Спомени за баба и детството

За разговори, други теми или просто да побъбрим...
Публикувай отговор
Аватар
calico
Наркоман I ранг
Мнения: 24721
Регистриран на: Дек 2, '09, 15:41

Re: Спомени за баба и детството

Мнение от calico »

айде давам старинната рецепта

ето рецептата, тя е от най най старите книги още преди 9 септември:

технологията е все едно правиш яйчен крем, бърка се и се вари на котлон.

3 ч.ч. прясно мляко
8 яйца
брашно 3/4 кафена чашка
захар на вкус (аз слагам около 1/2 ч.ч., но може и по-повече или по-малко. Опитай накрая когато сместа е готова и при необходимост добави)

Разделят се яйцата на жълтъци и белтъци.
Млякото, жълтъците, захарта и брашното се сварява до консистенция на гъста боза и се оставя да изстине.
Разбиват се белтъците на твърд сняг, като на 1 белтък се слага 1 с.л. захар и се добавя ванилия или какао ако се иска шоколадов сладолед.
Изстиналата смес се прибавя към белтъците, не обратно!!!
........................
-Вы кто?
-Добрая фея
-А почему с топором?
-Настроение что-то не очень...
Аватар
Shami
Чист кофеин
Мнения: 8438
Регистриран на: Окт 26, '15, 15:52
Местоположение: гр. София
Дал благодарност: 763 пъти
Получил благодарност: 565 пъти

Re: Спомени за баба и детството

Мнение от Shami »

Вярно Лече,знаеш ли,че не се бях замисляла,чак сега като го написах включих,че има нещо такова. :daaa:
Прабаба се казваше Елена,била е много,много хубава и дядо ми я е крал от едно друго село.Точно като оня филм със хубавата Елица,мисля,че така беше,забравих името на филма обаче.
Но баба ми си имаше някаква странна тактика и беше успяла да въздейства на моята майка да добие същата.За жалост с мене не се получи.
Сутрин като станеш,казваше баба,първата ти работа е да идеш и да се умиеш,да си сложиш кремче,червило,да се нагримираш,да си направиш прическа,да си премениш чисти ,по възможност хубави дрехи и чак тогава да се заловиш със къщната работа или каквото там ще правиш.
Майка ми спазваше това правило,аз обаче за техен срам ходех чорлава,по пижама,сънена,често със два различни чорапа. :lol:
Баба много държеше на бялото лице,купуваше си специален крем правен от някаква жена,домашен,водеше ме всеки месец за този крем със нея,взимаше две кутии.Моята майка естествено също.Аз пък точно обратното,мургаво лице,изривам се,ако ме намажат със нещо, малко да ме пекне слънцето и успешно мога да се измешам със племето от махалата.Те двете винаги носеха чадъри,аз се печех като гущер и ставах още по черна :lol: Но пък много ми отиваше :lol:
Баба ми казваше,че един мъж винаги трябва да бъде нахранен и любовта на мъжа минава през стомаха,нахраниш ли го,ако ще къщата да ти е обърната на вили и могили,на него няма да му пука. :lol:
Още такива съвети от този род ми даваше баба,малко как да кажа по- сурови,за това няма да ги пиша.
Аз бях твърде малка,кое запомних,кое не,пък и изобщо не ми пукаше тогава,гласех се да съм принцеса и да си чакам принца на бял кон.
Оказа се,че прадядото на ММ е искал моята прабаба преди много години и не са му я дали,да видиш ти съдба.
Аватар
ljuboznatelna
Чист кофеин
Мнения: 7207
Регистриран на: Яну 26, '10, 12:13
Местоположение: Пловдив 7а зона
Дал благодарност: 609 пъти
Получил благодарност: 1106 пъти

Re: Спомени за баба и детството

Мнение от ljuboznatelna »

Кокона е била баба ти ;)
На моята съветите се ограничаваха само с : $Като тръгнеш за магазина (селския) , умий се, среши се, сложи чисти хубави дрехи.
Но аз малко пренебрежително гледах на издокарването за мегдана, а и като не ми беше толкова важно.
Но хората нали са си работели в градината - прашни, с работните дрехи...
Тази тема е като игра на асоциации. Веднага ти изплуват и още, и още спомени...
Сетих се за най-важния съвет - каквото не искаш да правят на теб, не го прави на другите.
Още - ако си сърдита и дойдат хора, те нямат вина, измий си очите и се усмихни, все едно нищо не е станало.
Най-трудния им за изпълнение - Поддържай къщата винаги така, все едно всеки момент ще ти дойдат гости. :D

За сладоледа
Спойлер
Покажи
Течния азот сигурно предотвратява това да се втечни белтъка, и сладоледа остава пухкав. Машината като го върти, и го прави течен. А на сладоледа една от тънкостите му е обема.
Аватар
calico
Наркоман I ранг
Мнения: 24721
Регистриран на: Дек 2, '09, 15:41

Re: Спомени за баба и детството

Мнение от calico »

Люб,
Спойлер
Покажи
всички дето някога са работили в Кислородни станции правят сладолед. течния азот е продукт от разделянето на въздуха на кислород и азот и те го получават в течно състояние, с температура някъде около -173С. Наливат от съда и бъркат с дървена бъркалка и по малко наливат щото нали си представяш тия минуси как охлаждат. за 1-2-3 минути целия съд със сместта става буквално на айсберг и му трябват поне 3-4 часа да стои на стайна температура, за да заприлича на сладолед от фризер. Та не може да се бърка много при тия температури, охлаждането е твърде бързо и голямо.
........................
-Вы кто?
-Добрая фея
-А почему с топором?
-Настроение что-то не очень...
Аватар
Lalel4e
Баш кафе майстор
Мнения: 2518
Регистриран на: Окт 21, '17, 18:11
Местоположение: Русе/Пловдив/Костанденец/Руен/Брягово
Дал благодарност: 605 пъти
Получил благодарност: 562 пъти

Re: Спомени за баба и детството

Мнение от Lalel4e »

Хубаво де, Шами, ама ти сега каквото каза, че те е съветвала баба ти, после казваш, че ти не го правиш. :lol:
За любовта през стомаха ясно, ама мъжете по спирките нали не ги е хранила баба ти преди да я задяват :lol: :lol: :lol:

Изобщо - не разбрах какво кара мъжете да са смели към едни жени и крайно въздържани към други. Сигурно само като ми видят студения поглед, се отказват во веки :lol:
Ма не ми трябват чужди мъже, аз съм крайно моногамна (това сигур и то се усеща издалеч..). Само ми е любопитно кое ги провокира (явно няма и да разбера :lol:)

А моята баба от село ходеше винаги с елече - вълнено. И лятото даже. Май само в най-големите жеги го сваляше.. или не :hmmm: - честно, нямам спомен да съм я виждала само по "дрешка" - тя наричаше всичките си ризи дрешки. И не носеше нищо друго освен памучна риза с къс или дълъг ръкав - никакви тениски, никакви трикотажи там. Къде по-нова, къде по-стара за из двора - ризата беше неотменна. И елечето. И забрадката :)
Повечето й ризи обаче бяха със секретни копчета и отгоре пришити други. По едно време ходех на детска градина на село и си имахме униформи - едни "мантички" ги наричахме - с големи бели копчета. Та вземе ме баба от градинката, почнем да се преобличаме и гледам - баба като си хване ризката отдолу, с едно движение разкопчава всички копчета :shock:
Искам и аз така! Пробвах веднъж, дава пъти - не става - здраво закопчани. Веднъж не издържах аз на тая минавка да разкопчавам копчетата едно по едно и като хванах мантата, с всичка сила - храаас!! Разхвърчаха се тия ми ти копчета из цялата стая, а баба гледа изумена - какво ми става?? :lol: :lol: :lol: :lol: :lol:
После ми обясни защо нейните копчета се разкопчават с едно движение.
Ама каква несправедливост - може ли за деца нещата да са по-трудни, отколкото за възрастни?? :semo:


А градската ми баба беше точно обратното - винаги достолепна, с навита на ролки коса, семпла рокля и никога не съм я виждала да рови из градината (поне нямам спомен). Занимаваше се с високо интелектуални дейности като решаване на кръстословици, четене на вестници и водене на кореспонденция с многобройните си сестри и други роднини :)
Няма да забравя в-к "Работническо дело" с големи червени букви отгоре - как пък не си запазих поне един :lol:
сюзан
Кафе машина
Мнения: 3460
Регистриран на: Юни 12, '14, 10:56
Местоположение: Стара Загора
Получил благодарност: 4 пъти

Re: Спомени за баба и детството

Мнение от сюзан »

Калико, помня го тоя сладолед в малките фунийки и другия, с вафлените кори. Това е, може би, един от най-ранните ми детски спомени. Имаше и едни пасти "Здравец" , а по-късно и "праскови". Купувахме си ги заедно с наливна боза за 4 стотинки.
Сега да ви разкажа за моята баба. Тя тъкмо завършила девическата гимназия в Стара Загора и дядо ми, който явно я харесал, пратил сватовница у тях. Добре, ама тя му отказала. Дядо ми беше с дървен крак. Имаше протеза и то от дете. Още при раждането му се объркали нещата и едното краче влязло навътре. Как е оживял не знам, но 40 дена плакал. Стъпалото му беше там, където е коляното. Както и да е, баба ми не искала сакат мъж, а иначе е бил хубавец, а и с образование - беше адвокат. Отказала тя и отишла на село учителка. Не знам кое село е било, но ми разправяше как са газели в дълбока кал и каква мизерия е било...Свършила учебната година, върнала се тя в града и пратила хабер на дядо ми пак да я поиска. И така са се оженили и живяха до дълбока старост заедно. Дядо почина на 95 години, а баба ми 2 години преди него. Разликата им беше 12 години.
Като дете баба ми е разправяла и чела приказки, а дядо ми разказваше за Вилхелм Тел, разказваше ми "Трубадур" и "Фауст" като приказка. Водеше ме на опера. Имам много хубави спомени с тях двамата.
За да направиш прерия
ти трябва пчела и детелина,
и една мечта голяма.
Но само и мечта ти стига
ако пчела и детелина няма.
Емили Дикинсън
Аватар
Shami
Чист кофеин
Мнения: 8438
Регистриран на: Окт 26, '15, 15:52
Местоположение: гр. София
Дал благодарност: 763 пъти
Получил благодарност: 565 пъти

Re: Спомени за баба и детството

Мнение от Shami »

Да,Лече, не ги правя тез неща,аз съм си аз,имам си собствен характер :hihihi: ,разбира се помня тези съвети,но по скоро импровизирам :lol:
Баба изглеждаше много добре и си беше хубава, не спря до последно да се боядисва и да се грижи за външния си вид.Просто си беше хубава жена.
За мъжката част отговор нямам.Аз понеже нямах чак такава красота компенсирах със стил на обличане.Както съм казвала,ходех много предизвикателно облечена,къса кожена или дънкова пола,нямаше две педи :lol:
или къси панталонки,кожени или дънкови,купуваше ми ги майка от оказионните магазини в София,кожени якета,имах поне две,взимах и дънкови от приятелки,менкахме си дрехи,всички момичета от училище и в квартала си сменяхме дрехите,тръгнеш на някъде и първо минеш през момичетата събереш си необходимите дрехи, обсъдите коя какво ще облече,така беше,така постигахме разнообразие във външния си вид.От една взимаш обувки,от друга блуза,от трета яке,дънки,съответно ти също си раздала целия си багаж .Уверявам те,че ако и ти тръгнеш със пола педя и малко по улицата,ще тръгне опашка след тебе.Ама много съм била откачена,обаче и дружките ми не падаха по долу.
Просто като тръгнехме някъде да излизаме вечер,кънтеше където стъпим,както се казва,събирахме погледите на всички.Умеехме да се забавляваме.И като нямаш и време да се прибереш,а от бара отидеш направо на работа със същите дрехи,събираш и погледите на всички колеги,пък после се чудиш що и викаш олеле. :lol:Общо взето,така си обяснявам нещата аз.
Иначе и аз имах друга баба,още по поддържана жена,красавица,но майка ми странеше от нея и от повечето роднини,държеше ни далеч и не общувахме много.Виждах ги много рядко и почти не познавам роднините си.Третата си баба,от към баща ми,така и не съм видяла изобщо. :snif:
Аватар
Daniela Pargu
Чист кофеин
Мнения: 5252
Регистриран на: Яну 29, '17, 20:53
Местоположение: В.Търново
Дал благодарност: 67 пъти
Получил благодарност: 90 пъти

Re: Спомени за баба и детството

Мнение от Daniela Pargu »

Много сладка тема :daaa:
Мирише на дом и сладкиши....
Аз много спомени с третото поколение нямам,но ми
нахлуват картини с мама и татко!Изтърсаче съм на възрастни родители! :angelche:
Чета от началото и понякога ме насълзявате с онова хубаво усещане за
детство и носталгия по отдавна отминали времена! :angelche:
Аватар
Еличка
Кафе машина
Мнения: 3460
Регистриран на: Мар 21, '16, 14:39
Получил благодарност: 2 пъти

Re: Спомени за баба и детството

Мнение от Еличка »

Люб е права, нахлуват спомени от нечий разказ и е следващият.
Дядо беше кмет на селото, а баба шефката на кръчмата. Пощата се намираше в кметството. Имаше букси за различните градове, пощальонката звънваше на колежката там и диктуваше телефона, с който да свържат човека, който чака в кабинката. Когато вечер затвореха кметството, често идваха хора да молят дядо да отидат и да позвънят до града. Накрая той взе вкъщи един телефон с ръчка, дето се върти и в неработно време буксата беше свързана на него. Така за хубаво или лошо идваха хората вечер, събота и неделя. На нас, внуците, се разрешаваше да играем с телефона денем - кеф. Имахме и няколко картонени папки ДЕЛО, писалка, мастило и стар печат. Играехме "на канцелария".
Освен това къщата ни беше на най-високо в селото и при снежни виелици понякога само при нас се хващаше телевизията. Спомням си 5-6 баби седнали на столове в стаята, предат и гледат "Робинята Изаура". Ние вече сме по леглата до тях с вълнени чорапи на краката, сложени на топла тухла
Така ни загряваше баба, като сме били цял ден на пързалката. Ааааааа, да, първо мажеше ходилата с мас и счукан аспирин.
Много се вълнуваха бабите, особено се ожесточаваха срещу Леонсио МръсникО. Дядо през това време подготвяше ядене за утре, което къкреше цялата нощ на печката - вариво, пача, боб. Аз само боба накусвах. Иначе поръсваше сол на плочата, чукваше едно яйце отгоре, до него филийка..... Мммммм....
Помня и една много лоша коза Тоцка, която после имаше наследничка Блага (на Блага Димитрова, която според баба "била много умна жена").
Не съм ходила от пет години там, стяга ме гърлото, а е на 30км. Колко ли съкровища стоят и ме чакат!?!
"Нека бъдем благодарни на хората,които ни правят щастливи, те са вълшебните градинари, които карат душите ни да цъфтят."
Аватар
zeleno
Наркоман
Мнения: 13673
Регистриран на: Ное 23, '10, 15:59
Дал благодарност: 123 пъти
Получил благодарност: 237 пъти

Re: Спомени за баба и детството

Мнение от zeleno »

Shami написа: Юни 19, '19, 17:05 ....
Прабаба се казваше Елена,била е много,много хубава и дядо ми я е крал от едно друго село.Точно като оня филм със хубавата Елица,мисля,че така беше,забравих името на филма обаче.
...
Мъжки времена
Публикувай отговор

Обратно към “Разни и разнообразни теми”