Спомени за баба и детството

За разговори, други теми или просто да побъбрим...
Публикувай отговор
Аватар
ljuboznatelna
Чист кофеин
Мнения: 7207
Регистриран на: Яну 26, '10, 12:13
Местоположение: Пловдив 7а зона
Дал благодарност: 609 пъти
Получил благодарност: 1106 пъти

Re: Спомени за баба и детството

Мнение от ljuboznatelna »

Баба се е омъжила с червен воал. Като ученичка го носех като шалче. Но се прокъса по края, иначе бих го носила винаги. Утре ще опитам да го изровя и снимам.
Аватар
Еличка
Кафе машина
Мнения: 3460
Регистриран на: Мар 21, '16, 14:39
Получил благодарност: 2 пъти

Re: Спомени за баба и детството

Мнение от Еличка »

Амаааа, моля ви се, това е моята тема! Аз съм съм си я създала за топлинка! Ръчкайте си се където искате (а по-добре не го правете във форума... "Не знам дали ме разбрахте 😉").
Едно от нещата, които ми дават стимул в този живот са всичките спомени от детството, които имам. Държа да ги запазя и съм ги съхранила всячески!!! Децата ми вече пораснаха (почти, де,малкият е на 14), но както почти повечето деца днес не са имали село. Още като бяха мънички им разказвах, та до ден днешен. Имаме си и шеги вкъщи, които явно съм им набила в главичките. Като дете (вече не😰😹) бях много хърбава. Баба казваше, че медът лекува всичко. Държеше да хапна по няколко лъжички дневно, минавайки покрай него. И те (децата) непрекъснато ми казват : "Елче, кусА ли от медО, м?"
Още веднъж ви моля, куснете си от меда, не ми натъжавайте прекрасната тема,
"Нека бъдем благодарни на хората,които ни правят щастливи, те са вълшебните градинари, които карат душите ни да цъфтят."
Аватар
Гео, граф
Наркоман
Мнения: 15816
Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
Местоположение: София-Подуенската градинка
Дал благодарност: 710 пъти
Получил благодарност: 1479 пъти

Re: Спомени за баба и детството

Мнение от Гео, граф »

Мен пък баба ме шляпваше с метлата отзад. Щото притичвах и я настъпвах, докато тя мете :D ! Бях на пет години, когато тя си отиде и нямам много спомени с нея. Имам само един сребърен пръстен и очилата ѝ - единствените вещи, останали при мен.

Обаче, Люб, все едно гледам братовчедка ми на тая снимка :o ! Изумителна прилика! Ще потърся тия дни нейна снимка от тези години, да видиш :nod:
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!

"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
Аватар
Lalel4e
Баш кафе майстор
Мнения: 2518
Регистриран на: Окт 21, '17, 18:11
Местоположение: Русе/Пловдив/Костанденец/Руен/Брягово
Дал благодарност: 605 пъти
Получил благодарност: 562 пъти

Re: Спомени за баба и детството

Мнение от Lalel4e »

Гео, граф написа: Юни 17, '19, 11:31 ...и ония кошмарни пазарски мрежи, дето ги правеха сякаш от материя за дамски чорапогащници и никаква земна сила не можеше да вкара в тях самуна...
:lol: :lol: :lol:
Никога не съм чела по-точно определение за гадните мрежести торбички дето като са празни са колкото да сложиш вътре
пакетче масло, но като започнеш да ги пълниш... събират половината хоремаг... :shock:
И понеже са безформени сами по себе си, като ги напълниш се издуват във всички посоки и накрая носиш една жулеща топка,
от която се подава я крайче на майонеза (онази, дето така и не й смениха смотаната опаковка отпреди 40 години,
щот' българинЪТ има сантимент към комунизЪма), я бодливото "дупе" на някой колбас, засукано с тел...

...и вииинаги опират в земята... :lol: ужас, ужас, ужас!!! :stmi:

Уфф, това го гласях за смехотерапията, ама без да искам го изпльосках тук... :oops: :oops: :oops:
Нищо де, ще го оставя, пък като дочета темата, ще се включа по-адекватно.. :sangel:
Аватар
calico
Наркоман I ранг
Мнения: 24721
Регистриран на: Дек 2, '09, 15:41

Re: Спомени за баба и детството

Мнение от calico »

Спомените на всички са толкова различни и толкова еднакви.
Едно и също нещо струи от тях- носталгия и обич.
Моите спомени са в малко по-бедни години, по-назад във времето, и все пак са почти същите- пилешката кашичка на баба, кътмите, кръглия хляб от селската фурна, огромен, 2 кг.....ееехххх.
Карали ли сте колело с карачка? - едно колело дето се бута с една извита пръчка и се води по пътя?

Ваканциите прекарвах в Родопите, в Маджарово. Ходихме там с дядо при другия му син, чичо ми. Те живееха там. Арда, въжените мостове, камилите, горския мед.....
Дядо ми беше най-добрият човек, когото познавах. Не помня и един път да ми се е скарал за нещо. Баба ме ядосваше- понеже бях злояда, ме гонеше непрекъснато с разбито сурово яйце със захар, да го пия.

Сега аз съм почти на годините на дядо ми тогава. И внуци идват при мен. Чудя се, какви ли ще са техните спомени.
........................
-Вы кто?
-Добрая фея
-А почему с топором?
-Настроение что-то не очень...
Аватар
clock
Кафе машина
Мнения: 3388
Регистриран на: Сеп 19, '16, 01:31
Получил благодарност: 1 път

Re: Спомени за баба и детството

Мнение от clock »

Аз израснах с моята баба. Имахме два апартамента на една етажна площадка, един срещу друг. В единият живеехме ние с майка, татко и брат ми, а в другия баба и дядо. Беше едно постоянно привървяне от единия до другия апартамент. По терлици :lol: Баба беше най - добрата. Много я обичах. И от малка все с нея спях. Не защото ме е било страх или съм нямала собствено легло. Не. Легнем си двете с баба и тя ми разкаже приказка. Имаше една "Руп руп козленце" все я карах нея да ми разказва. Или пък разни истории от тяхното село. Баба беше шопкиня. От Стефаново, Радомирско. И си имаше този шопски акцент, който и до днес много обичам. Той правеше гласа на баба още по- мек, още по- благ. Така най - сладко се заспива. Имам един единствен случай на сомнамбулизъм :dovolen: Вече по - големшка, 13 - 14 годишна, станала съм през нощта, отключила съм си нашата входна врата, взела съм ключа за бабини, отключила съм си там и съм си легнала при нея. Баба на сутринта ми разказва как се е стреснала, но бързо разбрала какво се случва :dovolen: Цялото ми детство е свързано с баба. Бели колкото щеш, пакости колкото щеш, но баба все прощава. Стана известна и сред приятелите ми като най - яката баба. Тийнейджъри, 16 - 17 годишни правим купон в нас. Баба е паркирана да ни пази :lol: Пускаме "Металика" , силно, баба си седи. Пускаме "Туистед систер" - баба си плете, някакъв траш метъл и пуснаха момчетата, белким я заболи главата и си отиде, тц, никакво помръдване, никакво оплакване. Аз я питам - Бабо, не ти ли пречи музиката? А тя - Аааааа не, Лике, много ми харесва даже! :shock: Желязна бабик :angelche: След тоя купон всичките ми приятели разказваха с респект каква яка баба имам :D И майтап майтап, но и приятелите на брат ми, до един, всички обичаха баба. А тя вече даже познаваше песните на "Металика". Брат ми ги свиреше, някои от тях, на китарата и баба казваше - А, Металика :lol: Якото ми бабче. Много си я обичах и много ми липсва сега.
Аватар
ljuboznatelna
Чист кофеин
Мнения: 7207
Регистриран на: Яну 26, '10, 12:13
Местоположение: Пловдив 7а зона
Дал благодарност: 609 пъти
Получил благодарност: 1106 пъти

Re: Спомени за баба и детството

Мнение от ljuboznatelna »

calico написа: Юни 18, '19, 23:13
Карали ли сте колело с карачка? - едно колело дето се бута с една извита пръчка и се води по пътя?
Не съм, но имаше едно стихотворение от Дора Габе:
Тичат с колелата
Катето и Джори,
всеки се отдръпва
път да им отвори.
А отзад ги гледа
Шарко и се чуди:
вятъра ли гонят
тез дечица луди!
И на илюстрацията две дечица бутаха с пръчка обръчи. Много им се чудех на тези уреди.
Аватар
Lalel4e
Баш кафе майстор
Мнения: 2518
Регистриран на: Окт 21, '17, 18:11
Местоположение: Русе/Пловдив/Костанденец/Руен/Брягово
Дал благодарност: 605 пъти
Получил благодарност: 562 пъти

Re: Спомени за баба и детството

Мнение от Lalel4e »

clock написа: Юни 18, '19, 23:42 ...Баба е паркирана да ни пази :lol: Пускаме "Металика" , силно, баба си седи. Пускаме "Туистед систер" - баба си плете, някакъв траш метъл и пуснаха момчетата, белким я заболи главата и си отиде, тц, никакво помръдване, никакво оплакване. Аз я питам - Бабо, не ти ли пречи музиката? А тя - Аааааа не, Лике, много ми харесва даже! :shock: Желязна бабик :angelche: ..
Клокчее, а моята баба на село веднъж гледа "Индиана Джоунс и храмът на обречените" на голям екран :lol: :lol: :lol:
Бях пропуснала филма по кината в Русе и след няколко седмици като стигна до селското кино, се заредих и аз да го видя.
Филмът обявен за 20:00 ч., а баба беше уговорена да дойде да ме вземе като свърши в 22:00. Обаче нали си е село... ролките се забавиха. Стояхме пред киното два часа и когато баба дойде да ме взема в 22:00, филмът едва започваше. Какво да прави мойта бабка - приседна и тя да погледа филм.. :eeeh:
През цялото време бях на тръни - от една страна се чудех дали ще издържи, от друга дали ще ми позволи на мен да гледам такива
гадории. :lol:
Е, изгледа си филма жената и не гъкна. Все едно тези неща изобщо не я досягат.
За мен това обаче беше най-запомнящия се филм :lol: :lol: :lol: Други може да съм забравила че съществуват, но този го помня заедно с уплашените погледи, които от време на време хвърлях към баба :lol: :lol: :lol:
Съответно, това беше първо и последно посещение на селското кино от моя страна.. :lol:

Много се радваше и на Тина Търнър.
Тъй като моята баба се казваше Кръстина, но винаги всички й викаха Тина, (аз цялото й име го научих на една доста по-голяма възраст и дотогава винаги съм се чудела на това прогресивно за времето си име като за селска баба :lol:), тя намираше в лицето на Т. Търнър своя адашка и почти наборка, така че всяка танцувална дейност от страна на певицата се възприемаше с възхищение (дали искрено или саркастично - това ще си остане завинаги тайна за мен :lol:)
Имаше нещо общо между двете Тини обаче :hmmm:
Суровото скулесто лице с бойно излъчване и тъмната кожа - баба беше перманентно потъмняла от слънцето до степен мургавината й да ме притеснява... :D
Само в ръста и подвижността се различаваха доста :lol:

Охх, съвсем други неща исках да разкажа за своята баба... :lol: :lol: :lol:
Хайде, в следващ пост, че да не досадя много :D
Аватар
milena02
Чист кофеин
Мнения: 5417
Регистриран на: Юни 13, '12, 16:35
Местоположение: София
Получил благодарност: 1 път

Re: Спомени за баба и детството

Мнение от milena02 »

Ха! И моята беше рокаджийка! Бях студентка вече и едно лято съм поканила на село мой приятел музикант. Той дойде.... с цялата рокгрупа. За мой ужас си носеха инструментите - електрически китари, синтезатори, барабани и прочее. Включиха тази техника, предназначена за озвучаване на зала, навън и на двора се започна такъв джангър, какъвто селото не помни. Баба, жената, щом се мръкна си легна да спи (тя винаги така правеше - тъмно ли е, в леглото). Тече купонът, хахо-хихи, хеви метъл, жици дънят като на стадион.... а на мен умът ми все в горката старица. След като не успях да призова към здрав разум рокаджиите, влязох вътре да я видя жива ли е.Тя си лежеше кротко, а като излизах, ми вика: "Остави, баба, вратата отворена... да ви послушам как хубаво пеете". Та, рокаджийството на нашите баби е било част от всепоглъщащата им толерантност - каквото и да направят младите, все е хубаво.
Аватар
Shami
Чист кофеин
Мнения: 8438
Регистриран на: Окт 26, '15, 15:52
Местоположение: гр. София
Дал благодарност: 763 пъти
Получил благодарност: 564 пъти

Re: Спомени за баба и детството

Мнение от Shami »

Моята пък прабаба,същата тази която нашите водиха със тях известно време из Родопските села,да ни гледа,брат ми успя тук в София да заведе на дискотека,във НДК долу във дупката така и казваха на дискотеката.Там работеха все наши приятели .Та , завел моята прабаба и четвъртия и старец със когото живееше на дискотека.Било е фурор,така ми го разказаха и старците и той.Всички са станали на крака и са им ръкопляскали,а те със бастуните на дансинга са танцували.
Милата ми прабаба,успя да преживее три инсулта,да умори трима старци,така се шегувахме просто,а не че ги е уморила тя и
най- интересното е ,че баба едва движеше,подкрепях я под ръка,ходеше винаги със чадърче и в жега и в студ,изпускаше се,а старците се лепяха буквално като мухи на мед за нея.Такива куриози имаше,то на спирката я заговаряха,подаваха и ръка,то в магазина и носеха торбите,винаги имаше кандидати,все засукани старци. :lol:Все си намираше ухажори и кавалери моята прабаба.Тя ми беше най- близка и ми даваше малко странни съвети,тогава поне ми се струваха странни,а сега вече знам,че са били много на място и ги е изпитала през живота си.
Публикувай отговор

Обратно към “Разни и разнообразни теми”