Гърция - море и още нещо....

[scleri]

Не е проблема нито в очите, нито в очилата ви. Всичко е игра на светлосенките. Трябва да си призная че ако снимката не беше моя, и аз щях да приема следата за изпъкнала.

Ето действителната натовареност на плажа. Зеленото чадърче е нашият базов багер. Другите хора са отдалечени толкова че не чуваш какво си говорят, да не говорим някой да ти напълни кърпата с пясък минавайки покрай главата ти.

[scleri]

Оня ден по БиБиСи казаха че гръцкото море все още ставало, и ние веднага решихме да проверим това тяхно твърдение. Явно попрекалихме с ентусиазма защото когато вчера в девет и половина сутринта се изсипахме пред плажа на Александропулис разбрахме че времето става за плаж, ама ако не си сваляш якето. Променихме плана, и решихме първата половина от деня да отделим за културни мероприятия. Демек да се запознаем със забележителностите на този гръцки град. Пихме по едно кафе, и се помотахме час, два по александропулските сокаци. Резултат от това размотаване са и снимките които искам да ви покажа. Не че са нещо кой знае какво, ама ей тъй да се поизфукам малко. Иначе що изгорих за четирсет лева нафта ако не се изфукам.
Помотахме се из града, стана време за обяд, хапнахме, и пак пробвахме с плажа. Втория ни опит беше далеч по-успешен. Слънцето припичаше приятно, а и водата, за наше изненада, все още става за плуване. Не за плацикане на края, а съвсем истинско морско къпане. Постепенно плажа се напълни с гръцки наборчета, пенсионерчета. Интересно че млади хора нямаше. Аз бях най-младия на плажа което ме направи център на вниманието на всички гръцки баби. Малко се възгордях, жената после ми го изкара през носа, ама това беше после.
С една дума изкарахме си един хубав октомврийски ден. Догодина сигурно пак ще отидем.
Хайде сега погледайте малко снимчици, и поцъкайте с език.

Поемаме по крайбрежната.



Срещу нас е фара на Александропулис. Основна забележителност на града.



Градския плаж, и пристанището.



Ферибота за Самотраки ни чака. Капитана, горкия, не предполага че няма да пътуваме. Надява се.



Самотраки на хоризонта, и той тъгува за нас. Поне на мен така ми се иска да си мисля.



Оказва се че и гърците си имат национални герои.



Фара отблизо.



Фара още по-отблизо.



Уличка някаква. Защо съм я щракнал не мога да ви кажа, ама като съм я щракнал защо пък да не ви я покажа..



Градското паркче. По-скоро градинка някаква квартална.



Какво е искал да каже автора с тази си творба оставям на вас да решите. Аз така и не можах да стигна до единомислие с другото ми аз.



Тук вече нещата са по-ясни. Реплика на богинята на победата Нике. По-скоро реплика не на богинята, а на нейната статуя която французите са откраднали от остров Самотраки, и сега се хвалят с нея в Лувъра.



И за последно. Не може Гърция, море, и да няма поне една вятърна мелница, пък била тя и съвсем мъничка.

[gonel]

Много благодаря за краткия морски очерк.. Така зареждащ и освежаващ.. ‘Се едно отваряме прозорец и вдъхваме: ааах…