Учителя Дънов и още малко езотерика

[calico]

Може и да има такава тема, ама да е потънала, не знам.
Реших да открия тази за такъв род разговори, че май често ги водим.

Стори ми се, че ей този цитат от Учителя е доста подходящ за начало:

„Силата на Любовта се заключава, именно, в това, че може да заличи греховете на всички хора, да ги утеши и повдигне. Само така ще дойде мирът в света.

Това означават думите на Христа: „Когато брат ти сгреши пред тебе и се обърне да ти иска прошка, прости му, преди да е залязло слънцето“. Преди да е залязло слънцето, ти трябва да си се помирил с него. Мъчно е да прощаваш, било на себе си, било на своите ближни. Какво се иска от ученика? – Да прощава. Ти трябва не само да простиш, но всичко да забравиш; не само да забравиш, но да заличиш всичко от съзнанието си, спомен да не остане в тебе от обидата, която са ти нанесли. И след това на мястото, където са минали лошите думи, да поставиш най-добрите, и то за онзи, който те е обидил.“

(„Необятната Любов“, 18.05.1922)
от тук цялото слово http://istina.bg/misli-ot-uchitelya-pet ... r1dBTbzlko

Когато попитали Христос(май Петър го питаше), до колко пъти трябва да се прощава, до 7 пъти ли, Христос отговаря: "Не ти казвам до седем пъти, а до седемдесет пъти по седем."

Прошката е онова, за което сме дошли на този свят - да се научим да прощаваме.
Текат силно енергийни времена, времена с повишени вибрации.
Прощавайте, за да ги преживеем, и да сме в крак с времето

[Shami]

Интересна е статията,прочетох я и доста се замислих.
На мен в последно време ми е трудно точно това.Но не мога да искам на мен да ми се прости,ако аз не мога да простя.
Лесно се говори,но има едни неща дето са или изобщо не са за прощаване,от друга страна пък трябва много голямо да ти е сърцето,знам ли,това е много нещо ,защото е лесно да го кажеш,но вътрешно не го ли преодолееш ,това ми е трудно.
Нямам идея ти как се справяш и си толкова добра.

[Миша]

Таз технология с прошката не я умея ... Още по-малко пък онзи наш обред Прошка... Не мога да изрека думите, защото не чувствам нужда от тях, не защото не съм сторила зло, а защото думите не могат да поправят злото, и не мога да ги изрека, защото не идват отвътре, сякаш са куха фраза, незначеща нищо. Освен това някак вътрешно ме гризе- прошката за кого е предназначена? Да умие моята вина или чуждата Да, когато простиш и забравиш на душата ти става по-леко, но поправил ли си злото, което си нанесъл/са ти нанесли , или просто прелистваш една страница, за да напишеш друга, отново с грешки-прошки. Казват, че прошката трябвало да дойде от сърце, как тогава това наше сърце ще проговори точно на определен ден, защото така трябвало , и това не е ли лицемерие.... И сега моля да не четат някои хора, ще сея негативизъм и ще плюя абсолютно десктруктивно и съзнателно държавата и сие подкрепящи тоя мракобесен режим , който осъжда десетки българи буквално и съзнателно на смърт, последния пример от тези дни, неподновения договор с виенската болница за трансплантации , поредното дете, което си отиде от тоя свят, защото чиновниците не искат да платят дължимите 200 милиона на чуждите болници и те отказват да лекуват българи...А в същото време си раздават милиони бонуси за добре свършена работа Как да простя подобно нещо? Как се прощава убийството? И после с тия мои чисти опрощаващи/опростени очи ще мога ли да погледна в очите на осиротелите родители.... Да простиш и да поискаш прошка за изплъзнала се дума, за нелеп изблик на емоция - да, но да издигнеш прошката като всеобщ закон е най-малкото съгласие с неправдите... За някои неща не бива да се прощава, дори това да коства част от душата, според някои, за мен пък е точно обратното, понякога продаваш душата си, прощавайки, заради частицата спокойствие, което ще получиш ... звучи ми точно като проява на второто Аз- Егото взима връх, целта е само ти да се чувстваш добре...

[calico]

Мише, как пък веднага за убийства и драми се хвана? (дет се вика "анализирай това"- кое в теб така изригва срещу прошката)

ще рече човек че никога дума накриво на никого не си казала, че никога никого накриво не си погледнала, че никога тревичка не си стъпкала?

Мише, всяко нещо, което казваш, можеш да го правиш не от ума, а от сърцето. Пробвай с автоматизираните думи "добър ден". Опитай, техниката е проста: съсредоточваш вниманието си в слънчевия сплит, усещаш че там има желание да пожелаеш добър ден на Х, и изричаш думите оттам, като при това държиш в ума образа на човека на когото пожелаваш добър ден.
Така твоето добър ден е истинско, а не лицемерно (както е обичайно при всички). Така наистина и от сърце си пожелала един добър ден на Х, от центъра на цялото си същество.

същото е с прошката.
ненапразно посочих тревичката, трябва да се научим да се извиняваме на тревата ,че я тъпчем, ама от вътре, от центъра на чувствата, и тогава прошката вече не е такова лицемерие, както в момента ума ти говори.

[Миша]

Как се хванах ли?
Ами първосигнална съм, не обичам да ми налагат измислени правила и да ми вменяват вина, че не ги изпълнявам. И не разсъждавам много, виждам ситуация и реагирам, без да мисля как количественото натрупване на любов щяло да спре убийствата.
И не ми трябва да мисля да мисля със слънчевия сплит, защото обичам да казвам добро утро, дори само когато погледна навън, някакъв езически обичай е може би, останал от баба ми, разказвала съм ви , тя така започваше деня, с поздрав , и аз така, отвътре ми идва и ми става хубаво, когато поздравя някой и когато някой ме поздрави. И поздравявам. Навик, който ме кара да се усмихвам . И в къщи, ако сутрин не се видим да си кажем добро утро , ми е криво цял ден , но и това има лек, пращаш една мисъл с пожелание и ти става леко.

Често казано се разбунтувах срещу друго

Само великите хора могат да любят враговете си. Те имат метод, по който проявяват любов към враговете си. Който не е дошъл до този метод, трябва да прави опити, да си изработи свой специфичен метод. Защо трябва да любите враговете си? – За да станете велики. Като люби враговете си, човек е подобен на Бога,

Да прощавам на враговете си, за да стана велик ?! Да поискам да се равня на Бог?!
Та това е чиста мания за величие....

[calico]

Мише, дет се вика- чети с разбиране.

Дънов е говорил пред прости,т.е. неуки хора, 20-те години на миналия век, бедни и ограничени. Никак не ги сравнявай с днешните хора.
Контекста винаги е важен. В случая "велик" не е грандоманщина, а символ на извисяване.

и ти, мило Мише, всеки път ли ще тръгваш така първосигнално?
едва ли в работата си такава, хич ама хич не вярвам, щеше да има много провали.
и значи щом можеш да казваш добър ден от центъра на чувствата, можеш всичко оттам да казваш.
аз изобщо дори и грам не се и съмнявам, че можеш, защото си добричка
и сигурно и от доброта си оставила ума ти да надделява и вилнее там, дето не му е работата

Прошката е велик акт, акт на сила, на лична лиса.

[Миша]

значи щом можеш да казваш добър ден от центъра на чувствата, можеш всичко оттам да казваш.

А от къде знаеш, че точно от центъра на чувствата ми не идват думите ми?
Определено ако повече мислех отколкото чувствах щях да си спестя много неприятности

Харесвам Дънов, чета го доста, но аз чета и много други , най-вече древни вярвания , много ми допадат вярванията на йокутите, изобщо връзката на индианците с природата и тяхната почит към нея, почитта им към силата на волята на човек, от всякъде си взимам зрънцето, което ми допада.

На Дънов това ми е една от любимите мисли

"Целта на дявола е да заблуждава хората. Като срещне някой човек, дяволът му казва: Ти си невежа, от тебе нищо няма да излезе, твоята работа е свършена и т. н. Той повярва в думите на дявола и се отчайва от живота. Как ще познаете, че тези думи са на дявола? Щом се отчаете или обезсърчите, ще знаете, че тия думи идат от човек, който става проводник на отрицателните сили в Природата. Не се минава много време, срещате друг, който ви казва, че сте даровит човек, че ви чака светло бъдеще, че от вас ще излезе нещо хубаво и т. н. Това са думи, които Ангелите говорят. Слушайте тези думи, защото те повдигат човешкия дух... И тъй, работете с положителните сили в живота и Природата. Работете с настоящия момент."

Да помогнеш на човек да повярва във собствените си сили, да му дадеш крила да осъществи мечтите си, да повярва в доброто , та това е любов

[calico]

А от къде знаеш, че точно от центъра на чувствата ми не идват думите ми?
Определено ако повече мислех отколкото чувствах щях да си спестя много неприятности

Миш, не мога да знам - това ти си го знаеш.

но пак стигаме до разликата между чувства и емоции. Човек може да е чувствителен, без да е емоционален.

Прошката е чувство, не е емоция.
И определено мисля, че всичките ни баталии във форума са преди всичко от нежеланието и неумението ни да прощаваме.
Прощаването е разбиране, пълно разбиране и приемане на другите и другостта (каква дума измислих)

[Мариана Бечева]

И аз не приемам този ден за прошки. "Прости ми, прощавам ти". Но за какво... Искам да знам за какво точно ми искат прошка. Когото е опрелено за какво, с чисто сърце се каже "Прости ми,, сгреших!" приемам и прощавам, но ако е "Извинявай, ама ако ти...", това не приемам, един вид заслужила съм си го, отнесла съм го. Или "Изванявай, ама бях много ядосан на друг и ти го отнесе". И съденето не приемем. Намесата в моя живот и натиска да си го живея според мерилото на някой друг!
Присещам се за" Казана дума, хвърлен камък", "Дълбока рана заздравява, лоша дума не се забравя".
Да, има прошка, но донякъде... Горчилката и спомена остават. Поне при мен е така, скорпионска му работа!

[calico]

Интересна е статията,прочетох я и доста се замислих.
На мен в последно време ми е трудно точно това.Но не мога да искам на мен да ми се прости,ако аз не мога да простя.
Лесно се говори,но има едни неща дето са или изобщо не са за прощаване,от друга страна пък трябва много голямо да ти е сърцето,знам ли,това е много нещо ,защото е лесно да го кажеш,но вътрешно не го ли преодолееш ,това ми е трудно.
Нямам идея ти как се справяш и си толкова добра.

Шами, добричката си ти, не аз. Мен просто живота ме е научил да разбирам хората и да им прощавам.
вярно е, че никой не е убил децата ми, или някой близък, там не мога да говоря ,щото това не съм го изпитвала, а не искам да теоретизирам. Но всичко останало, дето би могло да ме нарани, ми се е случвало. И се е случвало да ме нараняват разни неща.
Вече не е така, вече такива неща не ме нараняват. Защото знам отвътре, че хората са такива, каквито са, и съм ги приела да са такива. Да не се обидиш и да не се нараниш, е въпрос на избор, личен избор. Просто аз избирам да не съв наранена, защото така ми е по-добре. Защото какво, какво става ако някой ме обиди или нарани и аз избера да съм обидена и наранена, какво? - ами нищо, просто си ходя обидена и наранена. а на мен това не ми харесва, по-добре се чувствам като не съм обидена и наранена. Виж колко е просто - избираш.

Но аз съм живяла повече от теб, затова....