Учителя Дънов и още малко езотерика

[scleri]

Клиф Янг спечели австралийският супермаратон на 61 год.





Дистанцията на австралийския супермаратон от Сидни до Мелбърн е дълга 875 км, и продължителността му е над 5 дни от старта до финиша.

В състезанието обикновено участват лекоатлети от световна класа, които специално се тренират за това събитие. Болшинството атлети са на възраст до 30 години и се спонсорират от големи спортни марки, които предоставят на състезателите униформите и маратонките.

През 1983 година много от присъствалите остават в недоумение, когато в деня на състезанието на старта се появява 61 годишният Клиф Янг.

От началото всички си мислят, че той е дошъл да види началото на маратона, тъй като той е бил облечен по-различно от другите спортисти: в работен гащеризон и галоши обути върху обувките му. Но когато Клиф отива към масата за да получи номер на участник в маратона, всички разбират, че той възнамерява да се състезава както всички останали.



Когато Клиф получава номер 64 и застава на линията с другите атлети, то снимачната бригада, заснемаща репортаж от мястото на старта решава да му вземе кратко интервю. Те насочили обектива на камерата към Клиф и го попитали:



— Привет! Кой сте Вие и какво правите тук?
— Аз съм Клиф Янг. Ние развъждаме овце на голямо пасбище близо до Мелбърн.
— Наистина ли ще участвате в това състезание?
— Да.
— Имате ли спонсор?
— Не.
— В такъв случай няма да можете да стигнете до край.
— Защо, ще мога. Аз съм израснал във ферма, където не можехме да си позволим коне или коли до последния момент: само преди 4 години аз си купих кола. Когато приближаваше буря, аз излизах да прибера овцете. Ние имахме 2000 овце, които се пасяха на 2000 акра земя. Понякога се е случвало да съм ловял овцете си по2-3 дни, това не беше просто, но аз винаги успявах. Мисля, че мога да участвам в това състезание, та то е само с 2 дена по-дълго и е само 5 дни, а аз търсех моите овце по 3 дни.

Когато маратонът започнал, то Клиф останал далеч зад професионалистите. Някои от зрителите му съчувствали, други му се присмивали, тъй като той дори не могъл да стартира правилно. Хората по телевизията го наблюдавали, много от тях му съпреживявали и се молили той да не умре по пътя.

Всеки професионалист е знаел, че за да завърши дистанцията ще му трябват 5 дни, в които всеки ден 18 часа да се тича и 6 часа за сън. Обаче Клиф Янг това не го е знаел.

На следващата сутрин след старта хората разбрали, че Клиф не е спал, а е продължил да тича цяло нощ и е стигнал до градчето Mittagong. Но дори без да спира за да поспи, Клиф остава далеч след всичките лекоатлети, макар и да продължил да тича, при това успявайки да приветства хората, стоящи покрай трасето на маратона.

С всяка нощ той се е приближавал към лидерите на маратона и в последната нощ Клиф задминал всички атлети от световна класа. Сутринта на последния ден той вече е бил много преди всички.

Клиф не само минал маратона бидейки на 61 година, без да умре по време на състезанието, но и го спечелил, биейки рекорда на маратона с 9 часа и става национален герой.

Клиф Янг преодолява дистанцията от 875 километра за 5 дни, 15 часа и 4 минути.

Клиф Янг не взима нито една от наградите. Когато получава първата награда от 10 000 австралийски долара, той казал, че не е знаел за съществуването на паричната награда, че е взел участие не заради парите и без да му мисли решава да даде парите на първите пет лекоатлета, които са стигнали финиша след него, т.е. по 2000 австралийски долара за всеки. Клиф не оставя нито цент за себе си и цяла Австралия просто се влюбва в него.

Много от тренираните спортисти знаят цели методики как трябва да се тича и колко време трябва да се почива по времe на дистанцията. Още повече, че те били сигурни, че на 61 години е просто невъзможно да се мине супермаратона.

Но Клиф Янг това не го е знаел. Той дори не е знаел, че атлетите могат да спят по време на състезанието. Него вият ум е бил свободен от ограничаващите убеждения. Той просто е искал да победи: представял е пред себе си изплъзващата му се овца и се е опитвал да я хване.

Не ограничавайте възможностите си – те са извън пределите които сте си поставили!


Източник - https://chetilishte.com

[Shami]

Малко извън темата,но ми направи впечатление,затова ще го напиша.Мисля тук да е.
Есента с малкия ми син се прибираме от пазар,някъде късния следобед ,изминаваме доста разстяние пеша,но това е полезно за здравето,така,че на автобус не се качваме.Но пътя ни преминава през неохраняем ЖП прелез.Спираме се пред него точна за секунда,поглеждаме и двамата на дясно,влак няма и тръгваме да преминаваме,преди да сме погледнали наляво.Чуваме обаче ясен глас да крещи,влак,влак и автоматично завъртаме глави по посока на виковете.Виждаме влака и веднага даваме назад.Е ,имаше малко време,може би щяхме и да преминем,но нищо не се знае.Благодарих на човека,беше мъж на средна възраст и чакаше на спирката за влака.То влака можеше и да спре,нали му е спирката,но можеше и да е бърз или товарен и да не спре.
Днес,по абсолютно идентичен начин,пазаруваме,прибираме се,но вече винаги спираме преди прелеза и се озъртаме задължително и на двете страни.Влак се задава и ние изчакваме отстрани,но забелязваме една женица, видимо умислена ,приближава линията и точно като нас първия път погледна само на едната страна и тръгна да пресича.Сега вече аз крещях,влак,влак,при това доста пъти,явно не ме чу от начало,но все пак ме чу и веднага даде назад.Благодари ми жената,можеше и да премине,но знае ли човек,влака си беше доста близо.
Та мисълта ми беше,как се обръщат нещата,направи ми силно впечатление,защото всичко беше идентично повтарящо се.
Все едно,доброто се предава от човек, на човек.Все едно нещата са навързани и следват някакъв определен ход и се чудя,ако имаме предначертана съдба,дали това не е момента тя да се промени, примерно.

[calico]

Шами, добре че нищо не е станало

това са автоматични навици, когато човек не е осъзнат за нещата в момента, се задействат автоматизмите.
а този точно е създаден от пресичането на улицата, от деца ни учат - погледни надясно първо. При улицата е така- отдясно може да дойде заплахата, но влаковете вървят по една релса и в двете посоки.. Едно време при всеки прелез имаше табела: "Спри! Огледай се, ослушай се, и ако не идва влак - премини!" Помня я наизуст щото като дете живеехме на ж.п. гарата, до нея.
Та, Шами, мисълта ми е, че когато правиш нещо, мисълта ти не трябва да е някъде другаде, а точно и именно в това нещо, това значи да го правиш с цялата концентрация и внимание, осъзнато, а не както дойде.

[Shami]

То е ясно,че винаги трябва да се внимава ,табела също има,но не ти ли се е случвало да вървиш просто умислено,било от проблеми,случки,някак неосъзнато стават нещата.Друго имах предвид.Възможно ли е да променим съдбата си,сами или пък други да ни я променят?Просто предположения някакви ми се въртят

[calico]

аз те разбрах, Шами, но понеже в случая е важна осъзнатостта, а не съдбата, затова така писах.

гледам да не ми се случва да правя едно, а да мисля за друго, и колкото повече гледам, толкова повече успявам.
това онуй "да живееш тук и сега, в този миг."
ако имам проблем, сядам да мисля за проблема, и това правя - мисля за него. Но не мисля за него като се разхождам или като готвя, или като се къпя и т.н. - всичко това са прости действия, за които човек може да мисли докато ги прави.
колкото пъти ми се е случвало да се отнеса, толкова пъти съм забравяла дали съм заключила вратата, дали изключих печката, къде ми е телефона, сложих ли сол, и пр. и пр. - това е именно защото няма вложено внимание в това, което се прави.
иначе - никой не може да промени ничия съдба, нито дори своята.

[Еличка]

Възможно ли е да променим съдбата си,сами или пък други да ни я променят?Просто предположения някакви ми се въртят

Днес не съм добър събеседник, Шами, не знам защо, нещо ме стяга за гърлото.
Отговорът ми на твоя въпрос е прост. Можеш ли да влезеш през една врата? Да, но ако имаш ключ за нея.
П. П. Случката ти няма нищо общо с вратите.

[Shami]

Нещо,не ми се връзват много нещата.Добре,ако всичко е предопределено,то тогава за какво са тези знаци,сънища,да се пазим.
За какво тогава да ме предупреждават,ако съм безсилна да променя нещо.То така или иначе ще се случи и няма да мога да го променя,колкото и да съм подготвена примерно.Сега се сещам даже,че и в предишния разговор за непоисканото добро,точно там казахте,че не трябва да се прави защото променяш бъдещето на този човек и на всичко свързано с него.
Елче,много точно казано

[ljuboznatelna]

Шами, когато търсиш начин как да разбереш нещо, а не как да го обориш, може и да ти се върже
Никой в нищо не е задължен да вярва.

[Shami]

Опитвам се Люб,но явно не мога да го схвана,постоянно си задавам въпроси,опитвам се да застана от двете страни и да погледна от по различен ъгъл нещата.Да не накланям везните в ничия полза,а безпристрастно да мисля.Ми,ако има трета страна,даже четвърта,неизвестна за мен.
Много ми е объркано всичко.

[ljuboznatelna]

Няма да намериш отговора в тази тема. Дънов е изнесъл около 5000 беседи, не могат да бъдат синтезирани.
Сигурно е трудно. Аз съм израснала сред потомствени дъновисти, по майчина линия. Не ми се е налагало нищо да приемам и анализирам. То е като да учиш детето кое е добро и лошо, кое е бяло и черно. Нося го на подсъзнателно ниво.
Човек трябва сам да извърви пътя и да открие своето знание. Не става въпрос само за философия. Дори и за цветята, тук получаваме искрицата, от там нататък работим сами.