Учителя Дънов и още малко езотерика

[Shami]

Добре де,ми ако аз си искам да го направя това добро,то може и човека да не знае или пък ако разбере това ще е непоисканото добро,
къде отива тогава тоз кармичен закон
Нещо, не ми се връзват някак нещата

[ljuboznatelna]

Непоисканото добро е даденото насила, за него се разбира.
"Помагайки на другиго, без да е поискал помощ или съвет от вас, вие го лишавате от урока, който му е бил нужен да усвои. Налагайки насилствено своята воля с вашия модел за добро, вие не помагате, вие можете да навредите, при това не само на този, за когото го правите, но и на самите себе си. Владейте ясно съзнанието си, кога е удачно да помогнете, с какво, по какъв начин, до каква степен и кога. Научете се да мислите в перспектива и оказвайки помощ с добро, да погледнете напред в бъдещето и да проектирате промяната, която би настъпила с човека и с неговия живот, на когото помагате, но не през вашите очи погледнато, а през неговите! Може би изглежда лесно и морално отговорно да поискате да направите добро някому, може би... Да помогнете на страдащ човек е състрадание, но ако помогнете без да са го искали от вас - добре ли ще е наистина? Правете разлика между “добро” и “кауза”. Върнете лентата назад в своя живот и си спомнете колко пъти сте получавали непоискано добро и какви са били следствията за вас от него. Тогава ще осъзнаете каква е разликата между поисканото и непоисканото добро."

[Shami]

Искаш да кажеш,че променяме бъдещето на този човечец ли.
Но, не е ли по-добре,като направиш добро ,то този човек поглежда със добри очи на всичко ставащо и самият става по-добър човек,да ,чувала съм и онази поговорка Струва ми се,че е много объркано всичко

[scleri]

А кой ще каже кое добро, и кое зло. Може " доброто " да е добро за този който го прави, а от обекта на който се прави да се приеме като зло. Четох преди години една фантастична книжка. Главния герой попада на планета жителите на която вярват че колкото по-мъчителна е смъртта толкова е по-сигурно че умиращият ще попадне в рая. За върховно добро се приема да осигуриш на близкия си максимално мъчителна смърт. Когато главния герой спасява един от местните жители мислейки че му прави добро той всъщност му направи възможно най-голямото зло / според разбиранията на хората от тази планета/ Примери могат да се намерят много, и без да се налага да ходим далеч в космоса. Ако аз, например, съм искрено вярващ християнин, вярвам че да си християнин е нещо добро, и за това опитвам да вкарам в правата вяра вожда на племе човекоядци. Добро ли му правя или зло? От моя гледна точка безспорно е добро. От гледна точка на шамана който е пазител на традициите на племето е зло. И ако аз направя едно такова, или някакво друго, не пожелано и неразбрано добро какво всъщност правя? Добро или зло?

[маргото]

"Да простиш не означава да одобриш постъпката или да забравиш,
а да престанеш да наказваш себе си заради грешките на другите."

[Shami]

Е,понякога и това го има,може да сгрешиш и в стремежа си да направиш добро ,си направил обратното.
Но,всеки може да прецени надявм се , как да постъпи.И изобщо,аз, вярвам в доброто у хоратта.Да видиш една грейнала усмивка да разбереш,че този човек е продължил да прави добро на съвсем друг,непознат за теб,става ти приятно на сърцето.
Явно,аз,си мисля различно и това е,пак съм на хебем страна.

[calico]

Шами, нали все пак се говори за непоискано добро?
Не ти ли идва на ум, че това е вид налагане на твоята воля над другата?
освен това какво значи "всеки може да прецени" - преценя толкова колкото знае и колкото може да види. да не е Бог че да знае и вижда всичко? Не е, и затова си има правила - правилото да не правиш добро ако не си помолен е такова.
И тук изобщо не става дума за това да дадеш 5 лв на някой или да му купиш хляб или цветя.

разказвала съм тук една притча за охлюва, дето един идиот го преместил от тротоара да не го стъпчат, да не я повтарям, ама е таман на мястото си.
ето я тук преразказана https://www.drugitenovini.com/ohlyuv-na ... kastaneda/

[Shami]

Не разбирам,за мен поисканото добро, не е добро,това е вид услуга.
И какво излиза,че трябва да чакаш ,да те помолят да направиш нещо за някого ли?
Според мен,решаваш и го правиш,даже не трябва и да го мислиш толкова,колкото по спонтанно е ,толкова е по-искренно,почнеш ли много да мислиш,дали да го правиш или не,по-добре се откажи.Колкото по малко хора знаят,че ти си го направил ,толкова по- добре,а ако си инкогнито е направо чудесно,правиш нещо за някого и забравяш ,не чакаш да ти отвърнат със нищо,даже се покриваш някъде и се правиш на паднал от Марс едва ли не.
Сега,това може и да ти е от полза,щото,ако си сгафил и вместо доброто си направил обратното
Ако чакаш да те помолят,ми има хора със гордост,никога няма да поискат нещо,даже ще измрънкат под нос,че не е трябвало,но заблестелите очи,усмивката,те никога не лъжат.Няма нужда да си бог за да прецениш,просто се доверяваш на себе си,слушаш сърцето си и решаваш.
Има и нещо друго,трябва така да го направиш,че по никакъв начин да не унижиш или засегнеш даденият човек.
Да допълня,че прочетох притчата,но като се замислиш,може и учителят да бърка ,все пак не е безгрешен,защо приемате всичко за чиста монета,помислете ,не се оставяйте да ви ръководят или всичко да е наготово,самички си обмислете ,това го казвам общо,а не конкретно за някого.

[scleri]

Според мен има съществена разлика между това да разсъждаващ от философска гледна точка за доброто и злото, и съвсем друго е реалният живот. Ще ви дам пример.
Съвсем скоро, преди десетина дена, се прибирам и виждам пред блока колата на комшията. Заключил я, но забравил да вдигне прозореца. Аз му звъннах на вратата, той слезе, заключи си колата, и ми благодари. С една дума направих му непожелано добро което и според мен, и според него си е сто процента добро. Сега някой философ обаче ще каже че ако не му бях звъннал на вратата вечерта някой разбойник щеше да му открадне колата. На другия ден на път за работа колата му нямаше да загасне на светофара. Той нямаше да направи задръстването което предизвика, и в резултат на това линейката попаднала в това задръстване щеше да стигне навреме при пациента който умря от инфаркт. / За радост хипотетично разбира се. / С една дума правейки му добро аз предизвиквам по-голямо зло. Мога обаче да пофилософствам и в друга посока. Той не ме е молил да се грижа за колата му, тоест не ми е поискал добро, и аз не му звънна на вратата. В резултат разбойника ще открадне колата му. На другия ден той ще отиде на работа с рейса, и няма да може да помогне на човека паднал край пътя който би откарал в болница ако беше с колата си. В резултат заради това че аз не съм направил непожелано добро / което смятаме че е правилно / е загинал човек който можеше да бъде спасен.
С една дума философията е едно, а живота съвсем друго. За това в реалния живот когато мога да направя добро аз го правя без да чакам да ми бъде поискано. Разбира се става дума за добро за което съм сигурен че и обекта на който го правя ще приеме за добро. Не като оная бабичка дето цял ден не могла да слезе от автобуса защото на всяка спирка на която слизала винаги се намирал някой който и помагал да се качи обратно в автобуса.

[Shami]

Да,да,тук съм много съгласна със Склери.