Спомени за баба и детството

[Еличка]

Сега ТАМ (почти навсякъде) е така..
Една врата към спомените!

[Тутти]

Еличка, не давам на никой да къса цветя. Във вази слагам само нещо счупено, нищо не късам и аз. И като прочетох за клематисите от детството на ToBo, съм убедена, че бабите ни са ни повлияли на отношението ни към цветята и животинките за цял живот. Аз и сега препускам към залезите и зяпам планините в захлас, ама няма кой да ми направи онзи хляб, или бърза вечеря на огнището.

[sendi1966]

Аз си живеех на село,но сега като отворихте темата такава ноталгия ме налегна.Няма ги вече ни баба, ни дядо,ни мама,ни тате.
Имах си две баби,третата е мащеха на баща ни.Тя много не ни долюбваше.Но за мен си остана истинска баба-лелята на баща ми.Била съм две годишна когато са ме завели да живеем при тях.Тя ме отгледа с дядо.Въртях се постоянно покрай тях.Мама и тате на работа,баба и дядо се грижеха за мен и по голямата ми сестра.
Пред очите ми е същата печка,която е в началото на темата.Преди да бетонират подовете на къщата,баба за празниците ще замаже пода с червена пръст,ще вароса стените и ще постели хасъри,а върху тях шарените черги.Обичах много да се крия под леглото-ми то толкоз мекичко с тез хасъри.Веднъж и съм заспала,разсипали са да ме търсят а аз под леглото.
Дядо като тръгнеше на центъра,аз с него.Отбива се в хоремака-на него лимонада,на мен кюфте и лимонада.Още помня вкуса на тез хоремашки кюфтета Като тръгваме ще ми купи малък шоколад Кума Лиса.
Баба ме научи да доя овцете.Как се прави сирене и катък пак тя ме научи.Научи ме да готвя.
Учи се баба,като отидеш на чужда къща да не викат- тая снаха баба и майка нямала ли е.Това и бяха приказките като ме учеше на нещо.
При другата баба започнах да ходя сама като тръгнах на училище.Там падаше голяма веселба.Мамини са били седем деца,никой не живееше от тях при бабини,но вечно имаше по няколко внучета при тях.Живееха на края на селото на баира.Цял ден препускахме по тоя баир.Зимата с найлон по снега голямо пързаляне падаше.Отдолу градините оградени с плет,ама бодлив-колко пъти сме нацелвали тръните И най интересното е,като се замисля бяхме чисто мокри като се приберем,но бяхме здрави.
Ех,спомени.Връщат ме в детството и ми става хем хубаво,хем тъжно.

[ToBo]

Не ми е тъжно. Това е ходът на живота. Или просто сега е по-тъжно
Естествено, че са ни повлияли бабите И баба ми с клематисите не даваше нищо да се къса от градината. Не даваше и костилка да се хвърли. Каквото ядяхме по двора, събирахме костилки/семки и ги хвърляхме където тя каже, според нуждите Гледаше и бели малини - бяха ѝ гордост голяма, макар че май не бяха толкова ароматни и вкусни като червените. Някаква нейна си тогавашна гъзария е било Дядо ми пък беше естествен селски човек - мляскаше, пуфтеше и гледаше да се скатае някъде от нея, защото много задачи му даваше Той обаче ни даваше незабравимо забавление през лятото: Косеше тревата и я трупаше на копа. Такова хвърляне и търкаляне не помня да съм изпълнявала в друго време и други условия
Другата баба на село смяташе цветните лехи за похабена земя. Нейните малини бяха като стена и много изобилни. Там в храстите си прекарвахме сутрините Късаше всички цветя, когато си тръгвахме, и правеше огромни букети за нас. Ние бяхме типичната жигула - буркани, зеленчук, цветя и кора яйца на задното стъкло
Тя работеше буквално нон стоп. Имаше двора (около декар с лози, зеленчуци и кокошки), градина на друго място и отделно бостан. Един път, вече беше стара, а аз голяма, не ѝ беше добре нещо. И излезе да копае на двора. Казвам: "Защо сега не си полегнеш, пък като ти мине, ще работиш?" Отговорът беше: "Защото ще видят съседите, че не работя" Странно. Набивано отношение от поколения назад, че така се прави. Робуваше много на хорското мнение. Аз бях там много лета години наред (добре, че в селото имаше библиотека и много книги изчетох ). Не ме пускаше никъде сама, защото не било редно.

[Силвия]

Еличке, страхотна тема това не са само спомени, всичко това ни е направило хората, които сме днес.
Аз село не съм имала, но като малка не съм осъзнавала липсата му. Осъзнавам го сега, и може би затова си наваксвам като си купувам стари вещи (как звучи само ). Имам си даже пернишка печка.. верно, че е леко поизгнила от едната страна, но аз я ползвам за декорация
Баба и дядо (в мн.ч.) бяха прекрасни хора, спомням си за тях хем с радост хем с тъга.

[Еличка]

Колко ми е прашна темата! Бях забравила за нея. Сега ще си я почистя преди Великден, ще си я измия, да ми светне.
Бях забравила нещо от детството си, или може би съм го забутала някъде в шкафовете на битието. Ходили ли сте боси по жар, пожелавали ли сте си нещо с танц? Аз два пъти съм го правила, преди 16 ми годишнина.

Сутринта се събудих с този забравен дълбоко спомен...
Не знам дали сега ще го направя. А е толкова вълнуващо и красиво! После е едно топло на душата.... И чисто!

[ljuboznatelna]

Топла и уютна темичка. И аз да я отупам.
Еличка, нямам тази дарба. Но ме омагьосваха тъпаните. Едните ми баба и дядо са от Кости.
Там ходех рядко. Тези ми баба и дядо живееха много бедно. Почти всяка вечер ядяхме риба, хваната от Велека. Баба правеше баница с щир. Жулеше ми, не я харесвах. Сутрешната закуска беше попара със студена вода, захар и оцет. Без сирене.На мен правеше с мляко, от козичката. Следобедната закуска беше филия с мас и захар. Много си я обичах. И ме караха да пия бира с тях, за да напълнея, много съм била слабичка. Не напълнявах, но сладко заспивах след тая горчилка
Баба ходеше на църква всяка седмица, аз берях букетчето. Тогава не знаех, че цветето е шибой, но запомних аромата му, и го разпознах 30г по-късно, когато го насях в градината си.
Земята беше неплодородна, сушата голяма. Помня звуците на нощта - шума на реката, квакането на жабките, и безброй светулки.

При другите баба и дядо беше вълшебно. Чувствах се най-щастливото дете. Изключително трудолюбиви, подредени и чисти. Дори когато седнеше да почине, баба плетеше или ми четеше.Дядо също четеше, имаше таланта да отсее само най-същественото и интересното и можеше да разказва с часове. Синът ми е наследил това от него. Само дето ми разказва други неща

Няма как да събера спомените си в един постинг.
Но първият ми спомен е толкова далечен, че е свързан с това как ходя в разораната градина и падам в дупки. Толкова мъничка съм била. Обожавам аромата на разорана земя. Като дете обичах даже да си хапвам от нея

Градината беше подредена като аптека. Няма тревичка, няма камъче. За мен беше Царството ми, лехите бяха моите поданици, а от косичките на царевиците правех прически на придворните дами.
То не стига декар градина и половин лозе (а дядо не пиеше никакъв алкохол), ами имаха и два "пиперника",, малко извън село, до вАдата.
Не помня само пипер ли е имало там, аз се интересувах повече от живота във вадата. Тя идваше от язовира, и под формата на вада минаваше край няколко селца. Разумни са били тогава хората, така хем язовира не се препълваше, хем пък хората си поливаха.
И в тая вада беше пълно с попови прасета и попови лъжички. Поповите лъжички ги настанявах в стаи, но прасетата ми бягаха Като ми омръзнеха, играех някакви представления на една оформена от природата сцена. И така , докато прекопаят и оберат патладжана. Патладжана току що ми изплува в спомените, значи не е имало само пипер

А вие какви игри играехте?

[Еличка]

Оооооооо, Люб, какъв спомен ми изплува сега. Едните ми баба и дядо живееха близо до Марица. И насадили нива с царевица. Отиваме с нашите да копаят, а мен и сестра ми оставят под една сянка наблизо. Обаче наблизо огромна локва. Ние се заиграхме около нея и накрая се установихме трайно вътре. Спомням си, че си изкарахме чудесно - правихме кюфтета от кал, къщи на някакви жаби.... Лелеее, какъв пердах ядохме след това! Целите ни глави, уши пълни с кал, а и пиявици ни били ухапали

[Мариана Бечева]

Родена съм, раснах и пораснах на село, омъжих се в съседното и... живота ми ще мине на село. Не че не имало време, когато съм искала да съм гражданка, но този мерак ме остави отдавна. Живеехме с дядо и баба (мащеха на баща ми). Кръстена съм на нея и мен си ме обичаше, за другите не знам.
А другото ми село, откъдето е майка ми е Гърмен. Ваканциите ги карах там, при баба и дядо, вуйчо и вуйна, четири братовчеди и сина на леля. Много обичах да ходя там. То самото пътуване си беше цяло приключение, 300 км по онези времена беше все едно на другия край на света. Заведат ме и ме оставят на грижите на баба и вуйна. Ама де време за нас дечурлигата? Свобода, от всяка къща по 3-4-5 деца, игри, хайманосване по баирите и кой когато огладнее, хапне на крак нещичко. Бабини отглеждаха тютюн, че следобедите го нижехме. Вечерите от всяка къща всички възрастни излизаха на улицата, по пейките на сладки приказки. А ние подскачаме покрай тях, слушаме разговорите им или играем на жмичка. И така до късно. И сега се чудя кога тези жени намираха време да свършат всичко. Бране на тютюна по ранни зори, после низане, отделно градина и лозе, а как им стигаше времето и за домакинската работа и не мога да си обясня.
Прекрасни лета карах там, от които съм научила много,което пък ми помогна като възрастна.

[Shami]

Спомените от детството ми ме лашкат из целите Източни Родопи.Толкова беше хубаво там,такава природа.Нашите бяха учители ,баща ми директор,местехме се като циганите ,всяка година на различно място.Спомням си тютюна,там всички гледаха ниви със тютюн.
Играехме на какво ли не,народна топка,стражари и апаши,футбол,всички деца се събираха при нас във двора на училището.Колко много приятелства оставих там,докато отворят границата по онова време все получавах писма от момичетата,после изведнъж секнаха.
Спомням си тежките зими, виещите вълци,джипката със която ни прибираха като ходихме до някой град.Дератата на реките,въжените мостове,сипеите.Във училището имаше печки на дърва и въглища във всяка стая,децата идваха зимата със мокри крака,газили реката,защото моста е отнесен,събуваха се всички и редеха до печката чорапи и обуща.Класовете бяха смесени.Летата бяха уникални,топли,весели,всички на реката или във двора на училището,после хуквахме по баирите,я за шипки,я да дирим някое заблеяло се животно,защото тези деца трябваше и да помагат,я на тютюна,а да пасат телетата или други животни.Бабите си почти не виждах,те си бяха тука Софиянки и не съм отрасла при тях.
Е,едната е била със нас известно време,защото съм била на 15 дена,изписано бебе от родилното тук,качили са ме веднага на влака и са ме закарали във последното село до турската граница баш.Тогава са водили и прабаба ми със нас,ревала е жената от страх,чудили са се накрая дали съм жива като са пристигнали горе в селото,било е страшен път.Имам толкова снимки от там,където сме ходили все са ни снимали нашите.Много,много спомени имам от детството,хубави спомени,весели.