Кукундрили на кафенце ... забранено за възрастни!

[milena02]

Слушам и изпълнявам. Току що си направих яйца на очи. Но се провалих в обещанието си към докторите да намаля ангажиментите, защото първата ми работа сутринта беше да разпиша два скеча за БНР, но това не ме товари. Мен щуротиите не ме товарят. На останалите си контрагенти съм казала, че се налага да ме чакат. Ей сега пак се връщам в леглото с книжка. Подаръци валят отвсякъде. Хората са се били подготвили за ЧРД, де да знаят, че ще трябва памперси да ми носят. Питам Лалето той какъв подарък ми е купил за празника. Той ме изгледа многозначително и рече: "Дърпаш дявола за опашката, момичеее...Щях на курорт да те водя в Родопите. И защо не отидохме, м? Подаръкът ми са ти три бележки от кръводарители и половината ми нервна система".
А батовчедка ми Мими ми подари умопомрачителен комплект обеци и пръстен от сребро и тюркоаз. Влюбена съм в това бижу.
Между другото, Гео, защо не доразкажеш историята с твоята братовчедка и сомнамбулските й изпълнения? Ей така я зареза по средата....

[Гео, граф]

... Между другото, Гео, защо не доразкажеш историята с твоята братовчедка и сомнамбулските й изпълнения? Ей така я зареза по средата....

Е що, що - щото ме притесни - затова ... Да не мислиш, че помня какви съм ви ги плещила, чакай да видя... ааа, да, историята със сомнамбулството на щуравата ми брат'чедка. Ще я доразкажа, само за да не вземеш да направиш още някоя глупост.

Пак се мина време и отново сме у лелини, натъркаляни на пода двете гледаме късната съботна кримка (нали помниш, че в събота от 23,00 часа пускаха най-интересните филми). Явно не е бил от най-добрите, защото съм се захлупила върху ръцете си и придремвам. По едно време чувам леля да казва на шантавата си дъщеря: "Хайде да си лягате, буди я. И да не си посмяла повече да се правиш на лунатик, защото я плашиш, все пак имай предвид, че е по-малка от теб и се връзва." А гадината хихика: "Та тя ако не се връзваше, защо да се хабя и да стоя будна без да мърдам, докато спре да чете? Ама е много весело, нали!" При което аз отлепям от пода като зомби и се нахвърлям с ритници върху нея. Леля едва ни разтърва посредством няколко раздадени напосоки шамара, опитна беше жената... На другия ден ни позволи да отидем на плаж, за да се помирим. С една тайфа приятели на брат'чедката се замъкваме до басейн Спартак и аз, естествено, съм в пълна изолация по причина, че съм малката досада, дето са я натресли на всички. Голямо помирение, няма що. Седя си умърлушена на борда на басейна, натопила крака във водата - толкова ми е куража, защото не умея (тогава не умеех) да плувам. Внезапен тласък откъм задните ми части ме запраща във водата и аз потъвам в най-дълбоката част на басейна като пудовка. Помня като сега как бавно потъвам, а наоколо ми няколко чифта крака смешно ритат в различни посоки. Беше ми безкрайно интересно и никак не успях да се уплаша, докато не ме грабнаха под мишниците и не ме изтласкаха навън. Не бях глътнала и капка вода, обаче онова диване беше жълто-зелено от ужас, което ми достави неизразимо удоволствие... После що сладолед изядох, за да не кажа на леля...

ПП. За да стане по-ясно по онова време съм била 3-4 клас, демек на десетина години, а брат'чедката е с три години по-голяма - тъкмо са я били подхванали хормоните и не е знаела на кой свят е, та колко муй да ми тури един шут за бъзика

[milena02]

При нас с братчеда ролите бяха разменени. Аз съм по-голямата и аз го плашех. Къщите ни съседни и баба ни гледаше като деца. Дани си беше шубелия от малък. Един път го оставили сам у тях и аз се маскирам на Баба Яга - някакви парцали бях навлякла, забрадка, метла, отивам и започвам да тропам на вратата. Дани отваря и само като ме видя, пребледня от ужас. Обаче тук се намеси неочакван психологически феномен - той просто нямаше вече какво да губи и се хвърли в отчаяна атака на майка си с чадъра. Помля ме от бой. Хем ме бие, хем реве. Бях цялата синя. Отидох да се оплача на баба. Тя внимателно изслуша цялата сага и отсъди: "Дани не е виновен! То, детето, е било не кака си, а Баба Яга". С което закри заседанието.

[Shami]

Миленка,браво,само така,радвам се ,че започваш да се захранваш.Никакво отказване.Сега ти е паднало ,всичко можеш да ядеш на корем.Поглези се всякак.
За интересни истории от детството,нямам много като че ли.Може би няколко,но много тежки.
Събрали се един следобед в нашата градина подрастващите момчерляци от квартала и със брат ми се крият по двора и стрелят с тръбички фунийки направени от хартия.Аз съм била четвърти клас някъде.Какво се завъртях по двора с една топка да си подхвърлям,наведох се да я взема и бам една фунийка право в окото ми.За нула време се отзовах в Пирогов, не помня какво ми правиха,само накрая ми затвориха окото,залепиха ми една марля отгоре и седмица бях едноока пиратка.Оттогава не се стреляше с тръбички в нашия двор,а и останалите родители забраниха и момчерляците се кротнаха.
Та тая история съм я запомнила.

[milena02]

Снощи Лалето произведе следния виц. Оплаквам му се от един Ванчо, че нямам мира от него, той ме слуша съчувствено, но по едно време вика: "Ми той Ванчо не се е появил от въздуха, имало е някакво общуване преди да се лепне за тебе. Така е като се събираш със сульо и пульо и никаква социална хигиена. Виж ме мене: жена ми е Милена Димова, бе, алоуууу...."
И се сетих за една литературна премиера с някакви чешки поети. След официалната част една голяма компания по-свои хора се запътваме към кръчмата "Дивака", барабар с чехите. Там се оказва, че не всички се познават и домакинът Бойко Ламбовски започва да ни представя така: "Аксиния Григорова, носител на наградата "Гонкур", Елка Димитрова, доцент в БАН, проф. Магдалена Панайотова, декан на филологическия факултет...." В този дух. Аз бях представена като журналист от в. "Сега" и известен преводач. Обаче Бойко стига до Лалета и за секунда замълчава. Онзи обаче използва паузата, за да се представи сам и казва: "А аз съм съпруг на Милена Димова". И изгледа копманията с такова тържествуващо високомерие, че аз се изчервих. То и да го риташ под масата, все тая...

[Shami]

Може да ме поздравите.От днес сме с поправителен вече.Цяла сутрин бях на тръни,ще се мине ли този изпит,няма ли.
Детето снова ту в стаята на батко си,ту в неговата,ту при нас.Меткаше се на всички компютри,за някаква програма.
Забраних на ММ всякакво движение и шум защото незнаех къде точно ще се проведе изпита.А той е устен,видимо тежък за децата.Че като се проточи пустия му изпит.Професора майката си трака.
Дете се побърка.Стана обяд а народа се точи.Най-накрая дойде и неговия ред. И уви,не можа да го вземе.
Питам аз защо ? Ми говорел нашия на английски,а превода на български не знаел.Дръжте ме,че незнам на кой свят съм.
Направо съм без думи.Как е възможно това ? Прав си е професора,много прав.
Ето,че сега ще го научиш.Ма няма да се ядосвам. Ега ти и времената.
А от нашите рапъри определено тези си ги харесах,добре се справят.

А и този също

[pepelqshka71]

Шами и поправките са за хора. Не му се притеснявай, децата са умни. Моите и двамата си взеха успешно семестрите. Сашко тази година завършва, а Рая завърши първи семестър на техническия университет София. Доволна съм. Успеха им е много добър. Дано така да продължават. На всички деца пожелавам да са успешни.
Миленски, надявам се с бясна скорост да се подобряваш. Хайде, че е време да сеем доматите.

[Shami]

Браво Пепеляш,при тебе чудесно се справят децата.
При мене баткото завърши с отличен още миналата година.С малкия бера ядове.
Тегаво върви.Първата година мина успешно.Сега обаче нещо го размързя ли,какво?
Ма не е само той.Една групичка са ,такъв цирк.Па как се и намират,кой от кой по не учил.
Аз говоря,повтарям,дудна.Ама кой ме отразява ?
А доматките са тръгнали вече ,видях

[milena02]

Днес да внимавате много. Датата е 22.02.2022 Цели 6 (дяволско число) двойки. Смятам да прекарам деня в леглото. Запасила съм се със сокове, плодове и цигари, избързах и свърших работата, нямам никакви излизания, дано се размине. Хахавата ми братовчедка Мими пък точно днес лети за Вашингтон. Опитах се да я навия да смени датата на полета, тя ми каза, че съм луда и вече е на летището.

[Мария Николова]

Вили, поздравления за успехите на Сашко и Рая!!!
Много им се радвам!