Новият терен

[мечтица]

Вили, на страницата на Valya Getova(дал) на 8 април, среща при нея в Гърция,и на 3 април Чифлика.
Толкова е приятно да видиш тези щастливи муцуни
Има повече от сто снимки.

[Тутти]

Тези срещи бяха много зареждащи. Сега не се организират, по-точно сега не ги организираме, а емоциите са повече от вълнуващи. Като среща с близки и сродни души, на една вълна. Ухилени, позитивни, темата е градини и друго, все е интересно. Една пъстра говорилня. И прегръдки, усмивки, смях…
Липсва ни да имаме такива срещи.
Мария винаги е централната фигура. Мерко, много светлина има в теб, затова блестиш и на снимките.
Мечтица, благодаря за споделянето.

[Мария Николова]

Благодаря ти за разяснението, Вили!
Сега всичко си дойде на мястото.
Толкова ми е хубаво на общата снимка да разпозная форумни другарчета, които от години вече не участват във форума.
А още повече се радвам да разпозная другарчета, с които сме тук!

[Мария Николова]

Дочетох си книгата в 5:30 сутринта и станах след пладне. Едва сварих да се облека и се позвъни 3 пъти на звънеца. Значи е съседката Ани.
Поднесе ми голяма чиния с печено агнешко и дробсърма.
Приготвено от свекърва й.
Боже, такова вълшебство за небцето!
Половината остана за довечера.
И е запомнила, че за мен "великденското яйце" е единствено и само оранжево.
Бях много малка - към 3-4 г. - когато видях на улицата оранжеви парченца от черупка на яйце. Тогава нямах представа, че съществува "великденско яйце". Но се влюбих в цвета на дребничките си съкровища, които събрах до едно.
Колкото и голяма да ставах, "великденското яйце" за мен си остана оранжево!

След вкусния обяд, тръгнах да наградя краката си с дълга разходка - чааак до гарата. На отиване с повече почивки, а на връщане с по-малко - незабавният ефект от дългата разходка.
Наближих и седнах да изпия една кока кола. На съседната маса стояха възрастна и млада жена. (Възрастната беше 10-15 години по-млада от мен.) Хрумна ми да разбера дали са свекърва и снаха. И ако съм познала, ще ги предупредя да ме изчакат десетина минути, за да им донеса по един великденски букет ириси.
Познах!
Бяха наистина свекърва и снаха, а момченцето и момиченцето, които притичваха при тях и пак се връщаха да играят в детския кът в отсрещната градина, бяха на младата жена и на сестра й.
Речено сторено!
Като се върнах, както и очаквах, очите им останаха в букетите. Признаха си, че са очаквали да са като гробищните ириси - бели и синкави, които са виждали. Не са подозирали, че освен тях, може да има и други цветове.
Запознахме се и свекървата побърза да изрови от чантата си портмоне, за да плати за букетите.
- Ако продавах букети, щях да стоя с кофа вода до мен и ирисите да стоят натопени, в очакване някой да си купи 1-2 ириса. Да виждате тъдява кофата с вода? Не ме обиждайте.
Накрая се разбрахме, че ще пия още една кока кола.
Със свекървата си разменихме телефоните, за да се викаме след празниците в центъра на кафе.

Сега, в късния след обед, си обелих, нарязах и хапнах оранжевото великдинско яйце.