Смешки

[scleri]

Предупреждение :
Този виц да не се чете по време на хранене.

Рано сутринта, след як запой даскала влиза в стаята на трети "А", и още от вратата пита:
- Кой живее най-близо до училището?
Иванчо плахо вдига ръка. Даскала нарежда:
- Я изтичай ми донеси една паница зелев сок, и днеска няма да изпитвам.
Връща се след малко Иванчо, даскала вдига паницата, удря няколко яки глътки и блажено се усмихва:
- Е те това е елексир.
Иванчо радостен предлага:
- Ако искате мога да ви донеса още, щото откакто намериха в кацата удавена котката на комшиите никой вече не пие, и има много.
Даскала изпуска паницата на пода.
- А сега баба ще ме убие. - увесва нос Иванчо. - Тя вечер ходеше по нужда в тая паница.

[маргото]

[scleri]

В час на класния тече лекция за личната хигиена.
Поканеният експерт показва на децата последния модел четка за зъби и обяснява че тя може да почисти зъбките им дори на най-недостъпните места.
Иванчо вдига ръка и заявява
- Госпожо, аз в трудно достъпните места зъби нямам.

[scleri]

Въпрос: „Защо мисирката пресече шосето?”


Възможните отговори според:
Дарвин: „Мисирките в продължителни периоди от време са били естествено селектирани по такъв начин, че сега те са генетично способни да пресичат улици”.
Фройд: „Фактът, че вие си мислите, че мисирката е пресякла шосето, разкрива вашата подсъзнателна сексуална несигурност”.
Макиавели: „Важното е, че мисирката е пресякла шосето. Какво значение има защо? Целта да пресече шосето оправдава какъвто и да е мотив, който тя е имала”.
Албер Камю: „Няма значение; действията на мисирката нямат никакъв смисъл, освен за самата нея”.
Оливър Стоун: „Въпросът не е "Защо мисирката пресече шосето?", а по-скоро "Кой е пресичал шосето по същото време и сме го пропуснали в желанието си да видим пресичането на мисирката?"
Бил Клинтън: „Не бях аз. Не съм гонил мисирката. Не е имало никаква неуместна връзка между мен и мисирката”.
Нют Гингрич: „Защото мисирката е била изгонена от другите мисирки”.
Мартин Лутър Кинг-младши: „Мечтая за свят, в който всички мисирки ще бъдат свободни да пресичат шосетата, без мотивите им да предизвикват въпроси”.
Имануел Кант: „Мисирката, бидейки автономно същество, взе решение да пресече шосето по собствено желание”.
Джордж Оруел: „Защото правителството заблуди мисирката да си мисли, че пресича шосето по собствено желание, когато всъщност тя е обслужвала само правителствените интереси”.
Карл Маркс: „Пресичането на мисирката е било историческа неизбежност” и заедно с Фридрих Енгелс: ""Мисирки от всички шосета, съединявайте се!"
Фридрих Ницше: „Защото, когато зяпате твърде дълго през шосето, и шосето зяпа през мисирката”.
Жан-Пол Сартр: „За да бъде вярна на себе си, мисирката намери за необходимо да пресече пътя”.
Алберт Айнщайн: „Дали мисирката е пресякла шосето, или шосето е пресякло мисирката, зависи от вашата гледна точка”.
Буда: „Щом задавате този въпрос, вие отричате собствената си мисирска природа”.
Ърнест Хемингуей: „За да умре. В дъжда”.
Полковник Сандърс от KFC: „Нима съм изпуснал някоя мисирка???”

[scleri]

Клиент влиза в офис на фирма за бързи кредити:
- Прощавайте, аз да попитам. Давате ли кредити само срещу честна дума?
- Даваме, господине.
- Ами ако не го върна?
- Тогава много ще се срамувате когато се явите пред Всевишния.
- Еее, то това кой знае кога ще е.
- Ами ако не върнете заема до пети някъде към шести сутринта.

[маргото]

[маргото]

[scleri]

[scleri]

Сегодня я поняла одну важную вещь.
Самая нужная покупка в жизни женщины – это топор.Не шуба-сапоги-туфли-сумочка. Топор. Точно вам говорю. Я тут купила один. По акции, в супермаркете. Хороший такой, фирменный, с оранжевой длинной ручкой. Мне его предложила девушка-промоутер. “Хороший топор!–сказала она,–купите, пригодится!”
Я и купила. И не пожалела. Почти сразу и начал пригождаться. Положила я его сверху в тележку с продуктами и покатила к машине. Смотрю, а на парковке мужик так плотно к моей свою машину поставил, что мне двери широко не открыть и сумки туда не пропихнуть, а с другой стороны от машины -бордюр, и открывать двери неудобно.И сам мужик стоит рядом и сумки свои в багажник грузит.
И тут я такая подъезжаю. На тележке. С топором. Посмотрела я на него и на его машину. И он на нас посмотрел. С топором. И вдруг заулыбался мне, как родной, и говорит: “Давайте, я помогу вам сумки в багажник ваш погрузить, а то я близко машину поставил, а с другой стороны–бордюр и неудобно…” “Давайте, – согласились мы с топором, – спасибо вам большое”. Бывают же такие чудесные люди!
Ну, погрузил он мои сумки и уехал. Я топор положила на пол переднего пассажирского сидения, села и порулила спокойно домой. Ну, как “спокойно”. Пятница, народу полно, еще все за город стремятся, торопятся. И один на светофоре как меня обгонит, как подрежет, да как затормозит резко, прямо передо мной, на красный. Так я чуть ему в зад и не въехала. Сантиметр остался. Он такой выходит и начинает орать: “Как водишь, да вообще, да права купила, да надо поговорить”. “А чего не поговорить”, – говорю. И топор так, не спеша, поднимаю с пола. Он от резкого торможения съехал и ручкой мне в педали почти уперся. Мешает. Я выхожу и его вынимаю. И в руках держу. “Чего же не поговорить, – говорю, – мы всегда готовы, – говорю, – к конструктивному диалогу”. С топором. Тот, который с едва целым задом, вдруг сразу как-то подобрел. Настроение у него, видимо, улучшилось, и он радостно так говорит: “Да я и сам виноват. Торопился. Резко перестроился, резко тормознул. Пятница! Нервы! Извините!” Быстренько сел в машину свою и газанул под зеленый.
Ну и мы с топором сели и, не спеша, домой поехали. Подъехала к дому, смотрю – мое место стояночное у подъезда заняли. Опять. Стоит кто-то, не из нашего дома. Своих-то я всех знаю. А они – меня… Ну, ладно. Я рядом на аварийке встала, думаю, сейчас сумки тяжелые занесу в квартиру, а потом поезжу по дворам – место себе поищу. Сумки занесла, топор остался. Дай, думаю, его тоже домой заберу, в машине что ему лежать. Ручка яркая, приметная, вдруг кто позарится. А мы с ним родные уже почти. Взяла его и машину закрываю. И тут, смотрю – водитель, что мое место занял, выходит.“Ой, – говорит, – а я место ваше занял? Да я уже уезжаю, вставайте, пожалуйста!” И улыбается так по-доброму. “Хороших выходных”, – говорит. И поехал.
Я на свое место встала, и мы с топором домой пошли. И ветер теплый в листьях шелестел. И два, летних еще, выходных впереди было. И солнце светило. Нам. С топором.
НАТАЛЬЯ ИВАНОВА


Р.р. - Извинявам се че го публикувах на руски, но толкова рано сутринта ме мързи да го превеждам.
За по-младите за които този език е чужд. - Не съжалявайте / за това по-горе де, не за това че руския ви е чужд / Не е нещо кой знае колко интересно.

[маргото]