Спомени за баба и детството

[calico]

О, да, само по външен образ, Люб ! Не мога да си представя, че ти би могла да ме заключиш в тоалетната на двора, докато не се прибере леля от работа...

Гео, аз хвърлих разтворена ножица по сестра ми, както нож се хвърля, тя бягаше надолу по едни стълби и не я уцелих.

[ljuboznatelna]

Гео, онази с дупката ли? Поне вестници за тоал.хартия имаше ли, да минава времето?:)

[Гео, граф]

Гео, онази с дупката ли? Поне вестници за тоал.хартия имаше ли, да минава времето?:)

Да, да, точно в нея. Вестници имаше, акуратно нарязани, ама аз още не можех да чета тогава ...

[ljuboznatelna]

Баба си имаше малка слънчева градинка, и там всяка година надничаха теменужки, бучнати мушката , кученца и латинки. Дядо не даваше нищо да се сее под лозниците. И вода не се разливаше там и капка, "да не се маносат". В четвърти клас и аз исках градинка, и заразена от един роднина - художник, замъкнах в къщи невени, космос, петльов гребен и пламъчета. Дядо, с големи кандърми, ми отстъпи едно малко местенце в градината, защото да се хаби земя и вода за цветя за него беше безполезна работа. Беше голямо клечане и съзерцание, и огромна радост от цветовете, с които ме дариха. Та това ми беше първата градинка.

[Lalel4e]

Мисля, че форумът има нужда от две нови теми:
"Моите травми от детството"
и
"Как издевателствах над по-малките"


Все пак... тази беше за бабите...

Гео, изглежда си жив пример за това че травмите от детството са въпрос на личен избор

[ljuboznatelna]

И за бабите, и за детството. Еличка знае най-добре.
Работническо дело май имаме някъде прибрано, но Кооперативно село нямаме. Това висеше в тоалетната на двора

[Lalel4e]

Работническо дело май имаме някъде прибрано, но Кооперативно село нямаме. Това висеше в тоалетната на двора

Ха! Кооперативно село не съм виждала
Говоря за градската си баба все пак... Само "Работническо дело" и "Отечествен фронт"

И за бабите, и за детството.

В такъв случай да разкажа един комбиниран спомен: за баба и за детството.
Мнооого, ама много ми беше жал за малките агънца като ги отделяха от майките (които отиваха на паша) и цял ден стояха самички вкъщи. Аз отделянето сутрин рядко го виждах, защото все още си поспивах по това време, обаче късния следобед малките вече губеха търпение и започваха да блеят жално. А те не бяха чак толкова малки - баба им правеше някакви мекички смески че овцете нали ги доеше, и за агънцата оставаше само мъничко мляко.
Такъв един следобед, вече изгладнели и затворени в кошарката, прибляваха жалостиво, но недостатъчно

Тогава реших да се намеся аз с мойта състрадателна душа! Отидох в кошарата, намерих си едно местенце да приседна нависоко (винаги трябва да се седи нависоко! ) и започнах да блея

Аз блея и агънцата ме гледат, гледат, пък и те почват да блеят.
Такова рекордно блеене му ударихме, че бабето запритичва из двора - бърза да забърка по-скоро смеските и си мърмори: "Какво са се разблеяли пък тия днес?!"

Когато отвори вратата на кошарата, насреща й - внучката - седнала при агнетата и блее

[Shami]

Лече , така ме разсмя

[Мариана Бечева]

Темата потъна, да я подбутна малко напред с най-ранните ми спомени.
Била съм на три години и половина и татко сам ме заведе на море, а майка остана в къщи, че нали скоро ще имам братче или сестриче... Спомените ми са че съм... голяма. Татко ме оставяше САМА да обикалям по плажа, а той пие биричка на някое "капанче". Едва ли ме е изтървал от поглед, ама нали аз уж бях голяма.
Следващия ми спомен е, че ще се прибираме у дома. На бургаската гара сме, татко ме остави да "вардя" багажа, а той се нареди на опашката плед гишето да си купи билет. Сигурно ми е станало скучно, зарязала съм багажа и съм се качила на товарен влак. Помня само стълбите и платформата на вагона,а финала го знам от родителите ми. Че тъй де, успяла съм да се кача, влака потеглил, хора ме съзрели, развикали се и машиниста спрял влака. Кой знае колко конфузно се е чувствал татко, може би ми се е карал, шамарче-две да съм получила по дупето... без значение,ама ми се размина първото самостоятелно пътешествие!

[Еличка]

Досега имахме гости - приятели на сестра ми от Германия. Жената си е българка, а мъжът ѝ е с български баща и майка немкиня. Говори човекът перфектно езика (е, на шопски и то много сладко с акцент ), иначе преди да се ожени е бил на две-три ваканции преди 30-40 години при баба и дядо. После спрял да идва, техните се развели. И ни разказа как най-хубавият му спомен от детството е да го прати баба за един хляб, той да купи два и да хапне единя по път. И все се чудел защо никой не го пита къде са другите пари. А бил злоядо дете и чак като станал баща, разбрал защо Сега, казва, хлябът в България ми мирише на лошо, на плесен, на месено десет пъти, а как ми се иска като си дойдем да изям тайно цял един...