Роман с продължение ...

Публикувай отговор
Аватар
Албена
Кафе машина
Мнения: 4526
Регистриран на: Фев 2, '10, 09:57
Местоположение: Габрово

Re: Роман с продължение ...

Мнение от Албена »

Красивата наивна Ния! Лесна плячка!Усмивка на лукав котарак,докопал врабче ,прелетя през лицето му.Не беше никак трудно да я уговори да вечерят някъде след работа .Знаеше къде точно ще я заведе.Романтично малко ресторантче извън града. Симо едва дочака края на работния ден. Шефът ги задържа до късно.Вече беше започнало да притъмнява.Ния,удивително свежа и красива след тежкия ден ,седна до него в колата му.Симо ръсеше чар и омайност.Беше добър.Колата летеше по пътя.Последните светлинки на града останаха зад тях.Не след дълго Симо отби по тесен път и спря до малко ресторантче с градина .Изобилна зеленина обвиваше всичко и образуваше естествена преграда между масите.Седнаха в най-тъмния ъгъл.Потънаха бавно в сладкия опиващ аромат на лятната нощ.Всичко се нареждаше според неговия замисъл.Той ухажваше Ния,тя малко непохватно флиртуваше с него. Телефонът на Симо иззвъня.Той се извини и се отдалечи от масата.Застана с гръб към нея и с ядосан тон прошушна да него безпокоят и че всичко върви по плана. Обърна се с широка ,преливаща от чар усмивка,която бавно угасна в недоумение.Ния беше изчезнала...
Аватар
evita
Кафе машина
Мнения: 3312
Регистриран на: Ное 23, '09, 19:20

Re: Роман с продължение ...

Мнение от evita »

....Поогледа се...не нямаше я в сепарето.Хмммм.Парфюмът и витаеше във въздуха и преди да се обърне отново усети лек натиск отзад.Ния беше забила дулото на малкия "Смит енд Уесън"32 АСР подарък от баща и генерал Нейчев.
-А мръднА,А ти отлетеха топките-изчурулика Ния.-Дай ключовете от колата.Симо невярващ на очите си подаде бавно ключовете.Леко притеснен започна-
-амаа Нияяя,да не е станала грешка някаква?Коя си ти?Какви са тия работи?
-Мълчи,копеле такова!Тръгвай!Ти ще караш!
Симо вървеше пред нея сконфузен,тя го наблюдаваше и през това време извади телефона си.
.."алооо,татко!.....ъхъ..да да..Идвам!Приготви лабораторията!
:snurd:
Аватар
gonel
Кафевар/ка/
Мнения: 952
Регистриран на: Фев 23, '10, 08:27
Дал благодарност: 2 пъти
Получил благодарност: 24 пъти

Re: Роман с продължение ...

Мнение от gonel »

"Какво е животът всъщност!? Някаква мисъл в някакво тяло! Избор - никакъв! Някаква среда и мъки да се задържиш в нея... И едно неистово чакане на петъка... Обичам да е петък! Следва волно отдаване на нощния лов... Ах, този див и кървав лов!
Не, мислех за живота! Какво е той...
Защо мисля за живота въобще! Защо трябва да реша, какво е той! Къде съм задълбал сега...
Добре, важно е за мен явно...
А мога ли да се откажа - не, вижте к'во, на мен ми писнА, ще си ходя и ще пробвам със следващия живот...
Сигурно мога... И после, как да сравня кой е по-добре...
Да, и преди стигах до тук!
Да, точно... Например отказвам сегашното сервирано, идва следващото, а къде ми е дневника???"
Той лежеше в полусън на студената метална маса...
Търся хибискуси Black Dragon, Magnifique, Zoey!
Аватар
Гео, граф
Наркоман
Мнения: 15816
Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
Местоположение: София-Подуенската градинка
Дал благодарност: 710 пъти
Получил благодарност: 1479 пъти

Re: Роман с продължение ...

Мнение от Гео, граф »

... и в черепа му кънтеше натрапчива музика - Лейди Гага упорито мелеше за някакви папараци. Завъртя бавно главата си, за да огледа помещението. Е тая точно глава не беше негова. Някой я беше заменил с ламаринена кофа, по която блъскаше смахнат барабанист. Лампи. Силно блеснали светлини. Почувства се неудобно на масата и с мъка се извъртя да седне. Зад светлините имаше хора, чуваше шепота им, усещаше движението им. Залитна към неясните сенки, но някой внимателно го подхвана за лакътя. Завъртя цялото си тяло, защото се беше схванал и се вцепени. До него стоеше призрачен силует с неясни форми, с елегантна едра глава и невероятни аметистови очи на изящно лице. Симо беше категоричен - няма начин да е истина, егати въображението имам ?! Какво ли са ми правили на тая маса, та сънувам такива безумия ? Огледа тихата фигура насреща си, после се втренчи с присвити очи към масата, за да установи, че това изобщо не е маса, а някаква висока софа, като кушетка в кабинета на психиатър; че светлините съвсем не са насочени към него; че съществата наоколо миролюбиво общуваха помежду си с пестеливи знаци и тихи звуци.
- Саймън ! - името му прозвуча директно в главата му ...
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!

"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
Аватар
orkud
Кафе машина
Мнения: 3351
Регистриран на: Дек 2, '09, 12:34
Получил благодарност: 1 път
Обратна връзка:

Re: Роман с продължение ...

Мнение от orkud »

Е... си мамата, хлъцна Симо! Тоя ми чете мислите! Ами сега? Кое, кое да не си спомням? Мозъка му прескачаше панически мужду важни и маловажни случки и разбираше, че всичко това се чува не само от него, а от всички останали ....... да, че теглих три на ум на шефа, и за закачката с жена му в офиса, докато всички бяха на съвещание, за ... срама на плаца пред всички, като излъгах и обвиних друг ..... за скритите бутилки в шкафа и ... за тайните по време на командировките .. за тайнствения живот, който водеше на ум.
Не е на ум, Симо? Съвсем наяве си е ! Точно затова си тук! Оказа се, че ти съвсем реално си пътуваш в измеренията!
Затова след всички изследвания ше ти поставим задача! Няма да ти хареса много, но нямаме по подходящ от теб!
Някак инстинктивно Симо разбра - ДДС то и отчетите са бели къхъри и мечтан блян пред това, което щеше да чуе .
Аватар
gonel
Кафевар/ка/
Мнения: 952
Регистриран на: Фев 23, '10, 08:27
Дал благодарност: 2 пъти
Получил благодарност: 24 пъти

Re: Роман с продължение ...

Мнение от gonel »

"Виж звездицата в небето,
сякаш ти намига!
Виж звездицата в небето,
сякаш ти намига...
Звездици, звездици -
трапчинки на нощта...
Звездици, звездици -
цветя на нощта..."

Ния пееше тихо гушнала пухкав вързоп до гърдите си... Полюля го още малко, бавно се изправи и отиде до аквариум от рисувано стъкло. Постави вързопа леко вътре, поотвори пластовете стъклен памук и се усмихна на това, което виждаше - малко същество, прозрачно розово, с нестабилни форми, вляло се в гнездото от искрящ син стъклен памук... Прелест, беше просто прелест!
Търся хибискуси Black Dragon, Magnifique, Zoey!
Аватар
Гео, граф
Наркоман
Мнения: 15816
Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
Местоположение: София-Подуенската градинка
Дал благодарност: 710 пъти
Получил благодарност: 1479 пъти

Re: Роман с продължение ...

Мнение от Гео, граф »

... Здравият разум го ръгаше в ребрата и му шепнеше в ухото, че това, което вижда, е във въображението му, че сънува или е друсан. А както знаем здравият разум е онова дребно човече със сив костюм, което никога не греши в сметките. Но винаги брои чужди пари. Реши да поеме нещата в ръцете си и се запъти към Ния и съществото в аквариума. Тя вдигна към него светнал поглед и кимна към детето :
- Съвършен е, нали ! Погледни линията на веждите и овала на брадичката. Точно копие на баща си.
Преглътна мъчително, разтърсен от свирепата увереност, че знае кой е бащата. Прочисти гърло, преди да попита уж небрежно :
- Трябва ли да го познавам ? Бащата ?
- Мдаа ! - провлачи замечтано тя - Искаш ли да го подържиш ?
До сега някак се владееше, но в този момент направо се паникьоса ...
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!

"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
Аватар
Гео, граф
Наркоман
Мнения: 15816
Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
Местоположение: София-Подуенската градинка
Дал благодарност: 710 пъти
Получил благодарност: 1479 пъти

Re: Роман с продължение ...

Мнение от Гео, граф »

... и стартира стремително от място като Юсеин Болт. Тласна някаква врата, хукна по коридор, сурна се по стълби, прелетя през голяма зала с хора, които събаряше на принципа на доминото. В забавен каданс хвърчаха подноси с напитки, мъже във фракове, дами в импозантни тоалети и салонни кученца в стилистиката на най-добрите филми на Джеки Чан. Изхвърча атрактивно през красивия стъклопис на двойна врата и нахлу в градината. Претича още няколко метра докато видяното стигна до главния му мозък и той смля и осмисли информацията. Градината беше черна. От антрацитено черно, през матово, синьочерно, тъмносиво, чак до меланхолично гълъбовосиво, сребристо и тук-там искрящо бяло за разкош. Някой болен мозък беше създал тази немислима градина - с алеите, храстите и дърветата с черните ябълки, с изящното езерце с виолетовочерни лилии, с групите цветя, над които се рееха пчели като дребни колибри. Големи и черни, жужаха тихо и мрачно и събираха меда си във восъчни пити, бели като олтарни свещи. Медът им бе черен като нощта, тежък като греха и сладък като петмез. "Позната ми е тази картинка - каза си Саймън. - Това пък ако не е градината на Смърт, ще си изям шапката !'' И за всеки случай попипа главата си, за да е сигурен, че няма шапка. Стори му се, че за миг дочу звук от бягащи крачета и глас, който казва, не, глас, който си мисли, крещейки : ''Ооооподяволитеподяволитеподяволите, ще умра, ще умра, ще УМРА !" ...
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!

"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
Аватар
Албена
Кафе машина
Мнения: 4526
Регистриран на: Фев 2, '10, 09:57
Местоположение: Габрово

Re: Роман с продължение ...

Мнение от Албена »

-МОЖЕ ДА УМРЕШ,МОЖЕ И ДА ЖИВЕЕШ.СТРАННИ НЕЩА СЕ СЛУЧВАТ В МОЯТА ГРАДИНА НАПОСЛЕДЪК!- Костелива,ама много костелива ръка, поднесе под носа на Саймън пясъчен часовник.Времето в него беше изтекло,но в горната му част блещукаше несигурно сияние.
-МИСЛЯ, ЧЕ Е ВРЕМЕ ДА ИЗМИСЛИШ НОВИЯТ СИ ЖИВОТ.НЕЩО МИ ПОДСКАЗВА,ЧЕ В НЕГО ЩЕ Е ЗАБЪРКАНА ДОСТА МАГИЯ!
Саймън отвори очи в мига в,който ги беше затворил.В градината на СМЪРТ нямаше време.В главата му беше голяма мътилка. Някакъв вътрешен подтик го накара да щракне с пръсти. Усети ,че нещо се появи на главата му.Свали го бързо.О,боже,черна шапка с голяма жълта патица върху нея.Реши,че времето е много подходящо да изгуби съзнание,с надеждата,че когато се събуди патицата ще е само бълнуване.
Под черните ябълкови дървета ,СМЪРТс интерес следеше събитията и знаеше,че рано или късно ще трябва да се намеси...
Аватар
gonel
Кафевар/ка/
Мнения: 952
Регистриран на: Фев 23, '10, 08:27
Дал благодарност: 2 пъти
Получил благодарност: 24 пъти

Re: Роман с продължение ...

Мнение от gonel »

От много далече идваше звукът на приближаващ влак... Сякаш едвам се долавяше, но ето, вече съвсем ясно се чуваше. Да, наближаваше, тракането се засилваше, вече предусещаше, как ще се разтресе леко земята под краката му... Изведнъж грохотът нахлу в главата му - ужасен и оттекващ! И отвори очи...
Беше се събудил след дълга упойка, но мисълта му беше ясна и чиста... Симо знаеше, че беше използван за клониране. Това, което той планираше за Ния, за наивно изглеждащата Ния, за тихата и срамежлива Ния, за ДЯВОЛИТЕ ДА Я ВЗЕМАТ ТАЗИ МРЪСНА К.ЧКА НИЯ!!!!!!!!!!!
Та..., докато мислеше, че е намерил хубав материал, той бе изматериализиран!
Мисълта му вървеше по острия ръб между пълното отчаяние и безумната ярост. В един миг му се струваше, че светът е свършил и трябва само да се довърши, без да изпита много гадост или болка от това... И в следващия си представяше изхвръкналите очи на Ния, докато стискаше здраво гърлото й...
Вдиша дълбоко, трябваше да усмири мисълта си, трябваше да спре и да се огледа отстрани...
Търся хибискуси Black Dragon, Magnifique, Zoey!
Публикувай отговор

Обратно към “Литературен кръг за аматьори”