Старост

[tili]

За ин и ян разбрахме, а по стара българска традиция кога започва времето за раздаване на щастие Моят баща е на 70 и бая годинки,да ми жив и здрав, още гони телето по баирите и още не му е дошъл акъл есен да реди стихове за луната ( и слава Богу!) , Марго, нищо лично , но винаги ми е било интересно защо не спазваме българските традиции, а налитаме на вносните та само преди век българите са били сред нациите с най-много столетници, къде отиде българската рецепта за дълголетие/щастие? и за к`ъв ни е соя, още повече пък соев сос с ен подобрители, като никой вече не знае гмо ли е или да ....Дедо само леб с мас и лук ручаше, па доживЕ до 94 години, прабаба -до 102 , сигурно заради соевия сос

Сущото и у наше село

[лалесъм]

ти пък, Мише - какво изплюе нета, туй се пейства без много да се разсъждава
мен пък ми изплю това
"Една къща без киноа, хималайска сол и годжи бери нищо не струва" - тъй викаше баба ми

[calico]

Мише, на мас може да се кара и да се доживее до стотина години. Сега казват че била полезна.

освен това, дядо и баба ти са доживели такива хубави години, щото изначално им е била правилна психиката и нагласата, и каквото и да са яли, пак щели са да си поживеят дълго. Болестите не идват само от храната, еле пък едно време когато всичко е било чисто. От друго място се пръкват, ма нали сега е на мода "правилното" ядене, та го турят като най-важната причина за здравето. Как ли пък не.

[маргото]

Една от главните причини за остаряването на организма са шлаките в междуклетъчните пространства. За да бъде забавен този процес е необходимо постоянно движение, правилно дишане, рационално хранене,
очистване на организма от тях. Старостта настъпва незабелязано и човек изпада в глуха защита: употребява лекарства, започва бавно да ходи, рязко ограничава физическото натоварване, престава да работи,
употребява неестествени хранителни продукти. Ала тъкмо тези всички мерки най-много приближават старостта. Много хора сами разрушават здравето си с неправилен начин на живот, започвайки да остаряват
още на 40-50 години. Един от коварните врагове на човека в борбата му за дълголетие е слабата воля, мързелът, лошите навици. За болшинството заболявания не са виновни природата, обществото, а само човекът.
Най-често той боледува, защото не се движи и е лаком, но понякога и от неразумност. Не се надявайте на медицината. Тя може да лекува някои болести, дори не лошо, но не може да направи човека здрав. Бойте се
да попаднете в плен на лекарите. Те често преувеличават слабостта на човека и могъществото на медицината. За да бъдеш здрав са необходими собствени усилия, постоянни и значителни. Тях с нищо не можеш да
замениш. Човек е толкова съвършен, че може да си възвърне здравето почти от всяка точка на упадъка. Колкото е по-възрастен, толкова и усилията трябва да бъдат повече. За здравето, в еднаква степен са необходими
4 условия: физическо натоварване, ограничение в храненето и пиенето/но не и на обикновена вода/, закаляване и умение да се почива. Които ще дадат на човека възможността да бъде здрав, да живее пълноценно
и да се труди, но при едно условие - да ги изпълнява.

[Daniela Pargu]

Момичета, пожелавам ви с маст и лук да доживеете до добрите години на предците си!
Аз ще хапвам тортички с кафенце

[calico]

Марго, старостта ще настъпи независимо какво и как ядеш.
Така е- човек трябва да се грижи да чистотата на клетките вътре в себе си. Но ако не се погрижи за Духа си - всичко това е бадева. Тялото е просто една дреха, и точно като дреха трябва да се грижим за него - переш, гладиш, кърпиш, да е чисто. Но толкова, повече не можеш за него. И точно като дреха то ще си остарее и износи, каквото и да правиш. Но докато носи тази дреха, човек трябва да се погрижи за духа си, той всъщност затова е на тази Земя. Не е тук, за да се грижи за тялото си, тук е за да се погрижи за душата и духа си. Здравият дух прави тялото здраво, а не обратното.

[gospodinov]

Петър Дънов
"Многото ядене спъва духовния живот. Човек, колкото повече напредва, толкова по-малко се храни. Малкото ядене действа лечебно. Който бързо яде, бързо умира

Ако някой много яде и не работи, ще затлъстее много и скоро ще вика лекар. Затлъстяването е един признак, че мислите и чувствата не са правилни. Същият закон е и за сухите хора.

Някои мислят, че може и без храна или с по-малко храна и то безразлично каква е тя. Не, ще храните и тялото, и ума, и сърцето си и то с пър- вокачествена храна. Не ги ли храните, ще се откажат да ви служат и ще си заминат. Злото не седи в яденето, но в лакомията на човека много да яде. Когато ядете, пазете правилото: сладко яжте, но никога не преяждайте. Винаги оставайте по малко гладни. По-добре станете от трапезата недояли, отколкото преситени. Който обича да изяжда всичко в чинията си до последната трошица, той не успява в живота си. Остане ли нещо в чинията ви, нека бъде за ония, които и толкова нямат. Иначе в живота ви ще настанат обратни реакции.
Не трябва да преяждате. Който яде много, не дава храна на мозъчната система. Физическото му тяло се развива за сметка на мозъка. За да държи в изправност тялото си, ума и сърцето си, човек трябва да готви добре и с Любов. Най-добрият готвач е човек сам да си приготви яденето. Щом нахрани тялото си, той изпраща храна на сърцето и мозъка. От енегиите на тъй приетата храна се създават красивите форми на тялото и удовете. Който се храни правилно, той има красив строеж на тялото си, красиви очи, уши, нос, уста и т.н. Човек може да бъде красив, само ако енергиите му се разпределят правилно по всички удове. Не стане ли това, едни органи ще възприемат повече енергия, отколкото други. На това се дължи остротата на човешкия характер. Всяка дисхармония в организма прави човека сприхав, груб, остър. Изкуство е да се знае как да се отправят енергиите от стомаха в сърцето и от сърцето в мозъка."
http://petardanov.com/index.php/topic/1 ... #gsc.tab=0" onclick="window.open(this.href);return false;

[МГХ]

Е, хайде сега , оказах се бездуховна според Дънов. Но той не ме е познавал щото сме се разминали във времето и няма начин да го опровергая. Но на вас ще кажа. Какво толкова. Като наблюдавах и размишлявах как в годините стигнах от 50 до 80+ килограма, установих, че в годините на щастие и безгрижие не съм имала проблеми с килограмите. Започна се когато се появи страх за децата , стрес в работата и т.н. И разбрах, че моят начин да боря стреса, за да не се поболея или да не се смахна е .... като си хапвам . Никакви усилия на волята не помагат. За всичко останало съм желязна , но за това -не.
Не се оправдавам. Нито се оплаквам.
Твърдя,че старостта е избор. Можеш да си стар на 40 и да си млад на 70.
Без значение дали си слаб или дебел.
Обаче няма съмнение, че от храната зависи здравето. Виж количеството е друга работа. И с естествени /малко преработени и чисти храни/ може да се прекалява. От екологично грозде и смокини също се дебелее.
По важно е душевното здраве.От него зависи физическото.
Ох, прекалих с бъбренето. Не исках да пиша в тази тема . Самата аз се каня да живея дълго и активно До дълбока старост да продължа да си тичам от един ангажимент към друг, да имам идеи, да пътешествам и да правя нови неща. Като си помисля колко още неща бих могла да правя .... олеле, кажете да спра да пиша ...

[маргото]

Беше друго време, топло, романтично...
Пролет беше, а сега е есен и е толкова, толкова различно...
Истинската младост никога не се състарява. Да си млад не е никаква заслуга, но да
доживееш до дълбока старост и да бъдеш полезен някому - това е чудо, заради
което си заслужава да напрегнеш всичките си сили.

С пръсти, изцапани с химикалка,
мила, бъбрива, и смешна , и малка.
Още на пътя отчупва от хляба.
Боже, и тя е на някого баба?!

То е направо почти неприлично -
другите баби изглеждат различно -
повече мрънкат и повече шетат,
щом ги погледнеш - накуцват и кретат,
бабешка мафия от поучителки,
с грохнали кокали, пра- пра-родителки.

А пък ей тази, с палтенцето врабешко,
не е прихванала нищичко бабешко,
вечно заета да ръси вълнения,
смешки и мръсни стихотворения.
Нещо с дантела, на слънцето проснато,
нещо невинно, добро, недокоснато,
хубава мисъл, небрежно изпусната,
в миг неуверен - прехапана устната,
вкусно живее, дори допълнително
иска да вземе. И нищо мъчително,
тъжно, погубено тя не споделя.
Тя си живее в безкрайна неделя.

Смешна и шантава бабичка. Само, че
има във нея подскачащо пламъче.
Странна е и я избягват съседите.
Тя сам сама си поправя повредите,
Внуците идват един път в годината.
Тяхната баба за тях е родината,
тяхната малка и весела бабичка,
странна и смешна, и крехка, и слабичка,
бабичка - огън, със нейни си навици.
Вечер във скайпа им праща наздравици.

Толкова умна, в добро настроение.
Да е далече си е разхищение.
Плаче на ум, а на глас се шегува
и във един екземпляр съществува.

/"Бабичка една" - Мария Донева/

[МГХ]

Марго , "Само, че
има във нея подскачащо пламъче."
Ей това е!