Вегани, вегетарианци.... или може ли човек без месо?
Re: Вегани, вегетарианци.... или може ли човек без месо?
Clock, Breda разбрах ви чудесно.
Благодаря за вашите откровени мнения.
Всеки има право да тълкува, както намери за добре написаното/цитираното от мен.
Благодаря за вашите откровени мнения.
Всеки има право да тълкува, както намери за добре написаното/цитираното от мен.
Re: Вегани, вегетарианци.... или може ли човек без месо?
Всяко ново научно изследване опровергава предишното, в интернет се тиражират милиони статии, мнения, отричания, нови учения, милиони хора, борещи се за оцеляването едновременно и на планетата, и на човечеството, и на самите себе си. Надявам се, след като спасим китовете, да пратим мисионери слънцеяди в Африка да борят световния глад...както и да е, всичката тази информация, псевдоинформация и дезинформация, защото в интернет има от всичко това и по много, а първоизточникът обикновено е трудно откриваем, та всичко това може да бъде много опасно за лутащ се тийн, търсещ своето място под слънцето.
Всичките тези страшни храни, които човечеството яде от векове, биват заклеймявани и обещават зловещо бъдеще, ако изобщо може да се говори за бъдеще на човека, който се осмели да посегне към тях, навсякъде около нас дебнат опасности, въздух, вода, храна...разбирам желанието на хората да се опитват да противостоят на всичко това, да се спасят някак си, себе си, семействата си, децата си от този очакващ ни апокалипсис чрез съвременен прочит на здравословно хранене, здравословен живот, здравословен спорт и т.н
Между другото, нося ви лоша вест, някъде в необятното интернет пространство бях чела интервю с проф. Иван Черноземски, според него, около 1 млн.българи ще се разболеят от рак в периода 2014-2040 г. В този период започва разпадът на някои от онез вредни елементи, дето ги получихме от Чернобил.
Всичките тези страшни храни, които човечеството яде от векове, биват заклеймявани и обещават зловещо бъдеще, ако изобщо може да се говори за бъдеще на човека, който се осмели да посегне към тях, навсякъде около нас дебнат опасности, въздух, вода, храна...разбирам желанието на хората да се опитват да противостоят на всичко това, да се спасят някак си, себе си, семействата си, децата си от този очакващ ни апокалипсис чрез съвременен прочит на здравословно хранене, здравословен живот, здравословен спорт и т.н
Между другото, нося ви лоша вест, някъде в необятното интернет пространство бях чела интервю с проф. Иван Черноземски, според него, около 1 млн.българи ще се разболеят от рак в периода 2014-2040 г. В този период започва разпадът на някои от онез вредни елементи, дето ги получихме от Чернобил.
- Мария Николова
- Наркоман II ранг
- Мнения: 31689
- Регистриран на: Ное 28, '09, 23:44
- Местоположение: Нова Загора
- Дал благодарност: 1030 пъти
- Получил благодарност: 2422 пъти
Re: Вегани, вегетарианци.... или може ли човек без месо?
Динко, имам толкова други, по-важни, основания да те уважавам. Уважавам те и те обичам!
Споря с теб по отделен, различен повод и това не може да промени отношението ми. Защото ти не си само залитането ти по всичко, което може да замени умереното "вредно" хранене на клинично здравия човек. Повече от това си!
Друг е въпроса, ако лекар-диеталог ти назначи диета и периодично назначава изследвания, за да следи ефекта от диетата.
Самодейността в тази област не е като ириси и хемета. Тя е много тънък лед, за да се оставиш в ръцете на Сулъо и Пулъо от интернета.
Споря с теб по отделен, различен повод и това не може да промени отношението ми. Защото ти не си само залитането ти по всичко, което може да замени умереното "вредно" хранене на клинично здравия човек. Повече от това си!
Друг е въпроса, ако лекар-диеталог ти назначи диета и периодично назначава изследвания, за да следи ефекта от диетата.
Самодейността в тази област не е като ириси и хемета. Тя е много тънък лед, за да се оставиш в ръцете на Сулъо и Пулъо от интернета.
Най-голямото добро, което можеш да направиш за някого, е не да му покажеш богатствата си,
а да му разкриеш неговите.
а да му разкриеш неговите.
- scleri
- Кафе машина
- Мнения: 3886
- Регистриран на: Юли 10, '10, 13:14
- Дал благодарност: 53 пъти
- Получил благодарност: 284 пъти
Re: Вегани, вегетарианци.... или може ли човек без месо?
Аз в Япония не съм ходил. Ходи ме се ама..., но това е друга тема. В Япония не съм ходил, но мога да ви кажа две неща за Япония и японците. Или в Япония нямат интернет, или японците са прост, и неграмотен като цяло народ. Ще попитате от къде ги знам тия работи ? Ами явно не са чели тия интернет научни изследвания дето обясняват колко е вредно млякото, в частност киселото, и за това купуват всеки божи ден близо милион кофички българско кисело мляко. Е ние толкова мляко нямаме, за това купуват само закваската, а след това киселото си го правят в Япония. Налага се всеки божи ден да купуват закваска щото тя нали си е булгарикус по природа и показва характер отказвайки да се размножава на чужди земи.
Оказва се че незнанието е пътят към дълголетието защото моята баба, както вече съм имал възможността да споделя с вас, не беше чела статии за вредата от алкохола, пийваше си всеки обяд по чаша домашно вино, и доживя до сто и три години. Японците от своя страна консумират кисело млеко всеки ден и тъй като не са чели статиите за вредата от него се славят като една от най-дълголетните нации.
Оказва се че незнанието е пътят към дълголетието защото моята баба, както вече съм имал възможността да споделя с вас, не беше чела статии за вредата от алкохола, пийваше си всеки обяд по чаша домашно вино, и доживя до сто и три години. Японците от своя страна консумират кисело млеко всеки ден и тъй като не са чели статиите за вредата от него се славят като една от най-дълголетните нации.
Re: Вегани, вегетарианци.... или може ли човек без месо?
МарияМария Николова написа: ↑Дек 13, '18, 20:06 Динко, имам толкова други, по-важни, основания да те уважавам. Уважавам те и те обичам!
Споря с теб по отделен, различен повод и това не може да промени отношението ми. Защото ти не си само залитането ти по всичко, което може да замени умереното "вредно" хранене на клинично здравия човек. Повече от това си!
Друг е въпроса, ако лекар-диеталог ти назначи диета и периодично назначава изследвания, за да следи ефекта от диетата.
Самодейността в тази област не е като ириси и хемета. Тя е много тънък лед, за да се оставиш в ръцете на Сулъо и Пулъо от интернета.
Благодаря ти
Re: Вегани, вегетарианци.... или може ли човек без месо?
Отворих тази тема от любопитство. Няколко пъти Годишно!!! се опитвам да ги лаская домашните, че съм сготвила постно (аз обичам мнооого) и всички мъже около мен са на път да ме изгонят от вкъщи....
Уфффффф, прочетох 2-3 поста, явно няма да ме пуснат скоро да погледна пак.
И аз (да си призная) обичам месце. И цялото лято на скара и салата караме, зимата е по- сложно, по-тежко. Извинявайте, реших да надникна, не да ви смутя, но... Не сме за тук моето семейство.
"Нека бъдем благодарни на хората,които ни правят щастливи, те са вълшебните градинари, които карат душите ни да цъфтят."
- Angelina_S
- Кана кафе
- Мнения: 646
- Регистриран на: Авг 16, '11, 10:07
- Местоположение: София, кв. Княжево
- Дал благодарност: 122 пъти
- Получил благодарност: 86 пъти
Re: Вегани, вегетарианци.... или може ли човек без месо?
Интересна е темата. Особено като се има предвид, че сега са Коледните пости...
Аз я прочетох доста обстойно преди да напиша това. И така, както приветствам всеки, тръгнал да открива собствения си баланс, така най ме изкефиха scleri и dal. Особено първият пост на dal е отцепил десятката. Моята, де.
Аз предпочитам българските думи, доколкото е възможно, за тези видове хранене, като под "постни храни" и "постник" разбирам съответно храни без животински мазнини и човек, възприел такъв начин на хранене.
"Безмесни" са храните, които не изключват другите животински продукти, но понякога изключват рибата. И "вегетарианци" приемам, че са хората, употребяващи безмесни храни.
За протокола:
Аз спазвам православните пости. Това, по груби сметки, прави около 28-29 седмици годишно постничество, в зависимост от разположението на подвижните празници.
Започнах доста отдавна, по църковни съображения. После прекъснах за доста дълъг период: 7-8 години, поради вътрешни конфликти с "доктрината". И от 7-8 години поднових постенето, извън "идеологическата" платформа, но просто като годишен цикъл в храненето, който намирам за изключително уместен за себе си. Двата дълги поста, съответно Коледен - 6 седмици и Великденски - 7 седмици, ограждат зимния сезон, който е най-предразполагащ към претоварване с храна и заседяване. И през останалото време има още два малки поста, които са някак за тонус и мобилизация. Сряда и петък са дни за постене през цялата година.
Обичам месо. Обожавам сирене от дете и баба едно време ме научи да подсирвам. И до днес си правя. С цената на дългогодишни експерименти съм "заковала" температурния процес на сиренето и вече правя домашно сирене почти по един "стандарт" като качество. Киселото мляко също ми е любимо и си квася.
Сменям периодите на пост и консумиране на блажна храна с истинско очакване и радост. Проявявам изобретателност в готвенето и на едните, и на другите манджи.
Поне за мен, постоянното хранене с животински продукти е обременяващо и всъщност най-трудната седмица в годината е не някоя от постите, а тази след Великден, когато "не се пости". Това просто не го мога.
От друга страна, дългите пости спират да ми харесват някъде между петата и шестата седмица, не защото озверявам от глад, а защото губя интерес към храненето. Някак си, "похарчвам" ги, започвам да усещам, че тялото ми е не леко, а просто "празно", губя мускулен тонус и особено го усещам, когато тичам из Витоша. А през пролетта и лятото дистанциите ми са между 4 и 5 километра.
В този контекст изяждането на едно яйце на Великден е извор на вселенско блаженство и, вервайте ми, бликам от благодарност!
А, от 4-5 години мъж ми също рече: "Що па и аз да не постя?" Майко, не очаквах, че такова готвене ми предстои! Щерката, когато е при нас в такива периоди, яде каквото и ние. Иначе, преди това дълги години готвех за домашните ми с месо, а аз набивах лебец и салата или каквото остане за мен готвенко, щото те не отказват постно зеленце или лещичка, или гювеч, нищо че хапват и месце.
За приятелите ми, които са постници (вегани) или са вегетарианци
Всичко им разбирам на тия хора, но не знам защо, като откарат известно време при такива ограничения, изведнъж се впускат в бурна и с нищо непровокирана публична апологетика на своя хранителен режим.
Обратното явление не се наблюдава. В смисъл, измежду приятелите и близките ми, ядящи месо, никой не е надигнал рупора да проповядва каквото и да е, освен ако не го питам.
Та, ако може да получа обяснение на именно този подтик към говорене, бих го оценила много високо.
За етичните ми съображения, свързани с убиването на животни за храна
По този пункт дебело бих подчертала: домашни животни.
Не се присъединявам към индустриалното отглеждане на добитък за месо.
Но когато става дума за животни и стада, гледани от стопани в доста по-примитивни условия, бих казала, че разменната монета е "живот за живот". Домашните животни са зависими от човека във всички свои жизнени функции. Те имат нужда от стопански постройки, те се възпроизвеждат асистирано, те не могат самостоятелно да оцелеят в естествена среда, не могат да си намерят храна, не могат да си намерят или изградят обиталища. Домашните птици не могат да летят. Оставени "хуманно" да се справят сами, в природата те биха измрели от глад, студ или биха станали жертва на хищници, дори на собствените ни кучета и котки.
Така че, за да живеят те, за всичко е нужно да опъва жили и гръб някой работещ човек.
И понеже в детството, а и в младежките си години това съм го видяла и живяла и знам какъв посветен и каторжен труд е, то моето преклонение, моята любов, моето състрадание са за работещия човек. Не печалбар. Не сметкаджия, който блъска всичко с химии и сурогати, за да гони бързи обороти. Работещият човек има право да определи как да разпредели плодовете на труда си, кои животни от стадото да заколи, кои да остави. Той си знае силите, той се разпорежда. Той е Бог на своето дело и на своето усилие, неговото решение е справедливо. Не моето, дето седя пред компютъра и салонно консуматорски решавам да се треса от модерната "хамлетовска" дилема: да ям или да не ям?
Ма, Боже!
Затова за мен аргументите, изказани единствено от тази позиция, просто не тежат достатъчно. Колкото и да са емоционални, духовни, научни, кабинетни и 'нам ли кво.
В този смисъл напълно споделям мнението на scleri, че градският начин на живот доста е ерозирал рационалното мислене на хората, направил ги е податливи на "главозавъртане" в каква ли не посока, щото... те нямат досег с реалността.
А какво ядат нашите домашни любимци?
Старото ни куче, което приспахме миналата година, ядеше само месни продукти и риба и никакъв ориз, нищо растително не можах цял живот да му пробутам. Изчислила бях, че за една година кучето изяжда толкова, колкото е нашата семейна месна дажба за три години! (Говоря за трима души, двама от които постят системно през годината.)
Това как се вписва в етичното идейно направление на веганския мироглед? Да отглеждаме ли кучета и котки или що?
Написвам всичко дотук с най-добри мисли към всички вегани и вегетарианци, защото аз намирам този отказ от определени храни за изключително полезен. Особено ако е добре обмислен и докато човек го следва с въодушевление, а не "на всяка цена".
Аз я прочетох доста обстойно преди да напиша това. И така, както приветствам всеки, тръгнал да открива собствения си баланс, така най ме изкефиха scleri и dal. Особено първият пост на dal е отцепил десятката. Моята, де.
Аз предпочитам българските думи, доколкото е възможно, за тези видове хранене, като под "постни храни" и "постник" разбирам съответно храни без животински мазнини и човек, възприел такъв начин на хранене.
"Безмесни" са храните, които не изключват другите животински продукти, но понякога изключват рибата. И "вегетарианци" приемам, че са хората, употребяващи безмесни храни.
За протокола:
Аз спазвам православните пости. Това, по груби сметки, прави около 28-29 седмици годишно постничество, в зависимост от разположението на подвижните празници.
Започнах доста отдавна, по църковни съображения. После прекъснах за доста дълъг период: 7-8 години, поради вътрешни конфликти с "доктрината". И от 7-8 години поднових постенето, извън "идеологическата" платформа, но просто като годишен цикъл в храненето, който намирам за изключително уместен за себе си. Двата дълги поста, съответно Коледен - 6 седмици и Великденски - 7 седмици, ограждат зимния сезон, който е най-предразполагащ към претоварване с храна и заседяване. И през останалото време има още два малки поста, които са някак за тонус и мобилизация. Сряда и петък са дни за постене през цялата година.
Обичам месо. Обожавам сирене от дете и баба едно време ме научи да подсирвам. И до днес си правя. С цената на дългогодишни експерименти съм "заковала" температурния процес на сиренето и вече правя домашно сирене почти по един "стандарт" като качество. Киселото мляко също ми е любимо и си квася.
Сменям периодите на пост и консумиране на блажна храна с истинско очакване и радост. Проявявам изобретателност в готвенето и на едните, и на другите манджи.
Поне за мен, постоянното хранене с животински продукти е обременяващо и всъщност най-трудната седмица в годината е не някоя от постите, а тази след Великден, когато "не се пости". Това просто не го мога.
От друга страна, дългите пости спират да ми харесват някъде между петата и шестата седмица, не защото озверявам от глад, а защото губя интерес към храненето. Някак си, "похарчвам" ги, започвам да усещам, че тялото ми е не леко, а просто "празно", губя мускулен тонус и особено го усещам, когато тичам из Витоша. А през пролетта и лятото дистанциите ми са между 4 и 5 километра.
В този контекст изяждането на едно яйце на Великден е извор на вселенско блаженство и, вервайте ми, бликам от благодарност!
А, от 4-5 години мъж ми също рече: "Що па и аз да не постя?" Майко, не очаквах, че такова готвене ми предстои! Щерката, когато е при нас в такива периоди, яде каквото и ние. Иначе, преди това дълги години готвех за домашните ми с месо, а аз набивах лебец и салата или каквото остане за мен готвенко, щото те не отказват постно зеленце или лещичка, или гювеч, нищо че хапват и месце.
За приятелите ми, които са постници (вегани) или са вегетарианци
Всичко им разбирам на тия хора, но не знам защо, като откарат известно време при такива ограничения, изведнъж се впускат в бурна и с нищо непровокирана публична апологетика на своя хранителен режим.
Обратното явление не се наблюдава. В смисъл, измежду приятелите и близките ми, ядящи месо, никой не е надигнал рупора да проповядва каквото и да е, освен ако не го питам.
Та, ако може да получа обяснение на именно този подтик към говорене, бих го оценила много високо.
За етичните ми съображения, свързани с убиването на животни за храна
По този пункт дебело бих подчертала: домашни животни.
Не се присъединявам към индустриалното отглеждане на добитък за месо.
Но когато става дума за животни и стада, гледани от стопани в доста по-примитивни условия, бих казала, че разменната монета е "живот за живот". Домашните животни са зависими от човека във всички свои жизнени функции. Те имат нужда от стопански постройки, те се възпроизвеждат асистирано, те не могат самостоятелно да оцелеят в естествена среда, не могат да си намерят храна, не могат да си намерят или изградят обиталища. Домашните птици не могат да летят. Оставени "хуманно" да се справят сами, в природата те биха измрели от глад, студ или биха станали жертва на хищници, дори на собствените ни кучета и котки.
Така че, за да живеят те, за всичко е нужно да опъва жили и гръб някой работещ човек.
И понеже в детството, а и в младежките си години това съм го видяла и живяла и знам какъв посветен и каторжен труд е, то моето преклонение, моята любов, моето състрадание са за работещия човек. Не печалбар. Не сметкаджия, който блъска всичко с химии и сурогати, за да гони бързи обороти. Работещият човек има право да определи как да разпредели плодовете на труда си, кои животни от стадото да заколи, кои да остави. Той си знае силите, той се разпорежда. Той е Бог на своето дело и на своето усилие, неговото решение е справедливо. Не моето, дето седя пред компютъра и салонно консуматорски решавам да се треса от модерната "хамлетовска" дилема: да ям или да не ям?
Ма, Боже!
Затова за мен аргументите, изказани единствено от тази позиция, просто не тежат достатъчно. Колкото и да са емоционални, духовни, научни, кабинетни и 'нам ли кво.
В този смисъл напълно споделям мнението на scleri, че градският начин на живот доста е ерозирал рационалното мислене на хората, направил ги е податливи на "главозавъртане" в каква ли не посока, щото... те нямат досег с реалността.
А какво ядат нашите домашни любимци?
Старото ни куче, което приспахме миналата година, ядеше само месни продукти и риба и никакъв ориз, нищо растително не можах цял живот да му пробутам. Изчислила бях, че за една година кучето изяжда толкова, колкото е нашата семейна месна дажба за три години! (Говоря за трима души, двама от които постят системно през годината.)
Това как се вписва в етичното идейно направление на веганския мироглед? Да отглеждаме ли кучета и котки или що?
Написвам всичко дотук с най-добри мисли към всички вегани и вегетарианци, защото аз намирам този отказ от определени храни за изключително полезен. Особено ако е добре обмислен и докато човек го следва с въодушевление, а не "на всяка цена".
Re: Вегани, вегетарианци.... или може ли човек без месо?
Мдаааа...
Прехвърлих темата...
Темата има няколко аспекта...
Тук свинското е по-евтино от ябълките... щото е най- трудно за усвояване от месата. Щото прасето се движи най-малко.
А хората навремето са ядели месо малко, щото за да е хубаво месо, трябва да си го фанеш.
Та си мисля, че хората могат да оцелеят без месо, но губят много развитие.
Прехвърлих темата...
Темата има няколко аспекта...
Тук свинското е по-евтино от ябълките... щото е най- трудно за усвояване от месата. Щото прасето се движи най-малко.
А хората навремето са ядели месо малко, щото за да е хубаво месо, трябва да си го фанеш.
Та си мисля, че хората могат да оцелеят без месо, но губят много развитие.
Re: Вегани, вегетарианци.... или може ли човек без месо?
Като цяло в тази тема преобладава контролът на емоцията над ясния разсъдък.Господинов просто дава гледни точки,а някои от вас вече се изкараха с опрян пистолет в главата,принудени да мрат от глад и бълващи куп оправдания ,най-вече за успокоение на съвестта си.Хора!!!!Никой не ви съди за избора ви,никой не ви поздравява за него.Нека да запазим здравето си,като избягваме да изпадаме в емоционални крайности,водещи до разруха.Просто общуваме чрез споделяне на информация.Няма прави и криви.Няма добри и лоши.Нека бъдем разумни.Разумът ни прави Човеци и Човекът с неговия разум е акцент в тази тема.
П.П.Примерът е най-мощното средство за възпитание и окулторяване.
П.П.1- от някой си известен мислител ,,Човек е това ,с което се храни,,Хайде да впрегнем воля и да спрем да храним вредните емоции.Мир
П.П.Примерът е най-мощното средство за възпитание и окулторяване.
П.П.1- от някой си известен мислител ,,Човек е това ,с което се храни,,Хайде да впрегнем воля и да спрем да храним вредните емоции.Мир
Re: Вегани, вегетарианци.... или може ли човек без месо?
Роуз, така е ,защото никъде при никакви научни изследвания не се отчита фактора "съзнание". А както знаем, мисълта е енергия, а енергиите влияят на всичките ни тела.
Това в доста голяма степен (дори мисля, че напълно го прави) прави древната (над 5000 години) наука Аюрведа, клон на която е и храненето. Затова е и толкова успешна в лекуването на болести с храненето. Според нея има три основни енергийни типа хора (има и допълнителни неща дето правят от тия типа повече типове, но три са основните). Така че, не е нормално който и да е тип хранене да не отчита собствената енергийна специфика, с която сме родени.
За който се интересува, може да потърси в нета на "Дийпак Чопра аюрведа" - Чопра е изключителен експерт в тази област.
и да - аюрведичното хранене е предимно вегетарианско в най-добрата си разновидност.
........................
-Вы кто?
-Добрая фея
-А почему с топором?
-Настроение что-то не очень...
-Вы кто?
-Добрая фея
-А почему с топором?
-Настроение что-то не очень...