. Освен че изглеждаше шеметно, в очите му се наби счупената лопата в ръката й, с привързана панделка на дръжката, която тя носеше гордо щръкнала нагоре като жезъл на кралица. Виждали ли сте как сменя посоката котка, на която поднасяш риба? Ей така и наш Симе удари силно ляв крак на тротоара и зави след нея, а после хлътна в подвижните двери на метростанцията. Купи билет и за по-бързо претича по стълбите, кой да ти се влачи едва-едва с ескалатора, трескаво огледа перона и я видя. Пред нея стоеше униформено ченге и й говореше нещо със строг вид. Тя му отговори, усмихна се чаровно, врътна се на пети и скочи в потеглящия вагон заедно с нелепата си лопата. Само светкавичната реакция на нашия герой му помогна да влети задъхан през съседната врата. Занаднича над главите на хората към другия вагон и без проблем я откри. Лопатата горделиво се поклащаше в ритъма на движението. Симо си запробива път към нея, без да знае какви са собствените му намерения. Всичко се разви буквално за секунди и ако някой го попиташе защо последва хубавицата с лопатата в метрото, категорично нямаше да може да обясни. Както и на себе си впрочем...

[Албена]

Успя да се добере до нея из отзад,разбутвайки хората и се зазяпа в тила й. Подскочи стреснато ,когато тя се обърна и го измери с поглед.После се усмихна пленително и му подаде нещо.В първия момент не можа да разбере какво е ,но го пое."Бихте ли взели тази теменужка? Подарявам ви я ,защото нямам градина,където да я посадя" След което,с гордо вдигната лопата, слезе от току-що спрялата мотриса.
Симо остана да зяпа подире й с облещен поглед и теменужка в ръката."Това е знак от съдбата! Тази теменужка не е случайна и тази жена не е случайна!" Знаеше ,че утре по същото време ще я чака на входа на метрото.