Едно време....
- ivanina
- Кафе машина
- Мнения: 4142
- Регистриран на: Мар 29, '13, 11:36
- Местоположение: Русе, България
- Дал благодарност: 20 пъти
- Получил благодарност: 6 пъти
Re: Едно време....
...сетих се - професията "теляк" умря, със закриването на градската баня.
Сега услуги всякакви...но, си оставаш с кирта на гърба.
Сега услуги всякакви...но, си оставаш с кирта на гърба.
Истината е като водата - винаги намира път!...
Re: Едно време....
Вярно за тиляка!
Сега като се сетя за теляк се сещам и за налъмите, неотлъчен аксесоар в банята.
-
- Кафевар/ка/
- Мнения: 817
- Регистриран на: Окт 21, '14, 21:41
- Местоположение: София
Re: Едно време....
Яйчар
Събираше яйцата и ги мереше с един метален пръстен, колко са големи. Малките ги връщаше.
Събираше яйцата и ги мереше с един метален пръстен, колко са големи. Малките ги връщаше.
https://www.facebook.com/MadamSrachkova" onclick="window.open(this.href);return false;
Re: Едно време....
Билетите за влака бяха едни розови картончета. С една голяма машина, която издаваше много приятен глух звук, продавачът правеше дупчици на билета. За децата режеха половин билетче.
Re: Едно време....
Вчера се разхождахме из центъра и просто няма място, което да не е засипано с пластмасови опаковки и боклуци - паркове, градинки...
Чак с носталгия се сетих, как навремето почти нищо не се изхвърляше - всичко беше в стъклени бутилки и буркани, които се връщаха на специални пунктове към магазините. В магазина, всеки ходеше с платняна торбичка или мрежичка а вафлите и други лакомства ги продаваха насипни, в хартия.
Сега найлоновите торбички са навсякъде.
Чак с носталгия се сетих, как навремето почти нищо не се изхвърляше - всичко беше в стъклени бутилки и буркани, които се връщаха на специални пунктове към магазините. В магазина, всеки ходеше с платняна торбичка или мрежичка а вафлите и други лакомства ги продаваха насипни, в хартия.
Сега найлоновите торбички са навсякъде.
-
- Наркоман
- Мнения: 11640
- Регистриран на: Дек 13, '09, 08:51
- Дал благодарност: 86 пъти
- Получил благодарност: 62 пъти
Re: Едно време....
Млекар.
Всяка сутрин оставяхме бурканите за кисело мляко пред вратата на къщата ,заедно с парите и намирахме пълните.Запечатани с алуминиева капачка.Фолиото пък се сгъваше на 4 ,събираше се и се получаваха стотинки от Вторичните.
Не съм сигурна,но мисля че цената беше 4 ст.
Всяка сутрин оставяхме бурканите за кисело мляко пред вратата на къщата ,заедно с парите и намирахме пълните.Запечатани с алуминиева капачка.Фолиото пък се сгъваше на 4 ,събираше се и се получаваха стотинки от Вторичните.
Не съм сигурна,но мисля че цената беше 4 ст.
Re: Едно време....
В наше село все още има млекар ,само че носи прясно мляко. Оставям бутилките и пари в кофа пред вратата и ги намирам пълни с прясно издоено мляко.
Сещам се за нещо ,което вече не съществува - телеграмите. Едно време ,когато трябваше нещо спешно да съобщиш или да поздравиш някого ,се изпращаха телеграми от пощата. По-младите сигурно и не са чували за това.
Сещам се за нещо ,което вече не съществува - телеграмите. Едно време ,когато трябваше нещо спешно да съобщиш или да поздравиш някого ,се изпращаха телеграми от пощата. По-младите сигурно и не са чували за това.
- Мария Николова
- Наркоман II ранг
- Мнения: 31650
- Регистриран на: Ное 28, '09, 23:44
- Местоположение: Нова Загора
- Дал благодарност: 980 пъти
- Получил благодарност: 2238 пъти
Re: Едно време....
Тук има малко объркване. Само БДЖ имат кантонер. А може просто да не съм знаела, че има и пътни кантонери.Daniela Pargu написа: ↑Мар 12, '18, 12:11 И аз се сетих за една залязла професия- "кантонер"- отговарял е за определен пътен участък.
Неподдържани покрай пътя пространства е нямало. ММ все ми разказва,как бай Стоян- възрастен човек е бил,
постоянно обхождал участъка си и всичко почиствал, подстригвал ,зимата разхвърлял пясък по завоите!
Колко необходима професия ,но уви!!!
А иначе идеята ми дойде от няколко телеграми, които, като се местех тук, се оказаха в кашонче със снимки на ХН и запазени писма. Сега стоят като "нещо, което вече не може да го има". От там се сетих за професията на свекър ми. (Той и свекито бяха "приведени", заедно със зетя. ) Веднага го назначиха за шеф на телеграфа в тукашната поща. А свекито - телефонистка.
Знаете ли как се провеждаше "междуградкси/международен" телефонен разговор до началото на 70-те години?
В пощата ни имаше телефонни кабини (същите като в Телефонната палата в София, която сега би трябвало да е нещо друго ) и дежурна телефонистка. Днес отиваш на гишето и написваш имената, адреса, града, държавата и точния час на утрешния телефонен разговор върху специална бланка. Зад теб на пейките стоят други, които чакат реда си за телефонен разговор. На следващия ден отиваш, дежурната е друга и се представяш с текста, който вчера си попълнила в бланката. И сядаш на пейката. Чакаш да извикат "Мария за София". Тичаш, ако само 1 кабина е свободна - добре, но дежурната забравя да каже в коя от двете свободни кабини си ти, та понякога се налага да се разменят хората в две кабини.
Домашен стационарен телефон можеше да получи само човек, за който е дадено становище, че служебно се нуждае от телефон.
Аз намазах, че настоявах свекито и свекъра да дойдат в Н.З. - най-сетне получих домашен телефон. Все едно, че са ме приели в ловна дружинка! Веднага изредих да звъня на всички близки и приятели, за да издиктувам номера на телефона ни.
Така телефонните кабини останаха зад гърба ми.
Най-голямото добро, което можеш да направиш за някого, е не да му покажеш богатствата си,
а да му разкриеш неговите.
а да му разкриеш неговите.
- Гео, граф
- Наркоман
- Мнения: 15868
- Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
- Местоположение: София-Подуенската градинка
- Дал благодарност: 834 пъти
- Получил благодарност: 1682 пъти
Re: Едно време....
Съвсем мое
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд