Роман с продължение ...

Публикувай отговор
Аватар
Гео, граф
Наркоман
Мнения: 15816
Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
Местоположение: София-Подуенската градинка
Дал благодарност: 710 пъти
Получил благодарност: 1479 пъти

Роман с продължение ...

Мнение от Гео, граф »

''Има ли желаещи да почнем романче, което да бъде писано от всички нас, по графомански, по съфорумски, по приятелски ? Слагаме заглавие, някой започва, друг продължава, трети се включва с бъзици, четвърти свива в съвсем друга посока ... и така романчето се пише с общи усилия. Ще е забавно, ще е литературно или близко до това определение :), ще обере доста от спама, който повечето от нас изпускат от себе си, в желанието си за форумно разтоварване. Навити ? 8-) ''

Идеята е заемка от друг форум, но е много свежарска, уверявам ви, опитвала съм ! Стига да има желаещи, разбира се ! :daaa:
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!

"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
Аватар
evita
Кафе машина
Мнения: 3312
Регистриран на: Ное 23, '09, 19:20

Re: Роман с продължение ...

Мнение от evita »

Да!Да!Да!
На каква тематика, или на кой каквото му падне?
Аватар
Гео, граф
Наркоман
Мнения: 15816
Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
Местоположение: София-Подуенската градинка
Дал благодарност: 710 пъти
Получил благодарност: 1479 пъти

Re: Роман с продължение ...

Мнение от Гео, граф »

За каквото се сетиш, каквото ти хрумне, в каквато ти се ще форма - кеф ти в петостъпен ямб, кеф ти в стил Даниил Хармс, или Артър Конън Дойл, или Достоевски, или Балзак, или Джером Джером, или Сидни Шелдън ... ама точно каквото ти скимне !!! Романтични, фентъзи, крими, приключенски, сантиментално-лигави, дълбоко философски, езотерични, еротични и всякакви стилове са допустими ( разбира се в рамките на добрия тон ). То това им е хубавото на този тип колективни произведения - внезапните кривулици на фантазията на предишния писал тласват мисълта ти в най-невероятна посока и се получава страшно забавно. Единственото условие е да се получава смислен текст, не всеки да си пише сам за себе си ... :scool:

Давай, Еви ! :arrow:
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!

"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
Аватар
evita
Кафе машина
Мнения: 3312
Регистриран на: Ное 23, '09, 19:20

Re: Роман с продължение ...

Мнение от evita »

Добрееее нека някой да започне ,да отпуши душите на четящите :nod:
Ще се престраша,няма да ми се смеете,ясно :svekurva: :lol:

Ноща бавно се спускаше над долината.Последните слънчеви лъчи игриво проблясваха по речната повърхност и сякаш бързаха за някъде.Горе от хълмовете се чуваше нахалното кискане на чакалите,дебнейки своята плячка под прикритието на нощта.
Мъж седеше на брега на потока и слушаше чакалите,чоплеше кафеникавите си зъби със стръкче трева и се почесваше по прошарената брада.Бръкна в джоба и извади пожълтяла измачкана снимка,която беше запечатала слънчевата усмивка на руса жена в синя рокля и бледо-розово чадърче.
...."мила моя Ребека,какво ти сториха...."
Мъжът поседя ,изплю тютюна и оседла кафявата едра кобила която пасеше на близо.Чакаше го път,но беше по разумно да пътува нощем.Все пак във всеки град беше разлепена обява и награда за главата му.
..."1000 $?!"...само толкова ли?" помисли си той и изрита пепел в огъня.Беше време да тръгва.

Следващия :mrgreen:
Аватар
Гео, граф
Наркоман
Мнения: 15816
Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
Местоположение: София-Подуенската градинка
Дал благодарност: 710 пъти
Получил благодарност: 1479 пъти

Re: Роман с продължение ...

Мнение от Гео, граф »

... Много дни бяха минали, откакто осъществи бягството си от затвора в Канзас. Вървеше все на запад. Искаше да стигне Калифорния. Ребека беше някъде там - зад планините, които се мержелееха като миражи на фона на залеза.
Странни неща се бяха случили със Саймън за седемте години, през които беше станал истински американец след като премина океана. В Европа нямаше място за него - политическа дейност можеха да развиват само богатите. Бедните трябваше да си налягат парцалите и да работят по 12-14 часа, ако не искаха да умрат от глад. С образованието си той можеше да се устрои на прилично платена държавна работа, да се ожени за пухкавата дъщеря на съседите, която му мяташе белтъци, минавайки край кантората и да преживее живота си в еснафско самодоволство. Но не и той ! Южняшката му кръв кипваше всеки път, когато видеше децата от фабриката. С изпитите лица, с недетските гладни очи. Полицията беше значително по-пипкава от приятелите му и успя да се качи на кораба без документи и пари, но с главата на раменете си. После Ню Йорк - не по-малко мръсен и опасен от Бирмингам. После убийственото пътуване към Обетованата земя, която се оказа населена с войнствени мъже на коне. Разбираше ги - той също би убивал, за да защити дома, семейството и рода си. И точно защото ги разбираше се забърка в тази история с войниците. Нямаше да го хванат, ако не беше видял Ребека ...
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!

"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
Аватар
Албена
Кафе машина
Мнения: 4526
Регистриран на: Фев 2, '10, 09:57
Местоположение: Габрово

Re: Роман с продължение ...

Мнение от Албена »

Всъщност, нямаше никаква Ребека. Само бързо задъхано приключение след яко напиване в бара.Даже не помнеше името й. Нарече я Ребека , а снимката намери в една хотелска стая. Смешна романтична снимка на жена с розово чадърче,забравена или захвърлена от някого.Беше толкова самотен,че си измисляше живот и хората в него.Не беше лежал и в затвора ,но това му изглеждаше като много мъжкарска добавка в измисления му живот.Сега беше безнадеждно влюбен мъж,тръгнал да въдворява справедливост.Мъжкар на кон,беглец от затвора.Не беше лош избор за днес.Имаше още час да изживее този живот.После щеше да върне коня в в конюшнята,да се преоблече за официалната вечеря с бизнес партньорите . А утре щеще да си измисли друг живот. В очите на хората беше скучен служител в счетоводна кантора. Никой не знаеше неговата тайна. По лицето му пропълзя тържествуваща усмивка.Утре можеше да бъде какъвто си иска.Нямаше нужда да чака до някой друг живот. Беше свободен.Можеше да бъде всеки.
Аватар
Гео, граф
Наркоман
Мнения: 15816
Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
Местоположение: София-Подуенската градинка
Дал благодарност: 710 пъти
Получил благодарност: 1479 пъти

Re: Роман с продължение ...

Мнение от Гео, граф »

... Можеше да бъде не само бягащ от закона каубой, можеше да бъде и стеснителен зъботехник на свободна практика с хоби отглеждането на цветя. Четеше всякакви книги, ровеше в градската библиотека в отдел Ботаника, прехвърляше сайт след сайт в мрежата, за да научава все повече за любимото хоби, когато попадна на този форум. Зачете се в темата за сенполиите, прехвърли тази за хемерокалисите, забрави се в Нашите градини и усети, че е осъмнал, едва когато часовника му зазвъня в 7. Изхвърча навън с незакопчано най-горно копче на ризата, което вече беше обезпокоително за педант като него. Цял ден пред очите му между цифрите разцъфваха разкошни цветове, покълваха семена, отваряха се росни пъпки и чат-пат някой проплакваше в съзнанието му, че не може да се отърве от белокрилките по фуксиите си ...
- Симо ! - извади го от унеса шефа му. - Месечния отчет го искам на бюрото си преди края на годината. Ако обичаш ! - точеше сарказма като разтопен кашкавал.
- Да, шефе ! Разбира се, шефе ! Аз днес малко ... не се чувствам добре, но ще се справя !
- Нда, ще видим ! - едрата биковита фигура, увенчана с малка главичка и пет дълги косъма, заметнати артистично наляво, се фръцна и излезе от стаята.
- Миче ма, дай на тоя идиот Симо още работа, че да му мине махмурлука. Хъхъхъ ...
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!

"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
Аватар
gonel
Кафевар/ка/
Мнения: 952
Регистриран на: Фев 23, '10, 08:27
Дал благодарност: 2 пъти
Получил благодарност: 24 пъти

Re: Роман с продължение ...

Мнение от gonel »

Земя ли бе, небе ли бе... Къде всъщност се намираше?
Неговата изтънчена и нежна душа не заслужаваше такъв убийствено обикновен живот!!! И без този обикновен живот, как щеше да живее всъщност?
Той се изправи бавно в стола си. Огледа с широко отворени очи пространството околовръз - редицата шкафове с редиците папки, като в бавна анимация се превърнаха в сиво-синя скала, нарязана на блокове от шисти и пясъци; ето я Мичето - с голямата гръд и с голямото сърце - изведнъж се вля в линиите на добричък, пухкав хипопо... А по-натам, сякаш птеродактили бяха накацали върху морените на бавен склон... Не бяха ли на това място колегите от офиса!?
Прииска му се да пристъпи, по почуства мек зелен килим в краката си, да оглежда всеки стък и дърво и да открива непознати растения и цветове... Да възкликне "а, това е дива орхидея!", да се удиви на крехкостта и смелостта й да съществува сама в природата... Явор, Ясен и Калина... Сянка, трепет, хлад и сън... Явор, Ясен и Калина... Явор, Ясен и Калина...
-Явор, Ясен и Калина започват оперативка, включваш се и ти, добре ли си душко? - беше Мичето...
Добре де, приземиха го... Но каква точно беше орхидеята, която му се мярна? Не трябваше да изпуска тази мисъл от главата си, тази нишка трябваше да съществува... Беше бледо жълта и на капки... Не трябваше да изпуска този образ!
Търся хибискуси Black Dragon, Magnifique, Zoey!
Аватар
ravik
Кафе машина
Мнения: 4636
Регистриран на: Ное 23, '09, 16:09
Получил благодарност: 2 пъти

Re: Роман с продължение ...

Мнение от ravik »

Реши, че щом започнаха да му се привиждат пак цветя, явно е време за цигара. Майната й на работата. Ще мине и без него за 15 минути.
Излезе пред офиса. Откакто онези нагли непушачи се размрънкаха, че им се нарушават правата, вече се пуши само навън пред офиса. В студ и пек, все навън. А днес беше пек... От онези горещи дни, в които виждаш как маранята ти размазва погледа, едвам дишаш, водата се стича във врата ти. Ха, поне новата колежка и тя е навън....
Недей спа! Отивай на SPA!
Цветята ми: http://community.webshots.com/user/ravique
Аватар
gonel
Кафевар/ка/
Мнения: 952
Регистриран на: Фев 23, '10, 08:27
Дал благодарност: 2 пъти
Получил благодарност: 24 пъти

Re: Роман с продължение ...

Мнение от gonel »

На пръв поглед не я беше оценил. Но сега... всеки детайл беше в най-добрата търсена форма - бяло овално лице, плътни устни с извити ъгълчета нагоре, сиво-зелени очи, естествена изсветляла кестенява коса... Не можеше да се каже, че е адски слаба... Но леко заоблените форми много точно очертаваха типично женско тяло... Типичен женски индивид!
Беше сигурен, че вече са я набелязали! Да, всъщност в момента, в който установи всичко това, вече беше убеден!
И ето доказателството - телефонът му прозвъня:
- Ало?
- Да, вижаме те... Добра е, да, носител е на много добър материал!
- Здрасти, ти как си? - пак ще играе роля...
- Поговори да я преслушаме... Очертава се добро клониране... Браво, ти я откри, опитът ще е твой!
- Да, малко съм зает, ще ти звънна... Да, ще направя каквото мога за теб, разбира се... До скоро!
"Защо не! Ще имам свой собствен опит!!! Най-накрая..." След всичките екземлпяри, които осигури и прикри, това му се стори като малка отплата... А какъв талант имаше!!!

- Как е, много жега днес...
А как свенливо се усмихваше Ния... Това беше само плюс към материала, който носеше, но не и за нея... Йес! И днес накрая нещо хубаво!!!
Търся хибискуси Black Dragon, Magnifique, Zoey!
Публикувай отговор

Обратно към “Литературен кръг за аматьори”