Кала

[Донка Тодорова]

Да събудим темата:

[Мария Николова]

Еха, градска, много мощно събуждане на темата направи!

Преди няколко петилетки имах една грудкова жълта кала с почти черно дъно. Размножаваше се и разпращах. Примък-отмък. Омръзна ми да разнасям грудки два пъти в годината и всичките ги разпратих накрая.

[Донка Тодорова]

За да няма обидена кала:

[Kaira]

[мечтица]

Калите прецъфтяха,не успях да заснема белите и черни,но пак жълтите,ми пълнят душата

[Skio]

Хайде на хаирлия да е 2024-та, откривам калите

Откривам с пъпка, но е въпрос на дни...

[Skio]

Най вече защото искам Полин да види едно нещо, пак поствам снимки на калите(без много писане обаче) и ако пак изчезнат,
се откавам, може би завинаги
Гигантските градински кали бойкотират тубата , в която живеят от 3 години, и само два цвята.



Етиопиката джудже си хареса това ъгълче и почти надхвърля метър, 46 см листа И аромат даже, след 10 години заедно,
се появи

[Polin]

Малииии, Ани, голяма, елегантна и много красива

[Skio]

Малииии, Ани, голяма, елегантна и много красива

Голяма тази година реши да стане джуджето, навярно защото се побърка
Имам предвид сорта от първата снимка(сбутаните великанчета).

► Виж съдържание

Това е майката(която сега се гърчи в тубата с челядта си) на18.03.2018. Понеже пристигна от Калабрия в средата на януари, а там студове няма и на сянка и с много вода е вечнозелена, за вечни времена. Дългогодишно растение е, сериозно. Та бебока, който получих, ме посъветваха да започна в саксия, за да се аклиматизира, и да очаквам, че може 1-2 години да не цъфне. Цъфна си даже с 3 цвята още на следващата пролет. Мощен сорт. Ама и много мощно ревах, докато я пипна...



В саксията беше висока почти колкото мен. Лео е дребен, но и беше малък още - няколко пъти направи опит да се катери по нея и без малко да ми докара инфаркт.