Гърция - море и още нещо....

[scleri]

Не е проблема нито в очите, нито в очилата ви. Всичко е игра на светлосенките. Трябва да си призная че ако снимката не беше моя, и аз щях да приема следата за изпъкнала.

Ето действителната натовареност на плажа. Зеленото чадърче е нашият базов багер. Другите хора са отдалечени толкова че не чуваш какво си говорят, да не говорим някой да ти напълни кърпата с пясък минавайки покрай главата ти.

[scleri]

Оня ден по БиБиСи казаха че гръцкото море все още ставало, и ние веднага решихме да проверим това тяхно твърдение. Явно попрекалихме с ентусиазма защото когато вчера в девет и половина сутринта се изсипахме пред плажа на Александропулис разбрахме че времето става за плаж, ама ако не си сваляш якето. Променихме плана, и решихме първата половина от деня да отделим за културни мероприятия. Демек да се запознаем със забележителностите на този гръцки град. Пихме по едно кафе, и се помотахме час, два по александропулските сокаци. Резултат от това размотаване са и снимките които искам да ви покажа. Не че са нещо кой знае какво, ама ей тъй да се поизфукам малко. Иначе що изгорих за четирсет лева нафта ако не се изфукам.
Помотахме се из града, стана време за обяд, хапнахме, и пак пробвахме с плажа. Втория ни опит беше далеч по-успешен. Слънцето припичаше приятно, а и водата, за наше изненада, все още става за плуване. Не за плацикане на края, а съвсем истинско морско къпане. Постепенно плажа се напълни с гръцки наборчета, пенсионерчета. Интересно че млади хора нямаше. Аз бях най-младия на плажа което ме направи център на вниманието на всички гръцки баби. Малко се възгордях, жената после ми го изкара през носа, ама това беше после.
С една дума изкарахме си един хубав октомврийски ден. Догодина сигурно пак ще отидем.
Хайде сега погледайте малко снимчици, и поцъкайте с език.

Поемаме по крайбрежната.



Срещу нас е фара на Александропулис. Основна забележителност на града.



Градския плаж, и пристанището.



Ферибота за Самотраки ни чака. Капитана, горкия, не предполага че няма да пътуваме. Надява се.



Самотраки на хоризонта, и той тъгува за нас. Поне на мен така ми се иска да си мисля.



Оказва се че и гърците си имат национални герои.



Фара отблизо.



Фара още по-отблизо.



Уличка някаква. Защо съм я щракнал не мога да ви кажа, ама като съм я щракнал защо пък да не ви я покажа..



Градското паркче. По-скоро градинка някаква квартална.



Какво е искал да каже автора с тази си творба оставям на вас да решите. Аз така и не можах да стигна до единомислие с другото ми аз.



Тук вече нещата са по-ясни. Реплика на богинята на победата Нике. По-скоро реплика не на богинята, а на нейната статуя която французите са откраднали от остров Самотраки, и сега се хвалят с нея в Лувъра.



И за последно. Не може Гърция, море, и да няма поне една вятърна мелница, пък била тя и съвсем мъничка.

[gonel]

Много благодаря за краткия морски очерк.. Така зареждащ и освежаващ.. ‘Се едно отваряме прозорец и вдъхваме: ааах…

[scleri]

Искаме или не лятото си отива. Ето влязохме в първия месец в името на който има буквичката " Р ".

Оня ден решихме да отскочим, дано не е за последно за тази година, до едно плажче на което не бяхме ходили. Казва се Моливоти, и се намира само на петдесетина километра от Маказа. Моливоти на нашенски се превежда като моливник. От къде идва това шантаво име вероятно и човека който го е измислил вече не помни. Във всеки случай нямаше кой да ни каже. Най-близкото населено място е едно селце от трийсетина къщи което се намира на десет километра навътре в сушата. На това безлюдно място плажа си има всичко необходимо за един плаж. Има море, има пясък, и още няколко екстри които са само подробност.
Спирам да приказвам. Вижте няколко снимки от това, оказа се много интересно, място.

Плажът. Море, пясък, и двайсетина сламени чадъра. Безплатни са. Освен тях на плажа има съблекалня, тоалетна, и душ с топла вода. Също са безплатни. За паркинга мисля няма смисъл да уточнявам, че също е безплатен. Оказва се че тия гърци въобще не разбират от бизнес. Как никой не се е сетил да сложи една бариера, и да прибира по десетина евро на човек акъла ми не го побира.
Та ето го и него. Плажът.




В началото на паркинга кривната табела ви подканя да посетите " Параклиса на Дванайсетте апостоли" който се намира на върха на невисок хълм в ляво от плажа.




Пътя нагоре. Времето е облачно. Метеоролозите обещават слънцето да се покаже към девет, за това използваме случая да се качим до параклиса.




Ето го и него. Параклисчето.










Още една снимка от вън.




А това е гледката която се разкрива от върха на хълма към околността.










А това са скалите под хълма които пазят завет на плажа от изток.








А това е "улова" ни за деня.



Към пет след обед взе да се заоблачава, но ние и без това се канехме да си тръгваме.




в Шест бяхме на Маказа, а в седем и половина вече у дома.
Слънчево беше, топло беше, но както виждате от снимките вече започва да се усеща, че идва месец с буквичката " Р " в името.