Вечнозелената...
- Мария Николова
- Наркоман II ранг
- Мнения: 31883
- Регистриран на: Ное 28, '09, 23:44
- Местоположение: Нова Загора
- Дал благодарност: 1231 пъти
- Получил благодарност: 3117 пъти
Re: Вечнозелената...
[video][/video]
[video][/video]
[video][/video]
[video][/video]
" onclick="window.open(this.href);return false;
[video][/video]
[video][/video]
[video][/video]
" onclick="window.open(this.href);return false;
Най-голямото добро, което можеш да направиш за някого, е не да му покажеш богатствата си,
а да му разкриеш неговите.
а да му разкриеш неговите.
Re: Вечнозелената...
[quote="s_t_m"][video][/video]
Не се бях сещала за тази песен от години .... благодаря
Не се бях сещала за тази песен от години .... благодаря
- Мария Николова
- Наркоман II ранг
- Мнения: 31883
- Регистриран на: Ное 28, '09, 23:44
- Местоположение: Нова Загора
- Дал благодарност: 1231 пъти
- Получил благодарност: 3117 пъти
Re: Вечнозелената...
[video][/video]
С тази песен имам много забавен спомен от оная далечна епоха, за която нямате представа. Може да съм го разказвала, когато все още сме били само 200-250 потребители във форума.
Имах 10-11 килограмов ролков магнетофон. Изкривявах се, докато отида с него на купон. Няма да повярвате, но нямаше гнездо за кабел, който да свързва магнетофона с какъвто и да е друг апарат. Само един микрофон. Ако нямаш роднини, с право да пътуват зад желязната завеса, от където да ти донесат грамофонни плочи, или ролки с най-модерните записи, единственият източник за попълване на личната фонотека оставаше или от радио Истанбул, или от Радио Люксембург, или от радио Лондон да записваш, или от друг магнетофон. /Например, всичките ми записи на Висоцки бяха така - от магнетофон, с натрупани шумове от пета-шеста ръка, след първия запис, направен с микрофон в някоя московска квартира, сред приятели./
На практика записът от радио ставаше така: Грабне те някоя нова песен и докато я слушаш, трескаво включваш микрофона, поставяш микрофона на оптималното разстояние, т.е. та око и включваш на запис. Каквото хванеш след началото - това ти остава! Ако си чул заглавието - добре. Ако не - може и никога да не го узнаеш. И чак след края можеш да чуеш качествен ли е /силно казано/ записът, или е направо за изтриване... Точно така ме грабна тази песен от радио Истанбул, "хваната" от някъде след началото й, без да чуя нещо като заглавие. И въпреки, че записът си беше за изтриване, не я изтрих. Беше невъзможно да разпозная тогава гласа на Далида, нито втори път някога можах да чуя същата песен. Затова общото име за този измъчен запис беше "Туркинята". Слушах го хиляди пъти Пък колко слушатели тормозех с него!!!
Представяте ли какво беше удивлението ми наскоро, преди 2-3 години, в тази епоха, като "открих", че "Туркинята" от онази епоха е Hava nagila на познатата стара Далида!
С тази песен имам много забавен спомен от оная далечна епоха, за която нямате представа. Може да съм го разказвала, когато все още сме били само 200-250 потребители във форума.
Имах 10-11 килограмов ролков магнетофон. Изкривявах се, докато отида с него на купон. Няма да повярвате, но нямаше гнездо за кабел, който да свързва магнетофона с какъвто и да е друг апарат. Само един микрофон. Ако нямаш роднини, с право да пътуват зад желязната завеса, от където да ти донесат грамофонни плочи, или ролки с най-модерните записи, единственият източник за попълване на личната фонотека оставаше или от радио Истанбул, или от Радио Люксембург, или от радио Лондон да записваш, или от друг магнетофон. /Например, всичките ми записи на Висоцки бяха така - от магнетофон, с натрупани шумове от пета-шеста ръка, след първия запис, направен с микрофон в някоя московска квартира, сред приятели./
На практика записът от радио ставаше така: Грабне те някоя нова песен и докато я слушаш, трескаво включваш микрофона, поставяш микрофона на оптималното разстояние, т.е. та око и включваш на запис. Каквото хванеш след началото - това ти остава! Ако си чул заглавието - добре. Ако не - може и никога да не го узнаеш. И чак след края можеш да чуеш качествен ли е /силно казано/ записът, или е направо за изтриване... Точно така ме грабна тази песен от радио Истанбул, "хваната" от някъде след началото й, без да чуя нещо като заглавие. И въпреки, че записът си беше за изтриване, не я изтрих. Беше невъзможно да разпозная тогава гласа на Далида, нито втори път някога можах да чуя същата песен. Затова общото име за този измъчен запис беше "Туркинята". Слушах го хиляди пъти Пък колко слушатели тормозех с него!!!
Представяте ли какво беше удивлението ми наскоро, преди 2-3 години, в тази епоха, като "открих", че "Туркинята" от онази епоха е Hava nagila на познатата стара Далида!
Най-голямото добро, което можеш да направиш за някого, е не да му покажеш богатствата си,
а да му разкриеш неговите.
а да му разкриеш неговите.
- Мария Николова
- Наркоман II ранг
- Мнения: 31883
- Регистриран на: Ное 28, '09, 23:44
- Местоположение: Нова Загора
- Дал благодарност: 1231 пъти
- Получил благодарност: 3117 пъти
Re: Вечнозелената...
[video][/video]
[video][/video]
[video][/video]
[video][/video]
[video][/video]
Най-голямото добро, което можеш да направиш за някого, е не да му покажеш богатствата си,
а да му разкриеш неговите.
а да му разкриеш неговите.
- Мария Николова
- Наркоман II ранг
- Мнения: 31883
- Регистриран на: Ное 28, '09, 23:44
- Местоположение: Нова Загора
- Дал благодарност: 1231 пъти
- Получил благодарност: 3117 пъти
Re: Вечнозелената...
[video][/video]
[video][/video]
[video][/video]
[video][/video]
[video][/video]
[video][/video]
[video][/video]
[video][/video]
[video][/video]
[video][/video]
[video][/video]
Най-голямото добро, което можеш да направиш за някого, е не да му покажеш богатствата си,
а да му разкриеш неговите.
а да му разкриеш неговите.
Re: Вечнозелената...
Аз не съм голям почитател на кънтри музиката, но онзи ден я чух по радиото и някак ме изпълни с приятно чувство. Споделям я с вас
[video][/video]
[video][/video]
- Мария Николова
- Наркоман II ранг
- Мнения: 31883
- Регистриран на: Ное 28, '09, 23:44
- Местоположение: Нова Загора
- Дал благодарност: 1231 пъти
- Получил благодарност: 3117 пъти
Re: Вечнозелената...
Колкото и да не ти се вярва - няма кънтри-корен тази песен. И аз не вярвам, но е така - Руска циганска песен, присадена при Хамериканците, вероятно от избягали белогвардейци.Силвия написа:Аз не съм голям почитател на кънтри музиката, но онзи ден я чух по радиото и някак ме изпълни с приятно чувство. Споделям я с вас
[video][/video]
[video][/video]
[video][/video]
[video][/video]
[video][/video]
[video][/video]
[video][/video]
[video][/video]
[video][/video]
[video][/video]
[video][/video]
Най-голямото добро, което можеш да направиш за някого, е не да му покажеш богатствата си,
а да му разкриеш неговите.
а да му разкриеш неговите.
Re: Вечнозелената...
Колкото и да не ти се вярва - няма кънтри-корен тази песен. И аз не вярвам, но е така - Руска циганска песен, присадена при Хамериканците, вероятно от избягали белогвардейци.
Леле
Леле
Re: Вечнозелената...
[video][/video]
Всеки един човек е уникален, точно като всички останали.
Маргарет Мийд
Маргарет Мийд