Зя старостта - от първо лице.

За разговори, други теми или просто да побъбрим...
Аватар
Мария Николова
Наркоман II ранг
Мнения: 31531
Регистриран на: Ное 28, '09, 23:44
Местоположение: Нова Загора
Дал благодарност: 817 пъти
Получил благодарност: 1742 пъти

Зя старостта - от първо лице.

Мнение от Мария Николова »

Старостта е също като времето, когато пилето сменя мъха с перушина, от където произлиза и понятието пуберитет.
Започваш да откриваш в себе си една по една различни промени. Започваш да откриваш промени в отношението на другите към себе си, в своето отношение към тях и ... в отношението към себе си. Най-яркият ми спомен от онзи период е неизмеримата ми радост, че най-сетне наистина съм пораснала, защото под мишниците вече имам косъмчета. Съзнавах, че от страни е смешно и някак се срамувах от себе си пред себе си като възрастна. Затова се заклех, че даже като остарея на 20 г., да уважавам себе си като малка.
Значи трябва да мисля за това уважение и да не допускам нищо, от което да се срамувам.
Да говориш от първо лице за старостта е да споделяш с младите колизията между духа и материята.
Защото няма нищо по-забавно от това да намериш гледната точка на някогашното тийнейджърче към промените, които старостта носи.
Най-голямото добро, което можеш да направиш за някого, е не да му покажеш богатствата си,
а да му разкриеш неговите.
Аватар
Тутти
Чист кофеин
Мнения: 5507
Регистриран на: Ное 21, '15, 06:47
Местоположение: София
Дал благодарност: 1486 пъти
Получил благодарност: 1446 пъти

Re: Зя старостта - от първо лице.

Мнение от Тутти »

Мария, и тази тема я отваряш ти, която имаш поведение на млад и жизнен подрастващ!?!?!?
Аз като бях малка си мислех, че тридесетгодишните са много стари, а в момента вече двадесет години съм на тридесет, добре е да си вярвам...
Аватар
Мария Николова
Наркоман II ранг
Мнения: 31531
Регистриран на: Ное 28, '09, 23:44
Местоположение: Нова Загора
Дал благодарност: 817 пъти
Получил благодарност: 1742 пъти

Re: Зя старостта - от първо лице.

Мнение от Мария Николова »

Не помня кога за пръв път съм се качила на дърво. Но трябва да е било по времето, когато зреят черниците. Или по новозагорски - шкембалите. :lol:
Свекърва ми на времето викаше като на пожар, щом видеше внука си да се опитва да се качи на дърво. Издебвах тя като се прибере, да изтичам и клекна до дървото. Карам хлапето да се качи на гърба ми, да се държи за дървото и бавно да стигне до раменете ми. Там между клоните забавачето ми, гордо и щастливо, гледаше света отвисоко. :daaa: :lol:
За последен път се качих на дърво на ябълката, докато се търсеше здрава резачка за премахването й. Верно, по стълбичката стигнах до клоните, но стъпих горе. :daaa:
Сега с травмата на десния крак, изкачването не по стълба, а и по стълбището не пущам парапета.
Като изгоряха една по една крушките на 3-те полилея и остана последната, реших, че вече не съм за това осветление. И си измислих осветление за мен.
Благодаря на greeneyed, че ме вкара в час с новите означения на крушките от някогашните 60 вата и с логистиката! :liubov: :tzeluvka:
Днес ходих до Ст.З. да си купя... ниско осветление. :lol:
Вече си имам една настолна лампа и един висок лампион и нямам дерт как ще им сменям крушките. ;) :daaa: :ieeee: :ieeee:
И знам, като им дойде времето, къде има ниски черници. ;) :lol:
Най-голямото добро, което можеш да направиш за някого, е не да му покажеш богатствата си,
а да му разкриеш неговите.
Публикувай отговор

Обратно към “Разни и разнообразни теми”