Градината, която "ме е намерила" (както рече един приятел)

[Angelina_S]

Лилиумът дали ще се сетиш кой е?

Shocking, но той изчезна доста отдавна при мен и сега виждам, че го има в Сортови семена, за моя радост.
Колажите и "плановете" работеха, когато все още градината не беше "гора" и имах достатъчно слънце и площ, да си играйкам с едногодишни.
Сега не става.

Angelina_S, изключително много се радвам да видя тази тема съживена!
За мен винаги представлява голям интерес да разглеждам пораснала градина. Извървяла първите си седем години и възрастово и като решения в дизайна. С растения, които са достигнали характеристиката си. Някак като да поглеждам в бъдещето, защото виждам че някои ню-ню растения, няма да са вечно такива. И това ме обнадеждава.
Такава градина има други предизвикателства и проблеми за решаване. И е интересно да бъдат коментирани.

Проблемът на тази "пораснала" градина е, че през първите две години от даскалуването изпуснах всички срокове за текуща поддръжка и някои ъгли буквално подивяха. А лятото при мен има планински мравки, земни оси и още разни жилещи зверове (някои от тях летят и сутрин в пет часа!) заради които, ако реша да щурмувам предизвикателствата с ножици и храсторез, трябва да работя опакована, като космонавт.В жегите – абсурд!
Така или иначе, от миналия сезон мантрата на моите градински интервенции е следната: разреждане, подмладяване и сеч.
Хортензиите serrata паднаха под ножа и сега имам само една, защото ги бях омешала с рододендроните и хортензиите превзеха терена много бързо.
Имам разни неразумно насадени дървета, като например албиция. И се чудя как да я озаптявам, щото става голяма и е на супер неподходящо място.
Има една великолепна магнолия Genie, която обаче възмъжа прекалено и засенчва две паникулати, та мисля след прецъфтяването да я съкратя и да се опитам да я поддъържам по-скоро като "голям храст" – тя се огрява достатъчно.
Един червен вечнозелен рододендрон ("спасен" от Хоум гардън преди доста години в августовските жеги), който мирно се комбинираше в бордюр с хости и хаконехлоа, вече е висок КОЛКОТО МЕН, а и обем настрани направи! И е първи в линията, и закрива цялата ми "редена" композиция нататък. Но направо ме е страх да му посегна, щото те... хич не обичат и се тръшкат, и спират да цъфтят.

Наистина, градината вече се държи като "зрял човек" и е благодарно място, въпреки всичките ми неуместни решения.
Не знам как смогва да ме дари с толкова форми и на моменти – с цунами от цъфтежи!

[Гео, граф]

Ех, гУспУжа Гинче, каквото пипнеш с ръчици (и главица), след теб не остава възможност друг да се прояви !

Щастлива съм да те видя отново тук, че и във фейса те няма особено (освен като пускаш някоя зашеметяваща плетка или някой нов виц за себе си от учениците ти )

[Angelina_S]

Цветница е!
Дворът се пораззелени. При вас, гледам, розички вече дори, в изобилие. Аз не мога така.
Моите сезони се развиват бааавно и... все не догонвам бързия влак.

Като общ коментар към всичко – бумтеж от зеленина и цъфтежи. Едва изтраях да изминат седмиците, в които туфите на минзухарите да не се косят, демек – цялата трева околовръст. Ту дъжд, ту слънце. Таман си рече човек "и утре е ден, ще довърша", събуждам се, то се захлупило, мъглата се спуска по билото и ни дави. В сряде вечерта косих до 21:40. С челник. В четвъртък – дъжд.
Безформени са доста от храстите и дърветата. Продължавам да имам "радикални планове" за някои от ъглите, всичките в смисъл "ЯКА СЕЧ". Но чакам да цъфнат и прецъфтят доста неща, та после. Ще степенувам, няма да гътна цялата градина обеднък.
Нямам време. Но това вече не е проблем, просто факт. Предполагам, че всички сме така.

Ох, да, въпроси:
Имам едно дърво, японски стиракс. Цъфтежно, много гъвкаво, дъждовете го огъваха почти до земята и беше голяма хубост, ако е и с цветове... Слабо уханно.
Ранният и тежък сняг миналата година го скърши през средата, а вече вървеше към 4-5 метра.
Отрязахме ствола, останаха 2-3 тънки клона. Сега, гледам, през 5-6 см. има наболи нови филизи за разклонения.
Чудя се дали мога да го отрежа още надолу и да го гледам по-скоро като мощен храст, отколкото като дърво. Някой има ли опит?

Иначе, това са нещата дотук (горе-долу):
1.

2.

3.
4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.


11.

12.


И пълен албум към сезона тук: Градина'2024.
Оставям линка и в подписа, защото всичко тепърва предстои.

[ljuboznatelna]

Ооо, каква хубост! Твоят закъснял сезон е събрал на едно божури, ириси, лалета, лилиуми и зеленина! Невероятно!
Аз пък не мога да си имам минзухари в тревата, защото тя тръгва да расте почти успоредно с техния цъфтеж, за изсъхнали листа пък изобщо и дума не може да става.

За дървото - нямам, и не знам как точно би се държало, но ако съдя по структурата му, може и да се получи. Така правят с младите брези, за да се получат няколко ствола.