Създадено от AI

[johnstalker]

От известно време си играем с по-известните AI. Та реших да споделя и тук тяхната креативност. Всички снимки и текстове са генерирани от различните AI-та с които си играя. Ако има още хора във форума които ползват изкуствени ЕнтЕлекти да заповядат в тази тема и да споделят игрите си с тях.

[johnstalker]

Шиши Великият – Повелителят на Абсурдистан

В прекрасната и цветуща страна Абсурдистан, където реките течаха наобратно, а държавният бюджет се стопяваше по-бързо от сладолед на слънце, властваше един особено талантлив великан – Шиши Великият.
Шиши не беше просто великан, той беше легенда. Разказваха се митове за неговата скромност и трудолюбие – например как в детството си продавал дъвки на улицата, а по-късно се събудил милиардер. Всички бяха толкова впечатлени от тази история, че дори забравяха да питат откъде точно са му първите пачки.
Но най-впечатляващо беше нощното му шкафче – да, същото, каквото имаше и джуджето Боци, но много по-велико. За разлика от обикновените нощни шкафчета, в които хората държат книги или лампи, Шиши използваше своето за съхранение на национални резерви. Ако Централната Кооперативна Банка на Абсурдистан закъсаше за пари, винаги можеше да вземе заем от там.
Магнитски? Какъв Магнитски?
Но както във всяка велика приказка, и тук имаше завистници! Един ден от далечната Империя на Магнитите обявиха, че Шиши е „неподходящ“ за бизнес и го включиха в техния черен списък.
— Какъв скандал! – извикаха в създадените от него медии. – Несправедливост! Преследват най-честния и трудолюбив човек в Абсурдистан!
Шиши прие новината със скромност и достойнство:
— Това е атака срещу нашата независимост! – каза той, докато пренареждаше златните кюлчета в трезора си.
Разбира се, санкциите не го трогнаха особено. Неговите подчинени министри, известни още като „временно назначени държавни глави“, веднага го увериха, че няма да позволят такава несправедливост.
— Ти не си човек, ти си институция! – казаха те.
И така, Шиши продължи да управлява Абсурдистан с невидимата, но желязна ръка на човек, който уж няма официален пост, но всички знаят, че дори уличните светофари се сменят само с негово одобрение.
Вечният цикъл на Абсурдистан
Народът? О, той имаше своите възможности – можеше да протестира, но само в разрешените за целта паркове, където никой не го виждаше. Можеше да се възмущава в социалните мрежи, но странно защо всички критични постове мистериозно изчезваха.
Можеше дори да гласува! Само че… след изборите винаги се случваше магия – който и да печелеше, Шиши си оставаше начело.
И така, животът в Абсурдистан вървеше в стабилен кръговрат – скандал, избори, стабилност… и после пак.
А Шиши? Той просто си седеше в сенките и си мислеше:
„Колко хубаво е да си скромен и независим бизнесмен в Абсурдистан!“
Край… или пък не?

[johnstalker]

„Потокът на Корупцията: Приказка за Елф Боци и Тъмния Лорд“

В една далечна страна, наречена България – или, ако предпочитаме, Абсурдистан – има газопровод, официално наречен „Турски поток“, но от всички познат като „Руски поток“, защото всеки знае кой и от къде му дърпа конците. Но истинската магия при построяването му се била случила зад кулисите.
Един ден елф Боци – известен със страстта си към златни кюлчета (а според слуховете, и с пачки евро) – бил подканен да сключи сделка с руските магове, които щели да контролират потока. Документи доказвали, че тези магове диктували не само мистичните заклинания за изграждането, но и точните срокове за завършване на проекта. А най-удивителното? За тази „магия“ били изхарчени няколко милиарда лева от Абсурдистанския бюджет.
Така газопроводът се преврнал в мощно оръжие в ръцете на Тъмния Лорд. Той бил най-важната част от стратегията кога ще започне да се „играе“ на война с Украйна – този канал за газ бил особенно важен инструмент за външнополитически амбиции на дребното джудже наричащо се Тъмния Лорд. Така една инфраструктура, предназначена за развитие, се преврнала в оръжие.
В Абсурдистан, където хората все още се чудели къде изчезват техните пари, „Руски поток“ продължавал да тече – носейки не само газ, но и тежката сянка на корупцията.
Тази история ни напомня, че дори най-обещаващите приказки, подкрепени от грандиозни обещания, могат да се окажат само илюзия. А когато илюзията се разсее, остава само горчивият вкус на реалността – реалност, в която властта и алчността винаги печелят, а обикновените хора плащат цената.

[johnstalker]

*Приказка за Стан Учиндолски и неговото Велико Лидерство*

Имало едно време в Абсурдистан, един малък, но много известен и важен град, и там живеел един рицар на име Стан Учиндолски. Няма нужда да ви обяснявам той какво точно правеше, защото всъщност той не правеше нищо — той просто говореше от дивана. Но как говореше! Ех-ееееей! Някои твърдяха, че когато Стан Учиндолски говори, дори камъните спират да падат, а слънцето започва да се смее от удоволствие.
Стан Учиндолски изглеждаше малко... нелепо. Облечен в рицарски доспехи и всеки път, когато правеше крачка напред, се чуваше метално дрънчене, сякаш оръжейница се беше разсипала по калдъръмените улици. Гола му плешива глава блестеше на слънцето, придавайки му още по-абсурден вид.
Един ден, когато слънцето бе особено ласкаво към него, Стан излезе пред народа на Абсурдистан и започна да разказва как трябва да се води една достойна политика. Погледна ги, като истински лидер, и рече:
„Вижте, хора на Абсурдистан! Всеки мъж трябва да държи на думата си. Както казват зулусите, един мъж, който не си държи на думата, струва колкото въздухът над главата му. Но, нека да ви обясня какво всъщност имам предвид. Защото, да, аз казах, че никога няма да се коалирам с Боци. И да, казах го преди 5 години, но тогава ситуацията беше... хмм... съвсем различна! Нямаше Светлото Бъдеще, нямаше разцепление, нямаше три партии, които уж правят новото начало... само великото единство на Абсурдистан!“
Народът на Абсурдистан го гледаше, очаквайки нещо разумно. Но Стан не спираше:
„Сега, вижте, ситуацията се е променила. През 2025 година…“ (тук последва пауза за драматичен ефект, и народът затаи дъх). „Сега е време да стабилизираме държавата. Трябва да мисля за бъдещето и за народа... или да оставя всичко на случайността и да ги изпратим на нови избори. Така че избрах стабилността. Аз съм лидер, който не се подвежда от личните си амбиции!“
Народът, без да е напълно сигурен какво всъщност каза, започна да ръкопляска. Стан ги беше убедил, но само защото не успяха да разберат колко абсурдно прозвучаха думите му.
"Ето защо", продължи Стан, като гледаше с внимателен поглед в далечината, „въздухът над главата ми е чист и свободен, защото аз, Стан Учиндолски, винаги съм вярвал, че човек трябва първо да мисли за онези, които обича и на които държи... Защото ако не мислиш за тях, как ще можеш да им говориш за политика и коалиции, а?“
Тогава се чу глас отзад: „Но какво за Шиши Великият – Повелителят на Абсурдистан?“
Стан се обърна, погледна към невидимия критик и с пълна увереност каза: „А, знаете ли, аз не съм тук, за да обсъждам други хора. Аз съм тук, за да се грижа за всички вас, за вашето бъдеще! И ако трябва да стигна до Боци, за да премахна Шиши Великият, ще го направя. За вас!“
Народът затаи дъх. За тях вече нямаше значение какво точно каза. Важното бе, че той бе техният лидер, който ги водеше към стабилност, независимо какво бе казал преди 5 години. В крайна сметка, в Абсурдистан всичко беше стабилно, защото никога не се променяше.
И така, Стан Учиндолски остана в историята като великия лидер, който не само че разкриваше мъдрости от зулусите и самураите, но и си вярваше, че думите му са вечни, докато ситуацията не се промени отново. Защото кой е казал, че човек не може да бъде лидер, дори ако променя думите си постоянно и по правилния начин за момента?

[Alien]

[johnstalker]

"Мореплавателят от Росенец: Пътешествие към личния интерес"

В царството Абсурдистан живеел самопровъзгласилият се мореплавател Христофор Колумп, решен да завладее нови територии и да донесе справедливост на народа. До него стоял верният му спътник, Ивайло Прозорливи, напомнящ на Санчо Панса. С надуваема лодка и компас, сочещ към личния им интерес, двамата се отправили към брега на Росенец, където се говорело за богатство и власт.
Акостирали смело, но вместо съкровища, ги посрещнали стражи, които ги информирали, че земята е частна и достъпът е забранен. Непоколебим, Христофор настоявал на правото си, докато Ивайло му прошепнал:
– Капитане, може би е време да се върнем към по-реалистични приключения.
След като били изгонени, двамата се върнали в селото и преиначили историята. Христофор разказвал, че е открил "нов път към просперитета", но е бил спрян от "корумпираните сили на статуквото". Ивайло подкрепял историята с убедителни думи и усмивка.
Впечатлени, хората ги избрали за депутати. Установили се във властта, те организирали нови "експедиции", обявявайки, че ще "открият" нови територии, които всъщност вече били обитавани. С всяка нова експедиция те засилвали популярността си, докато укрепвали собствените си позиции и богатства.
С времето обещанията им загубили блясъка си. Народът осъзнал, че вместо просперитет, е получил само празни думи и илюзии. Разочарованието се разпространило, но било твърде късно. Христофор и Ивайло били укрепили властта си до такава степен, че всяка съпротива била безсмислена.
И така, жителите на Абсурдистан останали пленници на собствените си мечти, управлявани от двама измамници, които превърнали надеждите им в инструмент за лична изгода. Истинската справедливост и просперитет останали недостижими, загубени в морето на лъжите и манипулациите.
След последните издънки в Абсурдистан, капитан Колумп отлетял за неофициалната столица на Уропа, където имал уреден живот и апартамент, оставяйки своя Санчо в дебелариума на Шаман Емилова Голата Глава да го "стопи" до 100 килограма. Хората говорят, че тя е успяла!
Кредити: Пилотната снимка е направена от Санчо и затова него го няма на нея, но всички авторски права са запазени!

[johnstalker]

*Приказка за Супермен и Ветото*

В царството Абсурдистан, където логиката се изпаряваше като вода в пустиня, Скупщината решила да купи крилати железни дракони (F-16), за да защитават небето над държавата. Но Супермен — натовският генерал със сини пагони и зелени чорапи — извадил вето от джоба си и казал:
„Твърде скъпи са! И защо да ги купуваме, след като не можем да ги ремонтираме в Русия?“
Народът, платил злато за драконите, които щяли да долетят някога, се чудеше:
„Кой ремонтира нещо, което още не е получил?“
В един прекрасен момент долетял един от предплатените дракони, и народът на Абсурдистан ахнал!
В този момент Супермен, наметнат с плащ от натовски знамена (но с подплата от руски копринен плат), започнал да се обяснява:
„Ветото е за вашето добро! Драконите са опасни… за бюджета!“
Междувременно Северното Мече, което денацифицираше и крадеше мед от съседите си, беснееше, а Супермен му шепнеше:
„Уропа е срещу нас! Ние сме мъдри!“
В един момент Скупщината на Абсурдистан, раздразнена, поиска да обсъди ветото, но Супермен използва магическото си умение да превръща дебатите в безкрайни разговори за „екологичния преход“ и „историческата съдба“.
В Абсурдистан най-добрият начин да спреш дракона е да подмениш мечтата за него… и да обясниш, че ръждясващият в хангара МиГ не е „модерна скулптура“, а „най-добрият железен дракон без аналог по света“, защото „лети не с криле, а с историческа значимост“.
Но в царството с кратката памет и дългите оправдания Суперменът със зелените чорапи няма за какво да се тревожи – дори когато му изтече мандатът, народът винаги ще си намери нов герой в плащ… ушит от същата копринена нишка, но с друг герб.
Историческа бележка (из учебника по абсурдистанознание):
„От времето на древните крале до днешните Скупщини единственото неизменно нещо в Абсурдистан е, че който и да държи ветото, винаги го размахва за 'доброто на народа'. Народът обаче така и не разбра, че доброто му е като самолетите – предплатено, но или не пристига, или идва с такава инфлация, че по-добре да не е идвало.“

[johnstalker]

*Приказка за Великия Цар и Зловещото Министерство на Азбуката*

В далечната и чудновата страна Хабсурдистан, където дърветата растяха надолу, а реките течаха нагоре, властваше един велик и мъдър цар. Той бе познат на народа си като Цар Дони Великий – Победителят на Книгите.
Цар Дони обичаше да размишлява върху държавните дела, но най-много мразеше една вещ – Министерството на Азбуката.
— Това е най-голямата измама в цялото ми царство! — възгласи един ден той, докато съветниците му чинно записваха всяка негова златна мисъл (с изключение на тези, в които думите бяха много и твърде дълги).
Министерството на Азбуката бе най-коварното учреждение в кралството. То учеше децата да четат, да пишат и (о, ужас!) да разсъждават. Нямаше по-голяма заплаха от това за властта на цар Дони!
— Народът не се нуждае от излишни знания! Какво му трябва? Да знае как да подписва чековете за данъците и да гледа моите речи! — нареди царят, докато хвърляше в камината няколко подозрително интелигентни книги.
Ала приближените му го предупредиха, че закриването на Министерството на Азбуката не е толкова просто.
— Ваше Величество, това министерство разпределя огромни торби със злато към училищата. Ако го премахнем, как ще обясним на народа къде изчезват парите?
— Глупости! — отсече царят. — Ще кажем, че парите са откраднати от вещиците на Азбуката!
— Но, Ваше Величество… вещици няма.
— Тогава измислете някакви! Например, че учителите заговорничат срещу мен и искат да преподават… четене с разбиране!
Съветниците ахнаха. Това беше наистина престъпно начинание! Как може един народ да бъде управляван, ако може да разбира какво чете?
Веднага бе свикан специален събор. Царят се качи на своя златен трон и гръмко обяви:
— Азбуката е заговор! От утре премахвам Министерството и заменям всички учебници с Книга на Вечната Истина – моите най-велики речи!
Тълпата избухна в аплодисменти… или поне тази част от нея, която още не бе научила да брои правилно.
И така, Министерството на Азбуката бе разрушено. В следващите години учениците вече не се мъчеха с четене, а просто запомняха кои са най-великите числа (първо бе числото 1 – защото цар Дони бе номер едно).
А когато един ден някой запита:
— Но какво ще правим без учители?
Цар Дони се усмихна и посочи към небето:
— Лесно! Ще учите направо от мен, защото аз знам всичко!
Така в Хабсурдистан вече нямаше ученици, само верни поданици, които чакаха да чуят поредната мъдрост от устата на своя велик Цар.
А дали някога страната отново щеше да познае силата на знанието? Никой не знаеше. Нямаше кой да напише края на тази приказка.

[johnstalker]

Приказка за Тошѐ и Двуличните от Трупа „Има Такъв Юнак“

В далечната земя Абсурдистан, в сърцето на Голяма Народна Кръчма, се събраха велможите да разпределят властта и да мерят политически мускули. Народът, седнал на масите встрани, си пиеше ракията и гледаше представлението със зле прикрита досада.
Първи на арената излезе Великият Шиши – Повелителят на Абсурдистан. Със своята тежест, както буквална, така и метафорична, той хвърли ново предизвикателство:
– Ще създадем велика Комисия за Истинност! – провъзгласи той, като с едната ръка бъркаше в съкровищницата, а с другата сочеше враговете. – Ще разследваме лукавите магьосници, които подкопават устоите на властта ми!
Но не щеш ли, от другия край на кръчмата се чу глас:
– А защо тогава да не разследваме и тебе? – викна рицар Кирчо Безстрашния, развявайки знамето на Чистотата и Възмездието. – Истината трябва да се види цялата, не само половината!
Шиши повдигна вежди и тропна по масата:
– А, ти ли ще ми кажеш? Нали знаем кой си! Дръжте го, народе, той е обладан от нечисти духове! – И нареди незабавна проверка за магически субстанции по лицето му.
Настъпи смут. Появи се Тошѐ Отровното (защото гледа като отровен), вдигна тенекиената си чаша и се разкрещя:
– Кирчо, и ти си същият! Само се правиш на герой, а накрая пак ще идеш да пиеш кафе с Шиши! Жалкарии малки!
Докато думите летяха като запъртъци в кръчмарски бой, някой се блъсна в Кирчо. Това бе Байрам, тежкото острие на Шиши. Двамата се стиснаха за ръкавите и започнаха древен ритуал, познат като Парламентарното Дърпане – стар, но уважаван метод за установяване на политическа истина.
Кръчмарката Наталия Пазителката на Правилника се намеси:
– Хайде стига, че ще ви дам забележка!
Но народът в залата не ѝ обърна внимание. Битката продължи. Думи се мятаха като гнили домати, заплахи хвърчаха като шутове, а истината… истината, както винаги, си седеше някъде отвън и пушеше цигара, защото никой не ѝ обръщаше внимание.
И тъкмо когато изглеждаше, че все пак ще се стигне до решение, се случи нещо чудно – джуджетата от Странната Трупа (известни като „Има Такъв Юнак“) изведнъж промениха мелодията. Вчера се бяха заканили с мечовете си да пробият стените на Шишиевата крепост, но днес… днес се отдръпнаха назад и застанаха зад него!
– Какво стана с вас? – попита Кирчо Безстрашния. – Кълняхте се в справедливост, а днес се поклонихте на Големия Шиши?
Тошѐ Отровното сви рамене:
– Вятърът духа натам, където пее златният гласец. Ние сме хора прагматични, не романтици като тебе. Справедливостта е хубаво нещо, ама гладът е по-силен от тока, а?
– Но нали казвахте, че ще се борите срещу него? – настояваше Кирчо.
– Вчера беше вчера, днес е днес, а утре… ще видим – подхилна се лукаво Тошѐ и отпи от чашата си.
Кирчо стисна юмрук, но още преди да реагира, Байрам Байрам се надигна и изръмжа:
– Достатъчно! Не ми се разправя повече! Ще те дам на великата съдебна магия – Прокуратурата на Забвението!
Тълпата ахна. Народът си допи ракията, въздъхна и се прибра, знаейки, че утре в Голямата Народна Кръчма представлението ще се повтори – пак със същите герои, пак със същите реплики.
И така, Абсурдистан си продължи напред, вечно въртящ се в кръг, като пиян файтон в мъгливата нощ.

[johnstalker]

Всичко върви по план... Тренираме за девети май.