Старост

[milena02]

Как така, Албенке, няма да се влюби?! Ти чуваш ли се какво говориш! На 20-годишна възраст не съм имала толкова обожатели, колкото сега. Единствената разлика е, че тогава ме работеха по линия "Да идем на кино, дискотека, пица или кафе". Сега ме пускат по пързалката със следните клишета: "Ще те видя ли довечера на изложбата на еди кой си, че искам да се посъветвам с теб... Много ми е наложително да се срещнем, понеже тука се отваря един бизнес, а ти с твоя опит... Айде, моля ти се, намери поне половин час време за обяд, че имам личен проблем да обсъдим...." В този дух. Имам си дългогодишни пациенти, които като звъннат, давам телефона на Лалето и той със строг глас им съобщава, че съм в банята и ако може, да предаде нещо. И пак, дебилите, ми пращат цветя в редакцията, и пак нахалстват, и пак стават за резил. То е чак смешно. 7-8 съм ги наброила такива постоянни кандидати. А - знаете ме! - нито съм убавица някаква, нито съм богата наследница, нито съм кинозвезда. Обяснението на феномена аз го виждам в обстоятелството, че хич не ми дреме за въпросните господа, а това бие по самолюбието им. На бас, Бени, че околовръст се въртят поне трима изплезили езици екземпляра от мъжки пол, които просто не забелязваш от разсеяност.

[Албена]

. На бас, Бени, че околовръст се въртят поне трима изплезили езици екземпляра от мъжки пол, които просто не забелязваш от разсеяност.

А ,виждам ги ,обаче се правя на разсеяна. Да ви разкажа ,да се посмеете с мен.Отивам в библиотеката и се уговаряме с ММ като си свърши работата да дойде да ме вземе от там. В заемната преди обяд обикновено има малко хора и то предимно пенсионери и някой друг ученик, но този ден - изненада. Идва мъжът ми и ме сварва да си говоря свисок и атлетичен момък поне десет години по-млад от мен,.Фен на Глуховски. Убеждавах го , че Метрата не са най-добрите му книги и да вземе да прочете "Разкази за родината.'Абе за литература си говорихме. Не знам как е изглеждало това в очите на ММ,ама сега като чуе ,че отивам в библотеката се оказва ,че и той има работа наблизо и няма нищо против да ме почака докато си избера книги.

[scleri]

Наборите! Помните ли Пипи дългото чорапче ?
С тези герои пораснахме. Като гледам и те бая са пораснали.

[milena02]

Ама виж, че пак са нахилени!

[Норе]

Тя, самотата, всъщност, е за младите. Тишината на библиотеката, когато си амбициозен студент на 20 години, уютът на неделята с тънко одеяло и дебела книга, когато си на 25. Комфортът да си седнеш пред лаптопа в перфектната кухня с много цветя на 30. Да бистриш геополитиката по телефона с най-добрия си приятел на 40...

Това не е самота, а уединение.
Разликата между двете състояния е огромна.
За самотата няма "подходяща" възраст, тя е еднакво трудна за понасяне (а в някои случаи и пагубна), независимо на колко години си.

[сюзан]

Вчера чух една мисъл за самотата, която много ми хареса. "За самотата са нужни двама - ти и някой, който ти липсва"

[маргото]

Седни до мен момче, да си поговорим.
Не съм говорила, отдавна със човек.
С добичетата много често спорим.
сама живея тук, животът не е лек.

Дядото отдавна се спомина.
Но гробът му е чист и подреден.
Руши се селото, година след година.
Ще го затрият може би след мен.

Животът ми премина сред полята.
Сред цъфнал мак и изкласила ръж.
Обичам си животните, цветята.
Тук залюбих моят силен мъж.

Децата ни пораснаха щастливи.
Сред весели игри и детски смях.
Така ухаеха пожънатите ниви.
Сред грижи и надежди остарях.

Няма ги сега усмихнатите хора.
Пораснаха отдавна и нашите деца.
Цветята ми повехнаха на двора.
Отдавна няма ги любимите лица.

Седни момче, вода ще ти налея.
И хляба с мерудийка посолен.
Не зная пак дали ще доживея.
Децата си да видя покрай мен...
Седни момче, не бързай!

"Седни до мен момче" - Пейо Пеев



Старостта е ужасна в самота! За да не страдаме от самотата, не трябва да бъдем пасивни! Вместо да седим пасивни
в ъгъла, да забравим за себе си макар и за кратко, и да направим нещо за другите.
Целта е да стигнеш до края спокойна, в мир с любимите си същества и собствената съвест, защото така или иначе
ще стигнем до края, а защо да не е с радост и удовлетворение!

[milena02]

Никога, по никакъв повод и за доброто на човечеството не ме избирайте за модератор! Досега еднолично и диктаторски да съм я закрила тази тема като деструктивна, мракобесна и причиняваща бръчки и целулит! Ще се аргументирам железно и пред Гугъл, и пред рекламодателите, и пред американския Сенат! Може да пукна, но няма да остарея - гравирайте ми го един ден като епитафия, сериозно го казвам. Стара, стара... колко пък да съм стара? Аз на 18 години бях по-стара. То, тогава, от къщи в библиотеката, от библиотеката на лекции, от лекциите пред учебниците, то направо не си беше живот това. А сега: от работа в рок-клуба, от рок-клуба в ..хм.. едни приятни обятия, от обятията на кафе с приятелка, от приятелката - на фризьор, от фризьора - на интервю с красив актьор, от актьора - на театър и айде пак циклът се отпочва... и така. Някак междувременно бачкам, а и на библиотеките им правя оборот, но подчертавам "НЯКАК".

[calico]

Миленски, чак пък мракобесна

просто е много окайваща и сълзлива, и самосъжалителна.

Самотата, а? ами да, страшничко си е да останеш насаме със себе си и собствените си мисли и всички хммм...излияния.

Оставането сам си е много добра практика. Общо взето я наричат ритрит.
Може да се направи и у дома, никак не е сложно. И хем даже няма и да сте сами - в съседната стая ще има хора и ще знаете, че има.
Някой уикенд, например от петък вечер, се затваряте сам в една стая. Нямате право на никаква ръчна работа, на книги, на телевизия, на писане, на четене, на бърсане на прах, на подреждане- никакви действия, нямате право да говорите с никого - и това до неделя вечер. По някое време ви подават храна през вратата, ходите мълчешком до тоалетната, и това е. Единственото което можете да правите, е да спите, колкото искате, и да мислите. Никой за нищо не трябва да ви безпокои.
айде не изглежда трудно .
така ще останете сами със себе си и с мислите си. ще откриете разни неща, съкровища, и не дотам. два дни и две нощи, нищо не е.
има хора са го правили с месеци и години. Минете през това просто нещо и после елате пак да се изказвате за самотата.
желаещи има ли?

[clock]

Аз, аз, аз!
Ама де тоя късмет!