Наши творби.
- botan
- Наркоман
- Мнения: 10766
- Регистриран на: Ное 23, '09, 22:06
- Местоположение: София, умерен източнобалконски климат с високи годишни амплитуди
- Дал благодарност: 239 пъти
- Получил благодарност: 448 пъти
- Обратна връзка:
Re: Наши творби.
Хех, как обичам да си разлиствам свършилите тетрадки, все си намирам някакви стари недовършени и непуснати стихчета.
Първо ще започна с една мисъл в рими, която може би някой ден ще включа в стих:
една птичка пролет не прави,
но достатъчна една е, човек,
реалноста бързо да забрави.
Едно закачливо (трябва да почна да им слагам имена )
Поет,
зает,
от своите дела,
пърха с крила.
Зает
пирует,
есенни листа
в тежката мъгла.
Шербет,
букет,
за моята любима
ще купя аз сега,
защото знам,
че там
е тя и чака
моята отвеяна глава.
Спектакъл "Земя"
Води танинени
от ужас пищят,
клетви крещят
към небесата студени.
От гнева си пленени,
брега разрушават,
сила внушават,
блъскат разгневени.
Тихо се спират -
коварната клопка,
сърце като топка,
утеха намират
в разрухата само
самотната роля,
в цикъл, без воля
от нещо голямо.
Първо ще започна с една мисъл в рими, която може би някой ден ще включа в стих:
една птичка пролет не прави,
но достатъчна една е, човек,
реалноста бързо да забрави.
Едно закачливо (трябва да почна да им слагам имена )
Поет,
зает,
от своите дела,
пърха с крила.
Зает
пирует,
есенни листа
в тежката мъгла.
Шербет,
букет,
за моята любима
ще купя аз сега,
защото знам,
че там
е тя и чака
моята отвеяна глава.
Спектакъл "Земя"
Води танинени
от ужас пищят,
клетви крещят
към небесата студени.
От гнева си пленени,
брега разрушават,
сила внушават,
блъскат разгневени.
Тихо се спират -
коварната клопка,
сърце като топка,
утеха намират
в разрухата само
самотната роля,
в цикъл, без воля
от нещо голямо.
- mal4o_vasil4o
- Кана кафе
- Мнения: 569
- Регистриран на: Дек 2, '09, 17:26
- botan
- Наркоман
- Мнения: 10766
- Регистриран на: Ное 23, '09, 22:06
- Местоположение: София, умерен източнобалконски климат с високи годишни амплитуди
- Дал благодарност: 239 пъти
- Получил благодарност: 448 пъти
- Обратна връзка:
Re: Наши творби.
Малко символизъм:
Крадеца на душа
Вървя из коридора
облечен в картини
както в затвора
в рамки бледо сини
ми се блещят разни хора;
потънал в умора
вървя, вървя по коридора.
И деветата луна
повдигна своя крак
ледена вълна
в този пълен мрак
красива светлина
и пронизваща злина
на студената луна.
Прозореца блести
в багри бледо сини
замълчан тихичко реди
нежните кристали ними
стъклото увлечено трепти:
"Ела при мен, ела и ти!"
а снега блести, блести.
Увисна в коридора
и поредната картина
попаднал в затвора
на хартия фина,
гледат разни хора
потънал в умора
как вървя по коридора.
Крадеца на душа
Вървя из коридора
облечен в картини
както в затвора
в рамки бледо сини
ми се блещят разни хора;
потънал в умора
вървя, вървя по коридора.
И деветата луна
повдигна своя крак
ледена вълна
в този пълен мрак
красива светлина
и пронизваща злина
на студената луна.
Прозореца блести
в багри бледо сини
замълчан тихичко реди
нежните кристали ними
стъклото увлечено трепти:
"Ела при мен, ела и ти!"
а снега блести, блести.
Увисна в коридора
и поредната картина
попаднал в затвора
на хартия фина,
гледат разни хора
потънал в умора
как вървя по коридора.
- Миша
- Наркоман
- Мнения: 17028
- Регистриран на: Ное 27, '09, 14:11
- Местоположение: София
- Дал благодарност: 137 пъти
- Получил благодарност: 468 пъти
- Обратна връзка:
Re: Наши творби.
Дъщеря ми продължава да ме радва,вчера ми даде тетрадчица с още няколко стихотворенийца. Ето това ми хареса много
Прошепна ти-Със мен ела!
Звездите ще ни бъдат стряха.
Земята ще ни бъде дом.
Завивка-вятърът и летните мъгли.
Ще се носим с теб
над хорските неволи,
ще бродим с теб
сред златните жита,
далече
далече
от хората,
при моята
малка
звезда!
Отгоре ще гледаме как мълчаливо
напролет кокичето малко цъфти,
и как край него става красиво,
и как снегът край него блести.
И този миг чуден при нас ще долети
гнездо ще свие в нашите гърди
и ти ще чуеш тишината как шепти
и мрака ще усетиш как блести...
Години много оттогава да изминат,
от онзи миг на заблестялото кокиче,
звездата ни по-мрачно да примигва,
ти пак ще бъдеш моето момиче!
Ела!-звездите
ще ни бъдат стряха,
земята
ще ни бъде дом,
завивка-
вятърът и летните мъгли!
И аз дойдох.
Дойдох при теб,
пленена от безкрая,
от твойта звездна тишина,
от пролетта,
с кокиче увенчана,
от мъката,родена в радостта.
Звездите
ще ни бъдат
стряха,
земята ще ни бъде дом,
завивка-
вятърът
и летните
мъгли....
Прошепна ти-Със мен ела!
Звездите ще ни бъдат стряха.
Земята ще ни бъде дом.
Завивка-вятърът и летните мъгли.
Ще се носим с теб
над хорските неволи,
ще бродим с теб
сред златните жита,
далече
далече
от хората,
при моята
малка
звезда!
Отгоре ще гледаме как мълчаливо
напролет кокичето малко цъфти,
и как край него става красиво,
и как снегът край него блести.
И този миг чуден при нас ще долети
гнездо ще свие в нашите гърди
и ти ще чуеш тишината как шепти
и мрака ще усетиш как блести...
Години много оттогава да изминат,
от онзи миг на заблестялото кокиче,
звездата ни по-мрачно да примигва,
ти пак ще бъдеш моето момиче!
Ела!-звездите
ще ни бъдат стряха,
земята
ще ни бъде дом,
завивка-
вятърът и летните мъгли!
И аз дойдох.
Дойдох при теб,
пленена от безкрая,
от твойта звездна тишина,
от пролетта,
с кокиче увенчана,
от мъката,родена в радостта.
Звездите
ще ни бъдат
стряха,
земята ще ни бъде дом,
завивка-
вятърът
и летните
мъгли....
-
- Виенско кафе
- Мнения: 365
- Регистриран на: Ное 28, '09, 20:30
- Дал благодарност: 985 пъти
- Получил благодарност: 183 пъти
Re: Наши творби.
Крушата не пада по-далеч от дървотоМиша написа:Дъщеря ми продължава да ме радва,вчера ми даде тетрадчица с още няколко стихотворенийца
Предала си на дъщеря си доста от твоя романтизам
- Миша
- Наркоман
- Мнения: 17028
- Регистриран на: Ное 27, '09, 14:11
- Местоположение: София
- Дал благодарност: 137 пъти
- Получил благодарност: 468 пъти
- Обратна връзка:
Re: Наши творби.
Че сме си романтички,романтички сме,ама мъжете в семейството много бързо ни връщат на земята!
- Мария Николова
- Наркоман II ранг
- Мнения: 31649
- Регистриран на: Ное 28, '09, 23:44
- Местоположение: Нова Загора
- Дал благодарност: 977 пъти
- Получил благодарност: 2228 пъти
Re: Наши творби.
Миша, гордей се с дъщеричката си! И двете стихотворения са хубави, браво!!!
Най-голямото добро, което можеш да направиш за някого, е не да му покажеш богатствата си,
а да му разкриеш неговите.
а да му разкриеш неговите.
- Миша
- Наркоман
- Мнения: 17028
- Регистриран на: Ное 27, '09, 14:11
- Местоположение: София
- Дал благодарност: 137 пъти
- Получил благодарност: 468 пъти
- Обратна връзка:
Re: Наши творби.
Гордея се!!!И съм много много щастлива,особено днес,имам си още един подарък,скъп свиден подарък!!!! Извинявам се за многото удивителни,но няма как да предам чувствата си
Ето го
На мама
Ти искаш да напиша стих за тебе,
но можеш ли в едно да възхвалиш
морето,въздуха,небе,лъчи
и синьото във твоите очи.
Ти можеш ли в едно да слееш
прекрасна песен,стих,пленили нас
и ромон горски
и припев морски
със нежността на твоя глас.
Това си ти.
Небе,
море,
земя,
звезди,слънца,комети
и птици
и цветя,
ръце,със много обич слети
и много нежност,смях и красота.
Ето го
На мама
Ти искаш да напиша стих за тебе,
но можеш ли в едно да възхвалиш
морето,въздуха,небе,лъчи
и синьото във твоите очи.
Ти можеш ли в едно да слееш
прекрасна песен,стих,пленили нас
и ромон горски
и припев морски
със нежността на твоя глас.
Това си ти.
Небе,
море,
земя,
звезди,слънца,комети
и птици
и цветя,
ръце,със много обич слети
и много нежност,смях и красота.