Илюзорно
Илюзорно
* * *
Седя, като врабче,
на перваза на деня си,
сред мислите си, че
все крилцата ми са къси.
Че моето не бе
нито полет, нито песен,
че моето небе
ниско бе, а идва есен.
Един живот – троха.
Как да я делиш с орлите?
За някого – стреха,
другиму – височините.
Вали и застудя.
Аз, като сълза в окото,
един врабец – седя
на перваза на живота...
/Р. Даскалова/
Седя, като врабче,
на перваза на деня си,
сред мислите си, че
все крилцата ми са къси.
Че моето не бе
нито полет, нито песен,
че моето небе
ниско бе, а идва есен.
Един живот – троха.
Как да я делиш с орлите?
За някого – стреха,
другиму – височините.
Вали и застудя.
Аз, като сълза в окото,
един врабец – седя
на перваза на живота...
/Р. Даскалова/
"Ако всеки прави добро в предела на своите възможности,
възможностите ще станат безпределни..." (F. İskender)
възможностите ще станат безпределни..." (F. İskender)
- Гео, граф
- Наркоман
- Мнения: 15885
- Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
- Местоположение: София-Подуенската градинка
- Дал благодарност: 859 пъти
- Получил благодарност: 1724 пъти
Re: Илюзорно
Илюзия, това, което си показала е изключително красиво - и стиховете, и снимката към тях.
Благодаря ти !
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
- Lalel4e
- Баш кафе майстор
- Мнения: 2591
- Регистриран на: Окт 21, '17, 18:11
- Местоположение: Русе/Пловдив/Костанденец/Руен/Брягово
- Дал благодарност: 760 пъти
- Получил благодарност: 746 пъти
Re: Илюзорно
Моето представяне в YouTube: https://www.youtube.com/channel/UC2qiRn ... I5o9nT8RCw
Блог: Цветята, времето и вятъра
- Миша
- Наркоман
- Мнения: 17034
- Регистриран на: Ное 27, '09, 14:11
- Местоположение: София
- Дал благодарност: 137 пъти
- Получил благодарност: 468 пъти
- Обратна връзка:
- scleri
- Кафе машина
- Мнения: 3886
- Регистриран на: Юли 10, '10, 13:14
- Дал благодарност: 53 пъти
- Получил благодарност: 284 пъти
Re: Илюзорно
Мария Лалева –„ Не съм ви ближна“
Познаваш ли ме гола и без маска?
Със белези от скалпел по корема.
Със рана от лъжлива сива ласка.
Разплакана, крещяща и сломена
от минувачи, клели се във вярност,
от сто шамара, шибнати с усмивка,
от думи, произнесени нахалост,
от злост до черно. Тъжно некрасива.
Разрошена от нежности на заем,
помилвана до синьо от убиец.
Познаваш ли ме? Питам, за да зная
защо и ти след ден ще си отидеш.
Реплика, отговор: Боби Кастеелс…
Познавам те, от нищото скроена.
Душата ти едва ли е по мярка?
Нещастна Жулиета от Модена,
но муза на Верлен и на Петрарка.
Рисувана, римувана, изпята,
обичана от смъртния си враг.
Ти, крехко цвете стъпкано в полята,
не ме позна любов на твоя праг.
От нежности престорени сломена,
от драми, от крушения и крах.
В прегръдките ми може би спасена,
ти тихо ще погребваш своя страх!
Не намерих по-подходяща тема за тези хубави стихове, а не исках да пускам нова само за няколко, макар и силни, реда.
Познаваш ли ме гола и без маска?
Със белези от скалпел по корема.
Със рана от лъжлива сива ласка.
Разплакана, крещяща и сломена
от минувачи, клели се във вярност,
от сто шамара, шибнати с усмивка,
от думи, произнесени нахалост,
от злост до черно. Тъжно некрасива.
Разрошена от нежности на заем,
помилвана до синьо от убиец.
Познаваш ли ме? Питам, за да зная
защо и ти след ден ще си отидеш.
Реплика, отговор: Боби Кастеелс…
Познавам те, от нищото скроена.
Душата ти едва ли е по мярка?
Нещастна Жулиета от Модена,
но муза на Верлен и на Петрарка.
Рисувана, римувана, изпята,
обичана от смъртния си враг.
Ти, крехко цвете стъпкано в полята,
не ме позна любов на твоя праг.
От нежности престорени сломена,
от драми, от крушения и крах.
В прегръдките ми може би спасена,
ти тихо ще погребваш своя страх!
Не намерих по-подходяща тема за тези хубави стихове, а не исках да пускам нова само за няколко, макар и силни, реда.
- scleri
- Кафе машина
- Мнения: 3886
- Регистриран на: Юли 10, '10, 13:14
- Дал благодарност: 53 пъти
- Получил благодарност: 284 пъти
Re: Илюзорно
Под наем сме дошли на този свят.
И всеки ден си плащаме цената.
Животът се откупва със дела,
с горчив урок, с любов към непознати.
Животът струва! Колко ще платиш?
За всеки стойността е най-различна.
Можеш на врага си да простиш -
зависи колко силно ще обичаш.
Защо си мислиш,че е подарен?
Че просто ти е даден за заслуги?
Прахосвайки един единствен ден
ти губиш много, страшно много губиш.
Не трупай вещи, трупай простота,
отрупвай се с емоции и радост.
И ако ти останат до нощта,
със утрото раздай ги на приятел.
От гроба няма кой да те спаси.
И времето безмилостно изтича.
Не са ти нужни къщи и коли,
а някой който теб да заобича.
За кратко си дошъл на този свят.
Не ти е нужно да градиш палати.
Гради надежда, вяра, доброта.
Създай живот, жадувай свободата.
И знай, че красотата е тъга.
От залеза днес по-красиво няма!
Залязвай със достойнство, без вина.
И със усмивка силна и голяма.
Живей така,че в сетния ти ден
децата ти със гордост да закрачат.
Врагът ти да склони глава,
а небесата силно да заплачат.
Goryana Panayotova
Стиховете на перничанката Горяна Панайотова завладяват сърцата на хората. Само за три дена над 500 хиляди читатели, 10 хиляди лайка, и над четири хиляди споделяния във Фейса.
И всеки ден си плащаме цената.
Животът се откупва със дела,
с горчив урок, с любов към непознати.
Животът струва! Колко ще платиш?
За всеки стойността е най-различна.
Можеш на врага си да простиш -
зависи колко силно ще обичаш.
Защо си мислиш,че е подарен?
Че просто ти е даден за заслуги?
Прахосвайки един единствен ден
ти губиш много, страшно много губиш.
Не трупай вещи, трупай простота,
отрупвай се с емоции и радост.
И ако ти останат до нощта,
със утрото раздай ги на приятел.
От гроба няма кой да те спаси.
И времето безмилостно изтича.
Не са ти нужни къщи и коли,
а някой който теб да заобича.
За кратко си дошъл на този свят.
Не ти е нужно да градиш палати.
Гради надежда, вяра, доброта.
Създай живот, жадувай свободата.
И знай, че красотата е тъга.
От залеза днес по-красиво няма!
Залязвай със достойнство, без вина.
И със усмивка силна и голяма.
Живей така,че в сетния ти ден
децата ти със гордост да закрачат.
Врагът ти да склони глава,
а небесата силно да заплачат.
Goryana Panayotova
Стиховете на перничанката Горяна Панайотова завладяват сърцата на хората. Само за три дена над 500 хиляди читатели, 10 хиляди лайка, и над четири хиляди споделяния във Фейса.
- Миша
- Наркоман
- Мнения: 17034
- Регистриран на: Ное 27, '09, 14:11
- Местоположение: София
- Дал благодарност: 137 пъти
- Получил благодарност: 468 пъти
- Обратна връзка:
Re: Илюзорно
Обърни ми света...
Обърни ми света. Със главата надолу.
За да знам, че съм още дете.
И когато вървя, да е истински полет,
а земята да стане небе,
и цветята да литнат със листа-пеперуди –
колко чудно ще бъде това!
Обърни ми света. Всяка мъничка лудост
е започвала първо с мечта…
Нека всички проблеми отведнъж станат смешни,
нека всеки товар да олекне.
Да вървиш по небето е безкрайно човешко,
а над теб и тревата да свети,
да се пръснат щурците – милиони звезди –
в най-прекрасната тиха симфония.
Сякаш всичко е същото. Пак светът се върти.
Но погледнат от нови простори…
И е толкова хубаво. Със главата надолу.
Не е късно да станем деца.
Няма нищо по-светло от лицата на хората,
осъзнали, че имат крила.
Мира Дойчинова
Обърни ми света. Със главата надолу.
За да знам, че съм още дете.
И когато вървя, да е истински полет,
а земята да стане небе,
и цветята да литнат със листа-пеперуди –
колко чудно ще бъде това!
Обърни ми света. Всяка мъничка лудост
е започвала първо с мечта…
Нека всички проблеми отведнъж станат смешни,
нека всеки товар да олекне.
Да вървиш по небето е безкрайно човешко,
а над теб и тревата да свети,
да се пръснат щурците – милиони звезди –
в най-прекрасната тиха симфония.
Сякаш всичко е същото. Пак светът се върти.
Но погледнат от нови простори…
И е толкова хубаво. Със главата надолу.
Не е късно да станем деца.
Няма нищо по-светло от лицата на хората,
осъзнали, че имат крила.
Мира Дойчинова
- Миша
- Наркоман
- Мнения: 17034
- Регистриран на: Ное 27, '09, 14:11
- Местоположение: София
- Дал благодарност: 137 пъти
- Получил благодарност: 468 пъти
- Обратна връзка:
Re: Илюзорно
Църква за птици
В руините на мъничко селце,
под сянката на стогодишен орех,
прегърбена, с набръчкано лице,
тъжеше малка църквица за хората.
Припомняше си първо кръщене
(погребала отдавна сетен мъртъв)
и знаеше, че грях е да кълне,
но пак пустоса всички земни смърти.
Стопи се после бавно – като свещ
и бурени ѝ влязоха в очите.
Забравена от Бог (ненужна вещ)
с човеците поиска да си иде.
Но църквица без село и без поп
престава ли да бъде вече жива?
Незнайно как житейският Потоп
доведе в храма гълъбчета сиви.
На покрива два щъркела гнездят,
в камбаната танцуват пеперуди.
Такава Бог в небето я видя
и с тъжните руини стори чудо.
Днес в църквата на липсващо селце,
под сянката на стогодишен орех,
с камбанен звън невидими ръце
зоват за служба птици, вместо хора.
Цвета Иванова
В руините на мъничко селце,
под сянката на стогодишен орех,
прегърбена, с набръчкано лице,
тъжеше малка църквица за хората.
Припомняше си първо кръщене
(погребала отдавна сетен мъртъв)
и знаеше, че грях е да кълне,
но пак пустоса всички земни смърти.
Стопи се после бавно – като свещ
и бурени ѝ влязоха в очите.
Забравена от Бог (ненужна вещ)
с човеците поиска да си иде.
Но църквица без село и без поп
престава ли да бъде вече жива?
Незнайно как житейският Потоп
доведе в храма гълъбчета сиви.
На покрива два щъркела гнездят,
в камбаната танцуват пеперуди.
Такава Бог в небето я видя
и с тъжните руини стори чудо.
Днес в църквата на липсващо селце,
под сянката на стогодишен орех,
с камбанен звън невидими ръце
зоват за служба птици, вместо хора.
Цвета Иванова
- scleri
- Кафе машина
- Мнения: 3886
- Регистриран на: Юли 10, '10, 13:14
- Дал благодарност: 53 пъти
- Получил благодарност: 284 пъти
Re: Илюзорно
ЕДИН ЖИВОТ
На този свят без нищо съм дошла.
И пак без нищо, знам, ще си отида...
Ще легна тихо в меката трева
без болка, без омраза, без обида...
Със себе си ще взема спомен тих
за залез, за море, за топъл смях,
за обич и за чуден юлски бриз...
и радостта, че истински живях...
Раздавах от сърцето си на всички.
И нищо не очаквах във замяна.
Че щастието, знам, е да обичаш,
а щом обичаш, значи - да останеш...
Аз знам, че ми е рано да си ида.
Но кой ли пък "навреме" си отива.
Не в броя на годините е смисълът...
Един живот на никого не стига...
ВАНЯ СТАТЕВА©
От стихосб. "НЮАНСИ ЛЮБОВ"
Картина: Несрин Гюлистан
- Миша
- Наркоман
- Мнения: 17034
- Регистриран на: Ное 27, '09, 14:11
- Местоположение: София
- Дал благодарност: 137 пъти
- Получил благодарност: 468 пъти
- Обратна връзка:
Re: Илюзорно
***
Не ме питай, чедо, как се обича.
Не ме питай. Мълчи…
То, не беше любов, нито вричане.
Беше сливане. Очи със очи.
Беше жива вода. Беше клада.
Беше бяла и черна смокиня.
Беше прошка и грях,
и бях, и ме нямаше,
защото – в него живях.
С него се случвах.
С него падах и ставах.
С него и в него вървях.
И си губих посоките,
и забравях коя съм,
и нагоре летях.
Беше ми всичкото – и хляба, и виното.
Беше ми утрото. В него изгрявах.
Беше ми църквата и камбаната,
жажда ми беше и шепа завет.
Беше душата ми, чедо,
а без душа и сълзата боли.
И не питай, как се обича.
Не ме питай. Върви.
И гори, но не на талази.
Като факел изгаряй. Светѝ.
И нека… Бог да те пази!
Йорданка Андреева
Не ме питай, чедо, как се обича.
Не ме питай. Мълчи…
То, не беше любов, нито вричане.
Беше сливане. Очи със очи.
Беше жива вода. Беше клада.
Беше бяла и черна смокиня.
Беше прошка и грях,
и бях, и ме нямаше,
защото – в него живях.
С него се случвах.
С него падах и ставах.
С него и в него вървях.
И си губих посоките,
и забравях коя съм,
и нагоре летях.
Беше ми всичкото – и хляба, и виното.
Беше ми утрото. В него изгрявах.
Беше ми църквата и камбаната,
жажда ми беше и шепа завет.
Беше душата ми, чедо,
а без душа и сълзата боли.
И не питай, как се обича.
Не ме питай. Върви.
И гори, но не на талази.
Като факел изгаряй. Светѝ.
И нека… Бог да те пази!
Йорданка Андреева