Ще бъде пак градина...
Re: Ще бъде пак градина...
Търсих снимка, тук са в началото на цъфтеж, после ме застигна ковид и съм пропуснала пика.
Мисля, че се казваха E. Powwow Wild berry.
А рудбекиите при мен ги изгризват охлювите. Опитах и декоративен слънчоглед- опазих го под бутилка, но после ... .
Което не може, дигам ръце и това е.
Ти сега имаш чернозем и вода, не се хвърляй много на " буренчетата",да не ти завладеят градината.
Как ти завиждам, че имаш поле за мечти Най-хубавото време е това!
- ljuboznatelna
- Чист кофеин
- Мнения: 7354
- Регистриран на: Яну 26, '10, 12:13
- Местоположение: Пловдив 7а зона
Re: Ще бъде пак градина...
Прекрасна есенна градина!
Моите рудбекии са някакви едногодишни, досега не ми е тръгнала от стар корен, но пък добре се сеят между паветата, откъдето ги разсаждам, и оставям там повечето. И са мъхнати по-светлозелени листа от многогодишните, които съм имала. Охлювите никак не ги обичат. И стеблата им са неприятно мъхнати. Мисля, че ще ги умножа многократно в градината, именно заради охлювите. И ехинацеи не обичат охлювите, и монарди.
Моите рудбекии са някакви едногодишни, досега не ми е тръгнала от стар корен, но пък добре се сеят между паветата, откъдето ги разсаждам, и оставям там повечето. И са мъхнати по-светлозелени листа от многогодишните, които съм имала. Охлювите никак не ги обичат. И стеблата им са неприятно мъхнати. Мисля, че ще ги умножа многократно в градината, именно заради охлювите. И ехинацеи не обичат охлювите, и монарди.
Re: Ще бъде пак градина...
Аз пък, от мързел, досега не съм садила едногодишни - (само малко космос). Много дупки имаше за запълване и не ми се струваше правилно всяка година да започвам отначало. Сега местата, определящи структурата свършиха и май ще се пробвам - много харесвам рудбекиите. Монарда съм пробвала, не и хареса при моите условия, а беше някакъв страхотен сорт- червена и много преживявах, но нещата са такива ,каквито са. Има растения, за които много съм се колебала дали ще оживеят при мен, напр. един сибирски ирис, а той се чувства чудесно и е прекрасен по всяко време на годината, а има и растения, за които условията ми са уж подходящи, а едва кретат или направо изчезват, напр. агастачетата.
Старая се да приемам тези неща като възможност за нещо ново, (но мразя да губя растения )
Старая се да приемам тези неща като възможност за нещо ново, (но мразя да губя растения )
- Lalel4e
- Баш кафе майстор
- Мнения: 2602
- Регистриран на: Окт 21, '17, 18:11
- Местоположение: Русе/Пловдив/Костанденец/Руен/Брягово
Re: Ще бъде пак градина...
Че ти щом имаш охлюви, значи не ти е чак такава зверска сушата! На мойта вила един не съм видяла за 5 години!
Да, ехинацейските топчета са по-едри, сега ги видях на лаптопа на големия екран. Моите са от рудбекии - по-ситни и много тъмни, като кадифе са (ама това вече го казах)
Странно за агастачетата, наистина!
Е, каквото е, това е - казваше мойта хазяйка, а баба ми от село - "кот, такоз!"
Хубава ти е градината много и без агастачета! От твойта градина започнах да харесвам хемерокалисите аз
Да, ехинацейските топчета са по-едри, сега ги видях на лаптопа на големия екран. Моите са от рудбекии - по-ситни и много тъмни, като кадифе са (ама това вече го казах)
Странно за агастачетата, наистина!
Е, каквото е, това е - казваше мойта хазяйка, а баба ми от село - "кот, такоз!"
Хубава ти е градината много и без агастачета! От твойта градина започнах да харесвам хемерокалисите аз
Моето представяне в YouTube: https://www.youtube.com/channel/UC2qiRn ... I5o9nT8RCw
Блог: Цветята, времето и вятъра
Re: Ще бъде пак градина...
За дивите цветя в градината
Любовта ми към тях започва от времената на празната градина- когато новопосадените растения бяха малки, разстоянията големи и мястото ми се струваше безкрайно. Тогава "прогледнах" колко красиви са всъщност, че те не са просто фон, а истински солисти. Започнах да ги разпознавам, търсех информация за тях, събирах семена и резници, сеех и ги обгрижвах.Ех, спомени ...
Дивите цветя в градината са издържливи, не искат нищо, справят се без допълнително поливане... НО! размножават се бързо и са неконтролируеми. С времето едни идваха, други си отиваха, защото се оказа, че и дивачетата си имат предпочитания и като не им хареса- изчезват.
Сега съм на втория етап- оставям ги "да ходят" където решат, а където аз реша - ги скубя. Открих каква скъперница съм дълбоко в себе си-много трябва да стисна очи, за да ги махна, защото за мен са си "голяма ценност".
Любовта ми към тях започва от времената на празната градина- когато новопосадените растения бяха малки, разстоянията големи и мястото ми се струваше безкрайно. Тогава "прогледнах" колко красиви са всъщност, че те не са просто фон, а истински солисти. Започнах да ги разпознавам, търсех информация за тях, събирах семена и резници, сеех и ги обгрижвах.Ех, спомени ...
Дивите цветя в градината са издържливи, не искат нищо, справят се без допълнително поливане... НО! размножават се бързо и са неконтролируеми. С времето едни идваха, други си отиваха, защото се оказа, че и дивачетата си имат предпочитания и като не им хареса- изчезват.
Сега съм на втория етап- оставям ги "да ходят" където решат, а където аз реша - ги скубя. Открих каква скъперница съм дълбоко в себе си-много трябва да стисна очи, за да ги махна, защото за мен са си "голяма ценност".