Едно време....

За разговори, други теми или просто да побъбрим...
Публикувай отговор
Аватар
ivanina
Кафе машина
Мнения: 4142
Регистриран на: Мар 29, '13, 11:36
Местоположение: Русе, България
Дал благодарност: 20 пъти
Получил благодарност: 6 пъти

Re: Едно време....

Мнение от ivanina »

...сетих се :daaa: - професията "теляк" умря, със закриването на градската баня. :twisted:
Сега услуги всякакви...но, си оставаш с кирта на гърба. :hmmm:
Истината е като водата - винаги намира път!...

Изображение
gospodinov

Re: Едно време....

Мнение от gospodinov »

ivanina написа: Мар 12, '18, 12:42 ...сетих се :daaa: - професията "теляк" умря, със закриването на градската баня. :twisted:
Сега услуги всякакви...но, си оставаш с кирта на гърба. :hmmm:
Вярно за тиляка!
Сега като се сетя за теляк се сещам и за налъмите, неотлъчен аксесоар в банята.
Изображение
Мадам_Сръчкова
Кафевар/ка/
Мнения: 817
Регистриран на: Окт 21, '14, 21:41
Местоположение: София

Re: Едно време....

Мнение от Мадам_Сръчкова »

Яйчар :)
Събираше яйцата и ги мереше с един метален пръстен, колко са големи. Малките ги връщаше.
https://www.facebook.com/MadamSrachkova" onclick="window.open(this.href);return false;
wenche

Re: Едно време....

Мнение от wenche »

Билетите за влака бяха едни розови картончета. С една голяма машина, която издаваше много приятен глух звук, продавачът правеше дупчици на билета. За децата режеха половин билетче.

Изображение Изображение
gospodinov

Re: Едно време....

Мнение от gospodinov »

Вчера се разхождахме из центъра и просто няма място, което да не е засипано с пластмасови опаковки и боклуци - паркове, градинки...

Изображение

Чак с носталгия се сетих, как навремето почти нищо не се изхвърляше - всичко беше в стъклени бутилки и буркани, които се връщаха на специални пунктове към магазините. В магазина, всеки ходеше с платняна торбичка или мрежичка а вафлите и други лакомства ги продаваха насипни, в хартия.
Изображение
Сега найлоновите торбички са навсякъде.
libra
Наркоман
Мнения: 11635
Регистриран на: Дек 13, '09, 08:51
Дал благодарност: 73 пъти
Получил благодарност: 53 пъти

Re: Едно време....

Мнение от libra »

Млекар.
Всяка сутрин оставяхме бурканите за кисело мляко пред вратата на къщата ,заедно с парите и намирахме пълните.Запечатани с алуминиева капачка.Фолиото пък се сгъваше на 4 ,събираше се и се получаваха стотинки от Вторичните.
Изображение
Не съм сигурна,но мисля че цената беше 4 ст.
Аватар
Албена
Кафе машина
Мнения: 4526
Регистриран на: Фев 2, '10, 09:57
Местоположение: Габрово

Re: Едно време....

Мнение от Албена »

В наше село все още има млекар ,само че носи прясно мляко. Оставям бутилките и пари в кофа пред вратата и ги намирам пълни с прясно издоено мляко. :nod:
Сещам се за нещо ,което вече не съществува - телеграмите. Едно време ,когато трябваше нещо спешно да съобщиш или да поздравиш някого ,се изпращаха телеграми от пощата. По-младите сигурно и не са чували за това.

Изображение

Изображение
Аватар
Мария Николова
Наркоман II ранг
Мнения: 31531
Регистриран на: Ное 28, '09, 23:44
Местоположение: Нова Загора
Дал благодарност: 817 пъти
Получил благодарност: 1732 пъти

Re: Едно време....

Мнение от Мария Николова »

Daniela Pargu написа: Мар 12, '18, 12:11 И аз се сетих за една залязла професия- "кантонер"- отговарял е за определен пътен участък.
Неподдържани покрай пътя пространства е нямало. ММ все ми разказва,как бай Стоян- възрастен човек е бил,
постоянно обхождал участъка си и всичко почиствал, подстригвал ,зимата разхвърлял пясък по завоите!
Колко необходима професия ,но уви!!!
Тук има малко объркване. Само БДЖ имат кантонер. А може просто да не съм знаела, че има и пътни кантонери. ;)
А иначе идеята ми дойде от няколко телеграми, които, като се местех тук, се оказаха в кашонче със снимки на ХН и запазени писма. Сега стоят като "нещо, което вече не може да го има". :hihihi: От там се сетих за професията на свекър ми. (Той и свекито бяха "приведени", заедно със зетя. :lol: ) Веднага го назначиха за шеф на телеграфа в тукашната поща. А свекито - телефонистка.
Знаете ли как се провеждаше "междуградкси/международен" телефонен разговор до началото на 70-те години?
В пощата ни имаше телефонни кабини (същите като в Телефонната палата в София, която сега би трябвало да е нещо друго :hmmm: ) и дежурна телефонистка. Днес отиваш на гишето и написваш имената, адреса, града, държавата и точния час на утрешния телефонен разговор върху специална бланка. Зад теб на пейките стоят други, които чакат реда си за телефонен разговор. На следващия ден отиваш, дежурната е друга и се представяш с текста, който вчера си попълнила в бланката. И сядаш на пейката. Чакаш да извикат "Мария за София". Тичаш, ако само 1 кабина е свободна - добре, но дежурната забравя да каже в коя от двете свободни кабини си ти, та понякога се налага да се разменят хората в две кабини. :hihihi:
Домашен стационарен телефон можеше да получи само човек, за който е дадено становище, че служебно се нуждае от телефон.
Аз намазах, че настоявах свекито и свекъра да дойдат в Н.З. - най-сетне получих домашен телефон. Все едно, че са ме приели в ловна дружинка! Веднага изредих да звъня на всички близки и приятели, за да издиктувам номера на телефона ни.
Така телефонните кабини останаха зад гърба ми.
Най-голямото добро, което можеш да направиш за някого, е не да му покажеш богатствата си,
а да му разкриеш неговите.
Аватар
Гео, граф
Наркоман
Мнения: 15816
Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
Местоположение: София-Подуенската градинка
Дал благодарност: 710 пъти
Получил благодарност: 1479 пъти

Re: Едно време....

Мнение от Гео, граф »

Съвсем мое :lol: :lol: :lol:

Изображение
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!

"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
Публикувай отговор

Обратно към “Разни и разнообразни теми”