Едно време....

[zeleno]

ооо даааааа
и бяха пълни с чудесни луксозни книги на смешни цени
даже купувахме новогодишните картички от тях

[libra]

Говорила съм с руснаци,че по това време книгите при тях далеч не са стрували по 90 стотинки,а тези ниски цени са се поддържали заради реклама.
Странно,но много от нещата които показвате ,не са ми известни.Предполагам,че е било местно производство,което не е стигало до по-далечната дестинация.
Аз си спомням /от по-далечни времена :
кифла осморка,боза задължително,козуначена кифла,виолетки,лукчета,фъстъчки за 10 ст -17 гр.,хот дог за 20 ст,но малко деца можеха да си го купят в училище,шоколад крава ,пак рядко удоволствие,ЛЗ аерошоколад,дъвки Идеал,но от някъде имаше и някакви вносни,списание Пиф,абонамент за детски/пионерски вестничета-Септемврийче,Космос,Млад конструктор,десерт Чайка,тулумбички и реване,оранжада 14 ст,баничка 10 ст.,печени кестени ,царевица,тиква -продаваха ги по улиците.

[Daniela Pargu]

То и в СССР българските стоки се продаваха за без пари- явно такава е била политиката!
А за списанието Космос ,че и Паралели,Стършел, абонамента беше привилегия...
пп . то много носталгично стана!
Видяхме се кои сме с добра памет /разбирай-отдавна помним/
Кажете нещо веселко вече

[ivanina]

Много забавна тема!...обичам да се връщам в миналото си.
А и това младо поколение ме зарива с въпроси- в момента на ученическа тема,
нали сме първолаци.
...та " баб, ти в първи клас колко несисера за моливи си имала?"
Аз казвам - един,и представляваше дървена кутия в която тракаха няколко молива, гума за триене и при добър късмет можеше
да се срещне и острилка/ щото много често ползвах ножче за подостряне на моливи/.



и след писането с моливите, нещата ставаха по- сложни с перодръжката
и по някой път разлялата се мастилница в чантата.



Малко по- късно, се модернизирахме и с автоматична писалка- пенкал, и нещата тръгнаха към по- чисти тетрадки.



Подрастващото поколение ме гледа с изумен поглед и голям интерес

От лакомствата...не мога да забравя вкусът на Златната есен, и днес се разплаквам на глас пред жалките и имитации.

[gospodinov]

Аз пък си имах домашно кино.
И нещо ,което много ,много ми липсва - руските книжарници. Имаше ги във всеки по-голям град.

И аз имах такова, даже сигурно е някъде на село, но филмчетата се изгубиха някъде.
Като малки редовно си правихме прожекция на някоя стена, имах приказките "Момче и вятър" "Тримата братя и ламята" и др.
А спомняте ли си неотменния другар в игрите, велосипеда или колелото, както му казвахме.
Аз имах малък "Балкан"



,който след 8 клас замених с голям Балкан, само че черен

[Deleted User 3996]

Трябва да е било през 78-80г
Тираджиите купуваха на децата си от чужбина джинси от синьо кадифе, дънки и дънкови якета.
Цяло лято ходех да помагам на строежа на едни братовчеди с обещанието, че ще ми донесат и на мен такива.
Още не са ми донесли Но тя и помоща ми толкова е била на онези години

Сестра ми и приятелките и си правеха театър в картонени кутии.
А през дългите летни вечери си разправяхме страшни истории за синята брада и други страхотии.

[zeleno]

ох , и едни тънки якета "вестник" от корекома , и едни шлагерни чехли по 5 долара май бяха , пак от там
и рексона , и капачка за резервоара на москвича
да , как щях да пропусна , и плоча на АББА все от там

[elmaz]

Лелеее, къде ме върнахте вие
Господинов, благодаря!

Всичко беше истинско - шоколад, мляко, месо, хляб...
Златна есен, Детска закуска, тулумбички
На Златната есен изяждах първо шоколадовата обвивка и после
бисквиткта, ммм

От Захарния завод в Лом е останал само цеха за закуски, но сега
продуктите са им други и вкусът е различен. А тогава шоколадът
се правеше с какаово масло, ехееее

[zeleno]

детската градина
всички с памучни чорапи с нещо като жартиерки , нямам спомен на гащите ни ли са закачани
и мантички
и на разходка с едната ръка държиш другарчето до теб , а с другата мантичката на детето пред теб
всяка група си имаше "заплюта" своя поляна в парка
и този парк беше чист
имаше чешмички и прочие

[сюзан]

Зеленко, по мое време памучните, рипсени , дълги чорапи бяха закачени с жартиери за едни големи копчета, зашити на специално елече, което се обличаше под блузката.
А чехлите от Корекома, с дървени подметки и тънки токчета, бяха голям хит и не всеки можеше да ги има. Трябваше чужденец да ти ги купи с долари или да си ходил в чужбина да работиш.
За мен най-хубавия спомен от детството са игрите до късно вечерта през лятото. В нашата махла имаше много деца. Имаше и 3 арменски семейства с деца на моя възраст. Много време прекарвахме навън, на въздух, тичахме, играехме на топка на стена, скачахме на въже. На какво ли не играехме. Никой не се е страхувал, че нещо ще ни се случи. Времената бяха други.