любов на книга :)

[si111]

***

На младини обичаме мъже
самоуверени, себелюбиви,
които дишат въздух нажежен,
които пият и не се напиват,
които ни желаят на часа -
и на часа забравят, че ни има,
които ни измъчват и насън,
като съдба неотвратими...
След тях остава стъпкана трева,
порои сухи, дъх на изгоряло.
И дълго, много дълго след това
душата те боли и тялото -
додето тихо дойде оня мъж
със длан като прохладен лист над тебе
и ти прозреш накрая, изведнъж,
че доброта ти е била потребна...

Станка Пенчева

[Titi]

Разкошно стихотворение, благодаря ти за него

[dora]

Разкошно стихотворение, благодаря ти за него

Изключително.

[si111]

Просто поглед, в който да заспиш,
Просто устни, от които се напиваш.
Просто длан, в която да се скриваш.
Силует, със който да мълчиш.
Просто някой, някъде и нещо.
Просто символ и вълшебство.
В този свят на думи и на вещи
да усетиш нечие усещане…

[si111]

Във нощите ти...

Сънуваш ли ме, Принце? Някога?
Сънувай ме. По-бавно ме сънувай.
Разказвай ме по мъничко на нощите,
в които самотата те целува.
Сънувай ме - едно момиче пясъчно.
Една жена, докоснала звездите.
Сънувай ме реална и загадъчна.
И после утрото за мен разпитвай.
Сънуваш ли ме, Принце? Още?
Във сънищата ти нали съм влюбена?
Целуваш ме на сън. И ставам твоя.
И, знаеш ли...Аз искам да се сбъдна...

[si111]

Най-красивата Жена
Веднъж група мъже започнали да спорят – как изглежда най-красивата жена? Един обичал огнено-черни, като въглен очи, с изгарящ поглед. Друг харесвал сиво-сини, бездънни и дълбоки като небето. Трети пък предпочитал кафяви - топли и усмихнати... И за косата – единият казвал, че е по-хубава късата, а другият настоявал, че е дългата, люлееща се на вълни чак до петите. Едни се възхищавали на висока, величествена осанка, а други предпочитали малки, нежни и изящни фигури...
И всеки си мислел, че неговото мнение и описание е най-точното и не спирал да убеждава останалите в правотата си. Виждайки, че така няма да стигнат до единодушие, накрая решили да отидат при един живял и помъдрял възрастен човек и да чуят неговото мнение:
- Ние започнахме да спорим – разказали му те, - и така и не успяваме да се разберем. Кажи ни, почтени човече, коя е най-красивата жена?
Дълго гледал старецът към белеещите зад облаците върхове на далечната планина и накрая, усмихвайки се ведро, отвърнал:
- Любимата...

[si111]

ВЕСЕЛО ОБЯСНЕНИЕ В ЛЮБОВ

Аз те обичам, глупаче, обичам те.

Колко е хубаво, че не ми вярваш.
Колко е весело, че се съмняваш
в крехкия пясък на мойта устойчивост,
в синия лакмус на моята искреност.

Аз те обичам, глупаче, обичам те.
Ти не ми вярвай обаче.
Обичам те.
И не се сърдя, че често ме бъркаш
с някое хубаво, с някое шантаво
магнетофонно твое момче.

Ти се сьмнявай, глупаче, съмнявай се
в бавния стриптийз на мойто старание
под смешния ритъм на мойта обърканост.
Тъжно е, знаеш ли (не, не ми вярвай),

за панталоните тип "сорокпятови"
и за косата, висока и щръкнала,
и за далечната,
тъй далечната,
ах, тъй далечната
нерешителност.

Аз те обичам, глупаче, обичам те.
Ти не ми вярвай, защото го казвам
толкова често и тъй разточително.
Ти не ми вярвай.
И нищо.
Обичам те.
Смешно е може би. И старомодно е.
Необяснимо е.
Невероятно е.
В тази цигарена и алкохолна,
и неочаквана
тишина...

Недялко Йорданов

[si111]

Една мечта за любов, казана по комедвенски

Приказки под юргана

Сто години съм посята тук,
време ми е вече да поникна.
Как ли някой принц или пък друг
в царската ми спалня не надникна!

Феята и тя се запиля...
Знаех си, че щом ще омагьосва,
все ще стане някоя беля.
Абе фея! Само се халосва.

В приказка била съм. И какво!
Хората се женят и целуват,
само аз си спя като дърво
и на принца коня му сънувам.

Ей, че ми се падна и късмет -
тука, под съдраната завеса,
докато за мама чакам зет,
станах най-заспалата принцеса.

Дремя аз, но времето не спи.
Колко му е да ме сбабичоса!
Ха тогаз върви, че обясни
как и за какво си омагьосан.

Кой ще се ожени за жена
с космодиск и двойка наколенки,
дето пред олтара, вмето "Да",
ще изфъфли "Кажи, баба, тенкю"?

Моля ви бе, хора и коне!
Принц не принц, дори не ща да питам.
Нека ме целуне! Ако не,
барем от леглото да ме срита.

Ники Комедвенска

[orkud]

Си, много ми хареса и ме накара да се усмихна Благодаря

[si111]

Тези възрастни хора
се държат за ръка
и е мило и странно,
че ги виждам така -

тя с домашно елече
посред градската жега,
той – прилично облечен,
тя – опряна на него.

Той — почти беззащитен
с тези ключици тънки.
Тя за всичко го пита.
Тя го води навънка.

И несигурна, мека
се огъва земята.
Те напредват полека.
Те си плащат водата.

Малки дядо и баба,
уморени от път.
Плащат тока. И хляба.
И каквото дължат.

Мое мило, любимо,
аз като остарея,
ти дали ще ме имаш,
както той има нея?

Мария Донева