Сряда- ден за литература

[greeneyed]

Eмил Димитpoв – нaчaлoтo нa eднa бългapcĸa лeгeндa!

Haвяpнo знaeтe, a мoжe би нe, фaĸтa чe Eмил Димитpoв e poдeн в ceмeйcтвo нa apтиcти, нo нe пeвци или тeaтpaли, a илюзиoниcти. Бaщaтa нa звeздaтa нa бългapcĸaтa ecтpaдa e Фaĸиpa Mити, a нeгoвaтa мaйĸa e Aнacтacия Димитpoвa. Aнacтacия e фpaнцyзoйĸa и e билa acиcтeнтĸa нa Димитъp Димитpoв – Фaĸиpa. Haĸpaтĸo Eмил Димитpoв e нaпoлoвинa фpaнцyзин и дoняĸъдe oбaятeлният мy чap cpeд нeжнaтa пoлoвинa нa oбщecтвoтo, мoжe би идвa имeннo oт фpeнcĸитe мy ĸopeни. Moжe дa cтe cpeщaли иcтopии зa ĸpacивaтa мaйĸa нa Eмил, ĸъдeтo тя e билa нapичaнa мaдaм Cиcи – тoвa e нeйнoтo apтиcтичнo имe.

Haĸpaтĸo Фaĸиpa Mити и Maдaм Cиcи cъздaвaт ceмeйcтвo и в нeгo пpeз 1940-тa, нa 23-ти Дeĸeмвpи, дeн пpeди Бъдни вeчep ce paждa мaлĸия Eмил. Toвa ce cлyчвa в Πлeвeн, ĸъдeтo пeвeцът мнoгoĸpaтнo ce вpъщa и тъpcи тoплинaтa нa ceмeйнoтo oгнищe oт дeтcтвoтo cи.

Πo-ĸъcнo poдитeлитe нa Eмил ce paзвeждaт и мaйĸa мy ce вpъщa във Фpaнция. Eдвa ли щe Bи yчyди фaĸтa, чe c тaĸивa apтиcтични poдитeли, млaдия Eмил oщe в paннитe cи yчeничecĸи гoдини e мнoгo чapoвeн млaдeж, yвличaщ ce пo ĸлacичecĸaтa мyзиĸa и pиcyвaнeтo. Oщe в yчилищe бъдeщaтa звeздa нa Бългapия зaпoчвa дa ĸoмпoзиpa мyзиĸa c любимият cи aĸopдeoн, зa yчилищни пocтaнoвĸи. Cлeд, ĸaтo тaлaнтливия млaдeж Eмил пpoявявa cвoитe тaлaнти в изĸycтвoтo, ecтecтвeнo e пътя мy дa пpoдължи в yчилищeтo зa aĸтьopcĸo мaйcтopcтвo, тoгaвa BИTИЗ „Kpъcтьo Capaфoв“. Toй e пpиeт дa cлeдвa тaм пpeз 1960-тa и в cъщaтa гoдинa изгpявa звeздaтa мy нa мyзиĸaлeн тaлaнт в ĸoнцepт c вoдeщ лeгeндapния бългapcĸи aĸтьop Kocтa Цoнeв.

Дeбютa нa Eмил Димитpoв в ĸoнцepтa e нe ĸaтo aĸтьop, a ĸaтo пeвeц и cъздaтeл нa пecни. Toй дeбютиpa пpeд бългapcĸaтa ayдитopия c нaпиcaнaтa oт нeгo aвтopcĸa пeceн Apлeĸинo, ĸoятo днec вceĸи втopи oт нac мoжe дa зaпee бeз дa ce зaмиcля. Eмил cи aĸoмпaниpa нa живo c aĸopдeoнa cи и ĸapa пyблиĸaтa бypнo дa гo aплoдиpa. Имeннo пpeз 60-тa ce пocтaвя нaчaлoтo нa eднa дългa, пoлзoтвopнa, ycпeшнa и ocтaвилa cлeдa в бългapcĸaтa мyзиĸa иcтopия – тaзи нa Eмил Димитpoв и нeyгacвaщият мy тaлaнт дa пишe пecни, дa ги ĸoмпoзиpa и дa ги изпълнявa пo eдин yниĸaлeн нaчин c xapaĸтepния cи глac.

Πътят ĸъм ycпexa зa Димитpoв e мнoгo бъpз, шeмeтeн и вpъщaнe нaзaд нямa. Caмo eдин yниĸaлeн пoп изпълнитeл, ĸaтo нeгo знae ĸoлĸo мy e ĸocтвaлa cлaвaтa и ĸoлĸo мнoгo мy e взeлa или дaлa! Cpeд зaбpaвeнитe и мaлĸo пoмнeни днec интepecни фaĸти зa бългapcĸия пeвeц e фaĸтa, чe тoй e имaл ĸoнцepт в пoчти вcяĸa cтpaнa в Eвpoпa!

https://cheti.info/interesni-fakti-za-z ... -dimitrov/

Ако си дал на гладния дори трохица хляб от своя хляб.
Ако си дал на скитника дори искрица огън от своя огън.
Ако си дал на милата от своето сърце.
Ако си дал на чуждите живот от себе си.
Ако си дал, ако си дал, ако си дал от себе си,
не си живял, не си живял на празно.
Никой не може да ти отнеме обичта,
обичта на хората.
Никой не може да ти я вземе любовта,
любовта към хората.
И никой и нищо
не ще ти отнема вярата в тях,
вярата в тях, вярата в тях.
Ти закъсняваш понякога истинно,
но винаги идваш, идваш при нас.
Ако си взел от славата
на някой друг дори една частица.
Ако си чул от клюката
и я повториш дори една секунда
Ако си враг на подлия
, но го послушаш дори един единствен път.
Ако си ял от залъка на свой приятел
и го забравиш Дали е трябвало изобщо да се раждаш

Иля Велчев

Благодарение на textove.com

[greeneyed]

ТИХА НОЩ, СВЯТА НОЩ
/съвременен прочит/

В тази тиха, свята нощ
прелетял голяма площ,
Дядо Коледа успял
да пристигне със чувал.
Според старец белобрад
всеки днес е тарикат.
Смело пишат му писма,
хич не цепят му басма,
че в чувала тез играчки
струват доста тлъсти пачки.
За момченце било драма,
Плейстейшън че си няма,
друго му реди куплет,
колко искало таблет,
а дечица близо сто-
Айфон 16 про...
Та дори един побойник,
пише му, че иска джойстик.
Лесно е било преди
с техните деди,
на момиченца със букли-
синеоки кукли,
на послушните момченца-
плюшени меченца.
Коледната ни елхичка
вече не е от горичка,
тук- таме из някой двор
има миризма на бор,
празничната ни украса-
стиропор и пластмаса.
Вечерята във всяка гостна
по традиция е постна...
Празничната ни трапеза
включва шунка, майонеза,
кашкавалче, шпек, леканка,
а салатата - Снежанка.
С виличките сме заболи
сочни алангле пържоли
и без сняг и таз година
сладко мааме сланина.
Без реалити формати
скучно е и всеки чати.
С тази социална мрежа
взе да куца и брътвежа.
Всяка манджа, всеки гост
искат и пореден пост.
Срам е, който не качи
зелевите си сарми...

Димитрина Лимберова

[greeneyed]

Сънувах страхотен сън. Присъни ми се, че съм се пренесъл в бъдещето, в 2120 година и мога да видя разцвета на моята мила родина България.
А тя наистина е постигнала всичко, за което сме мечтали. Сбъднало се е най-съкровеното ни желание – никой вече не работи. Всички българи са на служба в администрацията. В парламента вече има шестнайсет хиляди депутати, министерствата са двеста и във всяко работят по три хиляди души. Останалите българи се водят на служба в общините и областните администрации. Най-важните министерства са Министерството на проституцията и Министерството на наркотиците. Защото през 2120 всички българи проституират и всички вземат наркотици. Наркотиците са абсолютно достъпни във всяко квартално магазинче и в големите вериги хипермаркети.
Заплатите не се изплащат в пари, а в талони за лотарията. Защото българинът винаги е вярвал, че всичко в тоя живот е въпрос само на късмет.
Втората мечта на българите – да лежат от април до октомври в Слънчев бряг и от октомври до април в Банско, все още не се е сбъднала, щото нямат пари. Но като се надрусат яко с наркотици, си представят, че са там. В Гърция вече не искат да ходят, защото гръцките хотелиери са изостанали и не приемат талони, а само пари.
Всички жени през 2120 са със силиконови цици и джуки, с оперирани носове и нарисувани вежди. Вследствие на еволюцията дясната им ръка е станала с 50 сантиметра по-дълга, за да им служи като селфи-стик.
Всички мъже са нацепени батки. Не защото ходят на фитнес, а защото някой си доктор Тенчев е измислил как да имплантира специални подплънки в мускулите им. Операцията е много популярна и не много скъпа – на цената на един средноголям апартамент.
Вече никой не се интересува от новини, а само от предсказания. Затова новинарските емисии в медиите съдържат само предсказания. От най-мъдрите пророчици на всички времена – баба Ванга, Кобилкина и Гала. Те никога не грешат.
Изкъртващият хит в дискотеките е певицата Сузи-Николет. Тя е едва на единайсет години, но родителите ѝ
вече са ѝ подарили огромен силиконов бюст и са я научили да прави свирки. Най-известното ѝ парче е:
Дупа, дупа, дупара
Пара, пара дупара
Ду ду ду пара пара
Песента е станала толкова популярна, защото в нея са съчетани двата вечни български идеала – парите и задниците.
Всички гори са изсечени и на тяхно място са построени хотели. В тях не спи никой, защото заради липсата на дървета са тръгнали свлачища и са затрупали хотелите. Но ръстът на туристическата индустрия е видим. Всеки българин е собственик на хотел, а повечето имат по няколко. Какво като са празни? Важното е, че ги има. Имотецът си е имотец.
Полиция и съд няма. Премахнати са, защото и без друго никога не са работели. Всеки българин, спечелил нещо от лотарията, веднага си наема частни охранители, които ходят по улиците с мрачни физиономии и бият бабички. Ей така, колкото да поддържат форма.
Населението на България вече е три милиона и всички те живеят в София. Защото най-обидно е да си селянин. През 2120 всички са столичани и денонощно обикалят моловете. Носят противогази, защото въздухът в София е свършил още преди 90 години и сега има само прах и пушек. Но пък е яко да си софиянец.
Никой вече не може да чете и да пише, защото това са безсмислени знания. Модерните българи нямат нужда от такива неща. В училище се изучават само предмети, които вълнуват децата и ще им бъдат полезни в живота – стриптийз, кючек, носене на анцуг, псуване на учители, побой над лекари. Знания, без които нито един съвременен българин не би могъл да оцелее.
Така видях бъдещето на България в съня си.
И съм сигурен, че този красив сън ще се сбъдне.

Иво Сиромахов 2018 г

[Гео, граф]

Грийни, никак не мога да бъда дисциплинирана и да слагам тук разни красиви неща точно в сряда, затова не ми се сърди, мила !

ВСИЧКО

Имаш младост и хубост.
Цялата си една усмивка.
Даже дърветата те харесват
и те прегръщат със сенките си.
Рамото ти изгрява
като новолуние.
После – като пълнолуние.
И догде се озърнеш –
нямаш младост и хубост.
Какво ти остава?
Имаш любим и нежност.
Цялата си една тръпка.
Стъпваш по звездният свод
с тънки, звънливи токчета.
И под стъпките ти угасват
една по една звездите
като сгазени фасове.
Докато тупнеш на земята.
Нямаш любим и нежност.
Какво ти остава?
Имаш талант и воля.
Цялата си една факла.
Нощем безсънно светиш,
търсиш в тъмната пустош
нещо такова, което
никога, никъде, никой…
Тъкмо да го откриеш,
факлата гасне и пуши
и се превръща в главня.
Нямаш талант и воля.
Какво ти остава?
Имаш дете и радост.
Цялата си една грижа.
Водиш бъдещето за ръчица,
учиш го да бъде послушно
и да не тича много напред,
за да бъде по-дълго твое.
Докато ти го грабне от ръката
болест, война или любов,
или безкрайният път…
Нямаш дете и радост.
Какво ти остава?
Всичко да имаш, нищо да нямаш.
Цялата да си една шепа.
Всичко да даваш, нищо да вземаш.
Да се загърнеш зиморничаво
в самота като в излинял шал,
майка си да повториш на прага,
всичко да спомняш,
всичко да посрещнеш,
всичко да изпратиш.
Всичко.
Това ти остава.

Блага Димитрова
1969

[greeneyed]

А бре, как ще се сърдя, много ми е драго даже някой да се включи в темата! Като тази великолепна изповед на Блага Димитрова.

[greeneyed]

Според маа Рамотсве имаше Бог, Модимо, който живееше на небето, общо взето точно над Африка. Бог беше изключително отзивчив, особено към хора като нея, но да нарушиш законите му, както мнозина правеха безочливо, значеше да си навлечеш възмездие. Когато умираха добри хора като бащата на маа Рамотсве — Обед Рамотсве, Бог несъмнено ги посрещаше с отворени обятия. Съдбата на другите не беше ясна, но сигурно ги пращаха на някакво ужасно място — в нейните представи подобно на Нигерия — и щом признаеха греховете си, им се прощаваше.
Бог беше проявил доброта към нея, мислеше си маа Рамотсве. Бе й дал щастливо детство, макар че изгуби майка си още като бебе. За нея се грижеха баща й и неговата добра братовчедка. Те я научиха какво значи да даваш любов — любовта, която тя на свой ред дари през няколкото скъпоценни дни на своето малко бебче. След като детето престана да се бори за живота си, известно време тя се питаше защо Бог й беше сторил това, но след време разбра. Сега той отново проявяваше добротата си към нея, този път в лицето на господин Дж. Л. Б. Матекони, добър и мил човек. Бог й беше изпратил съпруг.
.........
Широко отворила очи, прислужницата се беше втренчила в маа Рамотсве със зле прикрита злоба. Ноздрите й се бяха разширили от гняв, а начупените й устни целяха да покажат колко е засегната.
— ​Работя за този мъж от много години — изсъска тя. — Трудех се без почивка всеки ден. Готвех му вкусна храна и лъсках пода. Грижех се за него много добре.
— ​Аз не мисля така, маа — каза спокойно маа Рамотсве. — Щом сте го хранили толкова добре, защо е толкова слаб? Мъж, за когото се грижат добре, напълнява. Мъжете са досущ като добитъка. Това всички го знаят.
........
— Не искам да работя в хотел, където с прислужниците се отнасят като с роби — каза тя. — Аз не съм прислужница, която може да се разкарва насам-натам. Аз съм прислужница от висока класа, подходяща за частни домове. Олеле! С мен е свършено. И с вас е свършено, ако се ожените за тая дебелана. Тя ще ви строши леглото. Ще си отидете за нула време. Това ще ви довърши.
С поглед господин Дж. Л. Б. Матекони даде на маа Рамотсве знак, че е най-добре да излязат от кухнята. Най-добре да оставят прислужницата насаме, за да дойде на себе си, помисли си той. Той не си въобразяваше, че тя ще посрещне новината с радост, но изобщо не предполагаше, че ще наприказва такива ужасяващи пророчества.

Из Сълзите на жирафа
Алекзадър Маккол Смит

[Emilly1212]

"Три ябълки паднаха от небето" Нарине Абгарян

„В края на краищата какво толкова, и да говорят на чужд език, и да се обличат различно, нали небето навсякъде е еднакво синьо и вятърът духа точно както в земите, където си имал щастието да се родиш.“

"Ето къде беше разликата между грамотния и неграмотния, мислеше си Василий, докато се отдалечаваше от библиотеката към горещата ковачница – грамотният се притеснява да не разруши празно гнездо, а неукият е готов да убие невинна животинка, само и само да докаже глупавата си сила.“

"Четвъртъкът е добър ден. Маранци отдаваха особено значение на сънищата. Разказваха си ги, като се опитваха да разчетат тайния смисъл, заложен в тях. Задължително уточняваха кой ден от седмицата са ги сънували. Ако е в неделя, е излишно да се притесняват – неделният сън е безполезен, не вещае нищо, нищо не обещава. А виж, сънищата, които са се присънили във вторник срещу сряда, трябва да запомниш до най-малките подробности, защото именно в сряда, между първи и втори петли, сънуваме пророчески сънища.“

„Нищо не руши така, както безделието – обичаше да повтаря баща му. – Който стои без работа и лентяйства, обезсмисля живота си.
Сега вече Василий разбираше колко верни са думите му. Наистина животът се обезсмисля в мига, когато престанеш да си полезен на другите. А с какво можеш да си им полезен? Само с труда си.“

"Няма рай, и ад няма – проумя изведнъж Анатолия. – Щастието е нашият рай, горестите – нашият ад. И нашият Бог е навсякъде, навред е не само защото е всемогъщ, но и защото е онези невидими нишки, които ни свързват един с друг.“

"Всяко изпитание отклонява по някоя беда. Смятай, че ти се е разминало нещо лошо.“

"Ето какво ще ти кажа, Васо – изкашля се той. – Ако не е такава волята Божия, мигът човешко щастие няма да се превърне в дни и седмици. Ще си остане само миг: бързолетен и скоротечен. Щом са ти подарили щастие, приеми го с признателност. Не оскърбявай благите намерения на небесата с недоверие, бъди достоен за дара, с който са те възнаградили.“

[greeneyed]

Обикновено ни е страх, че ако пуснем някого, той няма да се върне. Често се случва точно обратното.
Ако държите птица в клетка, един ден, когато случайно оставите вратичката отворена, птицата ще излети и няма да се върне.
Ако обаче държите клетката отворена, като се стараете в нея да е удобно и да има изобилие от хубава храна, птицата ще излита навън, но винаги ще се връща.

Една млада австралийка будистка ми разказа как един следобед шестгодишният й син бил толкова разстроен, че най-сериозно заявил:
— Мамо, не те обичам повече. Напускам дома!
— Добре, скъпи, ще ти помогна да си приготвиш багажа — отвърнала майката.
Тя отишла с него в стаята му и му помогнала да опакова в куфарчето си всичко необходимо, като мечето, късметлийските гащета и костюма на Спайдърмен. След като стегнали багажа, мама отишла в кухнята и направила на сина си любимите му сандвичи, сложила ги в хартиен плик и ги подала на шестгодишното си дете, за да не гладува далече от къщи.
Застанала на прага на къщата, майката помахала за сбогом на сина си:
— Довиждане, скъпи! Не забравяй да ми се обаждаш!
Детето, с куфара в едната ръка и сандвичите в другата, стигнало до края на градинската пътека, отворило портата и тръгнало към бъдещето си.
След по-малко от 50 метра на шестгодишното момче му домъчняло за дома. То се обърнало, влязло обратно в градината и тичешком изминало разстоянието до прага на дома си, където с отворени обятия го чакала майка му, която не била помръднала оттам.
Ето една истински мъдра майка. Тя знаела, че шестгодишното й дете няма да отиде далеч от любящ дом.

Когато разказах историята на една психоложка от Сингапур, тя дълго се смя. След като отново стана сериозна, ми обясни, че същото й се било случило като малка. Скарала се с майка си, когато била на шест, и поискала да напусне дома. Майка й веднага се съгласила и й помогнала да си стегне багажа. Момиченцето обаче не получило сандвичи. Майката й дала 10 сингапурски долара да си купи обяд! После я придружила до асансьора, тъй като живеели в жилищен блок. Асансьорът пристигнал, шестгодишното момиченце пристъпило в него и майката помахала за сбогом, докато вратите се затваряли.
На момиченцето му домъчняло за къщи още преди да излезе от асансьора. Още преди да стигне първия етаж, вече ужасно му липсвала майка му и домът му. То натиснало копчето за етажа, на който живеело. Когато вратите се отворили, мама стояла с отворени обятия.
— Добре дошла вкъщи, мила!
Ако са здрави невидимите връзки на любовта, можете да пуснете човека да си върви. Бъдете сигурни, че той ще се върне.

Лиценз за щастие
Аджан Брам

[Гео, граф]

Събота е малката сряда

Студено, дявол да го вземе!
Студът те реже като ножици!
Човек за да се посъвземе,
са нужни барем две госпожици!

Поспрете, сочнобуза Катя,
да си побъбриме за зимата!
В такъво време сал сърцата
променят съвършено климата.

Смехът на твоите устни али
ще ме съгрее без съмнение;
той двесте печки ще запали
за мое лично отопление…

Студено, дявол да го вземе!
От студ обръщаш се на мумия!
И при това проклето време
иди, че не върши безумия!

Христо Смирненски

[Гео, граф]

''Загръщаме своя жесток и непознаваем свят с измислени теории. Хвърляме хартиени мостове от религия и наука над пропастите в познанията си и вярваме, че сме наложили ред в хаоса. И през повечето време тази измислица върши работа. Плъзгаме се по повърхността в неведение за дълбините отдолу. Като водни кончета над водата на дълбоко езеро, ние следваме произволните си пътечки към безсмислените си цели. И така, докато нещо не се пресегне към нас от студените дълбини.
Най-големите лъжи пазим за самите себе си. Играем игра, в която ние сме боговете, в която ние решаваме, а течението ни следва. Преструваме се на по-висши, издигнали се над дивото. Въобразяваме си, че държим здраво юздите на света, че цивилизацията е нещо стабилно и дълговечно, а не тънък слой декоративен лак, че здравият разум ще ни следва и в тъмните места...''

Марк Лорънс