Спомени за баба и детството

[ljuboznatelna]

Ха, ха, Еличка, вярно, че имаше и пиявици в моята вада ! Ех, какви неща сме заровили в спомените.

Сигурно сте ходили за хляб на село? Кръгъл, с дебела набръчкана хрупкава долна кора. Купен с купон. И докато се върна, защото ние бяхме последната къща в село, и кората свършила А ако загубя миниатюрното купонче - рееев, все едно е краят на света.

Какви спокойни години бяха. И по улицата почти нямаше коли.От четири годишна ме пускаха сама да ходя на детска градина. Пресичах две улици. Една година рев да ме запишат на градина, една година ходих, и после пак рев да ме отпишат.
Не за друго, ами бяхме смесени с по-големите, и те отидоха в предучилищна. А на село българчетата бяхме десетина деца, и моите приятелчета все по-големи. Връстниците ми бяха скучни, а с турчетата имах езикова бариера, или кой знае какво, но не си общувахме.
И играех в другите махали докато се стъмни. Това ми беше времето за прибиране. Стъмни ли се - в къщи. Баба седеше край огнището, готвеше нещо, и ме чакаше.

Дядо пък беше лошото ченге, честичко ме шляпаше с дилафа (маша, за въглените), защото не си прибирах играчките. Веднъж обаче не се усети, и го взе от печката, горещ. И добре ме подреди.

В другото село пък се ходеше с пропуск, и коли минаваха най-много по пет за деня, защото нямаше и къде да ходят, от там нататък - граница. И се играеше на улицата. Измисляхме си имена, аз бях гледала по случайност някакъв каубойски филм, с едkd Розалинда, и това ми беше партизанското име. Не мислех, че съществува по-хубаво от това! А дружкат ами реши да се казва Паша. Да, ама аз не бях и чувала да Паша Христова, и не можех да проумея що за грозно име си е избрала, само за овце на паша бях чувала Обаче си премълчах коментара, защото Паша черпеше с бисквити Златна есен, които аз само знаех, че се продават под щанда, но никога не бях опитвала. Манна небесна!

[Гео, граф]

Израстнах в малък град в дълбоката провинция. Родителите ми били изпратени по разпределение и така се случило, че останаха в него 15 години, та съм родена там. Разлог беше тихичко градче с няколко училища и мноооого деца, с тихи, спокойни улички, с каруци вместо автомобили. С приятелката ми бяхме истински фурии, бъхтехме по ред на номерата момчетата - истински побойнички бяхме! Майка ми ужасно много искаше да има кротко, добре облечено момиченце, все ме обличаше с разни светли роклички ( ), пък ѝ се падна палава дивотия, с вечно лекьосани от тревата дрехи, ожулени колене и слама в косите. Добре поне, че не изпадаше често в подобни романтични настроения и ми позволяваше да нося тъмни дрехи, когато играехме на жмичка вечер. Ми така де, как можеш да залегнеш под храстите или в подмолите на реката с нещо светло!? А колко пъти съм гонила топките по реката, висях протегната от мост на мост, за да ги хвана, а понякога и цопвах в нея. И коричките на парещия хляб от фурната помня, и ония кошмарни пазарски мрежи, дето ги правеха сякаш от материя за дамски чорапогащници и никаква земна сила не можеше да вкара в тях самуна. Затова го носех подмишница и по целия път късах парчета кора, докато го обеля половината. Помня като сега празника Старчевата на 1 януари, разказвала съм ви за него - старците (още наричани чауши, демек кукери) целите в кози кожи с дълъг косъм, с грамадни звОнци на кръста, събираха хората от различните махали и ги водеха като шествие към центъра в безкрайно хоро, а ние децата тичахме в екстаз около тях и се пазехме от камшиците им. Целия град излизаше на този празник, много хора специално си шиеха носии за него. Впрочем той съществува и до днес, макар че банскалии малко го приватизираха с комерсиална цел. Зиме се спускахме с шейни от Саровица - струваше ми се грамадна планина в детските ми очи, а се оказа малко хълмче като го видях след години. Лете с лагерните колички самоделки жулехме лакти и колене по асфалта (където имаше такъв) и вечно се препирахме кой е бил пръв. Нямам много конкретни запомнени случки, повечето са чисто физически спомени за волна безконечност.
Едните ми баба и дядо вече си бяха отишли, а другите живееха далече, високо в Родопите, ходила съм броени пъти като много малка, след това дядо продаде всичко и се преместигха в пловдивско. Лещен беше трудно достъпно селце, с коларски път до него и когато отидох там 30 години по-късно, с трепет открих дядовата къща, отдавна вече сменила собствениците си.

[мечтица]

Вън пак вали и днес ми е почивен ден.
Ако знаете с какво умиление ви чета,а пред очите ми аз,моите приятели от детство, с които сме правили безброй щуротии.
Много хубава тема,връща ме в щастливи,безгрижни, детски години!

[ljuboznatelna]

А помните ли от каква възраст са първите ви спомени? Питам ММ, той казва - от пет. А аз не мога да повярвам! Че до пет години имах спомени за цял роман!
Трябва да са били от две годишна, разни стресиращи събития. В яслата бях много разстроена, че на Нова година не ми дадоха костюм на зайче, дадоха само на по-голямата ясленска група. Другия ми спомен (според родителите ми , на тази възраст) е, че се загубих. Тръгнах нанякъде, сигурно съм плакала, защото някакъв човек ме хвана за ръката и тръгна да ме води някъде. И мен ме беше страх, от това, че не го познавам. В този момент край нас мина баща ми с колелото, тръгнал да ме търси. Но не се е оглеждал за дете, водено от възрастен, определено! И аз пак надух гайдата. Развръзката не я помня.

Моя милост на седем години. Не знам защо ме бяха подстригали така, но се ядосвах, че постоянно неподнати хора ми казваха "момченце".

[bouquet]

Бях нещастно дете без село, без баба, без дядо, без братче и сестриче.

Кое те е карало да се чувстваш нещастна?
Аз толкова се радвам, че съм нямала село, в което да ме хвърлят за месеци всяко лято!

[vanina_g]

Бях нещастно дете без село, без баба, без дядо, без братче и сестриче.

Кое те е карало да се чувстваш нещастна?
Аз толкова се радвам, че съм нямала село, в което да ме хвърлят за месеци всяко лято!

Еми щото не знаеш какво е - то и аз село нямах, ама два града на разположение - един месец при едните, другия при другите - месеци без родители, по цял ден навън, в реката, в гората, по дворовете и входовете, абе страхотни спомени имам

[Тутти]

Спомени имам от много малка. Помня почивката на море, била съм на две години. Не ми хареса, беше в някакво бунгало в Шкорпиловци и ми беше задушно. Предпочитах да стоя при баба, която вечер ми разказваше чудни истории за нейното детство, сутрин ми правеше мекички или пържени филийки, и имаше богата на цветя градина, не разрешаваше да се късат. Имаше ягоди и череши, които с братовчедките ги изяждахме зелени.
Баба всеки ден ме водеше с нея на пазар и винаги нещо ми купуваше. В съседните къщи имаше много деца, голяма игра падаше.
Другата ми баба живееше сама и при нея отивах само с родителите ми два пъти в годината за няколко дни, за да се видим със сестрите на баща ми. Тя беше много благородна и никога не правеше забележки, помня, че готвеше много бързи и много вкусни неща на едно огнище. А в градината имаше огромни домати, праскови и зарзали - нещо като кайсии.
Детството ми беше много интересно, с умиление си спомням за онези години. Живеехме до парка и между всички блокове имаше градинки с някакви лоши пазачи, които не ни разрешаваха да стъпваме по тревата. Помня игрите до тъмно с приятелите. Ходехме и в апартаментите, за да играем с играчките на другите, или да обличаме дрехите и обувките на майките им. Това ни беше любимото, за което много ни се караха, разбира се, защото гардеробите се вадеха изцяло и се пробваше всичко пред огледалото. Ходехме тайно на кино, имаше един неохраняван вход и се промъквахме на прожекцията от пет след обяд, така че чинно в седем вече пак бяхме около блока. И така по цели дни с ключ, завързан с ластик на шията.

[Еличка]

Лелеее, снимката, подсети ме! Бях на 6-7 години със същата прическа, същият скакалец (тогава). И веднъж майка ми казва, че утре щели да ме снимат като модел на.... Витоша ли се казваха тези.... Нещо хич не ми се вярваше, отиваме. Амиииииии, не могли да харесат момченце. Снимаха ме Дали имам някъде снимки?

[ljuboznatelna]

Хахах, Еличка, ами искали са хубаво момченце
Аз пък се сетих сега как щяха да снимат детски филм и търсеха деца за главни и второстепенни роли. Нареждахме се в Младежкия дом в кръг, минаваше режисьора, и избираше деца. Обаче ни ене вярвахме, че няма да ни хареса, и врътне ли се той - ние на бегом пак пред него От моя клас избраха три момченца за главните роли. Двете бяха хубавците на випуска, а третото имаше много характерно лице. Играеха деца сираци.

[Мария Николова]

Бях нещастно дете без село, без баба, без дядо, без братче и сестриче.

Кое те е карало да се чувстваш нещастна?
Аз толкова се радвам, че съм нямала село, в което да ме хвърлят за месеци всяко лято!

Букетче, как да не съм била нещастна!
Има ли бела, не мога да кажа "Не бях аз".
Каквото каже майка, това става - не мога да придумам друг да ми разреши забраненото от нея.
Но пък дворът ни беше 2 декара в центъра на град от селски тип. Имаше всичко на един селски двор - кокошки, крава, биволица, теле и малаче, зеленчукова градина, тиквички и огромни тикви кестенки. По-късно офицерско семейство-квартиранти живяха 8 години като част от нашето семейство и децата им бяха братчето и сестричето ми. Тримата си имахме приятелчета и се събирахме дузина дечурлига. Дойде ли време за закуска за цялата тайфа имаше чаша мляко, филия хляб с масло и петмез, или циганска баница, а по време на дините майка изнасяше по 2 тави с нарязани парчета диня. Лепнеха пръсти, муцунки и крачета.