Учителя Дънов и още малко езотерика

[ljuboznatelna]

Не мисля лоши неща, дразня се когато се изкривява посоката на разговора, за да може пишещия да докаже своята правота. Всеки за себе си е прав, защото така разбира живота. И всеки си носи последствията за избора.

[calico]

За това няма и какво да говорим изобщо,няма такъв родител Люб,всички сме на едно мнение,по скоро за професионална гледна точка,може да иска много неща да е ,но да не му се отдават, защо мислиш лоши неща.

Шами, никое дете не взема наркотици на 3, 5, 7 или 10 годишна възраст. Посяга към тях в тийн годините, и най-често го прави именно защото свободата му е била ограничавана по всякакви начини, и това е нещо, което най-накрая може да направи само, и дори и като бунт срещу ограниченията. Така че, наркотиците са бомба със закъснител, и се залагат доста по-рано.добре е, че доста често все пак протеста избива в друга посока, не към наркотици. Понякога си нямаме и идея какво залагаме с желанието си да предпазим детето от някое ожулено коляно или счупена ръка.

[Shami]

Калико, я да се върнем към темата,всеки да си възпитава децата,както си сметне за добре,сигурно пак ще ме нахокаш,но се връщам да чета съветите дето си дала

[ljuboznatelna]

Лошото е, че няма как да разберем причините. А нищо не се случва без причина. Може да е карма от този живот, може от минал. Може да е родителска карма, прехвърлила се на детето, може да е родова. Все пак тук говорим за Дънов и езотерика, не може да обясним всичко от А и Б в една тема. Понятията за добро и лошо са еднакви във всички религии, но ние хората ги тълкуваме по различен начин.
Аз не искам да знам нищо за бъдещето си, но много искам да направя едан регресия, за да зная какво ме свързва с хората, които са до мен в този живот. Защо така са се случили нещата. Точно за да разбера къде съм сгрешила и да не го повтарям.

[calico]

Люб, ако е трябвало да го знаеш, щеше да го помниш

[Еличка]

Добре, мислих дълго преди да се намеся. Усещате ли понякога, че някой ви вика, че има нужда да му бъде казано нещо, но и той не го осъзнава? Усещате ли, че с няколко думи, с нещо сторено може да му помогнете - да промени пътя си, да излезе от сянката и да намери сам топлината?
Непоискано добро ли е, ако го направиш?

[ljuboznatelna]

Еличка, то тогава не е непоискано. Това са знаците на съдбата.

Калико, няма как да помня Помнят само някои малки деца.
На мен любимата ми игра в невръстна възраст беше да чертая с пръчка на двора стаи на къща. Точно като план, без да съм виждала план. Приблизително мащабно. Имаше една таблица, в чиято достоверност няма как да се вярва на 100%, защото е обобщаваща, но според нея в минал живот съм била архитект в България, по турско. То е ясно, че точно архитект няма как да съм била, но едва ли е случайно, че и професията ми е свързана с архитектурата и строитеството.

[DamianaP]

Добре, мислих дълго преди да се намеся. Усещате ли понякога, че някой ви вика, че има нужда да му бъде казано нещо, но и той не го осъзнава? Усещате ли, че с няколко думи, с нещо сторено може да му помогнете - да промени пътя си, да излезе от сянката и да намери сам топлината?
Непоискано добро ли е, ако го направиш?

Здравей, Еличка! Нова съм във форума и се втурнах веднага във вашите дълбоки води. Това, което аз мисля по твоя въпрос, тъй като е сходен до мен и до това как аз дълго време чувствах и до известна степен все още чувствам нуждата да помагам на хората. Последната година ме научи на няколко важни урока - не можем да променим хората, докато те самите не осъзнаят, че желаят тази промяна. Обикновено съм се втурвала да давам съвети, както много други, без да се замислям затова, че щом аз виждам на нещата по-определен начин, не означава, че и отсрещната страна няма логически обяснима причина да действа по дадения начин. Защото понякога се изгубваме и толкова много искаме да вярваме в определено нещо, че мозъкът ни намира и най-откачените логични обяснения само и само, за да действаме по определен начин и да гоним някаква цел, макар и самата тя да ни вреди.
Вече считам, че в момент, в който усетя, че някой от близките ми се е изгубил малко или много, мога да седна и не да го нароча защо постъпва по даден начин, а да се опитам да му представя друга страна на неговата картинка. Ако той е осъзнат човек или е готов затова, което ще му кажеш, най-вероятно ще те чуе, ще се замисли. Ако продължи да не разбира, това го приемам като знак, че той не си е научил все още грешката и трябва сам да си се мъче в ситуацията, за да осъзнае. Тогава се отдръпвам настрана. Колкото и да говориш на такъв човек, той все още не е изградил правилните уши, за да чуе това, което си готов да му кажеш и помогнеш. Това не е добро. Ти хабиш силите си за някой, който не ги е заслужил все още.

И още един малък послепис от мен. Не се втурвай винаги да си тази, която помага на всички и малко или много пренебрегва себе си за нечии чужд гръб. Винаги гледай да оправиш първо себе си и след това, когато можеш помагай и на другите. Иначе ще започнеш да изграждаш едно неприятно чувство на жертва "аз правя толкова много за тях, а те за мен нищо". Когато ти си наред, можеш на драга воля да помогнеш и на друг и да не ти направи и впечатление дали този друг ще ти върне жестта или не, особено ако си добър човек и вярваш в добрата карма
Това е от мен...Съжалявам за последната вметка, ако не е адекватна, просто от това, което написа по-горе, все едно чух себе си и много често хора, като мен, които обичат да се раздават, но не го правят по правилния начин, страдат. Затова реших и да го споделя.

[calico]

Добре, мислих дълго преди да се намеся. Усещате ли понякога, че някой ви вика, че има нужда да му бъде казано нещо, но и той не го осъзнава? Усещате ли, че с няколко думи, с нещо сторено може да му помогнете - да промени пътя си, да излезе от сянката и да намери сам топлината?
Непоискано добро ли е, ако го направиш?

Елче, усещаме много неща, ние, хората. въпроса е да локализираме гласа, който издава призива. А това е трудна работа. Може да е от егото, а може и от Духа да е.
Права си, може нещо да му помогне да се събуди. Но е добре да е леко ,вметнато, едва докосване, а не разтърсване като за събуждане. Казваш си каквото имаш, и ако почвата е готова, попива като вода, ако е глинеста все още- плъзга се отгоре. Не задълбаваш, не копаеш там, не е твоя грижа. Най-добрата помощ е личният пример - това за думите става въпрос. Виж, с действията, трябва още повече да се внимава - правилото за непоискано добро за действията се отнася.
На търсещият човек винаги се намира кой/какво да му посочи нещо, важното е да не насилваш.

[calico]

Еличка, то тогава не е непоискано. Това са знаците на съдбата.

Калико, няма как да помня Помнят само някои малки деца.
На мен любимата ми игра в невръстна възраст беше да чертая с пръчка на двора стаи на къща. Точно като план, без да съм виждала план. Приблизително мащабно. Имаше една таблица, в чиято достоверност няма как да се вярва на 100%, защото е обобщаваща, но според нея в минал живот съм била архитект в България, по турско. То е ясно, че точно архитект няма как да съм била, но едва ли е случайно, че и професията ми е свързана с архитектурата и строитеството.

Люб, ти със сигурност си била творец Това е видно отвсякъде. Не знам какво ще ти донесе точното знание на минал живот- затова казах, че ако трябва да помним, то ще помним. Щом не помним, значи не трябва, значи спомена ще пречи.

Дамяна, добре си ни дошла

Последната година ме научи на няколко важни урока - не можем да променим хората, докато те самите не осъзнаят, че желаят тази промяна.

ами така си е, трябва на съзнателно ниво да го поискат, иначе не важи.