Ядоса ме това, че ......

[Alien]

@Melani : Подобни "вмъквания" има в доста други страни. През последните 10г съм виждал подобни провокативни задачи на руски (освен Русия и от две други бивши републики) и английски (основно от САЩ и Австралия). До колкото се коментираше във форумите, такава провокация се ползва за събуждане на аудиторията и създаване на интерес към иначе скучна материя. В Германия пък съчетавали материала с есета на природозащитни теми - да развиеш с няколко изречения как ще се почисти мястото на провеждане на митинга и от какви материали трябвало да се правят знамената, че после да не остава боклуци. Та... не виждам драма. Много по-лошо е да има сбъркани условия, както става редовно на олимпиади и матури у нас. Или примерно в задачата с квадрата, да решат че верният отговор е 11 и да заявят на родителите, че подобни грешки се случват, но сега няма как да бъдат поправени (сина на моя колежка беше лично потърпевш). А това, че в задачата е вмъкната обществено премълчавана, но широко използвана практика, не е чак такъв проблем.

[Melani]

Мелани, а ти какво правиш тук
Ааа,не те удовлетворява тракането по клавишите в другите форуми !

Свещено право на всеки който разполага с интернет е да бъде навсякъде.
Не е въпрос на не удоволетвореност, а на разнообразие в интересите.
С кое не сте съгласна в случая, Госпожо Паргю ?- с присъствието ми или с това което пиша?
Ако е за второто- примерно у вас или пък у нас назрее силно между партньорско недоволство , Вие как смятате, кой според Вас ще го реши- ние или комшиите през три къщи? И как ?- с дълбоки мисли и почесване по главата или с ясен диалог?
Казано в прав текст, за да сме полезни за себе си и обществото нека провеждаме форумните си срещи не в разни софийски кръчми , а със исканията си по наболелите въпроси на Жълтите павета!
Така , ще се опознаем най- добре.

[Daniela Pargu]

А в какво се състои несъгласието ми?
Зададох въпрос, но не получих отговор
Разбрах само, че си празнуваш РД на жълтите павета
Е, живеем в демократична страна
Всеки има право ....

[scleri]

[quote
Светът отдавна е едно голямо село, ако можеха много хора щяха да излизат от страната и преди 10-ти 10-ти 89г. Да имаш избор и свобода е много, много важно
за всеки човек
[/quote]

Катинче, човек освен права и свободи има и отговорности и задължения. Представяш ли са каква щеше да е сега България ако поне половината от тези два и половина милиона нашенци / основно млади хора / си бяха останали у дома. Колкото и да е корумпирана и мафиотизирана политическата ни върхушка друго щеше да е ако под задника и постоянно ври и кили недоволството на милион млади, образовани, интелигентни, и не на последно място амбициозни хора. Защото преобладаващото мнозинство от тези които са в чужбина са такива.
Както обаче имах удоволствието вече да споделя бавно и полека,методи най-различни, съзнанието на хората беше променено. Ако през далечната 1956 год. баща ми е имал възможност да избира дали да замине за чужбина, или да дойде да строи новия град той сто процента щеше да избере да остане да работи за благото на родината си. За това е дошъл в Димитровград един студен ноемврийски ден с малко дървено куфарче в ръка. / Още си го пази това куфарче / В него е имало два комплекта бельо, една бяла риза, и един панталон. С това е започнал, и това му е било достатъчно. По-важно за него е било че има възможност да помогне на родината си. Знам че за младите, а и не само за тях, тия думи сега тия думи звучат високопарно, изкуствено, и което е още по-лошо глупаво. Но си мисля че благодарение на такива хора като баща ми България е оцеляла до наши дни. Сега дойдоха времена в които личното щастие е на първо място, и всякаква друга мисъл ни се вижда наивна и глупава. Явно живеем в интересни времена. Убеден съм че по-младите от нас ще доживеят края на хиляда и триста годишна България, и някои от тях ще е последния който ще загаси лампата и ще затвори след себе си вратата на Терминал 1 или 2. Точно защото правото на лично щастие е издигнато на първо място, а всичко друго е наивинитет и глупавина.

[Melani]

А в какво се състои несъгласието ми?
Зададох въпрос, но не получих отговор
Разбрах само, че си празнуваш РД на жълтите павета
Е, живеем в демократична страна
Всеки има право ....

Не се шегувам хора, събудете се! Срещата ни на жълтите павета ще предаде къде по- голям смисъл на мижавото ни съществуване.
Обичам си родината, със всичката си земна прелест и искам да остана в нея. И докато дишам и шавам, няма да спра да дерзая за благоденствието на обикновените хорица. Втори живот, няма да имам- каквото днес направим ....това ще е !
С най- добри чувства!
Всеки има право....

[katina]

Склери, моите уважения Не си ме разбрал правилно! Не съм писала НАПУСКАТ страната, а ИЗЛИЗАТ, което не значи, че няма да се върнат, а да имат СВОБОДАТА да ИЗЛИЗАТ! Както са писали Сюзан и Калико техните деца са излезли в други страни, видяли са и са прецени за себе си, че е по-добре да се върнат тук. Както и моят син, а също и много други млади българи Затова цитирах Миша, наистина няма нужда от сълзи и сополи

[Гео, граф]

Само два реда в подкрепа на твърдението на Катина. Сина ми замина преди две седмици за Палма де Майорка да учи един семестър по програма за обмен на студенти Еразъм. Вече няколко дни ми се обажда, за да се проклетисва, че е заминал и да повтаря, че само си губи времето там, а ужким е в най-престижния университет на Балеарските острови. Иначе хубавко местенце, ама не и за учене ...

Не я обичам тая тема, ама от няколко дни все най-отгоре, та хвърлих едно око.

[iv.tarlen]

"Ако през далечната 1956 год. баща ми е имал възможност да избира дали да замине за чужбина, или да дойде да строи новия град..."
А аз се ядосах на това, 1956г.са ставали други неща Склери!

[scleri]

Тоя разговор можем да го водим по два начина. Да повтаряме след управляващите как младите ще се върнат едва ли не още утре, или да си кажем истината в очите. Истината е че наистина се връщат. От носталгия / една малка част / и за това че не са успели да се адаптират
/ повечето /. Истината е че образованите и с професии се връщат рядко. Сина на мой съсед събираше чесън, и портокали по испанските полета, а съпругата му чистеше по къщите. Десет години седяха в Испания и накрая си дойдоха. Не защото много обичат България, а защото остаряха и започнаха трудно да си намират работа там. От друга страна племенника ми който след няколко месеца, ако е рекъл Господ, завършва медицина вече има предложение за работа от една немска клиника, и без грам притеснение заявява че ще напусне България един ден след като си получи дипломата. За съжаление за завръщане не казва нищо. И не е единствен. За това средната възраст на лекарите в България е петдесет и четири години, а на учителите и по-висока.


Ив, съжалявам ако 1956 год. е свързана с лоши спомени за теб. За мен например такава е 2002, но не сърдя на никой за това.

[Tanet]

В подкрепа на Склери да споделя и аз: Прадядо ми явно също е имал право на избор и в началото на миналия век заминал за Америка. Когато обявили мобилизация за балканската война той се върнал, заедно с много други сънародници да се бие за родината. Това ми го разказа баща ми след като в едно долапче на село случайно открих една червена кърпичка завързана на възел, а в нея два ордена за храброст за балканската и първата световна война и медал за прабаба ми като многодетна майка. Хората не са ги вълнували толкова материалните неща, а са осъзнавали, че една нация я правят хората и те са истинското богатство. Питам се колко от днес заминалите ще се върнат да се бият за родината ако се наложи - почти съм склонна да се обзаложа,че по-голяма част от тях биха били български турци, те милеят повече за България от нас /дано не съм права/. Виждам какво става в моето семейство. Сестра ми замина за Гърци, с нея и децата . Едното е родено там и дори не знае български и изобщо не ни чувства като роднини, другото завърши средно образование тук, но се омъжи там и от 8г едва сега с дойде да ни запознае с децата си на 6 и 2г, които също не знаят български. Така ще е и в много други семейства чиито внуци ще изгубят българското си самосъзнание. Това е тотално унищожение на нацията. И тъй като природата не търпи незаета ниша, тук след като ние доброволно освобождаваме потенциално пространство и то много хубаво като дадености за живот, друг вид ще се настани да го използва, няма начин, един ден това ще стане, а може и да е за добро, след като ние не сме добри стопани на дома си.