Подправки всякакви

[Daniela Pargu]

Самардала

Преди няколко години засадих няколко луковички самардала. Подариха ми и едно бурканче домашно приготвена подправка.
Дадоха ми рецепта:

След 10 май се откъсват листата от периферията на корена(грудката).Централното стъбло се остава т.к. това е цвета,
който по късно ще цъфти и ще даде семена.Цъфти юни месец.Листата са дълги около 35 см.,те са ядливата част от растението.
1.Могат да се ядат зелени.
2.Могат да се правят на подправка.Листата се смилат и се смесват със сол в еднакви пропорции 1:1 .
Слага се в тава и се суши в продължение на повече от един месец,на сянка,като се разбърква периодично,
по възможност може и по няколко пъти на ден.Не се суши на слънце.
Използва се вместо шарена сол на топлинно обработени вече ястия,т.е. не се подлага на термична обработка,
т.к. се губи аромата,изчезва.Слага се на яйца,меса,картофи,вместо сол.

Тяхната беше много финна.След изсушаване,те я смилат още веднъж.Това е по желание.Който иска може да си направи подправката.

ЕТО Я РЕЦЕПТАТАА!
Ихаа, Аписче, много ти благодаря !

[Гео, граф]

Реших да сложа този материал тук, може да е интересен за някого.


БЪЛГАРСКИ СУПЕРХРАНИ ВМЕСТО ВНОСНИ

Пазарът ни е буквално наводнен от вносни храни и добавки, които са обявени за суперхрани. Те предизвикват любопитството (и бюджета ни!) и обещават чудотворно въздействие върху организма. Но ние ви гарантираме, че в следващите години българските суперхрани ще бъдат все по-предпочитани пред вносните еквиваленти. Не само защото българските суперхрани са доста по-евтини от тях. А и защото в цял свят става все по-актуална концепцията да се храним с растения, създадени в географските граници, в които живеем. Тя почива на разбирането, че нашият чревен микробиом е приспособен към растенията, които ражда нашата земя, че сме свързани със земята, в която сме се родили по-силно, отколкото предполагаме.
И така, кои са родните суперхрани и защо да ги предпочитаме пред вносните?

Шипки вместо годжи бери

Годжи бери, тези малки червени плодчета идват от Азия. Китайците са ги ценили високо, наричали ги „императорски плод“, защото вярвали, че те поддържат здравето и младостта. В традиционната китайска медицина с годжи бери са се справяли с хронична умора, чести настинки, срината имунна система. Но същото може да се каже и за шипката! Предимствата й: съдържа 10 пъти повече витамин С на 100 г от годжи берито. Съдържа и всички останали съкровища на вносния събрат: букет от витамини, калий, фибри, каротин. Чаят от шипки е класика в битката с грипа и вирусните заболявания от древността до наши дни, помага при анемия, атеросклероза, различни възпаления в организма. А маслото от шипки (може да го срещнете и като масло от дива роза) връща младостта на кожата.

Коприва вместо спирулина

Спирулина са едноклетъчни синьо-зелени водорасли, които растат в тропични и субтропични сладки води. Изсушени и стрити, те стигат до нас под формата на хранителна добавка. Спирулина стана една от най-купуваните хранителни добавки, след като беше обявено, че се използва от астронавтите на НАСА в космическите им авантюри. Но копривата също съдържа белтъчини, микроелементи, витамини и фитохимикали, с които не отстъпва на спирулината. Предимството на копривата е, че може да се консумира прясна, сурова, на сок. Със сок от коприва нашите баби са лекували анемични деца, защото тя съдържа много хлорофил – растителния хемоглобин, желязо и витамини. С нея (за разлика от спирулината) можете да направите свежа салата, пюре, супа и различни ястия. С настойка от коприва косата става приказно красива.




Просо вместо киноа

Просото се отглежда от хиляди години по нашите земи, докато киноата пътува от хиляди километри. Тя се отглежда като храст в Андите. Преди да започнат да я налагат като световна суперхрана, е била евтина прехрана за хората в планинските райони на Перу. Днес за тях е по-евтино да си купят хамбургер от Макдоналдс, отколкото киноа от родната им земя. (Дано и с нас да не се случи същото.) Просото за разлика от киноата е житна култура и е истинско съкровище на витамини и фитохимикали: калий, магнезий, фосфор, силиций, мед… Съдържа също като киноата кверцетин – този ценен фитохимикал, който има противовъзпалително действие и също като киноата не съдържа глутен. С просо може да се направи чудесен хляб - нашите баби са го наричали просеник, различни закуски, да се уплътни супа и различни ястия. Ползите от него са огромни: поддържа здравето на червата, укрепва имунитета, регулира кръвното налягане, чисти съдовете от липиди.

Пчелен прашец вместо мака

Ето още една суперхрана, която идва от Латинска Америка: мака на прах, което всъщност е изсушеният и стрит корен на растение, приличащо на нашия хрян. Вирее на най-високите възможни за растение места в света – до 4300 м в Боливия и Перу
(наричат го още перуански женшен). Една от най-купуваните храни от биомагазините, защото е обявена за SOS терапия за изтощения и често боледуващ организъм. Но пчелният прашец не отстъпва по способността си да вдига на крака хората с хронична умора, с нарушен имунитет, често боледуващи и страдащи от хронични възпаления. Напротив, нутриционистите твърдят, че той превъзхожда маката, тъй като съдържа не само огромен набор от витамини и микроелементи (калций, калий, магнезий, йод…), но и повече аминокиселини от вносния „събрат“. Пчелният прашец е един от най-чистите, натурални протеини от природата. И продукт, богат на всички възможни витамини. Освен че успешно се бори в възпаленията в тялото, той помага да се регулира кръвното налягане, хормоните, липидната обмяна в тялото.



Хрян вместо джинджифил

Джинджифилът е обявен за природен антибиотик сред растенията от Далечния изток. А у нас хрянът е неговият еквивалент – шампионът сред българските природни антибиотици. Съдържа повече витамин С от лимона и повече глюкозинати (фитохимикали) от броколито, за които науката твърди, че имат противотуморно действие. Но най-важното - съдържа синапено масло, което блокира растежа на болестотворните бактерии, особено на тези, които причиняват синузит. И затова недолюбваният хрян се използва много успешно при сенна хрема, бронхити, настинки, кашлица, пневмонии и синузити - като лапи, които облекчават дишането (може в лапите да се настърже малко кора от лимон, за да неутрализира лютия аромат). Съдържа още калий, така полезен за укрепване на сърцето и кръвоносните съдове, фосфор, желязо, магнезий и цинк.. Народната медицина горещо го препоръчва при артрит, диабет, подагра, проблеми с бъбреците и пикочните пътища. А кулинарията винаги го отбелязва, когато става дума за любимото на българина кисело зеле. Е, доста лют е и има малко особена миризма, но той не се яде суров, може да се маринова, да се използва при ферментацията на различни продукти, да се добавя парченце от него в ястията.



От група във фейсбук