Сантяго де Компостела - градът на Свети Яков.
Модератор: scleri
-
scleri
- Кафе машина
- Мнения: 3901
- Регистриран на: Юли 10, '10, 13:14
- Дал благодарност: 70 пъти
- Получил благодарност: 342 пъти
Сантяго де Компостела - градът на Свети Яков.
.
Не съм религиозен. Поне не и в смисъла който повечето хора влагат в това понятие. За това не мога да си обясня онова странно влечение което ме води по църкви, манастири, джамии, и други свети за хората места. Не. Не отивам там да се моля, и да изпадам в религиозен екстаз. Наслаждавам се на красотата, тишината, и спокойствието. Наслаждавам се и на онова интересно, необяснимо чувство което изпитвам само на такива места.
За това когато най-накрая успяхме да изпълним една отдавнашна мечта, и да посетим Португалия, вярно само северната и част, нямаше как да пропуснем възможността, и да не отскочим до съседна Испания. Да видим с очите си Сантяго де Компостела. Третото по важност за католиците свято място след Йерусалим, и Ватикана.
От Порто до Сантяго де Компостела са грубо двеста километра което означава два часа и малко път, ако няма опашка на границата. Така сме свикнали да изчисляваме пътя си тук в България. Е, опашка на границата нямаше. Ей тая речица дето виждате на долната снимка е границата между Португалия и Испания.
Пътуваме по магистралата. Пред нас виждаме мост. След моста ни посреща табелка „Добре дошли в Испания“. Това е. Шенген. Истинския. А, не оня въздушния дето ти спестява минута и половина от двучасовия престой на летището.
Спираме на крайпътна бензиностанция.
Хем да пийнем по едно кафе, хем да проверим дали наистина сме вече в Испания. Ами там сме. Момичето на касата се усмихва много по-темпераментно. По испански. И ми говори на испански. Не че го разбирам повече от португалския, но ми стана някак по-приятно. И аз не знам защо. Не се заседяваме много защото с приближаването на нашата цел нетърпението ни се усилва. След малко по-малко от час най-накрая виждаме там в ниското пред нас кулите на голямата катедрала на Сантяго де Компостела. Това е мястото което като магнит привлича всички пилигрими / поклонници / тръгнали по пътя Камино де Сантяго / пътя към Сантяго /
Катедралата е важна защото в нея се съхраняват мощите на Свети Яков. Ще кажете нерде Ямбол, нерде Стамбол. Защо града се нарича Сантяго де Компостела, а не Яков де Компостела. Ами защото испанците са успели да изкилифинчат еврйското име Яков, почти до неузнаваемост. Сан се превежда на нормален български като свети, а Яков се е превърнало в Ияго, и така се е появило Сантяго. Знаещ приятел ме осведомява че популярното испанско име Диего също произхожда от името Яков. В този случай испанците определено са приложили още по-голяма фантазия.
Сега трябва с няколко думички да ви кажа защо Св. Яков е толкова важен за испанците, а и не само за тях.
Св. Яков е един от дванайсетте апостоли. Неговата майка Саломе е сестра на Св. Богородица. Тоест той и Исус се падат първи братовчеди. Св. Яков, и баща му са сред най-близките ученици на Христос. След неговата кръстна смърт Св. Яков отива да занесе новото учение във Финистера. Думичката е сложна, и се образува от две отделни. Финиш – край, и Тера – Земя. За хората по онова време Иберийския полуостров е бил края на Земята. След него започва голямото море, и ако плаваш дълго по него ще стигнеш до ръба където ако не внимаваш може и да паднеш от Земята. След няколко години проповядване Яков получава видение. Св. Богородица го вика да се върне в Йерусалим да помогне на своите братя. И Яков се връща. В Йерусалим обаче е предаден от „ добри“ хора. Арестуван, и след като отказва да се отрече от християнството измъчван, и обезглавен по заповед на Ирод Антипа. Царя до толкова му е бил ядосан, че наредил тялото да не се погребва, а да се изхвърли на сметището където дивите животни да го разкъсат. Вечерта двама от най-близките ученици на Яков – Атанасий, и Теодор успели да откраднат тялото. Измили го, облекли го, и го погребали в каменен саркофаг на брега на Средиземно море. След няколко дена обаче саркофага изчезнал. Година, две по-късно на атлантическия бряг на Северна Испания, недалеч от днешния Сантяго де Компостела се появил каменен саркофаг. Целия бил обрасъл с миди, покрит с водорасли, и ракообразни. Много пъти хората опитвали да го отворят но не успявали. Новината стигнала чак до Светите земи, и Атанасий и Теодор веднага се досетили чий е този саркофаг. Когато те дошли в Испания, която по това време още не била Испания, успели без проблем да отворят саркофага, и вътре открили нетленните мощи на Св. Яков. Легендата е дълга. Ще я посъкратя малко. Ще кажа само че по време на мавърското владичество църквата в която били положени мощите заедно със самите мощи била загубена. Следва Реконкистата, обратното отвоюване на Иберийския полуостров от християните. В началото на девети век скитащ проповедник на име Пелагий една вечер докато нощувал в полето забелязал куп звезди които странно премигвали, а от централната се спускал светлинен лъч към пустото поле. Както, сигурен съм, предполагате той отишъл да види що за чудо е това, и на осветеното от звездата място забелязал дупка в земята. Промушил се, и попаднал в малка пещера в дъното на която открил останки от църква, и саркофаг с нечии мощи. Веднага съобщил на местния епископ за откритието си, и епископа установил, че това са мощите на Св. Яков. Крал Алфонсо втори, който по това време властвал над Астурия (днешна северна Испания ) обявил свети Яков за покровител на царството му. На мястото на намерените останки, точно под странно блещукалите небесни светлини, местните построяват параклис който прераства в базилика. По-късно е издигната красива катедрала, и е обособено селище което нарекли Сантяго де Компостела. В превод на нашенски това име ще звучи като Свети Яков от полето със звезди. Компос – поле и Стела – звезда. През 12-ти век папа Александър III обявява Сантяго де Компостела за свещен град (като Рим и Йерусалим), а по-късно папа Каликс II заявява, че поклонниците, които са отишли в Сантяго, трябва да бъдат освободени от всичките си грехове. Потеглят първите пилигрими по Камино де Сантяго. Първият поклоннически маршрут към Сантяго де Компостела , който днес се нарича френски, или класически, започва от малко френско селце в подножието на френските Пиринеи на име Сен Жан Пие дьо Порвъв, продължава през испанските градове Памплона, Логроньо, Бургос и Леон, и свършва на Плаза до обрадорио / плошада на работилницата /, точно пред катедралата в Сантяго де Компостела. Дълъг е около осемстотин километра, и се изминава от поклонниците средно за трийсет дена. Днес този маршрут се е разраснал в цяла мрежа поклоннически пътеки. Най-дългия маршрут е испанският който започва от южното средиземноморско крайбрежие на Испания, и продължава почти хиляда и сто километра. Популярен е и португалския който започва от Лисабон, върви нагоре по крайбрежието до Порто, и от там завива леко на североизток към Сантяго де Компостела. Този път минаваше точно кой нашия хотел в Ешпосенде / малко курортно градче близо до Порто /. Нощувахме четири вечери в този хотел, и всяка сутрин като излизаме, и вечер като се прибираме виждахме малки групички хора тръгнали по пътя към Сантяго. Трябва да признаем, че пътуването по Камино де Сантяго е доста добре уредено. Пътя е маркиран с жълти стрелки които сочат посоката в която да вървите. Пред определено разстояние има хостели, и хижи, вярно със скромна, почти аскетична обстановка, в които можете да нощувате. За да получите сертификат за поклонник на Св. Яков трябва да изминете поне сто километра от Камино де Сантяго. Това се доказва със събраните в поклонническия ви паспорт печати по пътя. Ето този усмихнат младеж ви показва своя поклоннически паспорт.
А това което държи момичето е сертификата, мечта за всички поклонници.
Всяка година стотици хиляди минават по Камино де Сантяго. Повечето по част от него. В наши дни този маршрут се е превърнал в по-скоро спортно предизвикателство. Деветдесет процента от хората които го изминават го правят заради предизвикателството което той е за тялото, и психиката им.
Има обаче и истински пилигрими. Силно религиозни хора за които Камино де Сантяго е преди всичко духовно прочистване. Търсене на връзка с Бога, и опрощение. Ето тази жена, която снимах в гръб от уважение към чувствата които я водят по пътя с главно „ П „ е една от малцината истински пилигрими.
И последно за Пътя към Сантяго. Някога по-заможните поклонници са го изминавали на кон, муле, или магаре. Днес можете да го изминете на велосипед, но за да получите сертификат ще трябва да велосипедирате / тая думичка сега я измислих / не сто, и двеста километра.
Ние слизаме на паркинга, и поемаме на там на където отиват всички.
Минаваме покрай девическия Францискански манастир. Това е църквата на манастира.
На площада пред манастира се извисява статуята на Свети Франциск от Асизи. / предполагам знаете кой е той така, че няма да утежнявам разказа си за неговите дела /.
Бързаме към катедралата, но не пропускаме да хвърлим едно око на Факултета по медицина към Университета на Сантяго де Компостела.
Минаваме с почти космическа скорост покрай старата пилигримска болница която сега е превърната на хотел,
и най-накрая излизаме на площада пред катедралата, а той, площада е пълен с хора.
Повечето хора са превъзбудени. Говорят на висок глас, прегръщат се, радват се. Разбираемо е като знаеш през какво са преминали докато се окажат на това място.
Стоим пред катедралата, но не може да влезем в нея.
В катедралата се влиза през южния вход. Не знам колко трябва да е специален случая за да се отвори тържествената порта към площада. Вариантите са два. Или да се шмугнем в една тясна уличка
която вероятно ще ни изведе там където искаме, или да минем по „ дългия“ относително казано път който обикаля по тесните улички на средновековния град.
Избираме втория вариант. Удължаваме пътя, а с това и удоволствието от очакването. Минаваме покрай университета на Сантяго де Компостела, един от най-старите университети не само на Иберийския полуостров, а в цяла Европа. Основан през далечната 1534-та година.
Ето така някога студентите са избирали каква специалност да изучават в университета.
По тясната уличка се редуват малки магазинчета за сувенири, заведения за хранене където можете да хапнете набързо за няколко евро, а можете, и изкушени от деликатесите на витрината, да потънете и в някое ресторантче в което да олекнете с повече от стотина евро. Малко преди да стигнем до катедралата минаваме покрай къщата на доктор Хоакин Вамонде. Той е човека намерил практичното приложение в медицината на откритите наскоро рентгенови лъчи.
Точно до докторската къща се намира и първото казино в Сантяго де Компостела.
По времето когато то е открито „ казино“ не е било синоним на думичката хазарт. Това място е предлагало луксозна обстановка в която заможните хора на града са имали възможност да се срещат и разговарят. По-късно хората решават да нарекат и заведенията за хазарт казино за да се възползват от добрите асоциации които е предизвиквала у хората тази думичка. Застанали пред казиното виждаме кулите на катедралата буквално на една ръка разстояние за това не се заседяваме дълго. И ето. Най-накрая сме пред входа.
Това е „ тайната“ западна врата през която са излизали техни величества при посещенията си в катедралата.
Целта е била да се избегне тълпата хора пред входа които са ги чакали за да ги приветстват. Преди да стигнем до тази врата обаче да ви покажа и вътрешността на катедралата.
Органът.
Хората които виждате на тази опашка чакат да се поклонят пред мощите на Св. Яков. Те са положени зад олтара на катедралата, но да стигнете до тях трябва първо да минете през малка крипта разположена под олтара. Абе вървите след човека пред вас, и няма да сбъркате. А той върви след оня пред него и така.
https://i.ibb.co/LdRqH04/IMG-20240531-164836203-1.jpg
Красиво е. Нали?
Зад тези решетки се вижда част от оригиналната, средновековна фасада на катедралата. Цялата катедрала, както разбирате, многократно е преправена, и ремонтирана през вековете.
Още няколко снимки на катедралата отвън.
На върха на южната кула, точно под кръста се виждат малки стъклени прозорчета. Това е фар, който нощем е светил за да показва на пилигримите пътя към катедралата.
Пилигримите пътуващи по Камино де Сантяго носят крайно ограничен багаж. Това също е част от изпитанието. Носят малко багаж, облечени са различно, но всички носят един символ по който се познават от далеч.
Това на снимката са сувенири които се продават за туристите, но всеки пилигрим носи тояга за подпиране,манерка, или термос с вода, и знака - мида с кръста на Св. Яков. Мидата е пряка връзка със саркофага появил се на океанския бряг. Нали помните? Той бил покрит целия с миди. Обрасъл с миди през двете години през които бил довлечен от Светите земи до Испанския бряг. Кой го е довлякъл не е ясно. Някои твърдят, че това са били делфини, а други твърдят, че са били ангели.
Сега, знам, че ще попитате защо кръста на Св. Яков има такава особена форма. Това е във връзка с една друга легенда Някъде през дванайсти век се ражда легендата за битката при Клавихо. Според тази легенда двеста години преди това при Клвихо предстояла битка между малобройна християнска армия, и армията на маврите които били седем пъти повече от християните. Християнския крал паднал на колене, и дълго и горещо се молил. Тогава изведнъж пред християнската армия се появил Св. Яков. Яхнал бял кон той държал огнен меч в ръката си. Св. Яков се впуснал , и посякъл над пет хиляди маври. Останалите се разбягали с ужас, и християните спечелили битката. От тогава Св. Яков се сдобил и с името Матаморос - мавроубиец. / сега леко ще ви разочаровам като ви кажа, че според историците тази битка не е състояла никога. Просто битката при Клавихо е изцяло измислена. Това не пречи обаче на много паметници Св. Яков да се изобразява на кон с меч в ръка. Точно такава статуя стои над вхона на общината на Сантяго де Компостела.
Излизаме от катедралата изпълнени с впечатления, но с празни стомаси. Върнахме се обратно, и в едно заведение с пет маси хапнахме безкрайно вкусни панирани рибени топчета / португалски специалитет в съседна Испания / пийнахме биричка, и хайде обратно към онова място от което идват, и където се връщат всички туристи/ паркинга на входа на стария град / . Отново двеста километра перфектна магистрала, отново моста над шенгенската река / между другото тя се казва Миньо, и поречието и е португалска забележителност. „ Зеленото Миньо“ е португалска защитена местност, или нещо подобно. Честно казано тогава не проявих любопитство, а сега ме мързи да се ровя в нета за по-подробна информация. Привечер се прибрахме в хотела си, а на стотина метра преди него се разминахме с групичка хора с раници на гърба, и тояги в ръцете. Завиждам им за приключението което все още е пред тях.
Ако ме питате. Струваше ли си да изминем над четиристотин километра, и да отделим един цял ден от малкото дни които имахме за Португалия за да видим Сантяго де Компостела твърдо, и без колебание ще в отговоря - Да.
Ще изненадам много приятели които се върнаха влюбени в Португалия, и впечатлени от техните разкази, и ние прелетяхме две хиляди и седемстотин километра за да я видим с очите си. Ще ги изненадам като кажа, че от цялото пътуване до Португалия най-ми хареса Сантяго де Компостела.
Разбира се с двайсетина снимки, и две, три изречения не мога да ви предам красотата която видяхме, а още по-малко атмосферата която усетихме в този свещен за католиците град. Мога само да ви кажа. Ако съдбата ви даде шанс да го посетите не го пропускайте. Няма да съжалявате.
Не съм религиозен. Поне не и в смисъла който повечето хора влагат в това понятие. За това не мога да си обясня онова странно влечение което ме води по църкви, манастири, джамии, и други свети за хората места. Не. Не отивам там да се моля, и да изпадам в религиозен екстаз. Наслаждавам се на красотата, тишината, и спокойствието. Наслаждавам се и на онова интересно, необяснимо чувство което изпитвам само на такива места.
За това когато най-накрая успяхме да изпълним една отдавнашна мечта, и да посетим Португалия, вярно само северната и част, нямаше как да пропуснем възможността, и да не отскочим до съседна Испания. Да видим с очите си Сантяго де Компостела. Третото по важност за католиците свято място след Йерусалим, и Ватикана.
От Порто до Сантяго де Компостела са грубо двеста километра което означава два часа и малко път, ако няма опашка на границата. Така сме свикнали да изчисляваме пътя си тук в България. Е, опашка на границата нямаше. Ей тая речица дето виждате на долната снимка е границата между Португалия и Испания.
Пътуваме по магистралата. Пред нас виждаме мост. След моста ни посреща табелка „Добре дошли в Испания“. Това е. Шенген. Истинския. А, не оня въздушния дето ти спестява минута и половина от двучасовия престой на летището.
Спираме на крайпътна бензиностанция.
Хем да пийнем по едно кафе, хем да проверим дали наистина сме вече в Испания. Ами там сме. Момичето на касата се усмихва много по-темпераментно. По испански. И ми говори на испански. Не че го разбирам повече от португалския, но ми стана някак по-приятно. И аз не знам защо. Не се заседяваме много защото с приближаването на нашата цел нетърпението ни се усилва. След малко по-малко от час най-накрая виждаме там в ниското пред нас кулите на голямата катедрала на Сантяго де Компостела. Това е мястото което като магнит привлича всички пилигрими / поклонници / тръгнали по пътя Камино де Сантяго / пътя към Сантяго /
Катедралата е важна защото в нея се съхраняват мощите на Свети Яков. Ще кажете нерде Ямбол, нерде Стамбол. Защо града се нарича Сантяго де Компостела, а не Яков де Компостела. Ами защото испанците са успели да изкилифинчат еврйското име Яков, почти до неузнаваемост. Сан се превежда на нормален български като свети, а Яков се е превърнало в Ияго, и така се е появило Сантяго. Знаещ приятел ме осведомява че популярното испанско име Диего също произхожда от името Яков. В този случай испанците определено са приложили още по-голяма фантазия.
Сега трябва с няколко думички да ви кажа защо Св. Яков е толкова важен за испанците, а и не само за тях.
Св. Яков е един от дванайсетте апостоли. Неговата майка Саломе е сестра на Св. Богородица. Тоест той и Исус се падат първи братовчеди. Св. Яков, и баща му са сред най-близките ученици на Христос. След неговата кръстна смърт Св. Яков отива да занесе новото учение във Финистера. Думичката е сложна, и се образува от две отделни. Финиш – край, и Тера – Земя. За хората по онова време Иберийския полуостров е бил края на Земята. След него започва голямото море, и ако плаваш дълго по него ще стигнеш до ръба където ако не внимаваш може и да паднеш от Земята. След няколко години проповядване Яков получава видение. Св. Богородица го вика да се върне в Йерусалим да помогне на своите братя. И Яков се връща. В Йерусалим обаче е предаден от „ добри“ хора. Арестуван, и след като отказва да се отрече от християнството измъчван, и обезглавен по заповед на Ирод Антипа. Царя до толкова му е бил ядосан, че наредил тялото да не се погребва, а да се изхвърли на сметището където дивите животни да го разкъсат. Вечерта двама от най-близките ученици на Яков – Атанасий, и Теодор успели да откраднат тялото. Измили го, облекли го, и го погребали в каменен саркофаг на брега на Средиземно море. След няколко дена обаче саркофага изчезнал. Година, две по-късно на атлантическия бряг на Северна Испания, недалеч от днешния Сантяго де Компостела се появил каменен саркофаг. Целия бил обрасъл с миди, покрит с водорасли, и ракообразни. Много пъти хората опитвали да го отворят но не успявали. Новината стигнала чак до Светите земи, и Атанасий и Теодор веднага се досетили чий е този саркофаг. Когато те дошли в Испания, която по това време още не била Испания, успели без проблем да отворят саркофага, и вътре открили нетленните мощи на Св. Яков. Легендата е дълга. Ще я посъкратя малко. Ще кажа само че по време на мавърското владичество църквата в която били положени мощите заедно със самите мощи била загубена. Следва Реконкистата, обратното отвоюване на Иберийския полуостров от християните. В началото на девети век скитащ проповедник на име Пелагий една вечер докато нощувал в полето забелязал куп звезди които странно премигвали, а от централната се спускал светлинен лъч към пустото поле. Както, сигурен съм, предполагате той отишъл да види що за чудо е това, и на осветеното от звездата място забелязал дупка в земята. Промушил се, и попаднал в малка пещера в дъното на която открил останки от църква, и саркофаг с нечии мощи. Веднага съобщил на местния епископ за откритието си, и епископа установил, че това са мощите на Св. Яков. Крал Алфонсо втори, който по това време властвал над Астурия (днешна северна Испания ) обявил свети Яков за покровител на царството му. На мястото на намерените останки, точно под странно блещукалите небесни светлини, местните построяват параклис който прераства в базилика. По-късно е издигната красива катедрала, и е обособено селище което нарекли Сантяго де Компостела. В превод на нашенски това име ще звучи като Свети Яков от полето със звезди. Компос – поле и Стела – звезда. През 12-ти век папа Александър III обявява Сантяго де Компостела за свещен град (като Рим и Йерусалим), а по-късно папа Каликс II заявява, че поклонниците, които са отишли в Сантяго, трябва да бъдат освободени от всичките си грехове. Потеглят първите пилигрими по Камино де Сантяго. Първият поклоннически маршрут към Сантяго де Компостела , който днес се нарича френски, или класически, започва от малко френско селце в подножието на френските Пиринеи на име Сен Жан Пие дьо Порвъв, продължава през испанските градове Памплона, Логроньо, Бургос и Леон, и свършва на Плаза до обрадорио / плошада на работилницата /, точно пред катедралата в Сантяго де Компостела. Дълъг е около осемстотин километра, и се изминава от поклонниците средно за трийсет дена. Днес този маршрут се е разраснал в цяла мрежа поклоннически пътеки. Най-дългия маршрут е испанският който започва от южното средиземноморско крайбрежие на Испания, и продължава почти хиляда и сто километра. Популярен е и португалския който започва от Лисабон, върви нагоре по крайбрежието до Порто, и от там завива леко на североизток към Сантяго де Компостела. Този път минаваше точно кой нашия хотел в Ешпосенде / малко курортно градче близо до Порто /. Нощувахме четири вечери в този хотел, и всяка сутрин като излизаме, и вечер като се прибираме виждахме малки групички хора тръгнали по пътя към Сантяго. Трябва да признаем, че пътуването по Камино де Сантяго е доста добре уредено. Пътя е маркиран с жълти стрелки които сочат посоката в която да вървите. Пред определено разстояние има хостели, и хижи, вярно със скромна, почти аскетична обстановка, в които можете да нощувате. За да получите сертификат за поклонник на Св. Яков трябва да изминете поне сто километра от Камино де Сантяго. Това се доказва със събраните в поклонническия ви паспорт печати по пътя. Ето този усмихнат младеж ви показва своя поклоннически паспорт.
А това което държи момичето е сертификата, мечта за всички поклонници.
Всяка година стотици хиляди минават по Камино де Сантяго. Повечето по част от него. В наши дни този маршрут се е превърнал в по-скоро спортно предизвикателство. Деветдесет процента от хората които го изминават го правят заради предизвикателството което той е за тялото, и психиката им.
Има обаче и истински пилигрими. Силно религиозни хора за които Камино де Сантяго е преди всичко духовно прочистване. Търсене на връзка с Бога, и опрощение. Ето тази жена, която снимах в гръб от уважение към чувствата които я водят по пътя с главно „ П „ е една от малцината истински пилигрими.
И последно за Пътя към Сантяго. Някога по-заможните поклонници са го изминавали на кон, муле, или магаре. Днес можете да го изминете на велосипед, но за да получите сертификат ще трябва да велосипедирате / тая думичка сега я измислих / не сто, и двеста километра.
Ние слизаме на паркинга, и поемаме на там на където отиват всички.
Минаваме покрай девическия Францискански манастир. Това е църквата на манастира.
На площада пред манастира се извисява статуята на Свети Франциск от Асизи. / предполагам знаете кой е той така, че няма да утежнявам разказа си за неговите дела /.
Бързаме към катедралата, но не пропускаме да хвърлим едно око на Факултета по медицина към Университета на Сантяго де Компостела.
Минаваме с почти космическа скорост покрай старата пилигримска болница която сега е превърната на хотел,
и най-накрая излизаме на площада пред катедралата, а той, площада е пълен с хора.
Повечето хора са превъзбудени. Говорят на висок глас, прегръщат се, радват се. Разбираемо е като знаеш през какво са преминали докато се окажат на това място.
Стоим пред катедралата, но не може да влезем в нея.
В катедралата се влиза през южния вход. Не знам колко трябва да е специален случая за да се отвори тържествената порта към площада. Вариантите са два. Или да се шмугнем в една тясна уличка
която вероятно ще ни изведе там където искаме, или да минем по „ дългия“ относително казано път който обикаля по тесните улички на средновековния град.
Избираме втория вариант. Удължаваме пътя, а с това и удоволствието от очакването. Минаваме покрай университета на Сантяго де Компостела, един от най-старите университети не само на Иберийския полуостров, а в цяла Европа. Основан през далечната 1534-та година.
Ето така някога студентите са избирали каква специалност да изучават в университета.
По тясната уличка се редуват малки магазинчета за сувенири, заведения за хранене където можете да хапнете набързо за няколко евро, а можете, и изкушени от деликатесите на витрината, да потънете и в някое ресторантче в което да олекнете с повече от стотина евро. Малко преди да стигнем до катедралата минаваме покрай къщата на доктор Хоакин Вамонде. Той е човека намерил практичното приложение в медицината на откритите наскоро рентгенови лъчи.
Точно до докторската къща се намира и първото казино в Сантяго де Компостела.
По времето когато то е открито „ казино“ не е било синоним на думичката хазарт. Това място е предлагало луксозна обстановка в която заможните хора на града са имали възможност да се срещат и разговарят. По-късно хората решават да нарекат и заведенията за хазарт казино за да се възползват от добрите асоциации които е предизвиквала у хората тази думичка. Застанали пред казиното виждаме кулите на катедралата буквално на една ръка разстояние за това не се заседяваме дълго. И ето. Най-накрая сме пред входа.
Това е „ тайната“ западна врата през която са излизали техни величества при посещенията си в катедралата.
Целта е била да се избегне тълпата хора пред входа които са ги чакали за да ги приветстват. Преди да стигнем до тази врата обаче да ви покажа и вътрешността на катедралата.
Органът.
Хората които виждате на тази опашка чакат да се поклонят пред мощите на Св. Яков. Те са положени зад олтара на катедралата, но да стигнете до тях трябва първо да минете през малка крипта разположена под олтара. Абе вървите след човека пред вас, и няма да сбъркате. А той върви след оня пред него и така.
https://i.ibb.co/LdRqH04/IMG-20240531-164836203-1.jpg
Красиво е. Нали?
Зад тези решетки се вижда част от оригиналната, средновековна фасада на катедралата. Цялата катедрала, както разбирате, многократно е преправена, и ремонтирана през вековете.
Още няколко снимки на катедралата отвън.
На върха на южната кула, точно под кръста се виждат малки стъклени прозорчета. Това е фар, който нощем е светил за да показва на пилигримите пътя към катедралата.
Пилигримите пътуващи по Камино де Сантяго носят крайно ограничен багаж. Това също е част от изпитанието. Носят малко багаж, облечени са различно, но всички носят един символ по който се познават от далеч.
Това на снимката са сувенири които се продават за туристите, но всеки пилигрим носи тояга за подпиране,манерка, или термос с вода, и знака - мида с кръста на Св. Яков. Мидата е пряка връзка със саркофага появил се на океанския бряг. Нали помните? Той бил покрит целия с миди. Обрасъл с миди през двете години през които бил довлечен от Светите земи до Испанския бряг. Кой го е довлякъл не е ясно. Някои твърдят, че това са били делфини, а други твърдят, че са били ангели.
Сега, знам, че ще попитате защо кръста на Св. Яков има такава особена форма. Това е във връзка с една друга легенда Някъде през дванайсти век се ражда легендата за битката при Клавихо. Според тази легенда двеста години преди това при Клвихо предстояла битка между малобройна християнска армия, и армията на маврите които били седем пъти повече от християните. Християнския крал паднал на колене, и дълго и горещо се молил. Тогава изведнъж пред християнската армия се появил Св. Яков. Яхнал бял кон той държал огнен меч в ръката си. Св. Яков се впуснал , и посякъл над пет хиляди маври. Останалите се разбягали с ужас, и християните спечелили битката. От тогава Св. Яков се сдобил и с името Матаморос - мавроубиец. / сега леко ще ви разочаровам като ви кажа, че според историците тази битка не е състояла никога. Просто битката при Клавихо е изцяло измислена. Това не пречи обаче на много паметници Св. Яков да се изобразява на кон с меч в ръка. Точно такава статуя стои над вхона на общината на Сантяго де Компостела.
Излизаме от катедралата изпълнени с впечатления, но с празни стомаси. Върнахме се обратно, и в едно заведение с пет маси хапнахме безкрайно вкусни панирани рибени топчета / португалски специалитет в съседна Испания / пийнахме биричка, и хайде обратно към онова място от което идват, и където се връщат всички туристи/ паркинга на входа на стария град / . Отново двеста километра перфектна магистрала, отново моста над шенгенската река / между другото тя се казва Миньо, и поречието и е португалска забележителност. „ Зеленото Миньо“ е португалска защитена местност, или нещо подобно. Честно казано тогава не проявих любопитство, а сега ме мързи да се ровя в нета за по-подробна информация. Привечер се прибрахме в хотела си, а на стотина метра преди него се разминахме с групичка хора с раници на гърба, и тояги в ръцете. Завиждам им за приключението което все още е пред тях.
Ако ме питате. Струваше ли си да изминем над четиристотин километра, и да отделим един цял ден от малкото дни които имахме за Португалия за да видим Сантяго де Компостела твърдо, и без колебание ще в отговоря - Да.
Ще изненадам много приятели които се върнаха влюбени в Португалия, и впечатлени от техните разкази, и ние прелетяхме две хиляди и седемстотин километра за да я видим с очите си. Ще ги изненадам като кажа, че от цялото пътуване до Португалия най-ми хареса Сантяго де Компостела.
Разбира се с двайсетина снимки, и две, три изречения не мога да ви предам красотата която видяхме, а още по-малко атмосферата която усетихме в този свещен за католиците град. Мога само да ви кажа. Ако съдбата ви даде шанс да го посетите не го пропускайте. Няма да съжалявате.
-
johnstalker
- Наркоман
- Мнения: 12182
- Регистриран на: Дек 19, '09, 23:08
- Местоположение: Троян, България, Европа, Земя
- Дал благодарност: 369 пъти
- Получил благодарност: 660 пъти
- Обратна връзка:
Re: Сантяго де Компостела - градът на Свети Яков.
Хах, Склери! С теб май бяхме една зодия. Аз даже съм войнстващ атеист, но религиозните сборища като църкви, синагоги и джамии ме привличат да ги снимам. 
-
scleri
- Кафе машина
- Мнения: 3901
- Регистриран на: Юли 10, '10, 13:14
- Дал благодарност: 70 пъти
- Получил благодарност: 342 пъти
Re: Сантяго де Компостела - градът на Свети Яков.
Прав си Джони. Има нещо в тези места което те привлича без да можеш да го определиш какво точно. Прави ми впечатление, че досега никога не съм попадал на претрупат кичозен, или пък занемарен манастирски двор. Интересно как монасите без да са учили ландшафтен дизайн успяват да изградят такива красиви, предразполагащи към размисъл, и релакс местенца.
Искам, ако позволите, да ви предложа няколко линка към снимките от вътрешността на катедралата. Заради ограниченията които налага формата на форума не можете да ги видите на цял екран, а големи определено са по-добри. Това за тези, консерватори които като мен, които не ползват телефон, а все още си щракат на компютъра.
https://i.ibb.co/dKWRBcq/IMG-20240531-155253379-1.jpg
https://i.ibb.co/t37mWfq/IMG-20240531-155348396-1.jpg
https://i.ibb.co/JpstczG/IMG-20240531-155516605-1.jpg
https://i.ibb.co/t4Fw5qy/IMG-20240531-155537059-1.jpg
https://i.ibb.co/mvym5fk/IMG-20240531-160117447-1.jpg
https://i.ibb.co/Bw5Rmhc/IMG-20240531-160848140.jpg
https://i.ibb.co/Yh7xK2F/IMG-20240531-155118692-HDR.jpg
https://i.ibb.co/Trzmdz0/IMG-20240531-160129837.jpg
https://i.ibb.co/LdRqH04/IMG-20240531-164836203-1.jpg
Искам, ако позволите, да ви предложа няколко линка към снимките от вътрешността на катедралата. Заради ограниченията които налага формата на форума не можете да ги видите на цял екран, а големи определено са по-добри. Това за тези, консерватори които като мен, които не ползват телефон, а все още си щракат на компютъра.
https://i.ibb.co/dKWRBcq/IMG-20240531-155253379-1.jpg
https://i.ibb.co/t37mWfq/IMG-20240531-155348396-1.jpg
https://i.ibb.co/JpstczG/IMG-20240531-155516605-1.jpg
https://i.ibb.co/t4Fw5qy/IMG-20240531-155537059-1.jpg
https://i.ibb.co/mvym5fk/IMG-20240531-160117447-1.jpg
https://i.ibb.co/Bw5Rmhc/IMG-20240531-160848140.jpg
https://i.ibb.co/Yh7xK2F/IMG-20240531-155118692-HDR.jpg
https://i.ibb.co/Trzmdz0/IMG-20240531-160129837.jpg
https://i.ibb.co/LdRqH04/IMG-20240531-164836203-1.jpg
-
alina
- Кафевар/ка/
- Мнения: 818
- Регистриран на: Окт 7, '21, 14:38
- Дал благодарност: 285 пъти
- Получил благодарност: 485 пъти
Re: Сантяго де Компостела - градът на Свети Яков.
Голям пътешественик си ти , Склери..
При мен мина желанието вече да обикалям исторически места , да се заглеждам в паметниците и скулптурите..Нещо щракна и сега мога да ходя само из градините на някой..японските, английските, френските или ботаническите..Да се чудя на растенията.
Знаеш, някъде из България минаваше римски път..
https://arzamas.academy/micro/maps/9
При мен мина желанието вече да обикалям исторически места , да се заглеждам в паметниците и скулптурите..Нещо щракна и сега мога да ходя само из градините на някой..японските, английските, френските или ботаническите..Да се чудя на растенията.
Знаеш, някъде из България минаваше римски път..
https://arzamas.academy/micro/maps/9
-
flora
- Баш кафе майстор
- Мнения: 2175
- Регистриран на: Яну 14, '13, 13:32
- Местоположение: София
- Получил благодарност: 72 пъти
Re: Сантяго де Компостела - градът на Свети Яков.
Склери, благодаря за разказа и снимките! Както казват благородно ти завиждам за пътешествието.Посетил си магични места смесица от история, архитектура, изкуство, природа, религия...Катедралите и сега будят възхищение (в съвременния човек), а си представям какви чувства са предизвиквали когато са построени. За силното влияние на църквата са спомагали университетите (училищата), болниците и приютите към много манастири и църкви, а хората не само са вярвали - те са помагали и дарявали, та да може да се радваме на тази красота и днес. Радвам се, че споделяш с нас.
-
scleri
- Кафе машина
- Мнения: 3901
- Регистриран на: Юли 10, '10, 13:14
- Дал благодарност: 70 пъти
- Получил благодарност: 342 пъти
Re: Сантяго де Компостела - градът на Свети Яков.
И аз съм се замислял за това. Съвременния човек свикнал с огромните мегаполиси, и небостъргачи около себе си пак не може да мине край катедрала без да я погледне. Представям си как е въздействала на човек живеещ в сламена колиба, и в селце което цялото може да се помести вътре в катедралата.
-
HelenKitina
- Kафенце
- Мнения: 2
- Регистриран на: Мар 21, '25, 15:26
- Получил благодарност: 2 пъти
Re: Сантяго де Компостела - градът на Свети Яков.
Градът излъчва спокойствие и старинен чар с тесните си улички, красивите площади и уникалната архитектура. За мен би било невероятно преживяване да посетя Сантьяго-де-Компостела, да се разходя из историческите му улици и да усетя духовната атмосфера на това свято място.