За една голяма уста
- Lalel4e
- Баш кафе майстор
- Мнения: 2685
- Регистриран на: Окт 21, '17, 18:11
- Местоположение: Русе/Пловдив/Костанденец/Руен/Брягово
- Дал благодарност: 900 пъти
- Получил благодарност: 883 пъти
Re: За една голяма уста
Ауу, големи промени тук - отварям активните теми - начервени като двойкаджийско контролно
Гледам и мойто име в червено, викам си въъъх, ко сгреших пак
Та трябваше Люб да ма святка за нововъведенията.
Изтървала съм и поръчката за пролетни луковици - за малко! В началото са спаружих, ама като се замислих - радвам се, че съм я изтървала - ще си спестя много ядове и малко пари
Мойте тазгодишни приключения селски бяха вече същински приключения - нагазих в дълбокото - за малко да са оставя без ток, да потроша една ел. резачка, а може би главата си (за малко..)
Само че една приятелка имам, дет живее в Англия и вика "Да н' си посмяла да ги пускаш тез неща в ЮТ - ша стане проблем!" Що, бе?? Тук, вика, безопасността е на първо място, не рискувай!
Щели да ма баннат или не знам си кво си там.. не им разбирам.
Брях! Ш го мисля...
Засега пускам едно безопасно видео
Ама преди това ш са оплача едно хубаво! Никаква не я свърших това лято! То, даже да кажа тази есен. Щот ходихме веднъж с ММ края на август, а после аз сама в началото на октомври. Награбих аз тетрадката с идеи, отидох там и се спекох!
Питайте ма що, питайте - няма да ви кажа! Не че не искам, ами и аз не знам! Ей тъй, на, спекох са!
Първо, бях изтощена, изцедена, съсипана, довършена от пътуването и цялото напрежение дето бях набрала това лято. Добре, дадох си един ден почивка - нищо не снимах, почти нищо не правих - пълен релакс.
На втория захватям да правя на баба ми палачинките... Ама аз идея си нямам как ги е правила! Опитах 2-3 пъти в Пловдив - кво съм прайла, кво не - не знам, ама станаха. Почти.
Обаче рецепта така и не записах - повечко яйца, повечко брашно и мъничко вода - баба така действаше - продукти да има, я! Ква вода!
Почнах аз - тук седна да са снимам - не ми харесва, там седна - пак не ми харесва. Местих са, украсявах са... (фона де, не себе си)
Правих, струвах - стана нещо като омлет. И от заснетото, и от забърканото. Абе, направо си направих два омлета (Тук имам предвид буквално два омлета)
Ужас и отврат - то докато ги направя стана обяд - тъкмо се наобядвах с омлет. Гледам, гледам - работа много - откъде да я подхвана?! Тетрадката пращи от идеи, прелива.
Почнах да се пробвам. Тук не ми харесва как става, там не стои добре статива... еййй, никаква не я свърших и почнах да са спичам. Докато се огледам - три дни минали, аз - с два омлета!
После застудя. Чистих печка, носих дърва, палих печка - така три дни са снимах как нося дърва и паля печка
Викам, ааа, не става така тая работа, ще пробвам пак палачинките - решила съм, че ще правя палачинки, няма са излагам!
Почнах аз пак палачинките - ту брашното ми са струва малко, ту яйцата. Направих още 4 омлета (ох, тук вече сама почвам да са кискам, ама ми са реве!) и двамата със съседския котарак ядохме омлети на корем.
Ся, да не си помислите, че съм яла само омлети! Неее, снимах са и как правя попара! Най-обикновена, съвсем селска попара, ама богаташко селска - с много краве масло (или бутер, както си му викаме ние там, нали сме с виенски повеи...)
Попарата стана, и видеото стана (май... не смея да ги гледам, още не съм видяла кво е станало)
Къмто края на седмицата се усетих, че онуй чудо на покрива, дет влизат жиците през него, не случайно е килнато. Клоните на бора да вземат да се заплетат в жиците и да ги раздърпат! Айй, викам си, ако завей една буря зимъска и без ток ш остана, че да не вземе и къщата да се подпали ако стане някое късо. Обаждам са на енергото, от дума на дума - партидата още на името на майка ми била, пък аз съм "нереален потребител" и като такъв не съм имала право да подам сигнал! Брях! Е как нереален, бе, аз съвсем реално си ви ползвам тока!
Трябвало да си прехвърля партидата. Ама аз нямам документи, ни нищо!
Излизам вънка, гледам го тоя бор, гледам го, викам си абе колко му е да са покатеря! Те тез клони и да ги изрежат сега през средата, те пак ще пораснат - я, като баща ми, да реша проблема радикално - режа от дъно! Покендрих са аз на тоя бор - кво да ви кажа, по груби изчисления на височина 5-6 м, щот клоните са над покрива, който е на ниво втори етаж.
Взех си едно трионче и почнах да стържа. Не предвидих, обаче падането на клона! Ми той тежък, а края му заплетен в жицата! като го отрязах до средата, като увисна това ми ти клонище на жицата - животеца ми са съкрати! Въййй, викам си, ей ся вече ш остана без ток! А клона - наполовина отрязан - ни напред, ни назад! Дебелина 10 см диаметър.. ами, оказа се не толкова лесен за рязане на ръка!
Държа са аз с едната ръка за бора, с другата режа, с едното полукълбо си представям как нося компютъра у Кака Лила (щот нали, аз като остана без ток..), с другото си гледам живота като на филм, с едното око плача, с другото следя клона... сърцебиене, препотяване - пълна програма. (Ох, ама то и сега се поразтупка докато си спомням!)
Отрязах го, откачи се от жицата без да я скъса, ама не ще да пада - закачи се на долните клони и си стои така отгоре им. Бутах, дърпах - мръдне малко и пак запре. И не пада под себе си, а се плъзга напред. Бря! ш са стовари върху колата!
Тоя опел ако можеше да говори...
Аа, викам тая работа на ръка не става, другите два ш ги режа с машината. Имаше и междинни приключения, ама много дълго стана.
На другия ден режа аз с резачката. Там ръка за държане няма (аз да са държа) - и двете заети. Машина голяма, тежка, не от тези акумулаторните бебета. Требе да си се държи с две ръце.
Единия клон се отряза перфектно. Втория не можах точно хоризонатално да сложа машината и леко под ъгъл. Да, ама като мина средата, като се усука тоя ми ти клон... захапа веригата (машината спря). Стоя така аз с две ръце вдигнати, машината заклещена - стоя и мисля. Ако я пусна, ще се счупи. Ръцете омаляват, щот държа нависоко. Ни да държа, ни да пусна. Хрумна ми да разглобя. Развих болта, изпопадаха разни там приставки, падна и шината, веригата увисна защипана, тялото на машината се освободи. Спуснах я с въжето обратно долу (щот аз с въже я качвах и спусках - тя тежка, не мога да я държа и да са катеря). Побутнах клона, освободих веригата, слязох и сглобих обратно машината.
Тъкмо са научих и как се почиства
Ниакви машини повече, викам и се качих да дорежа на ръка.
В тоз момент съседа си спира пред къщата. Аз възкачена на бора като някой тарзан, няколко клона точно в неговата поскока отрязани - лъщя цялата на показ. Замръзнах и само са молех да не погледне нагоре! Не погледна.
Какво да ви кажа...
За следващия път ще си поставя по-реалистични цели, че да не блокрвам.
Страшно съм недоволна от заснетото! Тръгнах с голямата кошница, прибрах са с подвита опашка.
Сега вися на компютъра и са мъча да сглобя нещо смислено от наличния материал. Гледам конкуренцията в Хамериката и са комплексирам..
Та, на вашето внимание - едно леко безсмислено видео, ама поне с настроение!
Приятно гледане!
П. П.
Все още не е публично - смятам да го публикувам официално в края на седмицата, а сега може да бъде достигнато само чрез линка. Т. е., ако се търси директно в ЮТ или в канала - няма да е видимо.
Линка можете да го препращате, макар че едва ли ще се засили някой, ама аз да обясня.
Гледам и мойто име в червено, викам си въъъх, ко сгреших пак
Та трябваше Люб да ма святка за нововъведенията.
Изтървала съм и поръчката за пролетни луковици - за малко! В началото са спаружих, ама като се замислих - радвам се, че съм я изтървала - ще си спестя много ядове и малко пари
Мойте тазгодишни приключения селски бяха вече същински приключения - нагазих в дълбокото - за малко да са оставя без ток, да потроша една ел. резачка, а може би главата си (за малко..)
Само че една приятелка имам, дет живее в Англия и вика "Да н' си посмяла да ги пускаш тез неща в ЮТ - ша стане проблем!" Що, бе?? Тук, вика, безопасността е на първо място, не рискувай!
Щели да ма баннат или не знам си кво си там.. не им разбирам.
Брях! Ш го мисля...
Засега пускам едно безопасно видео
Ама преди това ш са оплача едно хубаво! Никаква не я свърших това лято! То, даже да кажа тази есен. Щот ходихме веднъж с ММ края на август, а после аз сама в началото на октомври. Награбих аз тетрадката с идеи, отидох там и се спекох!
Питайте ма що, питайте - няма да ви кажа! Не че не искам, ами и аз не знам! Ей тъй, на, спекох са!
Първо, бях изтощена, изцедена, съсипана, довършена от пътуването и цялото напрежение дето бях набрала това лято. Добре, дадох си един ден почивка - нищо не снимах, почти нищо не правих - пълен релакс.
На втория захватям да правя на баба ми палачинките... Ама аз идея си нямам как ги е правила! Опитах 2-3 пъти в Пловдив - кво съм прайла, кво не - не знам, ама станаха. Почти.
Обаче рецепта така и не записах - повечко яйца, повечко брашно и мъничко вода - баба така действаше - продукти да има, я! Ква вода!
Почнах аз - тук седна да са снимам - не ми харесва, там седна - пак не ми харесва. Местих са, украсявах са... (фона де, не себе си)
Правих, струвах - стана нещо като омлет. И от заснетото, и от забърканото. Абе, направо си направих два омлета (Тук имам предвид буквално два омлета)
Ужас и отврат - то докато ги направя стана обяд - тъкмо се наобядвах с омлет. Гледам, гледам - работа много - откъде да я подхвана?! Тетрадката пращи от идеи, прелива.
Почнах да се пробвам. Тук не ми харесва как става, там не стои добре статива... еййй, никаква не я свърших и почнах да са спичам. Докато се огледам - три дни минали, аз - с два омлета!
После застудя. Чистих печка, носих дърва, палих печка - така три дни са снимах как нося дърва и паля печка
Викам, ааа, не става така тая работа, ще пробвам пак палачинките - решила съм, че ще правя палачинки, няма са излагам!
Почнах аз пак палачинките - ту брашното ми са струва малко, ту яйцата. Направих още 4 омлета (ох, тук вече сама почвам да са кискам, ама ми са реве!) и двамата със съседския котарак ядохме омлети на корем.
Ся, да не си помислите, че съм яла само омлети! Неее, снимах са и как правя попара! Най-обикновена, съвсем селска попара, ама богаташко селска - с много краве масло (или бутер, както си му викаме ние там, нали сме с виенски повеи...)
Попарата стана, и видеото стана (май... не смея да ги гледам, още не съм видяла кво е станало)
Къмто края на седмицата се усетих, че онуй чудо на покрива, дет влизат жиците през него, не случайно е килнато. Клоните на бора да вземат да се заплетат в жиците и да ги раздърпат! Айй, викам си, ако завей една буря зимъска и без ток ш остана, че да не вземе и къщата да се подпали ако стане някое късо. Обаждам са на енергото, от дума на дума - партидата още на името на майка ми била, пък аз съм "нереален потребител" и като такъв не съм имала право да подам сигнал! Брях! Е как нереален, бе, аз съвсем реално си ви ползвам тока!
Трябвало да си прехвърля партидата. Ама аз нямам документи, ни нищо!
Излизам вънка, гледам го тоя бор, гледам го, викам си абе колко му е да са покатеря! Те тез клони и да ги изрежат сега през средата, те пак ще пораснат - я, като баща ми, да реша проблема радикално - режа от дъно! Покендрих са аз на тоя бор - кво да ви кажа, по груби изчисления на височина 5-6 м, щот клоните са над покрива, който е на ниво втори етаж.
Взех си едно трионче и почнах да стържа. Не предвидих, обаче падането на клона! Ми той тежък, а края му заплетен в жицата! като го отрязах до средата, като увисна това ми ти клонище на жицата - животеца ми са съкрати! Въййй, викам си, ей ся вече ш остана без ток! А клона - наполовина отрязан - ни напред, ни назад! Дебелина 10 см диаметър.. ами, оказа се не толкова лесен за рязане на ръка!
Държа са аз с едната ръка за бора, с другата режа, с едното полукълбо си представям как нося компютъра у Кака Лила (щот нали, аз като остана без ток..), с другото си гледам живота като на филм, с едното око плача, с другото следя клона... сърцебиене, препотяване - пълна програма. (Ох, ама то и сега се поразтупка докато си спомням!)
Отрязах го, откачи се от жицата без да я скъса, ама не ще да пада - закачи се на долните клони и си стои така отгоре им. Бутах, дърпах - мръдне малко и пак запре. И не пада под себе си, а се плъзга напред. Бря! ш са стовари върху колата!
Тоя опел ако можеше да говори...
Аа, викам тая работа на ръка не става, другите два ш ги режа с машината. Имаше и междинни приключения, ама много дълго стана.
На другия ден режа аз с резачката. Там ръка за държане няма (аз да са държа) - и двете заети. Машина голяма, тежка, не от тези акумулаторните бебета. Требе да си се държи с две ръце.
Единия клон се отряза перфектно. Втория не можах точно хоризонатално да сложа машината и леко под ъгъл. Да, ама като мина средата, като се усука тоя ми ти клон... захапа веригата (машината спря). Стоя така аз с две ръце вдигнати, машината заклещена - стоя и мисля. Ако я пусна, ще се счупи. Ръцете омаляват, щот държа нависоко. Ни да държа, ни да пусна. Хрумна ми да разглобя. Развих болта, изпопадаха разни там приставки, падна и шината, веригата увисна защипана, тялото на машината се освободи. Спуснах я с въжето обратно долу (щот аз с въже я качвах и спусках - тя тежка, не мога да я държа и да са катеря). Побутнах клона, освободих веригата, слязох и сглобих обратно машината.
Тъкмо са научих и как се почиства
Ниакви машини повече, викам и се качих да дорежа на ръка.
В тоз момент съседа си спира пред къщата. Аз възкачена на бора като някой тарзан, няколко клона точно в неговата поскока отрязани - лъщя цялата на показ. Замръзнах и само са молех да не погледне нагоре! Не погледна.
Какво да ви кажа...
За следващия път ще си поставя по-реалистични цели, че да не блокрвам.
Страшно съм недоволна от заснетото! Тръгнах с голямата кошница, прибрах са с подвита опашка.
Сега вися на компютъра и са мъча да сглобя нещо смислено от наличния материал. Гледам конкуренцията в Хамериката и са комплексирам..
Та, на вашето внимание - едно леко безсмислено видео, ама поне с настроение!
Приятно гледане!
П. П.
Все още не е публично - смятам да го публикувам официално в края на седмицата, а сега може да бъде достигнато само чрез линка. Т. е., ако се търси директно в ЮТ или в канала - няма да е видимо.
Линка можете да го препращате, макар че едва ли ще се засили някой, ама аз да обясня.
Моето представяне в YouTube: https://www.youtube.com/channel/UC2qiRn ... I5o9nT8RCw
Блог: Цветята, времето и вятъра
- Гео, граф
- Наркоман
- Мнения: 16283
- Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
- Местоположение: София-Подуенската градинка
- Дал благодарност: 1368 пъти
- Получил благодарност: 2625 пъти
Re: За една голяма уста
Утюам да гльодам !
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
- Гео, граф
- Наркоман
- Мнения: 16283
- Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
- Местоположение: София-Подуенската градинка
- Дал благодарност: 1368 пъти
- Получил благодарност: 2625 пъти
Re: За една голяма уста
Изгльодах го и изобщо не ми се струва безсмислено, даже си е много интересно, не се самобичувай толкова Лечко! Освен това научих алтернативен метод за пренасяне на обемни, леки купища бурени - нивгаш нямаше да се сетя да ползвам стара покривка или друго голямо парче плат за целта. С паяците си дръпнала здраво, чак ти завидях на самообладанието, щото аз ахарнофобия нямам, но се държа на разстояние от всевъзможни мисикоми (разбирай насекоми), не се страхувам (много), ама не обичам да са в прекалено голяма близост до мен .
Вече нямам търпение да видя приготвянето на палачинките-омлети и епичната битка с бора !
Вече нямам търпение да видя приготвянето на палачинките-омлети и епичната битка с бора !
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
- Kakichka
- Кана кафе
- Мнения: 520
- Регистриран на: Юли 7, '20, 20:28
- Дал благодарност: 334 пъти
- Получил благодарност: 595 пъти
- Обратна връзка:
Re: За една голяма уста
И аз се впечатлих как смело ги пипаш паяците, Лече. И как не седна едно кафенце на люлеещия се стол да изпиеш, изморих се като ти гледам неравната битка с природата...
Добрата фея, която понякога се превръща в луда кравичка. Обичам шарено в розови нюанси, пролетта и вярвам в доброто приятелство.
- Lalel4e
- Баш кафе майстор
- Мнения: 2685
- Регистриран на: Окт 21, '17, 18:11
- Местоположение: Русе/Пловдив/Костанденец/Руен/Брягово
- Дал благодарност: 900 пъти
- Получил благодарност: 883 пъти
Re: За една голяма уста
Епичната битка с бора, за съжаление, остана незаписана.. Записах рязането на дебелия счупен клон на ореха, за който мойта приятелка ма скастри, ама поне на бг почва ш си го покажа пък!!
За платнището нямаше да предположа, че е възможно някой да не знае - аз като съм израснала на село и си мисля, че всички са видели всичко дет аз съм видЕла Ще подмина факта, че не си го забелязала това в едно друго мое видео..
Аз за бора исках да кажа, всъщност - първото рязане ич не ми и дойде на акъля да са мъча да го снимам - нит ми беше ясно как ш стигна горе, нит ко ши прая..
За второто, обаче, заредих аз триножника, телефона - сичко 6! И после гледам видеото - ясно се вижда как си са качвам и излизам от кадър, хахахаха - малко като оная баба, дет по бобчето стигнала до небето
После се чува бръмченето на машината и по някое време се вижда как слизам
Как е станало, не знам - или нещо съм била отнесена.
То тогава само и до снимане ми беше...
А за паяка - не знам дали ще ми повярвате, обаче като започнах да правя видеото и стигнах до него, бях абсолютно напълно забравила, че съм го пипнала!!! Спомням си, че сложих длан до него за сравнение и щракнах едно фото за доказателство, обаче за пипането - пълна амнезия!
И си монтирам аз файловете един след друг и по едно време охооо, нашта набарала паяка - грам спомен нямах, чак се изненадах! Все едно гледах на някой друг видеото!
Кате, кво кафенце, бре, жена!
На ум не ми е дохаждало!
Между другото, на стола облегалката е скъсана - трябва реставрация, а е направен така, че ако не се облегнеш и се накланя напред, абе не е от най-добре измислените столове, става за фон
Та, не съм посядвала на него, само го пробвах.
За платнището нямаше да предположа, че е възможно някой да не знае - аз като съм израснала на село и си мисля, че всички са видели всичко дет аз съм видЕла Ще подмина факта, че не си го забелязала това в едно друго мое видео..
Аз за бора исках да кажа, всъщност - първото рязане ич не ми и дойде на акъля да са мъча да го снимам - нит ми беше ясно как ш стигна горе, нит ко ши прая..
За второто, обаче, заредих аз триножника, телефона - сичко 6! И после гледам видеото - ясно се вижда как си са качвам и излизам от кадър, хахахаха - малко като оная баба, дет по бобчето стигнала до небето
После се чува бръмченето на машината и по някое време се вижда как слизам
Как е станало, не знам - или нещо съм била отнесена.
То тогава само и до снимане ми беше...
А за паяка - не знам дали ще ми повярвате, обаче като започнах да правя видеото и стигнах до него, бях абсолютно напълно забравила, че съм го пипнала!!! Спомням си, че сложих длан до него за сравнение и щракнах едно фото за доказателство, обаче за пипането - пълна амнезия!
И си монтирам аз файловете един след друг и по едно време охооо, нашта набарала паяка - грам спомен нямах, чак се изненадах! Все едно гледах на някой друг видеото!
Кате, кво кафенце, бре, жена!
На ум не ми е дохаждало!
Между другото, на стола облегалката е скъсана - трябва реставрация, а е направен така, че ако не се облегнеш и се накланя напред, абе не е от най-добре измислените столове, става за фон
Та, не съм посядвала на него, само го пробвах.
Моето представяне в YouTube: https://www.youtube.com/channel/UC2qiRn ... I5o9nT8RCw
Блог: Цветята, времето и вятъра
- ljuboznatelna
- Чист кофеин
- Мнения: 7876
- Регистриран на: Яну 26, '10, 12:13
- Местоположение: Пловдив 7а зона
- Дал благодарност: 1121 пъти
- Получил благодарност: 2507 пъти
Re: За една голяма уста
Опасни приключения, буквално! Очаквам с нетърпение да ги видя!
Много мил беше момента с целувката на гущерчето!
Много мил беше момента с целувката на гущерчето!
- Гео, граф
- Наркоман
- Мнения: 16283
- Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
- Местоположение: София-Подуенската градинка
- Дал благодарност: 1368 пъти
- Получил благодарност: 2625 пъти
Re: За една голяма уста
Или съм пропуснала някой клип или не съм се впечатлила от ситуацията тогава, но е по-скоро първото, щот' съм Мара Бързата
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
-
- Кафеджия/Кафеджийка
- Мнения: 1262
- Регистриран на: Окт 24, '15, 20:19
- Дал благодарност: 556 пъти
- Получил благодарност: 367 пъти
Re: За една голяма уста
Аз хмел, клематис и прочее бих рязала със сърп - много по-удобно е от колкото с ножица. За тънки стъбла е идеален, дори да са вдървенели. Също като се изтъпи може да си го заточиш, а ножицата - не.
- ln_none
- Кафеджия/Кафеджийка
- Мнения: 1286
- Регистриран на: Мар 30, '15, 10:06
- Дал благодарност: 3 пъти
- Получил благодарност: 862 пъти
Re: За една голяма уста
Лечко Боропреборвачката И що те досрамя от съседа, че висиш гаче попска круша на бора? Той щеше само да се възхити на тоя хъс и умение.
Впрочем, не мисля, че отрязан наполовина клон на бор ще порасте наново - или съм в грешка
На мен изобщо ми е много чудно как го правиш това с клиповете. Мислела съм си да се пробвам да си заснема някоя дейност, ама все ми се струва, че докато нагодя и натаманя всичко, ще ми мине мерака за работа
Впрочем, не мисля, че отрязан наполовина клон на бор ще порасте наново - или съм в грешка
На мен изобщо ми е много чудно как го правиш това с клиповете. Мислела съм си да се пробвам да си заснема някоя дейност, ама все ми се струва, че докато нагодя и натаманя всичко, ще ми мине мерака за работа
- Lalel4e
- Баш кафе майстор
- Мнения: 2685
- Регистриран на: Окт 21, '17, 18:11
- Местоположение: Русе/Пловдив/Костанденец/Руен/Брягово
- Дал благодарност: 900 пъти
- Получил благодарност: 883 пъти
Re: За една голяма уста
Това имам чувството че не съм способна да го прочета на глас! (да го произнеса)
Виж ся, съседът е възрастен чиляк. Не мисля, че ще разбере изобщо що би чинила една почтена 50-годишна дама по боровите върхища! Най-лошото е, че би могло да му хрумне да помага! Те тогиз веке би било страшно!
В смисъл да му порасне наново върха - не, но клоните продължават да растат цялостно. С времето ще наедрее дотолкова, че пак ще стигне до жиците. В смисъл, аз не очаквах да го отрежат чак наполовина, а колкото да има някакво разстояние до жиците и така след няколко години той пак ще ги стигне.
Абсолютно си права, хич не ме и питай - ужас е!! Аз затова таз година ни работа свърших като хората, ни видеа заснех както трябва..
Ако знаех кво ма чака, нямаше и да започна с тези видеа!
Ама то все си викаш айде, и това ще преглътна и си мислиш че ще е последното
Моето представяне в YouTube: https://www.youtube.com/channel/UC2qiRn ... I5o9nT8RCw
Блог: Цветята, времето и вятъра