Посетете, в България
Модератор: scleri
Посетете, в България
Има много забележителности, природни и исторически, които заслужават внимание, такива които отнемат дъха с красота, други които ни карат поне за миг да се гордеем с родината с, а трети, пораждат множество странни въпроси.
Ето едно от тези магични места
Татул, гробницата на Орфей
Твърди се, че легендарния Орфей е син на една от жриците на Аполон. Описан е с руса коса , падаща на вълни, и тъмносини очи. Красивият му глас е обаятелен, той говори с нов поетичен език и изглежда боговдъхновен. Орфей отива в Египет, където търси убежище при жреците в Мемфис. Там той научава тайните им, за двадесет години преминава всички изпитания и се завръща като посветен в тайните, за да изпълни мисията си. Нарича се Орфей или Арфа / аур на финикийски означава светлина, а рофае – лечение/, което означава онзи, който лекува със светлина. С научните си знания и със своя ентузиазъм Орфей увлича много от траките, преобразява религията на Бакх и укротява вакханките. Неговото влияние бързо прониква във всички светилища на Тракия. Орфей пречиства и преобразява простонародния Бахк в божествения Дионис, символ на Божествения дух. Така Орфей става първосвещеникът на Тракия и откривателят на небесния Дионис.
Смята се, че при Татул се намира гроба на легендарния Орфей - дори само за това си струва да посетим мястото.
Самото село Татул се намира на 2 км западно от с. Нановица и на 15 км източно от Момчилград. Комплексът се намира само на 200 м от селището, в местността Кая башъ. За неговата точна датировка още се спори, тъй като се откриват материали от различни епохи.
Комплексът се състои от древно езическо светилище и средновековна крепост. Централното и най-високо място на скалния връх, заема гроб с ориентация изток-запад, всечен в масивна канара, издялана като пресечена пирамида. На южната страна на величествената скала е издълбан друг подобен гроб, разположен в полусферична ниша. Нишата е покрита с арковиден издялан в камъка свод. Към двата гроба води изсечено в скалите тържествено стълбище, състоящо се от осем стъпала. По съседните канари са оформени култови площадки, стъпала към тях, ниши, системи от улеи и басейни за събиране на някаква течност.
Смята се, че светилището е от ХІІ в пр.н.е. Татул освен светилище за пренасяне на жертви на древните тракийски божества съвсем сигурно е бил и средище за наблюдение на изгрева и залеза на Слънцето, тъй като в определени дни от годината - в деня на зимното слънцестоене, например при изгрева си Слънцето е попадало на "мушката" на един специален скален процеп. За това подсказва и формата на най-високата част от мегалита – вдълбан полукръг наподобяващ изгряващо слънце. Най-особеното тук е, че този своеобразен саркофаг е насочен точно към Слънцето в дните на равноденствие. Скалата с форма на пресечена пирамида, притаила светилището, не прилича на никоя друга, открита по нашите земи. В нея са изсечени стъпала, водещи нагоре към върха й, където пък съществува странен "саркофаг", чиято дължина е точно 170 см, и около който има улей. Специалистите предполагат, че по този улей се е оттичала кръвта от положената в саркофага жертва. Известно е, че траките са почитали Слънцето и обредността им е свързана именно с този култ, така че по всяка вероятност жертвоприношенията са се извършвали при изгрев или залез слънце.
Засега не може на 100 % да се докаже, че гробицата е точно на Орфей, но има все повече податки, че това е така. Според проф. Николай Овчаров със сигурност може да се каже, че това наистина е хероон, т.е. светилище на обожествен след смъртта си тракийски цар, голям и почитан в Родопите без съмнение. Според професора светилището край Татул действително може би е посветено на легендарния Орфей. Става дума за един много рядък обичай, описан от античните извори, в които тракийският цар се погребва не под могилен насип, а на върха на планината в пещера или колона, на място, от което и след смъртта си остава посредник между боговете и хората; този ритуал е описан за тракийските царе Орфей и Резус.
Факт е обаче, че описаното място е само част от много по-голям култов комплекс, който трябва да бъде проучен. На север от него има други скални масиви с вдълбани в тях трапецовидни ниши и скални гробници. В околните ниви са откривани гробове и каменна пластика от различни епохи, антични и средновековни надписи.
И още нещо прелюбопитно: на гроба на Орфей поникнала лоза от легендарния тракийски сорт зела, който се смята за изчезнал преди хилядолетия. Нарекли гроздето "Сълзата на Орфей". Интересното е, че не само на хълма не растат лози, но и на радиус от 10-ки км наоколо не се отглежда грозде.
Ето едно от тези магични места
Татул, гробницата на Орфей
Твърди се, че легендарния Орфей е син на една от жриците на Аполон. Описан е с руса коса , падаща на вълни, и тъмносини очи. Красивият му глас е обаятелен, той говори с нов поетичен език и изглежда боговдъхновен. Орфей отива в Египет, където търси убежище при жреците в Мемфис. Там той научава тайните им, за двадесет години преминава всички изпитания и се завръща като посветен в тайните, за да изпълни мисията си. Нарича се Орфей или Арфа / аур на финикийски означава светлина, а рофае – лечение/, което означава онзи, който лекува със светлина. С научните си знания и със своя ентузиазъм Орфей увлича много от траките, преобразява религията на Бакх и укротява вакханките. Неговото влияние бързо прониква във всички светилища на Тракия. Орфей пречиства и преобразява простонародния Бахк в божествения Дионис, символ на Божествения дух. Така Орфей става първосвещеникът на Тракия и откривателят на небесния Дионис.
Смята се, че при Татул се намира гроба на легендарния Орфей - дори само за това си струва да посетим мястото.
Самото село Татул се намира на 2 км западно от с. Нановица и на 15 км източно от Момчилград. Комплексът се намира само на 200 м от селището, в местността Кая башъ. За неговата точна датировка още се спори, тъй като се откриват материали от различни епохи.
Комплексът се състои от древно езическо светилище и средновековна крепост. Централното и най-високо място на скалния връх, заема гроб с ориентация изток-запад, всечен в масивна канара, издялана като пресечена пирамида. На южната страна на величествената скала е издълбан друг подобен гроб, разположен в полусферична ниша. Нишата е покрита с арковиден издялан в камъка свод. Към двата гроба води изсечено в скалите тържествено стълбище, състоящо се от осем стъпала. По съседните канари са оформени култови площадки, стъпала към тях, ниши, системи от улеи и басейни за събиране на някаква течност.
Смята се, че светилището е от ХІІ в пр.н.е. Татул освен светилище за пренасяне на жертви на древните тракийски божества съвсем сигурно е бил и средище за наблюдение на изгрева и залеза на Слънцето, тъй като в определени дни от годината - в деня на зимното слънцестоене, например при изгрева си Слънцето е попадало на "мушката" на един специален скален процеп. За това подсказва и формата на най-високата част от мегалита – вдълбан полукръг наподобяващ изгряващо слънце. Най-особеното тук е, че този своеобразен саркофаг е насочен точно към Слънцето в дните на равноденствие. Скалата с форма на пресечена пирамида, притаила светилището, не прилича на никоя друга, открита по нашите земи. В нея са изсечени стъпала, водещи нагоре към върха й, където пък съществува странен "саркофаг", чиято дължина е точно 170 см, и около който има улей. Специалистите предполагат, че по този улей се е оттичала кръвта от положената в саркофага жертва. Известно е, че траките са почитали Слънцето и обредността им е свързана именно с този култ, така че по всяка вероятност жертвоприношенията са се извършвали при изгрев или залез слънце.
Засега не може на 100 % да се докаже, че гробицата е точно на Орфей, но има все повече податки, че това е така. Според проф. Николай Овчаров със сигурност може да се каже, че това наистина е хероон, т.е. светилище на обожествен след смъртта си тракийски цар, голям и почитан в Родопите без съмнение. Според професора светилището край Татул действително може би е посветено на легендарния Орфей. Става дума за един много рядък обичай, описан от античните извори, в които тракийският цар се погребва не под могилен насип, а на върха на планината в пещера или колона, на място, от което и след смъртта си остава посредник между боговете и хората; този ритуал е описан за тракийските царе Орфей и Резус.
Факт е обаче, че описаното място е само част от много по-голям култов комплекс, който трябва да бъде проучен. На север от него има други скални масиви с вдълбани в тях трапецовидни ниши и скални гробници. В околните ниви са откривани гробове и каменна пластика от различни епохи, антични и средновековни надписи.
И още нещо прелюбопитно: на гроба на Орфей поникнала лоза от легендарния тракийски сорт зела, който се смята за изчезнал преди хилядолетия. Нарекли гроздето "Сълзата на Орфей". Интересното е, че не само на хълма не растат лози, но и на радиус от 10-ки км наоколо не се отглежда грозде.
He who plants a garden, plants happiness
Re: Посетете, в България
ПЕЩЕРА СНЕЖАНКА
На 5 км. от гр. Пещера в западните Родопи се намира малката, но пленително красива пещера Снежанка. За посетителя тя разкрива един подземен вълшебен свят от синтрови езерца, сталактити и сталагмити. Тя е труднодостъпна, до нея се стига след половинчасов труден преход по стръмна пътека.
Усилието обаче си струва, защото Снежанка е наистина царицата на пещерите в България, където могат да се видят едни от най-красивите ледникови форми.
Това е мястото преди да се поеме по пътеката
След това придвижването е трудничко, но наоколо е много живописно.
През метри има поставени окуражителни табели, подканващи ви да не се отказвате въпреки трудния преход
Най-накрая когато стигнеш заветния връх виждаш ето това
Пещерата е открита през 1961 г. В нея са намерени останки от първобитни огнища, както и кости на животни. Използвана е за жилище през ранножелязната епоха, а от траките по-късно като убежище. Тя е сравнително малка. Дължината и е само 145 м, с постоянна годишна температура 6°.
Това за температурата е много важно да се знае предварително, защото разликата отвън и вътре в горещ летен ден е потресаваща и задължително трябва да имате под ръка нещо за обличане, докато я разглеждате.
Пещерата е богата е на сталагмити, сталактити, сталактони, драперии, синтрови езерца.
Състои се от няколко красиви зали. Първата зала в която се влиза е т.нар. зала с виметета, наречена така заради множеството сталактити, които наподобяват на вимета.
В двете основни зали "Голямата зала" и "Жилището" са открити следи от живот, оставени от траките, за които са предполага, че са я използвали като скривалище. Могат да се видят добре запазени огнища, кости на животни и останки от грънчарски съдове, които са правени без грънчарско колело.
В Музикалната зала могат да се видят и сталактити, които при почукване с пръст издават чудни мелодии.
От тук нататък снимките не са мои, използвала съм различни източници от интернет
Във Вълшебната зала,изградена от снежнобял кристален синтър, природата е създала фигурка, оприличавана на приказната героиня, откъдето идва и името на пещерата -Снежанка. Тя се намира във Вълшебната зала. В същата зала се намира и ансамбъл от сталагмити, който е известен като Хора на джуджетата.
"Снежанка" е сред стоте национални туристически обекта.
На 5 км. от гр. Пещера в западните Родопи се намира малката, но пленително красива пещера Снежанка. За посетителя тя разкрива един подземен вълшебен свят от синтрови езерца, сталактити и сталагмити. Тя е труднодостъпна, до нея се стига след половинчасов труден преход по стръмна пътека.
Усилието обаче си струва, защото Снежанка е наистина царицата на пещерите в България, където могат да се видят едни от най-красивите ледникови форми.
Това е мястото преди да се поеме по пътеката
След това придвижването е трудничко, но наоколо е много живописно.
През метри има поставени окуражителни табели, подканващи ви да не се отказвате въпреки трудния преход
Най-накрая когато стигнеш заветния връх виждаш ето това
Пещерата е открита през 1961 г. В нея са намерени останки от първобитни огнища, както и кости на животни. Използвана е за жилище през ранножелязната епоха, а от траките по-късно като убежище. Тя е сравнително малка. Дължината и е само 145 м, с постоянна годишна температура 6°.
Това за температурата е много важно да се знае предварително, защото разликата отвън и вътре в горещ летен ден е потресаваща и задължително трябва да имате под ръка нещо за обличане, докато я разглеждате.
Пещерата е богата е на сталагмити, сталактити, сталактони, драперии, синтрови езерца.
Състои се от няколко красиви зали. Първата зала в която се влиза е т.нар. зала с виметета, наречена така заради множеството сталактити, които наподобяват на вимета.
В двете основни зали "Голямата зала" и "Жилището" са открити следи от живот, оставени от траките, за които са предполага, че са я използвали като скривалище. Могат да се видят добре запазени огнища, кости на животни и останки от грънчарски съдове, които са правени без грънчарско колело.
В Музикалната зала могат да се видят и сталактити, които при почукване с пръст издават чудни мелодии.
От тук нататък снимките не са мои, използвала съм различни източници от интернет
Във Вълшебната зала,изградена от снежнобял кристален синтър, природата е създала фигурка, оприличавана на приказната героиня, откъдето идва и името на пещерата -Снежанка. Тя се намира във Вълшебната зала. В същата зала се намира и ансамбъл от сталагмити, който е известен като Хора на джуджетата.
"Снежанка" е сред стоте национални туристически обекта.
Приключенията на Тити дългото чорапче http://titidulgotochorapche.blogspot.com/" onclick="window.open(this.href);return false;