Наши творби.

[johnstalker]

Пак негативизъм усещам.. хм.

[botan]

Не е нещо необичайно за мен.

[simira]

ТОВА Е МОЯТА ПРЕГРЪДКА ЗА ТЕБ !!!

АЗ МНОГО ПЪТИЩА ПРЕБРОДИХ,
И БЯЛА МЪДРОСТ ПРИДОБИХ,
НО СВОЯТА ДУША ЗАПАЗИХ ,
МЕЧТИТЕ СВОИ СЪХРАНИХ.

ГОДИНИТЕ СЕ НИЖАТ НЕУСЕТНО,
СЕЗОНИТЕ ПОМИТАТ МЛАДОСТТА,
НО СЪРЦЕТО МИ ОСТАВА ЖИВО
И НЯМА ВЪЗРАСТ ЛЮБОВТА.

КОГАТО ВЕЧЕР ГЛЕДАМ КЪМ ЗВЕЗДИТЕ,
А СУТРИН СРЕЩАМ ТИХАТА ЗОРА,
УСЕЩАМ ВЪВ ВЕНИТЕ СИ МЛАДО ВИНО,
А УСТНИТЕ МИ ЧУВСТВАТ ... ЧУДЕСА.

ЛЕГЛОТО МЕКО МЕ ОБГРЪЩА,
ЦЕЛУВА МЕ ОМАЯНА НОЩТА,
РЪЦЕТЕ МИ ИСКРИ ИЗЛЪЧВАТ,
И ТРЪПНА В БОЛКА И ТЪГА ...

ДВЕ СЕНКИ СЕ ПРЕПЛИТАТ В МРАКА,
ЦЕЛУВАТ СЕ ДВЕ “БЛУДНИЦИ” ДУШИ,
ТУПТЯТ В ПРЕГРЪДКА ПЛАХА
ДВЕ ЧАКАЩИ ЛЮБОВ СЪЛЗИ ...

В КОСАТА МИ ПРИТУЛЯ СЕ ЗЕМЯТА,
И ТИХО СЛИВАТ СЕ ТЕЛА ...
ПРЕПЛИТА ПРЪСТИ НЕЖНИ СВЕТЛИНАТА
СЪС ВЛЮБЕНАТА МИ ДУША ...

НИМА ВЪЗМОЖНО Е ДА ОСТАРЕЕ
ИЗГРЯВАЩАТА , ТРЪПНЕЩА ЛУНА ,
И СЛЪНЦЕТО , КОЕТО Я КОПНЕЕ ,
НИМА ПРЕСЪХВА ВЕЧНОСТТА

[Мария Николова]

Извинявай, Симира, но

ТОВА Е МОЯТА ПРЕГРЪДКА ЗА ТЕБ !!!

заглавието на стихотворението ли е!

[lila]

Simira, много е емоционално
Мерита, нищо ново не си пускала от 14-ти август

[Мария Николова]

Simira, много е емоционално
Мерита, нищо ново не си пускала от 14-ти август

Заета съм. Подготвям се за пътешествието до пирамидите и обратно.

[simira]

Супер ...качи след това снимки

[simira]

А сега нещо по тъжно

ПРИКАЗКА....

Ще седнеш ли до мен.
Ще ти разкажа приказка.Не се плаши.
Във сърцето ми се крият много истини,
а аз превърнах се на скитник по душа.
Не гледай,че сега съм дрипав.
Свещени са одеждите,
когато в тях едно сърце пулсира.
Богатство е да се усмихваш,
че всичко си опитал
и има още истини напред.
Не,не съм бездомник.
Имам си достатъчно от своите мечти.
Платил съм си скъпо всяка волност
и греха изплащам всеки ден.
Назад не се обръщам,
там оставих красота.
Усмихваш се . . .
Повярвай ми,така е.
Научих се да бъда себе си
и в мисълта си непокорен
разлаях всички гладни кучета около мен.
Сега съм истински,
понякога окалян в груба нежност
и аз прегръщам своята тъга.
Прелиствам прокъсаните страници на времето
и гледам да не оправдавам себе си,
че във своя камък на чакащите истини
препъвам се за кратък миг да се поспра.
Не се плаши.Аз така си говоря.
Душата ми е същата - танцуваща скитница.
Моята обич с шепи раздавам,
чуждата мъка събирам.
Сънищата ми разюздани коне,
животът ми разтърсван от житейски урагани.
Не мога да се спра.
Душата ми на пойна птица се превръща
и с радост сърцето тържествува,
когато ме огреят с усмивка.
Очите ти са изненадано бездънни.
Май не съм добър разказвач.
Поспрях за малко,
въздух да поема,
да попия и от твоята мъдрост.
Дори не те попитах
искаш ли да ме изслушаш.
Но при скитниците рядко спират.
Ей,тук обличам дрипите
и тръгвам по света танцуващ да скитам,
с надежда да раздам по някоя мечта.
А ти,ти постой още малко така.
Почакай,на друг да разкажеш за любовта,
че свещена е във сърцето всяка дрипа
загърнала и моята и твоята душа

[nikolica]

Simira

[simira]

---На едно мило момиче ...

Отново в къщи се прибрах сам
След мен вратата тихо се затвори
Oбзе ме пак старата тъга
че няма с кого да поговоря

Приседнах до края на леглото
и тръпки ме побиха веднага
Вперих поглед във стъклото
И загледах се в бялата луна

Понесох се далеч от мойта стая
И потънах във мечти красиви
започнах образа сам да вая
и появи се ТИ върху облаците сини

Защо ли твоят лик се там показа
и виждам тебе във ноща
но луната скри се в синята тъма
и не успя нежно да ми каже

Появиха се две мънички звезди
и светлият им лъч до мен достигна
това бяха твоите нежни очи
но сякаш в тях тъга откривам

Защо тъга ??Усмихваха се вчера
когато с тебе се видях
Сега за сън са натежали
и оставям те да почиваш във ноща

Часовника удари полунощ
и мечтата си за миг изгубих
прегърнах студеният чаршаф
и в цветен сън заплувах

Аз тръгвам си – прощавай мила
на теб звездите подарявам
и в сивите си дни не ме забравяй
във които двамата ще сме щастливи


Simira