Дързост и плевели

[мечтица]

Ботан,от няколко дена с голямо удоволствие следя темата ти.
Много приятно усещане на топлина и любов към растения.

[botan]

Еее Люб, ама ти направо деликатес си сервирала. Сигурен съм, че са им били вълнуващи като това да изровиш изгоряла солетка от пакета.

Много приятно усещане на топлина и любов към растения.

Благодаря, радвам се, че ти е интересна! На някои им идва в повече любовта и топлината, ама ще се науча да не садя растения по време когато може да опъжиш яйце върху почвата. Нищо де, тази година ми е опознавателна, а при експериментите и негативният резултат дава информация.

Пристигнаха ми нови плевелчета, този път на семена. Глухарчетата (род Taraxacum) са ми абсолютни фаворити. Изключително интересна група, като се тръгне от това, че са безброй много видове, много трудни за определяне и работа и се стигне до безкрайните им приложения. Толкова са интригуващи, че дори изучаването им си има собствено име - тараксакология, но няма да изпадам в много подробности, защото при тях още от вратата се затъва в много дълбоки ботанически води, които на всичкото отгоре не са никак бистри. Само ще спомена, че това което виждаме като семена при тях всъщност са целите плодове, които се наричат кипсели, а илюзията идва от това че са сухи, едносеменни и неразпукливи. Всички ги наснимах преди да ги посея, снимането семена е много добра практика, за която не винаги ми остава време, но е много полезна, защото може да даде допълнителна информация при определянето, а специално за глухарчетата нямам много доверие на имената с които пристигат.

Азиатски белоцветни видове: T. albidum от Япония, T. coreanum от Източна Азия (на снимката), T. luridum от Централна Азия


Прекрасното пастелено розово глухарче преливащо в жълто Т. pseudoroseum от Казахстан и Киргистан


Рубиненото глухарче (Т. rubifolium) е родом от Фарьорските острови, архипелаг разположен между Великобритания, Исландия и Норвегия. То е единственият вид познат до сега с изцяло червени листа като научното му име се предполага, че е трябвало да отразява тази уникална характеристика, но случайно е била изядена една буква, което е довело буквалният превод да означава, че има листа подобни на къпина (Rubus) За жалост се е оказал локален ендемит с много тесен ареал и в момента се води за изчезнал в дивата природа, а в култивация се е запазил, благодарение на това че при намирането му са изпратени семена в Копенхагенската ботаническа градина. Ендемизмът при глухарчетата е силно застъпен заради особените способи на размножаване, така че Фнимавайте с тях


Т. luridum, ако сте се чудели как изглеждат глухарски семеначета.


Малко по-напред беше станало дума за семената. Не всички стават само с поръсване, дори и да са на нашенски растения. Те си имат собствен "живот", по-различен от възрастните растенията и за това независимо дали от плевели или не могат да изискват специфични условия за да се запази кълняемостта или да им се наруши покоя. На този линк има много хубав наръчник за покълване на семена с над 8 600 растения: https://onrockgarden.com/index.php/germ ... tion-guide
Дано ви е полезен!

[МГХ]

Тук мнооого интересно било.
Изчетох на един дъх и се вдъхнових за няколко неща.
При мен плевелите са преобладаващи и понякога е трудно да намеря това, което съм сяла. Обаче си имам плевели, които са на почит и уважение. Доста дивачета си отглеждам с удоволствие. Цикорията е едно от тях. Макар че дори и да искам не бих могла да се отърва напълно от дива мента, цикория, слез, мъртва коприва, великденче, змийско мляко, живовлек , мащерка... списъкът е огромен. Забравих онази едра поветица, която се катери със скоростта на алпинист по растенията и цъфти с огромни бели фунии.Или пък едно влачещо се жълтичко Знам ,че е билка, но....
Ментите и при мен са напаст. Първо ги купувах , сега се мъча да ги огранича. Понякога така успявам, че пак ще трябва да си купувам
Сега отивам при Мишето да гледам има ли още живовлеци.
Прекрасна темичка си започнал.

[ljuboznatelna]

Ах, това ми е най-ужасния плевел в градината!!!!!

На моят обаче са му зелени ластуните. Не мога да завъдя растение по-ниско от 20см заради това чудо - задушава го! Единствено здравецът по някакъв начин го потиска.
Онзи ден няколко часа чистих 3 квадрата от него. То един коренаци, то едни ластуни, страшна работа! Няма изкореняване! Обаче на една хубава сянка, където се полива, е направил чудна полянка, убивайки тревата. Между него - само жиловляци, като хости направо! Кося и го търпя.

[botan]

Това е пълзящ очиболец (Potentilla reptans), той има навика да се къса около шийката, което е проблем защото може да се възобнови от по-дебел корен, така че моят съвет е като плевите да изкарвате внимателно и максимално много от корена. Аз за плевене използвам около 2 см широко, дълго, право дърводелско длето. Удобено е, прецизно е, лесно влиза между камъни и е единственият инструмент "за вадене", който не съм изкривил и счупил до сега, въпреки че от както преди години ми хрумна него да използвам почти винаги е в ръцете ми.

[botan]

Смачкаха ми розовите цикории. Никой не разбра защо така жестоко се вкиснах за два плевела, което още повече ме вкисна. Дано поне успея да събера читави семена и корените устискат, въпреки стреса, до по-влажно и прохладно време та да мога да ги преместя на по-защитено място.

Поне декоративната тиквичка ме зарадва с първите си женски пъпки.

Целеустремено се опитва да избяга през оградата, вместо да се катери по нея. Повече й е кеф да хване тревичка с ластуните вместо метала, но я разбирам при тези жеги.