" Дивият ", многолик Самотраки. Светилището на Великите богове.

[viktoriaivanova]

Благодаря ти Склери!
Прочетох всяка дума и стъпих на всяко място ...мислено.
Забравих , че съм на работа... Бях там...на Самотраки, благодарение на теб.

[scleri]

Както и глухите вече чуха това лято, след края на тази идиотщина наречена Ковид пандемия имахме възможността да се върнем на Самотраки.
В секцията за фотография ви показах няколко от най-сполучливите ми снимки.
Тук искам да ви разкажа за една от основните забележителности на острова която не можахме да посетим при първото ни идване. Едно малко, но много красиво параклисче посветено на Св. Богородица.

Параклис " Панагия Кремниотица", или Св. Богородица от скалата.

Някъде през първите десетилетия на осми век във Византия се заражда едно полико религиозно течение известно днес като " Иконоборство". Причините за това явление са по-скоро политически и икономически. Религиозните водачи заемат страната на императора, и през 754 год. на свой събор църквата обявява почитането на икони, и всякакви други изображения на Христос, Богородица, и другите светци за ерес, и идолопоклонничество. Започва се масово гонение. Унищожени са хиляди, а може би дори десетки хиляди икони, стенописи, мозайки, някои от които с висока художествена стойност. За да спасят любимите си икони хората започват да ги заравят в земята, да ги крият по пещери, и дървесни хралупи. Много икони са поверени на морето с вярата че Бог ще се погрижи те да се съхранят. Най-известната икона пусната по морските вълни е Св. Богородица портаитиса / вратарница по нашенски /, която се намира в Иверския манастир в Атон. Нашият Роженски манастир за кратко време в своята история е бил подопечен на Иверския манастир, и от тогава в манастира се намира копие на тази чудотворна икона. Който е ходил там няма начин да не я е виждал. Намира се в ляво веднага като влезеш в църквата на манастира. Защо е на това необичайно за една икона място може да научите ако потърсите, и прочетете легендата свързана с иконата. Сега ако се отплесна да я разказвам може да забравя за какво всъщност съм тук.

Аз обаче искам да ви разкажа за една друга икона с подобна "морска " съдба. Иконата Панагия Кремниотица, или Св. Богородица от скалите, която се намира в малък параклис в южния край на остров Самотраки, над популярния плаж Пахия амос.
Както в много подобни случаи легендата и за тази икона започва с един сън. Беден, но праведен рибар от Самотраки сънувал сън. Явила му се Богородица, и му казала че се намира на скалите в южния край на острова, и го помолила да я спаси. След като съня се повторил няколко нощи подред рибарят който бил вярващ, и богобоязлив човек отишъл в южния край на острова въпреки че никой не ходел там за риба. Не след дълго той наистина намерил върху крайбрежните скали икона на Св. Богородица донесена от вълните. Хората предположили че някой техен събрат я е пуснал по течението от Мала Азия за да я спаси от унищожение. Времето на иконоборството вече било приключило. Църквата отново приемала хората да се молят пред изображенията на Христос, Богородица, и другите светци. За това рибарят отнесъл намерената икона в селската църква, и я дал на отеца който служил в нея. Отеца я почистил, осветил, и положил на почетно място в храма. На другия ден обаче иконата изчезнала. След като я търсили няколко дена хората отново я намерили на скалите на южния бряг да острова. Решили че някой се е пошегувал, и върнали иконата в църквата.- Както можете да предположите тя отново изчезнала, и отново я намерили на скалите. Тогава хората разбрали че иконата им дава знак. Тя искала да остане там, на скалите на южния бряг, и да ги пази от опасностите идващи от морето. Събрали пари, купили материали, и построили малък параклис високо на една скала над залива Пахия амос където днес е най-известния плаж на острова. До параклиса се стигало по тесни, и стръмни кози пътеки, но след като с няколко човека молили се пред тази икона се случили различни чудеса славата на иконата се разнесла, и желаещите да се поклонят, и помолят пред нея се увеличили много. За да улеснят достъпа до параклиса хората прекарали тесен път през планината.
Ако някога решите да посетите Самотраки, и пожелаете да видите тази икона с очите си трябва да се приготвите за едно кратко, но емоционално пътуване. Пътя от Камариотица, пристанищния град на острова до плажа Пахия амос е някъде към петнайсетина километра. Разказвал съм ви за този път който спокойно може да бъде обявен за отделна забележителност. на острова. Когато отхвърлите по-голямата част от този път, и излезете на последната височинка, когато морето вече се вижда пред вас, погледнете в ляво. Високо на една скала над плажа ще забележите параклиса Панагия Кремниотица. / Бялата точица в средата на снимката. /



Два километра преди плажа в ляво се отбива пътя който води до параклиса. Пътя е черен. В началото е доста широк, равен, и с лек наклон нагоре. Пътувате, / или вървите ако сте пеша / леко и с удоволствие. Някъде към средата, след един ляв завой пътя прави кратко, но стръмно спускане, следва тесен десен завой и започва стръмно изкачване което продължава чак до самия параклис.









На места има остатъци от някакъв асфалт. Явно пътя някога е бил в по-добре състояние. Лошото е че върху този асфалт има свлечена пръст, и пясък от склона което прави пътя хлъзгав, и тръгването почти невъзможно ако решите да спрете поради някаква причина. С една дума ако не сте с кола с повишена проходимост, и ако не сте добър шофьор който обича офроуда по-добре оставете колата на уширението на асфалтовия път за плажа, и продължете пеша. До параклиса са грубо два километра, но пътя е гол, каменист. По него няма никаква сянка, и не е желателно да го ходите в най-топлата част на деня. Аз направих тази глупост, и малко преди кроя почти се бях отказал, но успях да издрапам. Все пак ви съветвам ако решите да се разходите пеша до там направете го рано сутрин, или привечер. Залеза от това място е необичайно красив.

Ето още няколко снимчици от това интересно, и красиво ъгълче от Самотраки.

Началото на пътя.



Параклиса е високо, горе на скалата.



Пътя е гол, и каменист. През лятото може да стане наистина горещо.






Тук там по склона има сухи деренца които при дъжд се превръщат в опасни потоци.





По едно от тези деренца потока се е оказал по -упорит, и виждате където има влага как избуява живота.



Наближаваме.



Плажа Пахия Амос погледнат отвисоко, от площадката под параклиса.



Пред самия параклис сме. По-скоро в подножието на скалата върху която е построен параклиса.



Входа на параклисчето, който остана затворен пред мен. Човека който държи ключа беше отишъл по негови си работи до градчето.



Иконата Панагия Кремниотица. / По разбираеми причини снимката не е моя. /




Това е. Надявам се да ви е харесало.