Дворът на Люб, и още работи...

[ljuboznatelna]

Великден ще стане, аз съм още на Лазаровден
Третата част.
Не знам ориентирате ли се горе-долу? Аз например, като видях на Какичка снимката на габионите, и това отзад, веднага успях за сглобя цялата картинка. Преди това ми беше много нахвърлено, и не се ориентирах кое къде е. А сега като ѝ гледам вече снимките, все едно съм там

[Мария Николова]

Красива е проклетията ти, Люб!
Като гледах бойния танц, се надявах да видя как отпуска като шлейф след себе си разкошната си опашка.
И го дочаках!

[Гео, граф]

Добре че пусна третата част, Люб, та разгеле и аз успях да вдена къде е "новата част". Не знам защо бях решила, че е зад къщата, а то било бившата зеленчукова градина, сигурно си обяснила, пък аз съм пропуснала, но вече съм наясно . Изглежда малко странно гола на фона на останалата джунгла, но може би наистина имаше нужда от малко повече морава, макар че като те знам как бъкаш от идеи, няма задълго да е празна

[Kakichka]

С видеата стана наистина по-лесно за ориентир, иначе телефона размива пластове и не мога да схвана кое колко далеч е едно от друго. Но лелее колко са огромни дърветата. И все пак цветенца под тях се намират, промушват главици от всякъде. Много ми е любопитно и на мен как ще "впишеш" новата градинка в общия план. Не спирай да ни показваш, Люб.
А като си помисля, че не искаше темата, защото нямало какво ново да споделяш. Ти си извор на вдъхновение

[ljuboznatelna]

Добре че пусна третата част, Люб, та разгеле и аз успях да вдена къде е "новата част". Не знам защо бях решила, че е зад къщата, а то било бившата зеленчукова градина, сигурно си обяснила, пък аз съм пропуснала, но вече съм наясно . Изглежда малко странно гола на фона на останалата джунгла, но може би наистина имаше нужда от малко повече морава, макар че като те знам как бъкаш от идеи, няма задълго да е празна

Зад къщата има друга, там е зеленчук и ръждиви коли Насяхме и трева, "Сахара", ами то това расте с космическа скорост, види ли вода!
Почвата там не е насип, както насипахме ние, и най-сетне ядох свестен лук! Надявам се и с останалите зеленчуци да е така.
Засега не искам да я запълвам много, вкарах там всякакви излишни неща, или такива купени с мерак, но гледани с години в саксия, защото нямат място. Есента предстои да преместя две рози и една будлея. Имах разни идеи, да редя плочи, и между тях да сложе ниски цветя и билки, обаче докато мечтах, не ми мина през ума, че там пауните газят на общо основание. Ще опитам с мащерки , и нещо, което ми се стори устойчиво. ММ ного си хареса едан топчица(която става голямо нещо, и протестирах, ама кой ме чува) лъжекипарис филифера писифера ,сложих го там, и бялата птица отиде и нарочно мина отгоре му няколко пъти, даже потъпка малко докато беше върху него.
Плочи ще има, защото ги имам и няма какво да ги правя друго.

С видеата стана наистина по-лесно за ориентир, иначе телефона размива пластове и не мога да схвана кое колко далеч е едно от друго. Но лелее колко са огромни дърветата. И все пак цветенца под тях се намират, промушват главици от всякъде. Много ми е любопитно и на мен как ще "впишеш" новата градинка в общия план. Не спирай да ни показваш, Люб.
А като си помисля, че не искаше темата, защото нямало какво ново да споделяш. Ти си извор на вдъхновение

ММ е виновен, аз исках да си остане всичко така, а той да си ползва новия двор за "мъжки". Колко работа се свърши после....

[радост-31]

Ех, Люб! От дни само те чета и гледам, и чета и гледам и ... Възхищавам ви се! Когато човек създава нещо, винаги изгражда някаква представа за крайния резултат. Често се случва действителният резултат да е различен от представата ни за него и за това в нас остава едно неудовлетворение. За тези, който само виждаме истинската ти градина, но не и представата ти за нея, всичко е перфектно, прекрасно, романтично. Благодаря ти, че винаги споделяш с нас и успехите си, и провалите си, и всички мъртъвци през годините- Те са научени уроци и не са били напразно в градината ти.

Обаче! Аз продължавам с въпросите. Каменните пътеки директно върху пръстта ли подреждаш или им правиш някаква основа?

Много ми хареса и идеята ти с повече и различни места за сядане. Ще обмисля идеята и приложа и при мен.

[ljuboznatelna]

Ех, Люб! От дни само те чета и гледам, и чета и гледам и ... Възхищавам ви се! Когато човек създава нещо, винаги изгражда някаква представа за крайния резултат. Често се случва действителният резултат да е различен от представата ни за него и за това в нас остава едно неудовлетворение. За тези, който само виждаме истинската ти градина, но не и представата ти за нея, всичко е перфектно, прекрасно, романтично. Благодаря ти, че винаги споделяш с нас и успехите си, и провалите си, и всички мъртъвци през годините- Те са научени уроци и не са били напразно в градината ти.

Обаче! Аз продължавам с въпросите. Каменните пътеки директно върху пръстта ли подреждаш или им правиш някаква основа?

Много ми хареса и идеята ти с повече и различни места за сядане. Ще обмисля идеята и приложа и при мен.

Аз не чувствам неудовлетворение. Може би защото не държа да контролирам всичко. Крайният резултат винаги е различен! Не ме плашат изненадите, примерно купила съм роза за жълта, а тя излезе червена Имам си сега няколко лагерстремии с червени листа, замислих едната да прави червен облак над клека, картинката, която постоянно виждам от прозореца. Ами не прави, едва расте, а тази расте най-добре от всички Като разбрах, че няма да растат, на тези, дето чакаха в саксии година, им намерих места като за тревисти И орязах клека, доколкото е възможно, че да се подава лагерстремията. Три години е там.



Всички, които са виждали арката ми от времето, когато беше с шест обилно цъфтящи рози, възкликват като влязат, и си мислят, че съм намалила арката. Ами имах планове за нея да я правя иглолистна, защото розите не цъфтяха и не растяха като преди. Оставих две и ги орязах драстично. Три години им трябваха да се отърсят от шока. Атлаския кедър така и не мръдна, не расте. Всяко зло за добро, там влезе слънце и цъфтяха повече растения. Сега вече имам планове да правя козирка на входната врата, но нали не мога аз да я направя, пари за майстори няма, а ММ е много тежка гемия, нищо не предприемам ново там, защото не знам ще има ли козирка, няма ли да има. Иначе бих насадила още рози.



Каменните пътеки с тревна фуга ги редя директно, но ги вкопавам. Тъй като са с различна дебелина, за всяка леглото е различно. Има играчка там, и не е лека работа. Оставям ги около 2-2,5см да са над пръстта, защото ако са равни, тревата много бързо избратява и ги покрива. Ако има пясък отдолу, по-лесно се наместват, но си трябва и пясък, и носене. Но тревата във фугите може да не се чувства добре. По принцип във фугите влагата се запазва по-добре, и тревата расте повече. И когато се коси, не защото расте повече, а за да изглежда добре, е хубаво върху тях косачката да минава със свален нож половин - един см. сравнено с останалата трева.

На нов терен може да се нахвърлят отгоре, и да се насипе пръст помежду им и малко околовръст,като рампа, за да не удря ножа на косачката.

И колкото са по-големи, толкова по-добре, защото по-голяма част ще се вижда. Аз съм махала от пътеки избратила трева между 5 и 10см. Като има дори и малък наклон на някоя плоча, там се трупа трупа прах, пръст, и тревата изпълзява.

Още не съм решила къде ще стои трайно пейката, иначе под нея ще махна тревата, и или ще насадя аюга да си пълзи, или ще поставя ленти геотектил и някакви камъчета, защото не може да се коси.

Кътовете за сядане, а и не само тях, каквито и да е архитектурни елементи, създават разнообразие , и привличат погледа. Като фокусна точка. И около тях могат да се завъртят разни интересни композиции. Също мънички интересни растения, защото ще поседнеш, ще ги погледаш... Иначе може да не се сетиш да минеш край тях. Ако са далеч пък, съвсем. И няма да се виждат.

Когато имахме куче, си имах един проход до там, това е където ми е подстриганото пиле. Там, докато влизаше повече слънце, бях насадила разни дребни растенийца между камъните, също и различни видове треви. Когато и второто куче отиде в небесното царство, вече нямах повод да минавам всеки ден няколко пъти от там, всичко прорасна, засенчи, даже тревата пропусках да кося, тя почти изчезна. Миналия месец махнах от там няколко растения, за да се отвори малко гледка, и да се сещам повече за това място.
И с новата полянка, на която се разхожда пауна, положението е същото. Казах на ММ, че ако не направи там кокошарник, може и да не се сетя да ида. Затова и нищо особено не насадих, само разни сухоустойчиви баналности.

[ljuboznatelna]

Тази година успях да намеря на тавана великденската украса, и я свалих, за да я използвам. Суджучетата направих от брезови клонки преди няколко години, те си бяха наред, и само ги закачих. Кокош направих от една мухлясала кратунка, която отлежаваше в двора на двама момци - кравари, от които взимах мляко. Още като я видях, и разбрах, че ще ми свърши работа, и питам Митьо - Тази кратунка ще ви трябва ли за нещо? Той взе да се чеше по главата, и естествено, пита - Защо? Щото ако не му трябва, да ми я даде. Той много бавно стана, обмисляйки какво да каже/направи, също толкова бавно отиде до кратунката, взе я, и ми я даде с голямо неудоволствие, като избягваше да ме погледне. Кратунката , освен че беше потресаващо мръсна, беше и мухлясала. Даже и за кравите не ставаше. Що му се досвидя на тоя човек? Дали защото я видя хубава, като през моите очи?
И кошницата с яйцата е от брезови клонки, перата се сещате от какво са
И така, суджуците висят вкъщи, защото тия дни е доста дъждовно. Иначе навън се въртят всеки със собствено мнение, много успокояваща гледка.
Обаче Кокош с разлепени крака и крила, че и човката паднала. Тръгнах да търся силиконовия пистолет - два дни не го открих. И вече като се предадох, ме осени една мисъл, сигурно насън, къде точно да проверя, нищо, че два пъти поглеждах там. И сутринта го извадих победоносно, и...няма кабел! Пък ММ все беше нещо зает с някой, и не можах да го питам. Едва изтърпях до следобеда. Е, залепих го.
Утре на светло ще представя Кокош в градината, защото разчитам, че сте го забравили от по-миналата година.

Сега - обичайна вечер у дома.

[ln_none]

Таз мацка да не изиграе едни Игри на волята по висулките Мойта ако беше, одма щеше да си ги е нанизала на кръста.

[ljuboznatelna]

Таз мацка да не изиграе едни Игри на волята по висулките Мойта ако беше, одма щеше да си ги е нанизала на кръста.

И аз се опасявах от такива набези, особено от най-типичната ми котка Зоро, обаче дори и той не проявява интерес. Възможно е да е заради това, че там се качват само да се хранят, и няма по-важно от храната От четирите котки с привилегията да се хранят вътре, ни една не пипа! (да не казвам голяма дума ) Зоро се опита да търкаля едно яйце, и гнездото заедно с пилето бяха изместени.