С леки стъпки по росата
- ljuboznatelna
- Чист кофеин
- Мнения: 8232
- Регистриран на: Яну 26, '10, 12:13
- Местоположение: Пловдив 7а зона
- Дал благодарност: 1426 пъти
- Получил благодарност: 3104 пъти
Re: С леки стъпки по росата
Сигурна съм, че е с апетит, но просто не си била от другата страна, за да сравниш. Аз мога да ям и без апетит. Ей така, скучно ми е, ям. Ядосана съм, ям. Има нещо много вкусно - ям. Без значение кога съм яла преди това. Няма ситост, разбираш ли? Винаги може още. И не е от глад това. Според мен са хормони. При мен се промениха третата бременност, вече съм писала, много хормонални изпих тогава, може и от това да е. Като се комбинира и с 35-те ми години, съвсем. Беше рязка промяна. Помня прекрасно как до половината порция спирам и казвам - не мога повече!
Като се върна назад във времето, преди 25г ядях така:
Сутрин на път за автобуса баничка или милинка. Ако закъснявам, от ведомствените павилиони - странджанка. Това в интервала 7:30-8:30ч. Обаче вечно закъснявах за автобуса, а той идва в точно определено време, и като закарам детето на градина, към спирката - бегом.
В 11:30 вече съм огладняла и слизам в столовата, там са нормални порции, и си ям едно нещо с една филия.
След столовата се ходи на сладкарницата и се яде нещо сладко.
В 16:30 съм вкъщи /работех 7 часов раб.ден и ведомствени автобуси/ и заставам пред хладилника за нещо набързо. После готвя нещо постно най-често, и пак се яде една нормална порция.
Тъй като и от това се дебелее, изобщо не ползвах асансьор. В службата стаята ни беше на пети етаж при поне 3м тавани. Всеки ден имах задължително едно слизане до столовата, и две до ксерокса - веднъж да занеса чертежите, веднъж да ги взема. Плюс разходки по етажите за съгласуване. И живеех на шести етаж без асансьор
Петък детето се оставяше при някоя баба и почваше хойкане по улиците. Мда, сега като го написах - доста стълби съм качила 
Като се върна назад във времето, преди 25г ядях така:
Сутрин на път за автобуса баничка или милинка. Ако закъснявам, от ведомствените павилиони - странджанка. Това в интервала 7:30-8:30ч. Обаче вечно закъснявах за автобуса, а той идва в точно определено време, и като закарам детето на градина, към спирката - бегом.
В 11:30 вече съм огладняла и слизам в столовата, там са нормални порции, и си ям едно нещо с една филия.
След столовата се ходи на сладкарницата и се яде нещо сладко.
В 16:30 съм вкъщи /работех 7 часов раб.ден и ведомствени автобуси/ и заставам пред хладилника за нещо набързо. После готвя нещо постно най-често, и пак се яде една нормална порция.
Тъй като и от това се дебелее, изобщо не ползвах асансьор. В службата стаята ни беше на пети етаж при поне 3м тавани. Всеки ден имах задължително едно слизане до столовата, и две до ксерокса - веднъж да занеса чертежите, веднъж да ги взема. Плюс разходки по етажите за съгласуване. И живеех на шести етаж без асансьор


- ln_none
- Кафеджия/Кафеджийка
- Мнения: 1392
- Регистриран на: Мар 30, '15, 10:06
- Дал благодарност: 61 пъти
- Получил благодарност: 1005 пъти
Re: С леки стъпки по росата
А, яденето от скука ми е добре познато, случват ми се и такива дни. Както и прекаляването със сладко преди цикъл. Но това са инцидентни случаи, не са били никога практика при мен. Само като спрях цигарите преди десет години, качих може би 5-6 кила. Беше ми супер некомфортно в собствената ми кожа тогава, но не правих диети, свалиха се бавно и постепенно от само себе си.
Мисля, че много се подценява ситостта, която дава прясно приготвената зеленчукова храна. Хората масово ядат вчерашни, че и онзиденшни манджи. Една позната веднъж ме черпи таратор, като го пробвах и се учудих, че послед лято го е направила с кисели краставички. Но не бяха кисели, просто тя прави огромна тенджера таратор и я държи в хладилника за цяла седмица
Аз готвя всеки ден, може да са супер прости неща, които ми отнемат десетина минути, но са пресни и мисля, че е много важно.
Мисля, че много се подценява ситостта, която дава прясно приготвената зеленчукова храна. Хората масово ядат вчерашни, че и онзиденшни манджи. Една позната веднъж ме черпи таратор, като го пробвах и се учудих, че послед лято го е направила с кисели краставички. Но не бяха кисели, просто тя прави огромна тенджера таратор и я държи в хладилника за цяла седмица

-
- Кафевар/ка/
- Мнения: 760
- Регистриран на: Окт 7, '21, 14:38
- Дал благодарност: 277 пъти
- Получил благодарност: 459 пъти
Re: С леки стъпки по росата
Кажете как ще бъде на български голяма лъжица за супа , с която вземат супа от тенджера за да слагат в чиниите?
- ljuboznatelna
- Чист кофеин
- Мнения: 8232
- Регистриран на: Яну 26, '10, 12:13
- Местоположение: Пловдив 7а зона
- Дал благодарност: 1426 пъти
- Получил благодарност: 3104 пъти
Re: С леки стъпки по росата
Черпак?
Ноне сега ако кажеш, че жената има насяти краставици, направо съм поразена хаха.ln_none написа: ↑Фев 11, '25, 13:00 А, яденето от скука ми е добре познато, случват ми се и такива дни. Както и прекаляването със сладко преди цикъл. Но това са инцидентни случаи, не са били никога практика при мен. Само като спрях цигарите преди десет години, качих може би 5-6 кила. Беше ми супер некомфортно в собствената ми кожа тогава, но не правих диети, свалиха се бавно и постепенно от само себе си.
Мисля, че много се подценява ситостта, която дава прясно приготвената зеленчукова храна. Хората масово ядат вчерашни, че и онзиденшни манджи. Една позната веднъж ме черпи таратор, като го пробвах и се учудих, че послед лято го е направила с кисели краставички. Но не бяха кисели, просто тя прави огромна тенджера таратор и я държи в хладилника за цяла седмицаАз готвя всеки ден, може да са супер прости неща, които ми отнемат десетина минути, но са пресни и мисля, че е много важно.
Аз доколкото знам, месната храна държи сито повече, защото се усвоява бавно, и стои повече време в стомаха.
То поначало, сготви ли се зеленчука, си губи половината витамини, пък като престои, не знам какво се случва. Но вкъщи втори път манджа никой не иска да яде, и се случва да задържа някоя порция три- четири дни, белким някой се излъже да я яде, като е позабравил. Храна никога не хвърлям.
- ln_none
- Кафеджия/Кафеджийка
- Мнения: 1392
- Регистриран на: Мар 30, '15, 10:06
- Дал благодарност: 61 пъти
- Получил благодарност: 1005 пъти
Re: С леки стъпки по росата
Абе и аз така знам, обаче колкото хора познавам, дето ядат основно животинско (и аз включително преди време) не ядат нито по-малко, нито по-рядко.ljuboznatelna написа: ↑Фев 11, '25, 17:02 Аз доколкото знам, месната храна държи сито повече, защото се усвоява бавно, и стои повече време в стомаха.
- ljuboznatelna
- Чист кофеин
- Мнения: 8232
- Регистриран на: Яну 26, '10, 12:13
- Местоположение: Пловдив 7а зона
- Дал благодарност: 1426 пъти
- Получил благодарност: 3104 пъти
Re: С леки стъпки по росата
Мама е вегетарианка, нейните родители също, и аз съм се хранила така, докато изляза от къщи, с изключение на детската градина, и ако навън си купя нещо. Много се набляга на хляба. Аз пържени картофи ядях с хляб. И който си има апетит, пак пълнее. Познавам много вегетарианци, и извън родата също.
- ln_none
- Кафеджия/Кафеджийка
- Мнения: 1392
- Регистриран на: Мар 30, '15, 10:06
- Дал благодарност: 61 пъти
- Получил благодарност: 1005 пъти
Re: С леки стъпки по росата
Яла си хляб с картофи, щото си била гладен тийнейджър
Леле, аз като се сетя като тийн по половин хляб омитах на едно ядене, то и гладни години бяха (90-те). Сега почти не ям, и не ми е вкусен.
Аз не пропагандирам вегетарианството, просто много обичам зеленчуци, винаги съм ги обичала, дори като дете. Много ми е странно като прочета как децата принципно не ядяли зелен боб, грах или пък леща - на мен ми бяха любими, макар че и саламите си ги уважавах.

Аз не пропагандирам вегетарианството, просто много обичам зеленчуци, винаги съм ги обичала, дори като дете. Много ми е странно като прочета как децата принципно не ядяли зелен боб, грах или пък леща - на мен ми бяха любими, макар че и саламите си ги уважавах.
- ln_none
- Кафеджия/Кафеджийка
- Мнения: 1392
- Регистриран на: Мар 30, '15, 10:06
- Дал благодарност: 61 пъти
- Получил благодарност: 1005 пъти
Re: С леки стъпки по росата
А за вчерашната манджа не визирах някоя и друга изостанала порция (даже не мога да си представя логистиката, която е нужна да храниш ен на брой човека с различни претенции), а това, че много хора нарочно готвят в големи количества, за да си спестят време и усилия. Американците са луди по тоя "преп" - за цялата седмица храната се прави наведнъж и се замразява и това даже се счита за по-здравословния вариант, щото иначе ще закусват корнфлейкс и ще вечерят чипс. Това с таратора също съвсем не е изключение. Не знам защо се подценява този аспект, като иначе се стараем да сме по-здравословни, затова го споменах. Ама темата не е за здравословното, а за отслабването, затова спирам да се отнасям 

-
- Кафевар/ка/
- Мнения: 760
- Регистриран на: Окт 7, '21, 14:38
- Дал благодарност: 277 пъти
- Получил благодарност: 459 пъти
Re: С леки стъпки по росата
Да, да..Черпак. Аз търся лъжица за супа голяма, а на мен наистина все лъжици предлага Гугъл. Търся порцеланова.Антикварна не искам, скъпо е.Нещо типа китайско..Ще питам в китайски магазин.Повече няма да ровя интернет..