Спомени за баба и детството

[Еличка]

Често се усещам напоследък, че много мисля за баба, за спомените от детството. Като повечето градски деца, прекарвах месец-два на село. Още ме топлят спомените за ливадите с диви цветя и треви; мириса на селската печка, дето и лятото се палеше; думи, които само на село изговаряха... Предлагам тази тема за спомени, дето топлят. Ще сложа някоя снимка за загрявка:


how to upload photos online

[Еличка]

Това са моите спомени!
Сега се сещам за един! Имах една градинка, метър на метър. Там баба ми разрешаваше да си садя каквото ми харесва, да не ѝ развалям двора! Дворът беше прилежно парцелиран на правоъгълници - цвекло, моркови, годеция, невен, чушки, кукуляни.... Само в моята градинка цареше райски хаос и тя цъфтеше от непрекъснато. Мъкнех какво ли не от ливади и гори. Иглики, "петрови гащи", треви, жълт кантарион, конски босилек, момини сълзи... Един ден чух вик (баба беше много тиха жена иначе) и носеше изскубано цвете с корените нагоре Кукуряк.... Никога, никога не трябвало даже и цветче да влиза вкъщи, иначе кокошките ще спрат да носят

[Еличка]

Предлагам тази тема за спомени, които топлят душата!

[макс]

Еличка много хубава тема ,толкова е хубаво и мило като се сетя и ми става топло,топло ,впрочем моята печка която и сега си я паля и ми бумти хубавичко е същата ,а на местото на котето там полегва моето друго едно сибирско хъски и то обича топличкото
Моята баба и дядо живееха в едно китно селце в Средногорието сПертич обожавах да ходя там ем бях малка и сама се качвах на рейсчето та там ,еххх какви щуроти съм вършила само ,дядо ме беше кръстил Ева палачинката не че защото ги обичах а защото и сега си нося белега от тях ама това е друга тема
и любовта към природата и животните дължа на тях

[ToBo]

До една такава печка при баба на село тренирах да казвам "Р". Бях на пет и сигурно съм ѝ скъсала нервите с моето безкрайно рррррррррррррррррррррррррр. Обаче изпреварих сестра ми, която беше по-голяма и не го казваше Аз тогава не знаех, че тя няма да го казва и като голяма
По-късно при другата баба (с модерната електрическа печка в София ) се научих да чета. Тя беше пенсионирана начална учителка, ужасена, че аз не мога да чета в първи за втори клас Имаше си книга с руски приказки. "Жар птица" се казваше. Не помня колко пъти бях принудена да прочета тая книга на глас, докато тя си вършеше нещо.
Замислям се, че нашите баби все работеха нещо Не седяха пред телевизори и компютри
Много работеха със земята. Софийската ми баба имаше два клематиса и само викаше по нас да не им направим нещо. Много ги обгрижваше Когато реших, че ще оправям градината, се чудех дали мога отнякъде да си намеря клематис. Е намерих си

[calico]

ех че хубава темичка
моите деца нямаха село, на което да ходят и винаги са ми го казвали с някакъв упрек. Затова пък сега внуците имат село, те ще си имат спомени от село.
и аз имам, само едната ми баба беше на село. Божеее, какви хубави спомени имам от там, макар че рядко ходех. Щото ме гледаше другата баба, а тя не беше от село.

това е пущано вече във форума, но тук му е точното място

Аз съм на 7 години. Ура!!! Най-накрая заминаваме на село при баба!

14 години. Омръзна ми това село и тъпата градина!

Аз съм на 20. Имам чувството, че баба се е побъркала, по цял ден скубе трева, аз разбирам да е в градината, ама тревата покрай оградата на кого пречи?

Аз съм на 25. Селото е хубаво само за барбекю.

35. Що пък да не посея малко репички?

45. Засях цялата градина.

60. Сякаш оградата е обрасла с трева, трябва да оплевя малко.

78. Мъкна тежка раница към село, децата и внуците не помагат, казват – нищо недей да сееш, всичко ще си купим. И само правнука се радва, той е на 7 години, и той е щастлив, че отново е лято, и ние отиваме на село.

[kim]

Много спомени пазя. От едната баба до преди няколко години. Даваха и моб.телефон и тя казваше: "Кога ще дойдеш баба, да те видя?" Почти тя ме е отгледала и правеше ошмар...ммм...На другата баба ходех на гости. В селото я знаеха като къщата с многото цветя. Имаше дълбок кладенец и мама все заръчаше като ме пращаше: " И да не се надвесваш над кладенеца!". А аз правех точно обратното . Сутрин рано баба вадеше вода да полива, а аз тичах да видя надвесена, как докато навиваше синджира, проблясъците на слънцето се отразяваха в кофата. И готвеше най-вкусните лопушки с ориз

[Еличка]

Тобич, точно това исках с тази тема! Спомен, който ни провокира и топли! Благодаря! А твоите клематиси са

[Мария Николова]

Пишете.
Бях нещастно дете без село, без баба, без дядо, без братче и сестриче.

[Еличка]

Калико, Ким, много мило ми става!
Вчера като написа Калико за сланинката.... Така ми се прияде. И дето казвате, децата са наопаки. Тогава искахме над кладенец да се надвесим! Тогава не хапвах ни сланинка, ни месо!
На село имаше истинска мандра, наполовина в земята с камъни вкопана. Носеха дядо и всички мъже млякото от овчиците. Следобед ходехме за суроватка (цвик му казваха). Полагаше се за предаденото мляко. И дядото мандраджия, като видеше деца, излизаше с пълни шепи откъснат на конци пресен кашкавал. Лелеее, как се криех, как ме побиваха тръпки от ужас! Де го сега тоз кашкавал?